За безсмъртието като цел / Религия и мистика / Йога

Според древната традиция човек се състои от дух, душа и тяло.

Тези основни жизнени процеси, които са общи за всички живи организми - растения, животни, хора - се управлява от тяхната така наречена растителна (жизнена) душа. Именно тя управлява възстановителните процеси в тялото ни, особено след като заспим.

С животните ни свързва това, че и те, също като нас, усещат в една или друга степен болка, удоволствие, страдание и радост, т.е. подобно на нас имат съзнание.
Тези процеси се управляват от така наречената животинска (чувствена) душа.

Тя наистина се поддава на всевъзможни външни телесни манипулации от сетивно-емоционален характер. Смята се, че тя е главният консуматор на жизнената енергия и затова нощем се налага растителната душа да възстановява нарушения от животинската душа енергиен баланс на тялото.

Освен това човек има още една душа, която животните нямат - освен в зачатъчна форма - разсъдъчната душа. Тя управлява нашите мисловни процеси и именно благодарение на нея хората не са "твари безсловесни" като животните.

Или казано с други думи, ние хората смятаме себе си за разумни същества именно защото можем да мислим, да общуваме на различни езици един с друг и т.н. И съответно да бъдем идеологически манипулирани отвън.

Понякога цялата тази многоединна душевна система на човека се нарича кръвна душа.

Когато човек умре тази кръвна душа не се разлага веднага. Понякога сходни кръвни души се свързват помежду си, а също и с тези на живите хора.
От там идва култа към кръвта ("кръвта вода не става"), към прадедите. Именно на тази основа възникват и различни националистични движения от нацистки тип, които държат изключително много на кръвната (расова) чистота на сподвижниците си.

Рано или късно обаче тези кръвни души се разлагат без остатък.

Далеч по-дълго съществува така наречената "одухотворена душа" и свързаното с нея "тънко тяло". Накрая обаче тя също "заспива", за да се пробуди отново, свързана с новозараждащо се тяло.

Изборът на мястото и времето на раждане никога не е случайно и се подчинява на закона за карма.

Единственото обаче, което остава неизменно в човека през всичките тези промени е свързаният с неговия постоянен семенен атом вечен божествен Дух. Смята се, че докато човек е жив, този постоянен атом се намира в зоната на сърцето му и затова се смята за негова същност, сърцевина, истинско, а не анатомично сърце.

Едва когато Духът напълно се пробуди и одухотвори изцяло психофизиката на даден човек, той става наистина безсмъртен, става светец.

Много често дори след смъртта на подобен свят човек, тялото му се съсухря и свива, но не се разлага. Такъв е случаят със Св. Иван Рилски и с още редица други християнски 9и други) светци.

Дори в Индия подобни хора не биват изгаряни, а погребвани както при нас.

И досега след смъртта на даден майстор на древната тибетска традиция Дзогчен от него остават само нокти, коси и екскременти.

Според мен достигането на свръхлично безсмъртие е било, е и си остава единствената достойна цел за всеки истински езотерик, окултист, даоист, християнски, ислямски или друг подвижник.

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.