Управление на емоциите и овладяване на страха

Благодаря ви за поздравленията. Както знаете темата е управление на емоциите и емоционалната интелигентност. Теоретичното излагане на темата я започнахме снощи. Когато въведохме темата за емоциите. По време на уикенда аз мислих много за това и по време на дискусиите с различни българи от София. Двете основни емоции с които е необходимо да работим са гняв и страх. За това ще работим с тези две през уикенда. Разбира се можехме да изберем които и да са други. Но мисля че гневът и страхът са важни и ние трябва да се справяме с тях в определени фази от живота си. От Йогийска гледна точка определени емоции могат да се овладяват с една и съща техника. Например такива емоции като гневът и страхът. Но също така биха могли да се овладяват и отделно една от друга. Коя емоция от двете предпочитате за съботния ден?
-Страх.
-Изглежда страхът преобладава. Значи съботата ще посветим на страха. Неделята на гнева и ще видим как ще тръгнат нещата. Но преди да започнем да видим какво казва Свами Сатянанда:”Каквито и емоции да се появят оставете ги да дойдат. Ако ви се плаче направете го. Ако се страхувате усетете страха.” И от мен:”Ако сте гневен изразете го”. След 15 минути всичко ще се успокои. Той е много прагматичен. Той казва:”Това е точно като да отидете до тоалетната.” Преди да отидете сте напрегнат. Но след като се върнете всичко е наред. И така, когато работим със страха и гнева има определени съображения, с които трябва да се съобразим. Снощи обсъдихме трите етапа в овладяването на емоциите и на емоционалната интелигентност. Всички тези етапи ще бъдат включени в една детайлна версия на това което наричаме Хадая даршана. Във всичко, което правим ще включваме тези три етапа, за които говорехме снощи. Помните ги,, няма да ги повтаряме. Но трябва да обсъдим позициите на възприятието преди да започнем каквато и да е работа с емоциите.
В йога говорим за осъзнаване. Това е позиция на възприятието. Говорим за отделяне на същността си и това което сме ние всъщност и наблюдаване на хората, на ситуацията в която се намираме с други хора. Разбирате ли всички какво означава осъзнаване? Някой да иска допълнително обяснение? Осъзнаване означава да се отдръпнете и да дистанцирате тази част от вас, която знае че съществувате и позволява да наблюдавате всичко около вас. Както споменах вчера, това е алфата и омегата на йога, ако можете да осъзнавате сте „йоги”, ако не можете сте „боги”. Йоги сте ако практикувате осъзнаване, това е този който практикува йога. Йогин е този, който се отрича и се наслаждава на живота. А боги е този, който просто се наслаждава на живота чрез сензорни възприятия, но не се учи от тях. Нашата цел е да станем йоги. Хора които се дистанцират от събитията, наблюдават ги и се учат от тях. Да бъдеш наблюдател е една от петте позиции на възприемане. И това е нещото, за което в йога се говори непрекъснато, нещото за което вашите учители говорят непрекъснато. Осъзнайте тялото си, осъзнайте околната среда, осъзнайте звуците около вас, осъзнайте хората около вас. Това означава да се дистанцирате и да наблюдавате тези неща, да сте наблюдател, безпристрастен наблюдател. Личността, която осъзнава няма установено мнение. Той е безпристрастен. Състрадателен. Просто наблюдава нещата такива каквито са. Без да интерпретира нещата, без да ги критикува или осъжда. Ако срещнем такъв човек ни е лесно да разкрием нашата дълбока същност, защото той е безпристрастен, той не ни оценява. Така че осъзнаването е много важно. И това е позиция на възприемане, която може да се практикува заедно с другите за което ще говорим. Защото ако искаме да станем по интелигентни емоционално ние определено трябва да можем да заемаме различни позиции, когато наблюдаваме ситуации и хора. Иначе оставаме слепи. Сигурно знаете историята за слепите хора и слона. Всеки един държи различна част на слона и всеки тълкува конкретната част по свой начин. Който държи крака казва:”Слонът е като гръцка колона.”Този който държи ухото казава:”Слонът е като ветрило.” Слепецът при опашката казва:”О не, той е като метла.” Четвъртият който държал хоботът казал:”Не, той е като тромпет.” Всеки от тях имал ограничено възприятие, всеки от тях бил прав за себе си, но нямал цялостно възприятие. Ако очите им бяха отворени те щяха да видят пълната картина и щяха да знаят какво е слонът. Същото се отнася и за нас. Нуждаем се от отваряне на различни прозорци на възприятие. За да можем да разрушим бариерите между нас и да видим себе си и останалите такива ккавито сме.
И така, има пет известни позиции на възприемане. Аз вече говорих за петата, а днес следва да говорим за първите три. Няма да минем четвъртата, тя е сложна, но петата се отнася за йогийската позиция на осъзнаване, за която говорят йога учителите ви и която може да се практикува с останалите четири. Но за да разберем наистина номер пет трябва да минем 1, 2 и 3. Номер едно е наблюдаване на околните чрез своята собствена позиция, позицията на аза, така наречената „аз” позиция. Наблюдаване на околните все едно съм центъра на вселената. Разбира се трябва да развием тази позиция, трябва да можем да виждаме нещата във връзка с нашето „аз”. Но това е една от позиците да се гледа на нещата. И е много егоистична позиция, но е позиция която трябва да развием. Трябва да можем да виждаме хората чрез нашия поглед. Страната чрез нашия поглед. Определени концепции чрез нашия поглед. И това е най лесната позиция за усвояване, защото е естествена за нас, започваме от самите нас.
Втората позиция е „ти” позицията и означава да гледаме нещата с погледа на човека който е с нас. Ако пътувам със Свами Парокшананда и съм развила тези две позиции трябва да мога да виждам ситуацията чрез моите собствени очи. Също така в определен момент да мога да виждам ситуацията и чрез неговия поглед. И да разбирам какво става с него. Аз седая тук, говоря ви. Това е определено преживяване за мен, чрез „аз” позицията. Свами Парокшананда също седи тук и той също има неговата собствена позиция. Аз седя тук и трябва да мога да виждам каква е неговата позиция в момента докато аз говоря. Развиването на позиция номер 2 изисква да развиете емпатия, способността да се поставите на мястото на другите хора. Свами Ниранджан каза преди известно време че ако иска да разбере позицията на друг човек , той трябва да седне за известно време, да си затвори очите, да се концентрира върху дадената личност, да я почувства и да я възприеме по такъв начин, че да влезе в неговата позиция, защото ако остане в неговата си позиция не би могъл да го разбере. Това отнема само няколко минути, но е необходимо да можем да го правим, да преминаваме от позицията „аз” към позицията „ти”, защото ако не можете да го правите вие няма да имате успех в никоя връзка. Това е основата за да имате успешна връзка. Да можете да преминавате от „аз” позиция към „ти” позиция, това е основата за да развиете емоционална интелигентност. Ако сте женени, да можете да виждате от гледната точка на съпруга(та) си. Също така трябва да може да се виждат нещата през погледа на децата. От гледна точка на родител вие имате едни възприятия, но децата имат съвсем други, които са правилни от тяхна гледна точка. Децата могат да ни научат на толкова много неща. Някои от вас си спомнят историята за малкото момче, която разказвах миналия път като бях тук. Което разказвало на майка си колко красива е учителката му. И майката отишла да се срещне с учителката. След това попитала сина си:”Да, тя е много приятна жена, но най-красивата ли е ? Момчето отговорило:”О, майко ти гледаш на повърхността. Вътрешната красота е това за което говоря.” Това са различните позиции. Трябва да можем да превключваме от ляво на дясно, от изток на запад, от север на юг, ако искаме да развием емоционалната си интелигентност.
И така, третата позиция е така наречената „те” позиция. И това е позицията на неутралния наблюдател. Срещате двама души, които общуват. В тази трета позиция вие не участвате. Просто срещате двама души. Например, в ресторанта, в офиса, на улицата, в автобуса. И вие наблюдавате от тази трета позиция. И това ви дава много по ясна обща представа за това какво става с тези двама души. Третата позиция се нарича позиция през очите на птица. Позицията на третия човек които наблюдава нещата от страни. Вие виждате през позицията на аза, през позицията на другия и през третата позиция на безпристрастен наблюдател, който наблюдава всичко това дистанцирано. Разбира се за да можем да заемем третата позиция, трябва да сме овладяли първите две. Личността със силна трета позиция може лесно да разреши проблемите на друг човек. Защото третата позиция ви дистанцира, разделя ви от събитието или човека. Само заемането на третата позиция ви дава вайряга, непривързаност и вивека, правилно разпознаване. Хората които лесно заемат третата позиция, са тези които разрешават проблемите, тези които искаме да имаме около себе си.
За да умеем да заемамаме първата позиция, да виждаме нещата през погледа на аза ние трябва да развием самочувствие, не агресия, а самоувереност. Необходимо е да се научим да можем да защитаваме позицията си и да можем да я изразяваме. Хора които овладяват втората позиция, трябва да развият съпричастност (емпатия). Хората които развиват третата позиция трябва да имат способности да съветват. Това са хора с посреднически способности, които могат да решават проблеми.
Ясни ли са трите позиции? „Да-а”? Доколко „да-а” ?  Някакви въпроси? Защото после ще има тест.  Това е теорията, после ще имаме практика.  Всичко ли е ясно? Въпрос !
- Аз мисля че „ти” позицията и „те” позицията са обусловени от „аз” позицията.
- Невъзможно. Ако наистина искате да разбере другия вие ще изоставите егоистичната си природа и ще подходите към него. Тряба да забравим за себе си за да влезем във втората позиция. Да не определяме себе си като най-важни. За определен период от време другият човек става по-важен. Ако аз имам някаква вързка с някой човек, каквато и да е, много е егоистично да гледам на всичкосамо от моята гледна точка. Дори когато се осъществява самата връзка, независимо дали е лична или професионална, за да можем да оцелеем в съвременния свят, за да просъществува връзката, аз трябва да развия това умение, да се поставям на мястото на другия. Аз като санясин трябва да мога да виждам нещата от преспективата на моя гуру в определена степен, иначе нищо няма да се получи. Ако съм професионалист трябва да виждам очакванията на хората, иначе няма да съм. Ако общувам с някого трябва да виждам нещата от гледната точка на човека с който общувам, иначе връзката не може да се осъществи. Ако съм в семейство трябва да мога да виждам нещата от гледна точка на майка ми, баща ми , сестра ми, иначе как би се осъществила връзката между нас? Това е основно положение върху което се гради емоционалната интелигентност, ако не успеем тук , няма да успеем и във връзките. Нещата са много прости. Ако успявате да превключвате от първа, във втора, в трета позиция ще успеете във връзките с хората, ако не можете да го правите ще се провалите.
Нека видим няколко примера, може би те ще поизяснят нещата. Нека разгледаме тези перцептуални позиции, в два примера. В първият вашият шеф не ви дава достатъчна свобода на действие, не ви дава достатъчно отговорности. Можете да вземете първия или втория пример, при който вие сте прекалено ангажиран в лична връзка и в крайна сметка не обръщате достатъчно внимание на собствените си ценности и нужди, живеете за нуждите и очакванията на другия човек. В първият пример имаме професионална връзка, а във вторият – лична. Можете ли да си изберете някоя от тях ? Много малко хора се обаждат ? Слушате ли ме ?  Кой е за първия пример? Вдигнете ръце. Високо, изразявайте се. Кой е за втория? Кой не вдигна ръце? Защо? Трябва да се идентифицирате с една от двете за да разберете първата, втората и третата позиция. Нека погледнем от „аз” позицията и в двата примера, човекът който общува с шефа си и жената, която общува със съпруга си. В първия пример от „аз” позиция човекът казва:”Не се чувствам добре с тази работа. Имам нужда от повече отговорност. Незнам защо не ми я дават или ми я дават но не се чувствам удобно.”Във втория пример жената казва:”Не се чувствам добре в тази връзка. Губя себе си, собствената си личност в нея.” Гледали ли сте филма „Шърли Валънтайн”? Британски филм, чудесен е. В него става дума за една жена в тази ситуация, в която след 15-20 години брачен живот усеща че губи себе си, губи личността си в него и когато дойде в Гърция, намери себе си отново.  Умението, което трябва да развием в тази първа позиция е да отстояваме себе си. Например, в случая с професионалната връзка човекът трябва да бъде по уверен с шефа си, да може да излага очакванията си от работата си, да покаже уменията си, своя потенциал, своята ангажираност и отговорност, да покаже на другия какво той може да прави, а във втория случай жената трябва да отстоява собствените си нужди, собствената си личност, а не да се губи във връзката. Хората които са подтиснати и не са свикнали да изразяват емоциите си намират умението да отстояваш себе си за трудно. Те или не правят нищо или изпадат в агресивно състояние. Да отстовяваш себе си е средния път. Между неизразяване и прекалено изразяване. Да се отстояваш означава да съчетаваш две противоположности - да си настойчив и да си да си смирен. Не е лесно. В Гърция е много трудно за гърците да бъдат едновременно настойчиви и смирени. Незная как е в България, докато в Австралия за нас това е лесно. Може би настойчивостта е качество на новата ера, но ние имаме нужда да го научим. Да се чувстваме добре със себе си и да получаваме от живота това което искаме, без да сме агресивни или властни. И така нека се пренесем във втората позиция в примерите и да погледнем през очите на работодателя и на съпруга. Но ако искаме да сме емоционално интелигентни трябва да можем да погледнем от първа и от втора позиция. Във другата позиция, гледната точка на шефът е, че той се колебае да даде повече отговорности на подчинения си, защото не е сигурен че работата ще бъде свършена. Не е получил достатъчно знаци за това. Позицията на съпругът е, че той поема инициативата, защото вижда че партньорът му не се чувства много добре, иска тя да бъде щастлива, иска тя да е удоволетворена от себе си, и тъй като тя не допринася много за връзката, което е неговото впечатление, неговата втора позицията. И така за да може една личност да бъде успешна в отношенията тя трябва да може да се премества от първа към втора позиция, да разбира своята гледна точка, да разбираш гледната точка и на другия, в случая шефа или партньора.
Да минем към третата позиция, позицията на съветника. В този случай се заема трета позиция, която е дистанцирана от първата или втората позиция, четирите в предходните два примера. Ето как се резюмира ситуацията от третата позиция, сътрудникът е критичен срещу шефа, защото шефът не му делегира достатъчно отговорности, а шефът не ги делегира, защото сътрудникът не е достатъчно сигурен в себе си. В случая ние не оценяваме дали позицията на съветника е вярна или невярна, това е само един пример за трета позиция. Зависи само от личността намираща се в трета позиция да зададе правилните въпроси за да намери разрешение. И във втория пример, двамата партньори се срещат с терапевт, който казва, че жената не се чувства добре защото мъжът поема прекалено много инициатива, а мъжът поема повече инициатива, защото жената не поема достатъчно. При третата позиция на терапевта, зависи само от него да се опита да помогне на хората да намерят разрешение видяно от тази трета позиция.
Ще видим ситуациите от пета позиция, за която вече говорихме, че е позиция на свидетеля. Виждаме как сътрудникът се наблюдава, давайки си сметка, че не се чувства добре, понеже не получава правилните отговорности и поради тази причина не може да бъде в добри отношения със своя шеф. При тази трудна комуникация, сътрудникът избягва контакта с очи и комуникира с кратки изречения местейки поглед наоколо. В другата ситуация, жената ако наблюдава себе си от пета позиция, вижда чете позволява на партньора си да поема изцяло инициативата и си задава въпроса:”Аз му позволявам да го прави. Не го ли прави той заради моята позиция? Как мога да се променя че да предотвратя тази реакция на моя партньор?” И така, в пета позиция ние отговорността се връща винаги към нас. Това е което йога учи, ние винаги сме отговорни за връзките си и за ситуациите, в които се намираме. От тази основа ние тръгваме да работим с гнева и страха.
Имате ли някакви въпроси?
-Моят въпрос е защо вие избягвате да говорите за четвъртата позиция? Защото аз мисля че ни би трябвало да скачаме от трета към пета позиция, пропускайки четвъртата.
-Вярно е ако гледате на позициите като на последователност. Но петата позиция, както споменах в началото е позиция, която се практикува при работа с всички останали позиции. Тя не е пета по последователност, защото вие работите с първа и пета, втора и пета, и т.н. всяка една заедно с пета. Но четвъртата позиция е малко по-сложна, защото тя изисква един по системен подход. Ако ние не сме усвоили първа, втора, трета и пета позиция, ще ни е трудно да овладеем четвърта, затова за сега няма да се занимаваме с нея. Това напълно дистанцирана позиция, при която наблюдавате ситуацията не като личност, а от гледна точка на системата. Качествата свързани с позициите са себеотстояване за първата, съпричастност за втората, умение да си съветник за третата и себеосъзнаване за петата. Осъзнаването е много добре резюмирано от Франсис от Асиси : “Осъзнаване е когато разбираш, че това което наблюдаваш е това което търсиш.” Осъзнаване е да знаеш, че знаеш. В дълбочина да осъзнаваш значи да знаеш, че знаеш, че знаеш. Има много малко хора, които притежават даже повърхностно ниво на осъзнаване. А тези които знаят, че знаят, че знаят са гуру, учителите в този свят. Ако знаете, че знаете то вие сте духовен водач в този свят. Да знаеш нещо не е осъзнаване. Защото аз знам, че това е часовник, това са очила, това са цветя, това е момиче, това е момче, а това не съдържа много интелигентност в себе си. Но да знам, че знам, че това е часовник; да знам, че знам, че това е момиче; да знам, че знам, че това е момче изисква определена интелигентност на осъзнатост. Няма да забравя какво каза веднъж Свами Сатянанда след една много силна лекция:”Няма значение какво помнят от лекцията, няма значение дали помнят дори една дума от нея дотолкова доколокото помнят думата осъзнаване и какво значи тя.”Осъзнаване е това което научаваш в първия час по йога. Осъзнаване е това което овладяваш и в последния си час по йога.
-Понякога хората разбират ситуацията, в която се намират и искат да я променят, но хората с които са във връзка не желаят това да се случи, защото се чувстват комфортно в настоящата ситуация.
-Много вярно. Но не можете да спрете еволюцията. Ако вие се промените внимателно във връзките си с останалитe, промените които настъпват във вас ще рефлектират и у другите хора дори без те да го осъзнават. Например преди много време настъпиха големи промени във възприятията ми за света и нещата. Тогава бях млада, а младите хора са резки в отношенията си. И тогава казах на майка си:”Не ти си ме избрала, аз теб те избрах да се родя в този свят чрез теб по определени причини.” Разбира се така не бива да се говори на майката. Ако сега бях в същата ситуация щях да се държа по друг начин. По добре промените които се случват у вас да се представят по меко за да бъдат възприети подходящо от хората, за да бъдат по трайни.
-А какво става ако сме изградили само първата позиция? И ние мислим, че другият греши. Какво трябва да направим в такава ситуация?
-Съветвам ви да седнете до хора които не познавате по време на вечерята и да ги помолите да ви помогнат да изградите тяхната позиция.

-край-

Управление на емоциите и овладяване на страха
Свами Шивамурти Сарасвати
II-ра лекция -17.06.2005

Както споменах вчера днес ще говорим за това как да се изправим лице в лице с нашия страх и да го преодолеем от теоретична гледна точка и от гледна точка на практиките които правихме и ще правим. Практиките които правихте днес са свързани са с психичните центрове, които отговарят за страха. Пречиствайки тези психични центрове ние можем да се справим със страха. Йога разглежда страха от най-различни гледни точки. От физическа гледна точка това са асаните, физическите пози които сте правили. Чрез използване на различни техники на пранаяма, при които се изпраща енергия към различни центрове и точки на тялото. Чрез различни мудри ( психични пози ). Например има една мудра, която често много от вас заемат случайно и която предизвиква състояние на спокойствие. Ако вие се чувствате спокойни, ръцете ви автоматично заемат тази позиция. Можем да се справим със страха и чрез някои банди, които представляват психични заключвания. Ние заключваме енергията в известни области на тялото. За да изпратим и усилим енергията в тези точки. И разбира се чрез техники на релаксация и също техники на медитация, като Антар Мауна и Хридая Кашадарана. И чрез работа с вибрацията на мантрите. Това което правихме при пеенето на киртан и баджан. Също като използваме различни психологически средства. Днес ще експериментираме с всички тези различни техники. Доколкото ни позволява времето ще разгледаме определението за страх. Ще разгледаме темата за страха от гледна точка на Патанджали. Който е древен мъдрец изложил учението за йога. Ще разгледаме страха от гледна точка на раджа йога, най-висшата йога. Ще разгледаме инстинктивните тенденции и инстинктите във всеки един от нас според учението на мъдреците йоги. Накратко ще се спрем на чакрите, които са свързани със страха. Също така и вижданията на Свами Сатянанда и на Свами Шивананда за страха. И ако времето ни позволи ще разгледаме страха от гледна точка на Тантра. Тантра е философията която стои зад йога. Има две основни традиции, чрез които се преподава йога. Едната е ведическата, а другата е тантрическата. В Сатянанда традицията ние използваме тези два подхода за да преподаваме йога. Според речника Лонгман определението за страха е следното: „страхът е неприятно чувство от притеснението или от състоянието на уплаха, че нещо лошо ще се случи”. До голяма степен това е добро определение на страха. А сега да погледнем страха от гледна точка на йога. Най-важното нещо което трябва да се знае е че ние изпитваме страх поради невежество. Поради липса на разбиране ние се страхуваме. Защото в действителността няма нищо от което да се боим. За онези които са бременни – при мен дойдоха няколко бременни майки – би трябвало да възпитават такава гледна точка у децата си. Учете ги да са безстрашни. Това е много голям дар. Това ще им позволи да преодолеят много пречки по-късно в живота си. Йога дефинира два типа страх. Единия това е естествения страх. Например, ако вие сте в някаква опасна ситуация – страхът в случая ви помага да осъзнаете заплахата. Страхът по този начин ви защитава. Вие сте на улицата и подсъзнателно се оглеждате за трафик. Това е полезен страх който ви защитава. Свами Сатянанда преди време каза пред група, в която бях и аз : ”Мога да премахна вашия страх сега, но няма да го направа, защото ако вие пресечете улицата, това ще е всичко…Хари ом тат сат”. Така че трябва да се има предвид че 5 % от страха е позитивен. Останалите 95% от страха са неестествен страх или нездравословен страх според психологическата терминология. Който се основава на необективна реалност. Например когато объркваме едно въже и го взимаме за змия, тогава се появяват най-различни ненужни и безпричинни симптоми. Страхът изчерпва нашата енергия. На санскрит думата за страх е бая. Известна е още като емоция, а също и като инстинкт. При еволюцията на ума от инстинктивно до интелектуално ниво- интуитивно ниво, постепенно страхът ни отслабва и все по-малко ни владее. Ние повече не се нуждаем от тези 5 % , които аз нарекох здравословен страх. С еволюирането на ума той се пречиства и се освобождава от своята негативност. Той все повече отразява вътрешния „аз”, съзнанието във всеки един. Все повече е способен да отразява висшата интелигентност. Както си спомняте на семинара аз казах, че интелигентността е състояние отвъд ума. Умът притежава интелект, но не и интелигентност. Интелигентността е нашата вътрешна мъдрост, която е присъща на всеки един от нас. Така че колкото по пречистен е ума ни, колкото е по-чист е, толкова по-малко негативност има в него. Голямата интелигентност идва през него. Това е като слънцето което прониква през чист прозорец. Така че най-голямо наблягане във всички клонове на йога има върху пречистването на ума и тялото. Така че интелигентността да може да се изрази в целият си блясък и креативност. Страхът е познат още като „врити” или модификация на ума. Също е известен като клеша, като страдание на ума. Да погледнем на страха от гледна точка на клешите. От гледна точка на йога според Патанджали. Той казва че има 5 причини, които предизвикват болка и страдание. Първата е невежеството. Втората е чувството за егото. Третата е чувството за привличане и харесване. Следващото е чувството за отвращение или не харесване. И петата причина е страха от смъртта. Така че „авидя” е невежество и всички тези 5 клеши идват от невежеството. Ако ние успеем да пречистим ума и тялото чрез йога, всички тези клеши, страдания и болки ще започнат да изчезват. Йогите които са се пречистили не страдат както останалите хора. Тъй като невежеството у тях е по-малко. Така че работата с невежеството е много важна, образованието е много важно. Не само образованието, което вие получавате в училище, или в университета или в професионално отношение. Това е обучението което животът ви дава. Животът е едно голямо училище – всяко едно преживяване ни учи на нещо, помага ни да израстем. Но за да образоваме ума е много важно той да бъде дисциплиниран. И така, ние обучаваме ума чрез институциите, също така го дисциплинираме да не получава това което иска, когато го поиска. Така че основното е да се справим с невежеството, от което произлиза и целия страх. „Асмита” това е всъщност егото. Онази позиция в живота, в която ние свързваме всичко с „аз”, с „мене”, с „мое”, отколкото с „ти, „теб” и „твое”. Така че трябва да се придвижим от „аз”, през „ти” към „ние”, „вие” и т.н. Айнщайн бил запитан кое е най-голямото постижение към което един човек да се стреми. Той отговорил, че това е да се направи това чувство за „аз”, егоистичното чувство, което притежаваме все по-малко и по-малко. Йогите са съгласни с него на 100 %. Когато един започне отношения с гуру, когато стане негов ученик и е готов да бъде обучаван от гуру. Гуру през цялото време прави само едно нещо и то е … окастряне на егото. Пълното му изрязване, така че да може интелигентността у вас да се прояви. Рага и двеша, харесване и не харесване са свързани с всички онези желания, които ние имаме. Свързани са със страха и с гнева. Ние се страхуваме да загубим онова, което харесваме. Ядосваме се, когато някой ни пречи да постигнем онова което желаем. Двеша е отвращение и не харесване на нещо, което също поражда страх и гняв. И така това са клешите, с които трябва да работим. Всички техники с които работим в йога са свързани с тези клеши. Важно е да се осъзнае че йога не е нещо което се прави в един йога час. За да прогресираме в йога ние трябва да превърнем всички тези практики в наш стил на живот. Най-добрият начин, по който можем да постигнем това е в ашрама. Всичко това което сме научили в ашрама ние прилагаме в ежедневния живот, в семейството, в професията, в социалните взаимоотношения. Свами Джи наблегна върху това на семинара през уикенда. А също и в Колумбия. Той наблегна, че йога не е това което правим веднъж или дава пъти в седмицата. Философията на йога, психологията на йога трябва да се приложат в нашия живот. Така ние ще живеем по-добре. Например нещата в живота се случват от само себе си. Хората са такива каквито са. Ние не можем да спрем събитията или да променим хората. Единственото нещо, върху което ние имаме контрол това е нашият отговор, нашата реакция. Това е йогическата концепция. Това което научаваме, трябва да проявим в ежедневието си. Посещавайки семинари ние попиваме тази йога философия и можем да я приложим в живота си.
Последната клеша това е страха от смъртта. Това е основата на всички страхове и тя произлиза също от невежеството. Защото в реалността ние не умираме. Смъртта е просто продължение на това, което ние наричаме живот. Обикновено ние не можем да си спомним миналите си животи, моменти на смърт или минали раждания затова ние имаме една практика, която ще прилагаме. Ние живеем с илюзията, че това е нашия един-единствен живот. Но той е част от многото животи, които ние сме имали. Дори и да искате да умрете не е възможно. Но въпреки това ние се боим от смъртта. Много важно нещо, на което ние трябва да се научим е да живеем с мисълта за смъртта и как да я посрещнем. И как да помогнем на хора, които са болни и които са на смъртно легло. Не бива да се страхуваме защото смъртта може да бъде духовно преживяване, така както и раждането е духовно преживяване. За една жена има три важни духовни преживявания. Първото е да роди дете с физическото си тяло. Второто е да даде независимост на детето си и да не го държи прикрепено към себе си. И третото е да вижда всеки един човек като нейно дете.
А сега ще разгледаме вритите, които се наричат още модификации. Умовете на всички нас са под влиянието на тези модификации. Първата е правилно познание, където правилно схващаме информацията. Втората е погрешно познание, когато интерпретираме зле информацията. Третата е въображение, при която се фантазират разни неща и се преувеличават. Следващата е Нидра – сън, при която сме в несъзнателно състояние. И петата е Смрити или паметта. Страхът се отнася до четири от тях. При дълбок сън ние не изпитваме страх, но при останалите четири се намесва страха по един или друг начин. При практикуване на йога целта ни е да блокираме тези модификации. Всички практики: асана, мудра, банда, пранаяма, медитационните техники блокират тези модификации чрез взаимодействие с осъзнаването, този аспект на свидетеля за който говорихме. Така че колкото по-осъзнати ставаме, толкова по-малко страх имаме. И толкова по-ясно възприемаме нещата, такива каквито са, а не такива каквито ни изглеждат. Нека разгледаме четирите инстинкта в човешката личност от гледна точка на йога и да видим от къде идва страха. Първият инстинкт е сексуалния, сексуалното желание. Той може да бъде различен според индивидуалната ни еволюция. При някои това е само желанието за удоволствие. При други желанието да имат деца. А при някои това е начин за духовна еволюция. Най-често сексуалния инстинкт при хората е свързан с желанието за удоволствие и с продължението на рода. Вторият инстинкт е Бая – страх. Страх и несигурност. Третият е копнеж, желание за удовлетворение. И тук отново освен като врити се появява и като инстинкт Нидра. Когато практикуваме йога нидра (и при сън) за кратък период от време ние навлизаме в несъзнателно състояние на ума, където умът и тялото напълно да се обновяват. Не бива да бъркаме Нидра със състоянието на сънуване. Когато сънуваме вие можете да преживеете страх, при страшните сънища. Тъй като сънищата са свързани с подсъзнателните аспекти на ума ни. Несъзнаваното е много по-дълбок аспект на ума. Вие можете да сънувате докато спите, но има един момент, в който можете да навлезете в един дълбок сън, който се нарича Нидра и когато на сутринта се събудите вие се чувствате наистина обновени и свежи. Ако не се събудите освежени сутрин, то вие не сте навлезли в това дълбоко състояние на сън, Нидра. Вие просто сте сънували. Дали си спомняте сънищата или не, е друга история, но в този случай вие просто сте сънували. Така че проверете сами утре сутринта как се чувствате. Дали сте освежени и всичко ви се струва чудесно или вие просто сте изпълзяли от леглото.
От инстинктите сега ще разгледаме по-конкретно бая или страх. Свами Сатянанда казва, че за контролирането на страха трябва да се работи с Муладхар и Свадищан чакрите. Ако вие можете да овладеете, можете да контролирате, можете да енергизирате тези психични центрове и ако тези чакри не са под влиянието на тамас или летаргията, но чрез йога практики са издигнати до състояние на Раджас или динамично състояние или до Сатва - хармонично състояние, тогава вие започвате да се освобождаваме от страха и несигурността. В йога една от основните техники за постигането на това е пеенето на Киртан. Защото ако вие се чувствате мързеливи, отегчени или летаргични, веднъж когато започнат барабаните да бият, веднъж когато станете и започнете да танцувате е много трудно да останете мрачен. Така че хубаво е да се пее и да се танцува и да се участва в такива специални занимания. Всички видове страх са свързани с Муладхар и Свадищана. Такива като страха от промяна, страха от всяко ново нещо, страх от смъртта, страх от контакти с хората, страх от живота, страх от неизвестното са все свързани с тези две чакри. По-късно ще работим с вашите страхове, които всеки от вас има. Състоянията, които управляват нашия ум са гуните. Когато умът е под влияние на тамас вие сте като парализирани, не можете да се движите. Това е истинска паника, която ви парализира, вие се движите много трудно. Ако вашият ум е под влияние на раджас вие не се чувствате парализирани, когато ви е страх, а сте разтревожени и можете да бъдете агресивни. Вие получавате енергия да се борите или да избягате. И тази енергия ви помага да мислите ясно в дадена степен. Страхът под влияние на Сатва е отнесен най-вече към другите, бие не се боите за себе си, тъй като при Сатва преобладава неегоистичният елемент. Вече споменах, че работейки със страха трябва да работите с Муладхар и Свадищан чакрите. Най-трудните неща, с които трябва да се справим в контекст на тези чакри са страха, гнева, негодуванието и желанието за отмъщение, които са много негативни емоции. Когато работим със Свадищан ние също работим със страха и гнева и заедно с това се сблъскваме и с вината. Нека видим какво е казал Свами Джи за страха. „Един от видовете страх е необходим за вашата еволюция. Страхът от смъртта, от болест, от това да бъдете ограбени, страхът от критика, страхът от това да станете грозни или да загубите доброто си име или слава, страх да бъдете победени или подтиснати могат да бъдат полезни когато ги превъзмогнете и станете помъдри и по-състрадателни към другите.” И както вече казах в определени ситуации страхът е полезен за да се предпазите. Така че трябва да осъзнаете ролята на страха за еволюцията на вашето съзнание, вашата личност и вашия живот. Парамаханса Сатянанда казва: „Страхът е психологически процес. Аз се справих със страха в моята Садана като вместо да си кажа ’аз боя от това’ или ‘аз се боя от онова’, наблюдавах физическите реакции, които имах, какъв е ефекта на страха върху мен и как той променя състоянието на моето тяло. Какво е преживяването, което тялото има когато изпитва този страх. Ускоряване на дъха, изпотяване и треперене на крайниците.” Той ни дава един метод как да се справим със страха в две действия. След това той продължава ”Започнете с контролиране на физическите проявления на страха като се освободите от напрежението и позволите на страха да излезе от вашето тяло. Регулирайте дъха си, така че умът да не бъде повлиян от това състояние. Учителят също ни е дал йога Нидра за да можем да съчетаем всички тези стъпки. Не само да говорим за тях теоретично, но и да практикуваме в състояние на йога Нидра. Трета стъпка, след като вие сте овладяли физическите проявления на страха, е да установите какъв е източника на страха. Четвъртата стъпка е да разберете как можете да се справите със страха по един положителен и конструктивен начин. Петата стъпка е да запомните, че вие притежавате по-силни страни от страха, които преобладават над него. На тези пет стъпки трябва да учите децата, защото възпитателят програмира умовете на децата. От нас зависи дали ще имаме безстрашно и уверено дете. Дете, което уважава останалите. Това е важен тренинг, който започва още в утробата на майката и продължава и през следващите три години от живота на детето. Като заключение още една мисъл на Парамахамса Джи: „ Страхът, чувството за вина и негативните качества извират от ума. Те са проявления на ума. Те нямат нищо общо с истинското ‘аз’, с нашата Атма, душа или висше съзнание. Висшият дух, висшето съзнание е отвъд положителното и негативното. Вие трябва да се стремите да дадете най-доброто от себе си, така че да преминете отвъд тях. Опитайте се да ги разпознаете. Страхът е естествено прoявление на объркания ум.”

-край-