Защо йогите не споделят? / Религия и мистика / Йога

Според мен споделянето на личната садхана е безмислено, то никому няма да свърши работа, защото е съобразено с особеностите на човека, който я изпълнява. Не защото има нещото тайнствено в самата садхана (и в практиките сами по себе си), а защото последната е съобразена с индивидуалните оосбености на последователя. Това, което върши работа на един, не е подходящо за друг.
Колкото до "високи" и "ниски" посвещения...в една здрава пътека няма подобна еволюция. Посвещенията са като отделни лъчи, като потоци и те се дават на различни хора, всеки от които на различно еволюционно ниво. Понякога е възможно по-напреднал в еволюцията си индивид да не си е взел следваща инициация. А следваща не значи висша, а друга, различна, с друг фокус. В никакъв случай посвещението не говори за вече реализиран потенциал (освен в някои случаи). То е помощно средство, нещо наистина много специално и скъпоценно, но човек може да го използва или да не го. Умът обаче (най-често западният) обича да има йерархичност в смисъл на "повече" и "по-малко" от другарчето.
Лично мен не ме впечатлява кой какви посвещения има, нито какво ми говори, а какво виждам да проявява човек директно в живота си. И тук изобщо нямам предвид познатите клишета за добродетелност и морал от комплексарски тип, а широта, свобода, Азовост в смисъл на живот в Себето. Също няма особено значение колко дълго човек е практикувал, а какво е прдобил в практиката си...Имам братовчед, хата йога е от както се помня, веган, ако не се лъжа, къпе се зимата в ледени води и пр. Ако бях разчитала на дългата му практика и резултатите, които е дала, следваше да съм стояла далеч от йога