Имам въпрос и ред мисли ,които отдавна си задавам и би ми било от полза мнението на някой от вас.Става въпрос за следното.Всички добре знаем,а и повечето учения ни учат,че със смирение трябва да приемаме неуспехите кои ни връхлитат да бъдем благодарни на всичко,което ни се случва и ако някоя несгода рязко ни сполети или пък начинанието в което сме се впуснали грозно пропадне,то смирено трябва погледнем нагоре и доволно да пием една студена вода.Доре но ако такъв модел на поведение стане едностранчива черта от нашият характер не развиваме ли по този начин едно малодушие,липса на воля,борбеност и пасивно отношение към живота като цяло.Така...Другата част от света и ученията обаче ни учи ,че трябва да се борим за това което искаме да постигнем докрай,да отстояваме позиците си да не се превръщаме в мекотели и борейки се да засилваме своята воля,отстоявайки мястото си под слънцето.Добре де но не развива ли аджеба едностранчивоста в това отношение гордост,тщестлавие,егоизъм,та дори и самовлюбеност.Да се репчиш и пънеш на съдата въпреки че тя ти е подложила крак.Ясно е че трява се търси средният път,на как да го усетим.Границите са толкова неясни и размити...Май стана доста дълго.Та в крайна сметка смирени ли да бъдем или бобрено да решаваме проблемите си (я то можело да се синтезира в едно изречение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от devahan на 10.10.07 23:12.

Смирени пред неизбежното, борбени пред променяемото.

Тоест винаги борбени.
Смирението е за в медтиация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре казано,но не мога да се съглася напълно.Трудно е да се определи кое е неизбежно и кое променяемо.Ако се захванеш с нещо ,то може да се получи чак ма 68-ия път и в този случай ти е дадено за да развие6 примерно борбеност или нещо друго в характера си.Но може и изобщо никога да не се получи.как да знам дали да опитвам до 68-я път и с каква нагласа да бъда

Дали става въпрос за "борбеност" или "смирение", култивирането на подобни качества прави действията изкуствени, обусловени, лишени от спонтанност, искреност и осъзнаване. Култивираното "смирение" е лицемерие, култивираната "борбеност" е невроза и страх.

Ако бъдем отвъд култивирането на "противоположности", ние вече няма да гледаме смирението и борбеността като противостоящи си. Всяка ситуация е уникална сама по себе си и изисква уникални действия. Понякога дадено действие, идващо от обективното осъзнаване на нещата може да изглежда като "смирение", понякога - като "борбеност", но то е едновременно и двете, без двете да влизат в конфликт. Когато умът си поставя за цел да култивира някакви качества, дали под маската на "борбеност" или под маската на "смирението", то действията вече не произлизат от обективното разбиране на ситуацията и нейната уникалност, а от предварително заложени представи, т.е. действията се превръщат в обусловени реакции.

По-важният въпрос е - можем ли да бъдем в осъзнаването, така че действията ни да бъдат спонтанни и естествени, като един естествен отговор на предизвикателствата на живота, вместо да се превръщат в невротични обусловени реакции, в следствие на култивирани от ума противоположности.

Общо взето, както каза трябва да подържаш центърът. И ако мислиш много за важно решение - ще сгрешиш. Същевременно след много обмисляне, можеш да достигнеш до перфектно центриско решение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от nonetheless на 10.10.07 23:34.

Едва ли става дума в случая за "култивиране "на качества или реакции,както се изрази безпътен,защото предполагам всеки нормален човек си задава естественият въпрос :да продължа ли или да сведа глава пред неизбежното(за което не съм сигурен че е такова) Иначе съм напълно съгласен че в осъзнаването се крие способноста за взимането на правилни решения

Редактирано от devahan на 10.10.07 23:48.

Зависи от ситуацията, формулите за поведение идват от предварително зададени механизми в психиката и всъщност са умствено изобретение, нямащо нищо общо с уникалността на всяка ситуация, следователно са лишени от допир с действителността, от усещане за живота.

Адекватното решение идва спонтанно, без нужда от колебания и дори задаване на въпроси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едва ли става дума в случая за "култивиране "на качества или реакции,както се изрази безпътен,защото предполагам всеки нормален човек си задава естественият въпрос :да продължа ли или да сведа глава пред неизбежното(за което не съм сигурен че е такова) Иначе съм напълно съгласен че в осъзнаването се крие способноста за взимането на правилни решения


Ами щом си сигурен че неизбежното не е такова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и борбата и мързелуването са вид реакция
но при едни идват от ума с обусловеностите му,
а при други/рядко са естествена реакция, защото няма обусловености, а ума действа спонтанно

откъде обаче идват обусловеностите и можете ли да се освободите от тях
и как?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от lncg на 11.10.07 03:06.

За мен смирение означава липса на Его. Ума е твърде упорит и изобретателен и винаги намира начини и форми да се прояви. В тая връзка смятам, че човек трябва да бъде безкомпромисен по отношение на себе си. Друга дума за това е безупречен.

Но ти питаш за решаването на проблемите. Липсата на Его не означава човек да е отстъпчив и мекушав и да се остава всеки проблем да го прегазва или пък всеки човек, с който имам някаква конфронтация. Липсата на Его означава човек да е в хармония със ситуацията и ако се налага веднъж да отстъпи, а друг път да бъде настоятелен. Проблемите не се решават като събаряме стени с глава, а като ги прескачаме. Но за да стане това, човек трябва да е сензитивен и да може да улови ситуацията.

Извън нашите умове света е в абсолютна хармония и ако успеем да спрем мислите си, ще можем да я уловим и да действаме в хармония с него, а не да му се противопоставяме. Борбата е с нас самите. Няма ли Ум няма кой да се надува, да изпитва гордост, тщеславие и т.н.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите