Игра е, но не е много коректна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам дали си се замислял върху един парадокс на свободата на волята (или на избора), който ще ти илюстрирам със следния пример:

Иван решава от утре да спре да пуши завинаги. Това е негово свободно решение, негов свободен избор.

Два дена по-късно Иван решава да запали отново цигара. Отново свободно. Въпреки своето предишно решение.

Седмица по-късно Иван отново решава, че иска завинаги да спре да пуши. Но той вече не вярва, че притежава свободна воля и че е в състояние свободно да взема решения от този род и да съобразява понататъшното си поведение с тях.

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.

Според мен е редно да не вярва в собствената си воля, в смисъл, че е слаба. Отказването от цигарите е въпрос на лична воля, поне така ми изглежда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако Иван иска да развие живота си по определен начин, това е неговата воля, например да стане лекар. Но ако живота, въпреки волята му го направи археолог, просто поради съответното стичане на събитията, вече не е свободната воля.

Намерението(ако мога да взаимствам от Кастанеда) се проявява в определени кръстопъти, които ни предлага живота, например да станеш лекар или археолог, но то ни предлага вариантите. В случая избираме между тези два варианта. Има други варианти и те биха били друг кръстопът.

В отговор на:

---

Седмица по-късно Иван отново решава, че иска завинаги да спре да пуши. Но той вече не вярва, че притежава свободна воля и че е в състояние свободно да взема решения от този род и да съобразява понататъшното си поведение с тях. текст

---

В случая не става въпрос за воля, а за мотивация! Ако Иван се чувства безсмъртен, какъвто той явно се чувства, то той има цялото време на света, независимо какво казват обективните факти. Той може да си позволява да отказва цигарите и да пропушва отново. И всичко ще е затова, защото и двете ситуации му доставят удоволствие и комфорт. В началото е готиния пич, който пуши, после е волевия пич, който отказва цигарите, после е нещастния пич, който има нужда от подкрепа, но и готиния пич, който пуши отново, после е волевия пич, който отказва цигарите, но и нещастния човек, който има нужда от още подкрепа и съжаление и т.н. и т.н.

Какво обаче ще стане, ако Иван знае че няма толкова време, колкото си мисли? Има много примери за хора, които знаейки, че ще умрат, най-накрая слагат живота си в ред. Смъртта е велика сила.

Въпросът е, дали човек трябва да е болен и да осъзнае, че умира, за да стане дисциплиниран?

Мисля, че човек може да отреже всичко от живота си само в един миг. Пречката е в Егото, което казва - запали още една цигарка/изяш още едно сладкишче/полегни си, пък упражненията могат да почакат..., ти заслужаваш това малко удоволствие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво,
Иван е научил една от истините в живота - Никога не казвай никога.

Ако беше научил какво е времето, Иван щеше да знае че за тези два дена е отминала цяла вечност. Не мисля че Иван е зависим от волята си - така може да отказва цигарите поне още 100 пъти ..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм...
Алекс, харесва ми много това, което си написал за ободряване. Действа наистина ободряващо и освжаващо и освен това напълно те подкрепям.

НАМО ШИВАЙ

Погледнато от земна гледна точка, това което очаквам е ужасно. Но всички тези злокобни замисли и открития ВЕЧЕ съществуват. Те са факт. От духовна гледна точка ние живеем в един вече прогнил свят. Досегашният Храм на човечеството е напълно осквернен и основите му са вече прогнили.

Наистина в него има много добро и светлина, но и прекалено много зло и мрак. Необходим е катарзис и разделяне на добрия от лошия свят.

Аз лично вярвам в тайната и добре скрита мощ на Доброто. И поради това съм убеден, че силите на злото и разрушението в края на краищата само ще разчистат терена за построяване на новия Храм на бъдещото човечество.

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.

Редактирано от Aлekc на 07.10.07 12:35.

Необходим е катарзис и разделяне на добрия от лошия свят.

Напротив, необходима е хармония между двата. Всеки човек носи в себе си и доброто и злото - и ако кажеш "аз в мене нямам зло" - погледни очакванията си за предстоящо зло.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите