Хубава история! Надявам се само да не се е случила преди епохата Мейджи, защото тогава кражбата на храна се е наказвала със смърт. ;)

Дали е с японски произход въобще?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не помня в кой от сборниците с подобни истории я прочетох.

Като я открия, ще ти кажа нещо повече за нея.


Според мен много хора имат доста фантастични представи за Пробуждането. Да се Пробудиш, това означава да оздравееш духовно - нищо повече. Може да си гениален и духовно болен, а може и да си с доста посредствени дарби и духовно здрав.

Затова, твърдението на някой, че е Пробуден не бива да се разглежда, като претенция за всезнание или за притежаване на свръхестествени дарби. Може да има и такива Пробудени, но те се срещат рядко и имената им се помнят много векове след тях.

Най-добре би било всички хора да бъдат Пробудени. И здрави. Но, уви, не са...

Да си Пробуден не означава нищо друго освен да се радваш на живота си, такъв, какъвто е - точно тук, точно сега.

Пробуденият не иска нищо повече, от това съкровище, което вече е открил в самия себе си.

Никой вече не би могъл да го "купи" нито с обещания за земни облаги, нито с някакви духовни съблазни.

Той знае, че всеки опит да намери опора вън от себе си е обречен на неуспех и разочарование.

Дори в момента на смъртта си той не търси помощ от никъде - нито от Господ, нито от Гуру, нито от незнам какви си сили - той умира така спокоен и ведър, както е живял.


Ето сега една странна, но запомняща си история на един ислямски суфий:

Най-големият Божи Пророк в тези древни времена - Муса (Мойсей) се обърнал веднъж към Бога със следната молба:

- Господи, чувствам се самотен. Запознай сме с някой друг като мен, когото обичаш и за когото се грижиш непрекъснато!

- Добре, казал му Бог. - Иди там и там и ще намериш един любим на мен човек.

Мойсей отишъл на указаното място и що да види: по земята с последни сили се влачел някакъв полумъртъв нещастник, целият накацан от мухи и други насекоми.

- Какво мога да направя за теб, бедни мой братко? - възкликнал ужасеният Мойсей.

- Моля те, донеси ми вода! - проплакал човекът. - Ако не ми донесеш бързо вода, ще загина.

Мойсей бързо се отправил към най-близкия кладенец, наточил вода и тичешком се върнал при страдалеца.

Уви, той вече бил мъртъв...

Тогава Мойсей решил да отиде до шатрата си, която бил опънал наблизо и да вземе от там всичко необходимо, за да погребе мъртвеца както е редно.

Като се върнал, установил, че чакалите вече са се справили с трупа - от него почти нищо не било останало.

Шокиран от всичко видяно, Мойсей се обърнал към Бога и проплакал:

- Но защо позволи да се случи това, Господи! Ти си Всемогъщ! Поискаш ли, въздигаш обикновени хора на царски тронове, а превръщаш в прах доскоро велики царства? Защо допусна да се случи това с човека, на когото ти самият ми каза, че много държиш?

И чул в себе си глас:

- Докато се уповаваше само на мен, той беше в беше в пълна безопасност.

Но щом те видя, той ме забрави и потърси опора в теб. Исках да го спася, но той вече ми беше обърнал гръб.

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.

В отговор на:

---

Може да има и такива Пробудени, но те се срещат рядко и имената им се помнят много векове след тях.

---

В отговор на:

---

Най-добре би било всички хора да бъдат Пробудени. И здрави. Но, уви, не са...

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mo32 на 15.03.07 14:55.

_____________________________________________________________________

А според теб или учението, което следваш, защо не са? На какво се дължи тая аномалия?
____________________________________________________________________

Ти ми зададе един изключително точен и важен въпрос. Лошото е, че той е същевременно и е един от възможно най-трудните въпроси от този род.

Имам доста определени схващания на тази тема, но те все още не са узрели - нещо като недосварено ядене. Затова ще предпочета да не ги споделям публично, поне засега...

Буда мъдро е избегнал да коментира тази тема с аргумента, че когато къщата ни гори, ние трябва по-бързо да се измъкнем от нея, а не да анализираме каква е причината за пожара и какво представлява огънят.

Най-общо казано смятам, че човечеството е отпаднало от някакъв друг, по-висш свят и сега отчаяно се опитва да имитира с изкуствени технически средства (леки коли, подводници, самолети, ракети, спътници, радио, телевизия, компютри, интернет, мобилнни телефони и т.н.) някогашната си естествена природна среда. Единственото, което свидетелства за неговата отпадналост в този "авариен природен ред", е така нареченият "праспомен", "пракопнеж" по "изгубения рай", който някои хора имат, а други (повечето) нямат. А също и дълбоката неудовлетвореност на хората с пробуден "праспомен" от изначалната безперспективност на земния начин на живот.

Но всичко това е много общо и неясно.

Именно затова, както вече казах, аз изобщо не се чувствам готов да го обсъждам тук.

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.

Определено е интересен тоя въпрос. Чел съм доста зловещи обяснения, които противоречат на "здравия разум". Но пък ако толкова много хора отказват да говорят за това, явно има защо. :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Манихеите, а по-късно гностиците, богомилите, павликяните, катарите и албигойците са смятали, че този свят (видим и невидим) се управлява от мрачни, мутроидни сили с твърда ръка. (виж "Властелинът на пръстените" - филмът дава добра визуална представа за мутроидните сили).

Манихеите имали две особености:

1. Те никога не използвали насилие и не убивали живи същества (Мани смятал себе си за автентичния продължител и обединител на импулсите на Буда, Христос и Заратустра).

2. Те нямали специални църковни сгради и ритуалите им били крайно опростени. Това ги правело много пробивни и трудно откриваеми.

В даден момент манихейството се разпространило от Китай до Северна Африка. И... било безжалостно ликвидирано физически.

За разлика от тях павликяните били добри войни и затова византийският император си затворил очите за техните неприемливи религиозни убеждения и ги преселил от Армения в България.

Нашите богомили също имали сериозни проблеми с властите, но в даден момент се превърнали в наставници на катарите и албигойците в Южна Франция. За кратко време катарското християнство получило голямо разпространение не само във Франция, но дори в Италия.

Папата свикал срещу тях кръстоносен поход. Според историците жертвите му са общо около един милион души - невероятна цифра за тези времена!

Една от основните задачи на новосъздадената Света Инквизиция е била да открива и ликвидира оцелелите катари.

Резултатите са шокиращи: от богатата манихейска книжнина до нас почти нищо не е достигнало. Подобно е положението с гностическата и катарската религиозна литература.

Ако не беше почти чудотворното откритие през 1945 г. край Наг-Хамади в Египет на едно значително количество гностически произведения, скрити в голяма делва, то днес ние щяхме да можем само да гадаем за истинския характер на тази, ликвидирана най-безпощадно, почти напълно непозната ни християнска традиция.

Когато се запознах с всички тези исторически факти, аз направо се втрещих.

Безмилостното отношение на властници от всякакъв род, изповядващи различни религиозни убеждение, при това векове наред към тези мирно разпространяващи се езотерични духовни традиции, доказваше по най-убедителен начин тяхното твърдение, че светът се управлява от тъмни мутроидни сили.

Впрочем ние откриваме ярки гностични послания и в официалните Евангелия.

Там се описва как Господарят на този свят високомерно заявява на Исус, че властта над всички царства във Вселената принадлежи нему и той има правото да я отстъпи, на който реши. Следва и конкретно предложение към Исус: поклони ми се и аз ще ти отстъпя властта си над човеците.

Исус, както знаем, категорично отхвърля това предложение и скоро след това бива разпнат. Всички се обявяват против него: държава (Пилат и Ирод), църква (първосвещениците на Израел), народ...

Първите християни биват свирепо преследвани и повечето от тях загиват мъченически.

Според тези преследвани духовни традиции, когато на земята се въплъти Пратеник на Светлината (Буда, Христос, Мани) и със самото си влияние заплаши уж божествената власт на тъмните мутроидни властници, те се опитват най-напред да унищожат физически самия Пратеник (Исус, Мани), а след това да фалшифицират тяхното послание по изгоден за тях начин.

Така се стига до превръщането на християнството от император Константин в официална религия на Римската империя. Държавата предлага на християните огромна власт и правото да ликвидират всичките други религии в империята.

Така от гонени християните се превръщат в гонители и в дясната ръка на мрачния Господар на този свят.

Днес често се говори за предстоящото идване на Антихриста, но мнозина свързват това твърдение с различни фантастични измислици.

Антихристът не е нищо друго освен псевдо Христос.

Обективно светът се движи към един нов световен ред. Предстои ни да видим опита на властниците да поставят под строг контрол целия свят в името на борбата с глобалното затопляне и пренаселението на планетата. Всяка съпротива по религиозни или морални причини ще бъде смазана. Самите властници ще се обявят за истинските Спасители на човечеството, за истинските представители на висшите духовни ценности на земята.

Именно това обожествяване на Държавата е същността на "пришествието на Антихриста". И това пришествие вече е в пълен ход. Така например днес в САЩ протестантските пастори поставят вече на първо място изпълняването на държавните закони, на второ - семейните ценности и едва на трето - служенето на Бога. Ако Държавата ти каже да убиваш, ти трябва да можеш да убиваш с чиста съвест в името на Бога!

Няма никакво съмнение - ние живеем в интересни времена.

Дано само в даден момент не станат прекалено интересни.
.

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.

“Ако искаш да оправиш света, първо оправи държавата си. Ако искаш да оправиш държавата си, оправи селището си. Ако искаш да оправиш селището си, оправи квартала си. Ако искаш да оправиш квартала си, оправи къщата си. Ако искаш да оправиш къщата си, оправи семейството си. Ако искаш да оправиш семейството си, първо оправи себе си.”

Конфуции.

Определено имаш какво да разкажеш, за което ти благодаря. Ще постна един твърде интересен откъс като илюстрация на твоите думи.

Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова, защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците.

Нашата вселена е хищническа. Винаги съм изпитвал възхищение пред тибетските монаси заради тяхната жизненост, радост, но най вече заради тяхната върховна смелост да изпитват състрадание към другите, когато не изпитват съжаление към себе си. Безжалостната борба с "ума", както го наричат дзен будистите, оставя следа у всеки успял да го пребори - безжалостност. Да смекчиш това жестоко чувство за цел, под ефирния воал на състраданието, е върховно изкуство на възприятието.

Така както описваш разните учения, чудя се кое повече би ми допаднало - манихейството, заради липсата на църква(институция, сграда) и ритуали, или павликяните, заради бойния дух? Бих се радвал да разкажеш повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Цитирането на подобни изказвания на древните мъдреци извън конкретен контекст е рисковано.

Как ти звучи например следното:

Ако искаш да спреш глобалното затопляне в света, първо го спри в държавата си. Ако искаш да го спреш в държавата си, спри го в селището си. Ако искаш да го спреш в селището си, спри го в квартала си. Ако искаш да го спреш в квартала си, спри го в къщата си. Ако искаш да го спреш в къщата си, първо ти спри да затопляш света.

Неубедително, нали?

Подобен род изказвания допадат главно на хора, които нямат сериозен интереси към това което се случва по света и се опитват да се спасят от нарастващия всеобщ хаос в техния малък личен свят. Някои от тях действително са прекрасни хора, но само за личен контакт - познавам такива.

Има и други, които го използват като тапи за уши - ти да не си оправил вече себе си, че си тръгнал да оправяш света!

Това няма нищо общо със съвета на Конфуций, който самият десетилетия наред е полагал огромни усилия да промени Китай и накрая е успял.

Може би първо е оправил себе си?

Съвсем не.

За себе си той казва следното:

На 15 години в мен се пробуди жаждата за знания. На 30 станах самостоятелен. На 40 се освободих от съмненията си. На 50 познах волята на Небето. На 60 се научих да различавам правдата от неправдата. На 70 започнах да следвам волята на сърцето си, без да нарушавам никое правило.

Смисълът на цитираното от теб изказване на Конфуций (поне според мен) е следният:

Когато решиш да оправяш света, започни с оправянето на държавата си. Когато решиш да оправяш държавата си, започни с оправянето на селището си и т.н.

Това са паралелно протичащи процеси във времето.

Конфуций просто ни казва как да подредим приоритетите си.

Той ни казва още следното:

Който не се замисля за онова, което е далеч, го очаква близко зло.

Като истински мъдър и трезвомислещ човек Конфуций все пак е бил наясно, че "каквото е писано ще стане, все едно искаме ли го или не."

Дали моето учение ще се разпространи - това зависи от съдбата. Ако на него му е съдено никога да не се разпространи - това пак зависи от съдбата. Нима можем да спорим със съдбата?

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.

Цитирането на подобни изказвания на древните мъдреци извън конкретен контекст е малко рисковано.

Как ти звучи например следното:

Ако искаш да спреш глобалното затопляне в света, първо го спри в държавата си. Ако искаш да го спреш в държавата си, спри го в селището си. Ако искаш да го спреш в селището си, спри го в квартала си. Ако искаш да го спреш в квартала си, спри го в къщата си. Ако искаш да го спреш в къщата си, първо ти спри да затопляш света.

Неубедително, нали?

Подобен род изказвания допадат главно на хора, които нямат сериозен интереси към това което се случва по света и се опитват да се спасят от нарастващия всеобщ хаос в техния малък личен свят. Някои от тях действително са прекрасни хора, но само за личен контакт - познавам такива.

Има и други, които го използват като тапи за уши - ти да не си оправил вече себе си, че си тръгнал да оправяш света!

Това няма нищо общо със съвета на Конфуций, който самият десетилетия наред е полагал огромни усилия да промени Китай и накрая е успял.

Може би първо е оправил себе си?

Съвсем не.

За себе си той казва следното:

На 15 години в мен се пробуди жаждата за знания. На 30 станах самостоятелен. На 40 се освободих от съмненията си. На 50 познах волята на Небето. На 60 се научих да различавам правдата от неправдата. На 70 започнах да следвам волята на сърцето си, без да нарушавам никое правило.

Смисълът на цитираното от теб изказване на Конфуций (поне според мен) е следният:

Когато решиш да оправяш света, започни с оправянето на държавата си. Когато решиш да оправяш държавата си, започни с оправянето на селището си и т.н.

Това са паралелно протичащи процеси във времето.

Конфуций просто ни казва как да подредим приоритетите си.

Той ни казва още следното:

Който не се замисля за онова, което е далеч, го очаква близко зло.

Като истински мъдър и трезвомислещ човек Конфуций все пак е бил наясно, че "каквото е писано ще стане, все едно искаме ли го или не."

Дали моето учение ще се разпространи - това зависи от съдбата. Ако на него му е съдено никога да не се разпространи - това пак зависи от съдбата. Нима можем да спорим със съдбата?

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.