|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Най-същественото за Рамана Махарши
|
|
| Автор |
Aлekc (ПроГностик) |
| Публикувано | 11.02.07 01:21 |
|
|
Шри Рамана Махарши (1879-1950)
КРАТКО ЖИЗНЕОПИСАНИЕ
Раждане
Венкатараман (бъдещият Рамана Махарши) се ражда в 1 часа на 30 декември 1879 г. в село Тиручили. Неговият баща Сундарам Айяр е брамин и адвокат по професия. Името на майка му е Алагамма. Според една легенда предшественик на неговия баща веднъж отказал да даде подаяние на един аскет. Когато аскетът разбрал, че няма да получи нищо, той изрекъл клетва, според която семейството да бъде осъдено във всяко поколение да се ражда по един аскет, който да се скита и проси милостиня. Така и станало.
Образование
Основното си образование Венкатараман завършва в родното си село, а през 1891 г. отива в Диндигул, за да продължи в средните класове. Животът му течал гладко и безоблачно, но съдбата била решила друго. Баща му умира през 1882 г. и той заедно със своя брат Нагасвами отиват при своя вуйчо Субба Айяр в Мадурай (наричан още градът на храмовете). Майка му, по-малкият му брат Нагасундарам и сестра му Аламеу отиват да живеят при по-възрастния вуйчо.
Венкатараман записва средното училище Скот, а по късно това на Американската мисия. Той не бил старателен ученик, но имал забележителни способности да схваща и запомня всичко. Така минавал безпроблемно от клас на клас. Обичал математиката и тамилската литература, като не показвал ни най-малки признаци на влечение към духовното.
Бил слабо, сухо момче и се интересувал от атлетичните спортове, като най-много харесвал борбата и плуването. Бил затворен и нямал приятели, но това не го смущавало. Дълбокият сън била една от неговите особености. Един път, когато всички били отишли в храма и той останал сам в къщи и заключил отвътре, и като нямало какво да прави, заспал дълбоко. Когато роднините му се завърнали, не могли да го събудят нито с викове, нито с тропане, колкото и силно да се опитвали. Наложило се да влизат през прозореца.
Венкатараман бил будно и послушно дете. Той помагал в къщи, бил отговорен и никога не позволявал да му се карат.
През ноември 1885 г. Венкатараман случайно чул от минаващ поклонник името на място, наречено Аруначала. Разказът на пътника за величието на това място изпълнил сърцето на момчето с радост и вълнение. Изглеждало му сякаш името Аруначала му е познато отнякъде.
След като научил за мястото, той имал видения и сънища за планината Аруначала. Чувствал така, сякаш много близък човек го моли да се върне обратно. Това било твърде непознато изживяване за него. Копнежът да види това място нараствал от ден на ден.
Повратната точка
През юли 1886 г. се случил един инцидент, който преобърнал напълно живота на Венкатараман. Това било точно един лунен месец и половина, преди той завинаги да напусне Мадурай.
Този ден той седял сам на терасата в къщата на вуйчо си. Изведнъж се почувствал така, сякаш всеки момент ще умре. Тялото му било съвсем наред, но сякаш нещо му казвало, че е дошъл краят. Той се изплашил до смърт от тази мисъл. Неговата вродена сила и кураж му помогнали да се изправи лице в лице със ситуацията, без да търси помощ отвън.
Страхът от смъртта го накарал да потърси по-големи дълбочини в себе си. Той започнал да разсъждава и много мисли го споходили. Той си говорел и питал сам себе си: "Смъртта идва. Какво означава това? Кой умира? Той изпънал ръце и крака и спрял да диша, като мислел: "Ето, това тяло е мъртво. То ще бъде закарано в крематориума и изгорено. Но аз умирам ли с мъртвото тяло? Аз просто това тяло ли съм? Това тяло е неподвижно, но аз все още съм пълен със съзнание! Дори така мога да почувствам пълната сила на моята личност. Следователно е напълно ясно, че аз съм жив и това е нещо, което не е свързано с моето тяло. Да, аз съм безсмъртен дух." Това не било просто мисъл или чувство, а било самоосъзнаването, себереализирането."
След това той често минавал през такива изживявания и страхът от смъртта изчезнал. От този миг до края на живота си той живял като дух, напълно игнорирайки земните вълнения и привличания. Инцидентът не продължил и един час, но напълно променил момчето. Той загубил интерес към учебните занятия и спортовете. Светските неща се отдалечили и той започнал да изследва по-дълбоките области на съзнанието. Досега, макар и отгледан в религиозно семейство, отношението му към Бог било механично.
След инцидента той се посветил на постигането на божественото. Отивал в храма и с часове седял пред статуите на Бог Шива, Богинята Минакши, Бог Натараджа и 63-мата светци. Той медитирал и се молел, а после замлъквал и божественото изживяване се стичало в сълзи по лицето му. Той не бил чел почти нищо за Брахман, за освобождението, за света и т.н., но сърцето му било изпълнено с любов към божественото.
Външно той променил държанието си и често получавал наказания от учителите. Един ден брат му Нагасвами, виждайки го как се отнася към уроците, ядосано го попитал: "Ако ще се държиш така, какъв е смисълът изобщо да учиш нещо? Това, което казал брат му, било истина. Венкатараман схванал посланието. Изведнъж той решил да отиде до Аруначала.
Взел три рупии от петте, които брат му го помолил да вземе и да му плати таксата в колежа. Той написал бележка: "Напускам тази къща, за да търся моя баща. Тъй като това е за доброто на всички, никой не трябва да тъжи за мен. Не харчете и една стотинка, за да ме търсите. Таксата за колежа ти не e платена. Оставям две рупии до тази бележка."
Пътуване към Аруначала
В обедната жега Венкатараман поел към гарата. Той не знаел, че има влак до по-близък пункт към Аруначала и си купил билет за Тиндиванам. След няколко премеждия и прехвърляния той достигнал до Мамбалапатти и тръгнал пеш. След 10 мили в непоносимата жега, крайно изтощен той достигнал до един храм, където веднага изпаднал в транс и видял чудни видения и светлини. По-късно свещеникът го изгонил, без да му даде храна, нито да му позволи да пренощува в храма. След около миля той достигнал друг храм, където свещеникът отначало също отказал храна, но вглеждайки се в прекрасното, изпълнено с достойнство лице на момчето, му дал част от своята.
След като се нахранил, Венкатараман отишъл в съседната къща за вода, но от умора припаднал пред нея. Когато се свестил, край него имало тълпа любопитни. Той получил вода и пренощувал в селото. Оставали му 20 мили до Тируваннамалай, а бил отново гладен и слаб от умората. Тогава решил да заложи своите обици с вградени диаманти, които стрували поне 20 рупии, за да се нахрани и да си купи билет за влака. Той отишъл в къщата на един брамин, комуто момчето с озарено лице му се видяло изключително, а жена му си помислила, че в този празничен ден самият Бог Кришна е дошъл в къщата й и му дала вкусна храна. Момчето споделило идеята да заложи обиците си. Те искали да му помогнат, като му дадат пари, но той отказал. Накрая се съгласили да вземат обиците, дали му 4 рупии и бележка, с която да си ги получи обратно. С пакет сладки той се отправил към гарата, където скъсал бележката, тъй като нямал намерение да се връща за ценните си обици и си купил билет за Тируваннамалай.
Било 1 септември 1896 г.
Аруначала
С наближаването на Тируваннамалай величествената гледка на планините изпълнила сърцето на момчето с непознато блаженство. Сякаш многовековна жажда била наситена. Огромният храм на Аруначала сложил край на неговите житейски търсения.
Като по чудо вратите на храма били отворени по-рано тази сутрин. Той влязъл внимателно в храма, сякаш се страхувал да не обиди Божеството. По-късно той разказвал, че в периода след инцидента до идването му до Бог Аруначала, усещал непрестанно сякаш нещо вътре в тялото му гори. Когато видял Божеството за първи път в храма, всичко в него се умиротворило и една вечна тишина го заобиколила.
Духовни усилия
Младият Венкатараман седял много седмици в храма, без да пророни и една дума. Той станал обект на любопитство и привличане за посетителите на храма. Странният му вид предизвиквал децата да го дразнят и закачат. Новината за него се разнесла и той станал популярен в областта. Интелектът и мъдростта, излъчвани от лицето му, впечатлявали всички. Галено те го нарекли Брахмана Саами. Един известен местен светец започнал да се грижи за него.
Децата обаче се превърнали в постоянна грижа, тъй като по цял ден го замеряли с камъни. За да избегне безпокойствата, той се преселил в един тунел. В тъмния, пълен с насекоми тунел, необезпокояван от хората той бил в мир и непрестанна медитация. Той живеел от подаяния и приемал храна колкото да оцелее. Той не харесвал просията, но в същото време вярвал, че е благородно нещо, ако се прави със смирение и духовна цел.
След време Папани Саами и негови ученици, които обитавали друга част на храма, го намерили и като видели лошото състояние на тялото му, кървящо от ухапванията, се опитали да го извадят от медитацията. След като не успели, го преместили на по-безопасно място. По-късно той отново се преместил - в храма Манган Пиллайяр. Той общувал понякога, като пишел кратки бележки на тези, които му задавали въпроси.
Неговото присъствие привличало все повече хора. През 1986 г. един брамин от най-висок ранг - Удданди Найянар, станал негов ученик и се грижел за него. Постепенно край него се събрали и други ученици, които не го оставяли без храна. Така той можел почти непрестанно да медитира. В търсенето на по-спокойни места той се местел в различни храмове. Шест месеца той прекарал в пещера, наречена Павала Кунру.
Неговите роднини и особено майка му го търсили. Случайно от един поклонник те научили къде е. Първо дошъл неговият вуйчо, за да го убеди да се прибере. По-късно дошла и майка му. Това било по време на пребиваването му в пещерата Павала Кунру и по това време хората вече му били дали ново име - Рамана Махарши. Майка му дошла заедно с брат му и те всячески се опитвали да го накарат да се върне вкъщи. Той оставал мълчалив. Един ученик, който бил свидетел на случващото се, не издържал да гледа сълзите на майката и помолил Рамана Махарши поне да й напише нещо. Той написал: "Всяко живо същество живее живот според постъпките си, извършени в миналото. То е направлявано от съдбата. Това, което не е предопределено да се случи, никога няма да се случи, независимо колко упорито опитваш. Това, което е предопределено да се случи, ще се случи, независими колко упорито се опитваш да го спреш. Затова, най-добре е да се запази тишина".
Пещерата Вирупакша
В търсене на спокойни места за медитация Рамана Махарши се изкачвал все по-високо в планината. Той сменял пещерите в зависимост от условията. През 1899 г. той за първи път се настанил в пещерата Вирупакша, наречена на името на един просветлен светец, който бил погребан там. В нея Рамана живял 17 години, преди Раманаашрам постепенно да бъде построен.
Много хора идвали да го посещават и по някое време манастирът, чиято собственост била пещерата, започнал да събира такса от поклонниците. Когато разбрал това, Рамана напуснал пещерата и се преселил да медитира под едно дърво. Дори и тогава манастирът продължил да събира такса. Тогава Рамана напуснал мястото, тъй като смятал, че парите не трябва да се намесват в духовните неща. Броят на посетителите станал нула, манастирската управа разбрала грешката си, извинила му се и го поканила отново да се върне в пещерата.
Въпреки че Рамана Махарши се бил отрекъл от света и притежанията, той бил изпълнен със състрадание и за разлика от други светци приемал и помагал на много хора. Той бил състрадателен не само към хората, а и към животните. Дори, докато се опитвал веднъж да помогне с аюрведично лекарство на една възрастна маймуна, тя забила ноктите си в гръдния му кош и до края на дните си той носил белезите им. Край пещерите имало тигри, змии, скорпиони, с които той съжителствал без проблеми. Много случаи, звучащи като чудеса, са разказани от неговите ученици за отношението му с животните.
Хората, които идвали при него, получавали неговата помощ и състрадание без значение на тяхното положение, богатство, възраст и т.н.
Ученици и последователи
Неговото отношение с учениците му било уникално. Отначало той ги оставял да медитират, както те искат. След време, ако имало грешка в практиката им, той се намесвал и ги коригирал. Например един от неговите ученици се интересувал от Ащанга Йога и пранаяма. Рамана не практикувал пранаяма, но понеже трябвало да напътства ученика, прочел книгата на Вивекенанда, написал някои кратки бележки и му ги дал. Уникалността на тези бележки била в това, че те въвеждали всеки човек все по-дълбоко в неговата същност.
Рамана никога не се въвличал в безполезни аргументи и диалози. Не се интересувал дори от духовни и интелектуални дебати. Не поддържал никаква секта или религия, а бил верен на постигането на божественото. С течение на времето, понеже трябвало да разяснява много текстове на своите последователи, той с лекота научил няколко езика, прочел и разтълкувал за тях много писания. Някои от учениците му събрали неговите бележки и много от тях са издадени в книги. Сред учениците му имало големи учени и съвсем обикновени хора.
Рамана Махарши имал ученици и от Запад. Той станал известен на Запад благодарение на своя ученик Пол Брентън, който го описал в своята книга "Едно търсене в тайните на Индия". Мейджър Чедуик и Паскулини Малет са други двама верни негови последователи. След смъртта на по-малкия му брат, дори майка му и по-големият му брат станали негови ученици. Постепенно той успял да освободи майка си Алагамма от нежелани мисли, ортодоксални разбирания и догми. Така тя напуснала този свят в ръцете му като просветлено същество. Неговият брат Нагасундарам променил името си на Ниранджнянананда Свами. Благодарение на неговите усилия дейността в ашрама, както и неговото разширяване, вървели гладко.
Във всекидневния живот в ашрама Рамана не е позволявал да му служат. Той работел като другите и винаги казвал, че неговото положение в ашрама не е по-различно от това, на всички останали.
Едва ли в няколко страници може да се опише животът на този забележителен мъдрец и просветлен човек. Той напуснал тяло на 14 април 1950 г. 8 часа и 47 минути вечерта. Точно в този час падаща звезда била наблюдавана в Южна Индия. Явлението било описано и във вестниците.
На церемонията Махасамадхи на Рамана Махарши присъствали повече от 4500 души. Приживе той казвал на учениците си, които дори не можели да си представят, че той ще ги напусне: "Аз не се каня да отивам никъде. Къде може да отиде това, което съм? Аз съм, а раждането и смъртта са само за тялото, докато животът обитава в Аз-а, което е Духът, който не е ограничен от времето и пространството. Духът не знае нищо такова като раздяла и нова среща. Аз съм безсмъртен Дух." Рамана бил погребан на мястото, където обичайно приемал храната си. Дори и днес хората, които посещават това място, могат да усетят присъствието му.
Из учението на Шри Рамана Махарши
"Ние живеем в света, но светът не бива никога да контролира ума ни."
1. Егоцентричността се появява в самото начало и се избавяме от нея в самия край.
2. Човек вярва, че по природа е слаб и грешен, но в действителност сам по себе си той не е слаб и грешен. Само неговите навици, желания и мисли са такива.
3. След отказването от тялото, петте сетивни органа, дишането, умът и сънят на невежеството, остава само едно тяло и това е Духът и само тогава има безкрайна радост.
4. Единственият начин да умиротвориш ума е да размишляваш над въпроса: "Кой съм Аз?" Когато дори и тази мисъл се разруши, тогава единствено възможно е самоосъзнаването, самореализацията.
5. Освен чрез себепроникновение, няма друг начин да се успокои умът.
6. Пранаяма (дихателните практики), медитацията, повтарянето на мантри, вниманието и т.н. са само помощни средства в умиротворяването на ума. Само името и красотата на Бога умиротворяват ума. Умът, който е концентриран с помощта на тези средства, може лесно да проникне и размишлява за себе си.
7. Човекът, който е познал истината, никога не напуска вътрешния Аз.
8. Казано е че светът е само мисъл. Когато мисълта я няма, човек може да изпита щастие.
9. Действията, които са извършени без каквато и да е себичност и с чувство за себеотдаване чрез тяло, реч и ум, са като служене на Бога и стават действия на самия Бог.
10. Целта на отдаването на Бога е освобождаването на човек от чувството за "мое" и "аз" (себичността).
Не е необходимо въже, когато хората сами се обвързват.
| |
|
Тема
|
Re: Най-същественото за Пападжи
[re: Aлekc]
|
|
| Автор |
Aлekc (ПроГностик) |
| Публикувано | 15.02.07 00:13 |
|
|
Шри Пунджаджи
Похоже, нужно многое забыть из того, что знал.
Это избавление от всего, что ты хранил в своих мешках, освободись от них. И тогда Это раскроет Себя Себе.
Говоря о мешках, я вспомнил об одном саньясине, который был у меня лет двадцать назад.
Он был довольно знаменит на юге страны и имел семнадцать ашрамов, однако он был явно неудовлетворен. Он прибыл в Харидвар с двумя автобусами своих учеников, направлявшихся в Бадринат. Этому свами было восемьдесят лет, мне - шестьдесят. Он пришел ко мне в гостиничный номер, прослышав от своих друзей, что я могу помочь ему.
Он вошел ко мне в комнату и объявил: «Пунджаджи, всю свою жизнь я был йогом. Вы могли видеть мои снимки в газетах. Меня закапывали заживо в землю на сорок дней без еды, воздуха и воды. Это был эксперимент, который проводили ученые и врачи с целью доказать невероятные возможности йоги. Я просто вошел в самадхи, вот и все. Так что с йогой я знаком, и нет нужды говорить о ней».
Затем он продолжил: «Также в течение десятилетий я углубленно изучал все Веды и Упанишады, Махабхарату и Рамаяну, Брахма Сутры, Бхакти Сутры и Йога Сутры, а также книги всех существующих религий. Так что об этом мы тоже не будем говорить. Этому всему я обучаю в своих ашрамах, и ни в одном писании нет ничего такого, чему Вы могли бы меня научить. Также Вам не нужно говорить ничего о тантре, янтре и мантре. Не упоминайте и Джняну с ниджняной. Итак, Пунджаджи, я прибыл сюда к Вам за помощью. Есть ли что-нибудь такое, что Вы можете мне сказать?».
Я ответил: «Да, Свамиджи, есть. Но вначале, пожалуйста, заберите мешок со всем этим мусором, который вы притащили в мою комнату, вынесите его наружу и приходите снова. Тогда я поговорю о том, что вы не упомянули».
Он смотрел на меня непонимающими глазами, поэтому я повторил: «Свамиджи, я здесь, для того чтобы помочь вам, но не могли бы вы вначале вынести этот мешок с мусором за дверь? Когда будете входить, оставьте его снаружи». Он медленно направился к двери, а затем, потрясенный, обернулся. Он смотрел на меня, а я - на него! Затем он подошел ко мне и попытался коснуться моих стоп.
«О нет, Свамиджи, - возразил я, - вы - санньясин и ученый, и к тому же вы на двадцать лет старше! Я не имею права принимать ваши почести».
Он ответил: «Я впервые понял, что такое Просветление.
Теперь я знаю, что должен оставить все, что изучил. И тогда я найду свет, я найду свое Истинное Я. Я дурачил и обманывал множество людей. Прямо сейчас я поведаю своим учебникам Истину! Когда я могу вернуться, чтобы снова встретиться с Вами?».
«Свамиджи, вам не нужно возвращаться», - сказал я.
Позже я узнал, что этот высокомерный Свами полностью преобразился, стал счастливым человеком и куда-то удалился на длительный ритрит.
Так что освободись от всех представлений и концепций, которые ты лелеял, и просто Будь Свободным. Свобода ждет тебя уже миллионы лет, а ты все хранишь свои сомнения и страхи, такие как «я был рожден», «я страдаю», «я состарюсь и умру». Это все лишь концепции, и когда ты освободишься от них, ты узнаешь, Кто ты Есть. Сделай это прямо Сейчас, не откладывая ни на одно мгновение. Кто ты Есть в промежутке между прошлым и будущим? Тебе не нужно выполнять какие-либо упражнения или практиковать медитацию. Здесь ты найдешь Свет! Может ли смерть проникнуть в это Мгновение?
Это твое Место, твоя собственная обитель, Пребывай Здесь.
Отрывок из книги Х.В.Л Пуньджа «Истина Есть»
Специални благодарности на Непознат, който публикува този текст в клуб "Окултизъм".
Не е необходимо въже, когато хората сами се обвързват.
| |
|
Тема
|
 Re: Най-същественото за Пападжи
[re: Aлekc]
|
|
| Автор |
vitaminko () |
| Публикувано | 15.02.07 01:12 |
|
|
Редактирано от vitaminko на 15.02.07 01:13.
| |
|
Тема
|
Загадката Кришнамурти (1895-1986)
[re: Aлekc]
|
|
| Автор |
Aлekc (ПроГностик) |
| Публикувано | 21.02.07 00:15 |
|
|
Джиду Кришнамурти
Историята на Кришнамурти започва от идеята на теософското общество, ръководено от Ани Безант и Чарлз Ледбитър, да се финансира духовното израстване на пет-шест момчета, в които се усеща полъхът на гениалността, за да може един ден да обявят едно от тях за проводник на Мировия Учител (Майтрея, който според източни легенди е превъплъщение на Гаутама Буда и който ще дойде скоро отново и ще промени света).
Думата теософия произлиза от тео - Бог и софия - мъдрост. Теософите смятат учението си като световен синтез на религията, философията и науката. Но времето показа абсурдността на този модел и сега теософското движение е история. Идеята е много привлекателна и те успяват да създадат мощна организация, оглавявана от Ани Безант, която е ученичка на Блаватска. По онова време тя е била много влиятелна и в Индия. Била е толкова почитана, че я избрали за президент на партията Индийски национален конгрес, въпреки че е англичанка, а Конгресът се бори за освобождение на Индия от Англия.
Сред избраните от теософите момчета са и двамата братя Натиянанда (по-възрастния) и Джиду Кришнамурти. Следват години на много трудно обучение. Натиянанда се разболява от туберкулоза и умира в Калифорния през 1925 г. Оказва се, че Джиду е най-добрият. Вероятно скоро след смъртта на брат си той получава просветление.
Теософите започват подготовката за идването на Мировия Учител още през 1911 г. Той е необходим на интелектуално създадената "религия", тъй като й липсва мистична и магнетична личност, подобна на Христос, Буда или Мохамед. За целта създават ордена "Звездата на Изток". Тази организация е трябвало да обслужва Мировия Учител. Центърът на Ордена е разположен в Холандия в замъка Еерде, дарен от член на кралската фамилия, и е разполагал с огромни финансови възможности.
В България също се създава теософско общество и Ледбитър го посещава. След като Кришнамурти разпуска Ордена, те стават ученици на Свами Шивананда. (Само В. М. Сеплевенко шест месеца по-късно иска разрешение от Шивананда да го освободи и става ученик на Борис Сахаров.)
Кришнамурти е роден в Индия през 1895 г., напуска тяло в Съединените Щати през 1986 г. По време на живота си той изнася беседи в много части на света пред многобройни аудитории, както и разговаря с широката публика, включваща писатели, учени, философи и преподаватели. Кришнамурти е загрижен за цялото човечество и непрекъснато утвърждава, че той няма националност или вярване и не принадлежи към някаква особена общност или култура.
В по-късната част от живота си той пътува главно между школите, основани от него в Индия, Великобритания и САЩ - школи, които дават знание за пълното разбиране на човека и изкуството на житието. Той подчертава, че само задълбоченото разбиране може да създаде ново поколение, което да живее в мир.
Помолен да разкрие в какво се състои същината на неговото учение, той написва следното:
Сърцевината на учението
Истината е земя, до която не води никакъв път. Човек не може да я достигне чрез никаква организация, чрез никакво вероизповедание, чрез догма, свещеник или ритуали, нито чрез някакво философско познание или психологическа техника.
Той трябва да я открие чрез огледалото на взаимоотношенията си, чрез вникването в съдържанието на своя собствен ум, чрез наблюдение, а не чрез интелектуален анализ или интроспективна дисекция. Човек е изградил в себе си образи като защитна ограда - религиозни, политически, личностни. Те се проявяват като символи, идеи, вярвания. Бремето на тези образи взема надмощие в човешкото мислене, взаимоотношения и ежедневие. Тези образи са причините за нашите проблеми, защото те разделят човек от човека.
Възприятието на живота е оформено от концепциите, вече установени в ума на човека. Съдържанието на неговото съзнание е цялото му съществуване. Това съдържание е общо за цялото човечество. Индивидуалността е името, формата и повърхностната култура, които той е придобил от традицията и обкръжението. Уникалността на човека не се съдържа в повърхността, а в съвършената свобода от съдържанието на неговото съзнание, което е общо за цялото човечество. Затова той не е индивид.
Свободата не е реакция; свободата не е избор. Човешката претенция е, че понеже има избор, той е свободен. Свободата е чисто наблюдение без посока, без страх от наказание и възнаграждение. Свободата е лишена от мотив; свободата не е в края на еволюцията на човека, а се съдържа в първата стъпка от неговото съществуване. В наблюдението си човек започва да открива липсата на свобода. Свободата се намира в безизборното осъзнаване на нашето съществуване и дейност.
Мисълта е време. Мисълта е породена от преживяване и знание, които са неотделими от времето и миналото. Времето е психологическият враг на човека. Нашето действие е основано върху познание и следователно на време, така че човекът винаги е роб на миналото. Мисълта е винаги ограничена и така ние живеем в постоянен конфликт и борба. Няма психологическа еволюция. Когато човек стане осъзнат за движението на своите собствени мисли, той ще види разделението между мислителя и мисълта, наблюдателя и наблюдаваното, преживяващия и преживяваното. Той ще открие, че това разделение е една илюзия. Тогава има само чисто наблюдение, което е прозрение без каквато и да е сянка от миналото или времето. Това безвремево прозрение води до дълбока, радикална промяна в ума.
Пълното отричане е същността на положителното. Когато има отричане на всички онези неща, до които мисълта е довела психологически, само тогава има любов, която е съчувствие и интелигентност.
Разпускането на Ордена на Звездата
Орденът на Звездата на Изток е основан през 1911 г., за да провъзгласи пришествието на Мировия учител. Кришнамурти е назначен за Глава на Ордена. На 2-ри август 1929 г., в деня на откриване на ежегодния Звезден лагер в Оммен, Холандия, Кришнамурти разпуска Ордена в присъствието на 3000 негови члена.
По-долу е даден пълният текст на великолепната реч, която той произнася по този повод.
Ние възнамеряваме да обсъдим тази сутрин разпускането на Ордена на Звездата. Мнозина ще се зарадват, а други вместо това ще се опечалят. Това не е повод за ликуване, нито пък за опечаляване, защото е неизбежно, както ще обясня по-нататък.
Може би си спомняте историята за това, как дяволът и неговият другар си вървели по улицата, когато видели пред себе си един човек да се спира, после да се навежда и да вдига нещо от земята. След като го разгледал, той го пъхнал в джоба си. Другарят запитал дявола: "Какво взе този човек?" - "Той намери парченце Истина"- отвърнал дяволът. - "Тогава лошо ти се пише"- рекъл другарят му. "О!, съвсем не. - отвърнал му дяволът - Възнамерявам да го накарам да я организира".
Аз поддържам, че истината е земя, до която няма пътища и вие не можете да подходите към нея по никоя пътека, чрез каквато и да е религия или секта.
Това е моето виждане и аз се придържам към него абсолютно и безусловно.
Истината, която е неограничена, необусловена, недосегаема посредством какъвто и да е път, не може да бъде организирана; нито пък трябва да се учредява някаква организация, която да ръководи хората или да ги насърчава да вървят по някакъв определен път. Ако първо разберете това, тогава ще видите колко невъзможно е да се организира вярване. Вярването е съвсем личен въпрос и вие не можете и не трябва да го организирате. Ако вие го сторите, то умира, кристализира, превръща се във вероизповедание, секта, религия, която се налага върху другите.
Точно това се опитва да направи всеки по света. Вярата е стеснена и превърната в играчка за тези, които са слаби, за тези, които в момента са разочаровани. Истината не може да бъде свалена долу, а напротив, човек трябва да направи усилие сам да се издигне до нея. Не можете да свалите върха на планината в долината. Ако искате да стигнете планинския връх, трябва да прекосите долината, да изкачите стръмнините без боязън от опасните пропасти.
Така че, това е първата причина според мен, поради която Орденът на Звездата трябва да се разпусне. Независимо от това, вие вероятно ще учредите други Ордени, вие ще продължите с принадлежността си към други организации, търсейки Истината. Аз не желая да принадлежа към никаква организация от духовен тип, моля разберете това. Бих се възползвал от организация, която ще ме отведе в Лондон, например. Това е съвсем различен вид организация, просто механична, като пощата и телеграфа. Бих използвал кола или параход, за да пътувам, те са само физически механизми, които нямат нищо общо с духовността. Още веднъж утвърждавам - никаква организация не може да води човек към духовността.
Ако бъде създадена някаква организация с такава цел, тя става протеза, слабост, заробване и би осакатила индивида, пречейки му да расте, да утвърждава своята уникалност, която се съдържа в откриването за самия него на тази абсолютна, необусловена Истина. Тъй че, това е другата причина, поради която реших, понеже се случи да бъда Глава на Ордена, да го разпусна. Никой не ме е убеждавал да взема това решение.
Това не е велико деяние, защото не желая последователи, подчертавам това. В мига, в който последвате някого, вие преставате да следвате Истината. Мен не ме засяга дали обръщате внимание на това, което ви говоря или не. Искам да извърша нещо в света и възнамерявам да го сторя с непоколебима концентрация.
Аз се занимавам само с едно същинско нещо - да освободя човека. Желая да го освободя от всички килии, от всички страхове, а не да основавам религии и нови секти или да установявам нови теории и нови философии. Тогава вие естествено ще ме запитате защо обикалям по света, говорейки непрекъснато. Ще ви кажа по каква причина правя това: не защото желая последователи, нито защото желая специална група от специални ученици. (Хората обичат да се отличават от своите събратя, колкото и смешно, абсурдно и тривиално да бъде тяхното отличаване! Не желая да насърчавам този абсурд.) Нямам нито ученици, нито апостоли, нито на земята, нито пък в духовната реалност.
Нито съблазънта на парите, нито желанието за удобен живот ме привличат. Ако желаех да водя удобен живот, не бих дошъл в Лагера или във влажна страна! Говоря прямо, защото искам с това да се приключи веднъж завинаги. Не желая тези детински обсъждания година след година.
Веднъж един репортер, който ме интервюираше, счете за великолепно дело това, да се разпусне организация, която наброява хиляди и хиляди членове. За него това бе велико нещо: "Какво ще правите след това, как ще живеете? Няма да имате последователи, хората няма да ви слушат повече". Ако има даже само петима да слушат, да живеят, да обърнат лице към вечността, това ще бъде достатъчно. Каква полза ще има да присъстват хиляди, които не разбират, които напълно са затънали в предразсъдъци, които не желаят новото, а напротив - ще приспособят новото да подхожда на техните стерилни, застояли себичности? Ако говоря рязко, моля не ме разбирайте погрешно, това не е от липса на състрадание. Ако отидете на хирург за операция, не е ли милостиво от негова страна да оперира, даже и да ви причини болка? Затова по същия начин, ако говоря рязко, това не е поради липса на истинска обич - напротив!
Както вече казах, имам само една цел: да освободя човека, да го подтикна към свободата, да му помогна да се изтръгне от своите ограничения, защото единствено това ще му дари вечно щастие, ще му донесе безусловната реализация на самия себе си.
Тъй като съм свободен, необусловен, цялостен - не част, не относителната, а цялата Истина, която е вечна - желая тези, които се стремят да ме разберат, да бъдат свободни; не да ме следват, не да си правят от мен килия, която ще се превърне в религия, секта. Напротив, те трябва да се освободят от всички страхове - от страха от религията, от страха от Спасението, от страха от духовността, от страха от смъртта, от страха от любовта, от страха от самия живот. Както художникът рисува картина, понеже рисуването му носи наслада, защото това е неговото себеизразяване, неговата слава, неговото благоденствие, така и аз върша това, а не защото искам нещо от някого.
Вие сте привикнали към авторитета, или към атмосферата на авторитета, който си мислите, че ще ви води към духовността. Вие си мислите и се надявате, че някой друг може би чрез своите изключителни сили, чрез чудо, ще ви пренесе до тази област на вечна свобода, която е щастието. Целият ви възглед върху живота е основан на този авторитет.
Вие ме слушахте досега три години, без да има някаква промяна, освен в неколцина от вас. Сега анализирайте това, което говоря, бъдете критични, за да можете да го разберете - цялостно, фундаментално. Когато търсите един авторитет да ви ръководи духовно, вие автоматично сте склонни да изградите организация около този авторитет. Чрез самото създаване на тази организация, която си мислите, че ще подпомогне този авторитет да ви води към духовност, вие сте се наврели в килията.
Ако говоря така открито, моля помнете, че го правя не поради грубост или жестокост, не поради ентусиазъм към някаква цел, а защото искам да разберете какво говоря. Това е причината, поради която вие сте тук и би било загуба на време, ако не обясня ясно и недвусмислено своето виждане.
Осемнадесет години вие сте се подготвяли за това събитие, за Пришествието на Мировия учител, 18 години вие сте организирали, търсили сте някой, който да влее нова радост във вашите сърца и умове, да преобрази целия ви живот, да ви вдъхне ново разбиране; някой, който да ви издигне до ново стъпало в живота, да ви вдъхнови с нова смелост, да ви пусне на свобода. А сега виждате ли какво се случва!? Размислете, поразсъждавайте над това и открийте по какъв начин това вярване ви е направило по-различни - не с привидното отличие на носените от ордена знаци, което е посредствено и абсурдно. По какъв начин едно такова вярване е премахнало всички несъществени неща от живота ви? Това е единственият начин да се отсъди в какво отношение сте по-свободни, по-велики, по-опасни за всяко общество, което е изградено върху лъжливото и несъщественото? С какво членовете на тази организация на Звездата са станали по-различни?
Както казах вече, вие сте се подготвяли цели 18 години за мен. Не ме интересува дали вярвате, че съм Мировия Учител или не. Това има твърде малко значение. Откакто вие принадлежите на този орден, вие сте отдавали своята симпатия, своята енергия, признавайки Кришнамурти за Мировия Учител - отчасти или напълно. Напълно от тези, които наистина търсят, а само частично от онези, които се задоволяват със своите половинчати истини.
Вие сте се подготвяли 18 години, а вижте, колко много трудности съществуват в начина на вашето разбиране, колко много усложнения, колко посредственост. Вашите предразсъдъци, страховете ви, авторитетите ви, новите и старите ви църкви - всичко това аз считам за пречки в разбирането. Не мога да се изразя по-ясно от това. Не искам да се съгласявате с мен, не искам да ме следвате, а да разберете това, което казвам.
Това разбиране е необходимо, защото вашето вярване не ви преобрази, а само ви обърка, защото не сте склонни да приемете нещата такива, каквито са. Вие желаете да имате свои собствени богове - нови богове вместо старите, нови религии вместо старите, нови форми вместо старите - и всички те еднакво лишени от ценност, всички те - прегради, всички те - ограничения, всички те - протези. Вместо старите духовни отличия вие имате нови духовни отличия, вместо старите си обожания, имате нови обожания. Вие всички зависите от някой друг в духовността си, в щастието си от някой друг, в просветлението си от някой друг. И въпреки че вие сте се подготвяли за мен цели 18 години, когато ви кажа, че всички тези неща не са необходими, когато кажа, че трябва да ги отхвърлите и да потърсите вътре в себе си просветлението, славата, пречистването и непокваряемостта на себето, никой от вас не желае да го стори. Може и да има неколцина, ала те са много, много малко.
И тъй, защо да има организация?
Защо измамни, неискрени люде да ме следват - мен, въплъщението на Истината? Моля помнете, че не казвам нещо остро и нелюбезно, но стигнахме до положение, при което трябва да приемете нещата такива, каквито са. Миналата година казах, че няма да правя компромиси. Тогава малцина ме послушаха. Тази година заявявам това съвършено ясно. Не знам колко хиляди по целия свят - членове на Ордена - са се подготвяли 18 години за мен, обаче сега те не желаят да се вслушат безусловно, цялостно в това, което говоря.
Както казах и преди, целта ми е да направя хората безусловно свободни, защото считам, че единствената духовност е неизкривеното себе, което е вечно, хармонията между разсъдъка и любовта. Това е абсолютната, безусловна Истина, а тя е самият живот. Затова искам да пусна на свобода човека, ликуващ като птица в безбрежното небе, необременен, независим, екстатичен в тази свобода. И аз, за когото вие сe подготвяхте 18 години, сега казвам, че трябва да се освободите от всички тези неща, да се освободите от вашите усложнения, вашите обвързаности. За това не е необходимо да имате организация, основана върху духовно вярване. Защо да има организация от пет-десет човека по света, които разбират, които се борят, които са отхвърлили всички посредствени неща? А за слабите хора не може да има организация, която да им помогне да открият Истината, защото Истината е във всекиго; тя не е далече, тя не е наблизо. Тя е вечно тук!
Организациите не могат да ви освободят. Никой човек отвън не може да ви освободи; нито организираното обожание, нито принасянето ви в жертва на някаква кауза, ще ви направи свободни. Вие използвате пишеща машина, за да пишете писма, но не я поставяте на олтара, за да я обожавате. Ала точно това вършите, когато организациите станат ваша главна грижа.
"Колко члена наброява организацията?" Това е първият въпрос, който ми задават всички вестникарски репортери. "Колко последователи имате? От техния брой ще преценим дали това, което казвате е истина или лъжа". Не знам колко са те. Това не ме интересува. Както казах, даже и един човек да се освободи, би било достатъчно. Още веднъж, вие си въобразявате, че само определени хора държат ключа към Царството на щастието. Никой не го държи. Никой няма авторитета да държи този ключ. Този ключ е във вашето собствено себе. И в развитието, в пречистването, в неизкривяването на това себе е Царството на Вечността.
Затова вие ще разберете, колко абсурдна е цялата тази структура, която сте изградили, търсещи помощ отвън, зависещи от другите в удобствата си, в щастието си, в силата си. Тези неща можете да намерите само в себе си.
Вие сте привикнали да ви се казва колко много сте напреднали, какъв е духовният ви ръст. Колко детинско! Кой друг освен вас самите може да ви каже дали сте красиви или грозни отвътре? Кой друг освен вас може да ви каже дали сте неподкупни? Вие не сте сериозни в тези неща.
Но тези, които наистина желаят да разберат, които се стремят да открият това, което е вечно, без начало и без край, ще вървят заедно с нараснала сила, ще представляват заплаха за всичко, което не е съществено, за нереалностите, за сенките. И те ще се концентрират, ще се превърнат в пламък, защото разбират. Такова тяло трябва да създадем, това е моята цел.
Поради това истинско разбиране ще съществува и искреното приятелство. А поради това сърдечно приятелство - което изглежда не познавате - ще има и истинско сътрудничество от страна на всеки. И това не е поради авторитета, не е заради спасението, не е заради принасянето в жертва в името на каузата, а защото наистина разбирате, а оттук и сте способни да живеете във вечното. Това е по-велико нещо от всички удоволствия, от всички жертвоприношения.
И така, тези са някои от причините, поради които, след внимателно обмисляне от две години, взех това решение. То не е моментен импулс. Към него не ме е подтиквал никой. В тези неща не съм убеждаван. От две години мисля за това - бавно, внимателно, търпеливо - и сега реших да разпусна Ордена, на който се случи да бъда Глава. Можете да образувате други организации и да очаквате някого другиго. Това не ме засяга, нито пък направата на нови килии и нови украси за тях.
ЕДИНСТВЕНАТА МИ ГРИЖА Е ДА НАПРАВЯ ЧОВЕКА АБСОЛЮТНО, БЕЗУСЛОВНО СВОБОДЕН.
Редактирано от Aлekc на 21.02.07 00:25.
| |
|
Тема
|
 Рамана Махарши за състоянието самадхи
[re: Aлekc]
|
|
| Автор |
Aлekc (ПроГностик) |
| Публикувано | 07.03.07 22:34 |
|
|
Всеки, който се е занимавал с индийска философия или с йога знае какво централно място заема във всяка индийска религиозно-философска традиция или йогическа система понятието „самадхи”.
Още Бхагавадгита (II, 53) недвусмислено заявява:
Когато умът (будхи), дълго възбуждан
От различни учения, стигне покоя
На съсредоточаването в самадхи,
Това е йога – единство с Едното.
Благородният осмичен път на Буда също завършва със Съвършено (или Правилно) самадхи (събиране в себе си, самовглъбяване).
Според тълковните речници самадхи означава буквално на санскрит „фиксирам, закрепвам”.
В „Енциклопедичен речник на източната мъдрост” („Гутуранов”, 1996), с. 392, четем следното за самадхи:
Състояние на съзнанието, което надхвърля будното състояние, сънуването и дълбокия сън и в което мисленето престава да действа. Това е пълно вливане на човека в обекта, върху който е медитирал. Ако тук става дума за бог или за абсолюта, то следва съединяване с него. Има различни степени на самадхи. Най-висшата е нирвикалпа самадхи.
Нирвикалпа самадхи е термин от Веданта. В Йога на Патанджали се използва друг термин със сходно съдържание: нирвичара самадхи.
В богатата на многовековни духовни традиции Индия всяка една школа има своя собствена класификация на различните степени и видове самадхи.
Тук искам да ви запозная с класификацията на видовете самадхи, използвана от Рамана Махарши.
1. Сахаджа нирвикалпа самадхи. Това е състояние на пълно и необратимо угасване на чувството за отделно „аз”. Сахаджа означава „естествено”, а нирвикалпа – „без различия”. Постигналият това състояние джнянин функционира естествено в света, подобно на всички други обикновени хора. Знаейки непосредствено, че той е Атмана, сахаджа джнянинът не прави разлика между себе си и останалите, между себе си и света. За подобен човек всичко е проява на неделимия Атман.
2. Кевала нирвикалпа самадхи. Този стадий се намира по-ниско от Самореализацията (т.е. от сахаджа нирвикалпа самадхи). В това състояние Самоосъзнаването, макар и спонтанно, все още има временен характер. Когато човек влезе в това състояние, телесното съзнание изчезва и той не е способен нито да възприема околния свят, нито да функционира в него. Когато телесното съзнание се възвърне, егото (чувството за отделеност) се появява отново.
3. Савикалпа самадхи. В това състояние Самоосъзнаването се поддържа с постоянно усилие. Продължителността на това самадхи зависи изцяло от положените усилия за неговото поддържане. Когато вниманието към Атмана отслабне, Самоосъзнаването започва да избледнява.
За да помогне на начинаещите да се ориентират в терминологичните джунгли на самадхи, Рамана Махарши ни предлага следните кратки определения:
1. Осъзнаването на Реалността е самадхи.
2. Осъзнаването на Реалността с усилие е савикалпа самадхи.
3. Потапянето в Реалността и изгубването на съзнанието за света е кевала нирвикалпа самадхи.
4. Потапянето в мрака на незнанието и изчезването на съзнаващия света е състояние на дълбок сън без сънища.
5. Пребиваването без усилия в първичното, чисто, естествено състояние на съществуване е сахаджа нирвикалпа самадхи.
Ако се окаже, че тази тема предизвика интерес, ще преведа специално за вас някои от отговорите на Шри Рамана на задаваните му от посетителите на ашрама най-различни въпроси относно самадхи.
Тук ще приведа само един пример.
Посетител: Каква е разликата между вътрешното и външното самадхи?
Шри Рамана: Външното самадхи предполага, че вие сте съзнателен за Реалността и същевременно присъствате в света, без да му реагирате. Това е подобно на притихнал океан без вълни. Вътрешното самадхи предполага загуба на съзнанието за тяло.
Посетител: Но умът ми не е в състояние да се потопи в това състояние дори и за миг.
Шри Рамана: Необходимо е да сте дълбоко убеден, че вие самият сте Атмана, който превъзхожда ума и неговите обекти.
Посетител: Обаче умът се оказва непреодолимо препятствие, което разстройва всичките ми опити да се потопя в себе си.
Шри Рамана: Какво значение има активността на ума? Тя съществува само благодарение на Атмана. Помнете за него дори когато мислите!
Не е необходимо въже, когато хората сами се обвързват.
| |
|
Тема
|
 Re: Рамана Махарши за състоянието самадхи
[re: Aлekc]
|
|
| Автор |
huanji () |
| Публикувано | 07.03.07 22:43 |
|
|
Преведи ги.
| |
|
Тема
|
Re: Рамана Махарши за състоянието самадхи
[re: huanji]
|
|
| Автор |
Aлekc (ПроГностик) |
| Публикувано | 07.03.07 22:58 |
|
|
С удоволствие.
Ето за начало нещо интересно и кратко:
Посетител: Защо когато умът започва да утихва в Атмана, често се появява чувство за страх?
Щри Рамана: Страхът и треперенето на тялото при навлизането в самадхи се предизвикват от все още оставащото, макар и слабо чувство за отделност (его-съзнание). Но когато то угасне напълно, без да остави дори следа, човек преживява себе си като необятно пространство на чисто Съзнание, в което господства единствено Блаженството, и треперенето на тялото напълно спира.
Не е необходимо въже, когато хората сами се обвързват.
| |
|
Тема
|
 Всъщност няма нито раждане, нито смърт.
[re: Aлekc]
|
|
| Автор |
Aлekc (ПроГностик) |
| Публикувано | 08.03.07 10:31 |
|
|
Один индус спросил Раману, как можно преодолеть страх смерти.
Махарши: Прежде, чем думать о смерти, выясните, рождались ли вы когда-нибудь. Только тот, кто родился, может умереть. Во сне вы тоже ничем не отличаетесь от мертвеца. Что же страшного в смерти?
Если человек считает, что он родится, он не может избежать страха смерти. Пусть он выяснит, рождался ли он, и вообще, может ли "я" рождаться. Он осознает, что "я" существует вечно, тогда как рождающееся тело облачается в мысль, а появление мысли лежит в основе всех проблем. Выясните, откуда появляется мысль. Тогда вы будете пребывать в вечно присутствующем глубинном "я" и будете свободны от идеи о рождении и от страха смерти.
Когда человек умирает, готовят погребальный костер и кладут на него тело. Костер поджигают. Кожа сгорает, затем сгорает плоть и наконец - кости, до тех пор, пока тело не превращается в пепел.
Что остается после этого? Ум.
Возникает вопрос: "Сколько нас пребывает в этом теле - один или два?" Если два, то почему люди говорят "я", а не "мы"?
Таким образом в нас существует кто-то один.
Откуда он появился? Какова его природа?
Когда мы начинаем задаваться этими вопросами, ум также исчезает.
То, что остается, рассматривается как "я".
Затем возникает вопрос: "Кто я?". Только я сам.
Понимание этого и есть созерцание. Я этим и занимался. В ходе созерцания привязанность к телу прекращается. Эго исчезает. Сияет только "я".
Последователь: Влияют ли поступки человека на его последующие рождения?
Махарши: Вы рождены сейчас? Не знаете?
Зачем же тогда думать о других рождениях?
Истина в том, что нет ни рождения, ни смерти.
Пусть тот, кто родился, размышляет о смерти и облегчении своей участи в последующих воплощениях. То, что родилось, должно умереть. Иллюзия возникает совместно с эго. Она приходит и уходит.
Но Реальность не приходит и не уходит.
Она остается Вечной.
Из книги Стивена Левина "Кто умирает?"
Не е необходимо въже, когато хората сами се обвързват.
| |
|
|
|
За Кришнамурти съм чела това-онова покрай разни писания за теософските общества. Има изключително интересни виждания, както и самите теософи, между другото.
Не съм съгласна обаче с това: "Истината, която е неограничена, необусловена, недосегаема посредством какъвто и да е път, не може да бъде организирана; нито пък трябва да се учредява някаква организация, която да ръководи хората или да ги насърчава да вървят по някакъв определен път".
То безспорно е вярно за хора, които вече са стъпили на пътя или поне са започнали да го търсят, или поне предполагат, че има такъв. Обаче масата има нужда от организация за съжаление, има нужда от простички обяснения и най-вече от безусловна вяра и правила. То затова всяка философска система в един момент се превръща в религиозна, прави си персонифициран Бог и най-вече създава някаква институция. Което по-нататък се извращава в неизбежния страх от нарушаване на правилата, та в един момент религията се превръща в отрицание на самата себе си. Но...всяко нещо има две страни и ако е така, явно така и трябва да бъде - поне според мен.
Ще ти дам пример с християнството, че в момента чета апокрифните евангелия и най-вече коментарите към тях. Те са много по-философски и абстракни като виждания и цялата космогония на християнството е именно там. Между другото, ако се заровиш, ще намериш и доста близки неща до йога, то нали има и една теория, Христос е практикувал йога, ама да не се отплесвам. Исках да кажа, че са много по-сложни естествено и недостъпни за обикновения човек, а самият Христос в "Евангелие на Юда" казва, че с "едни думи говори на учениците си, а с други на простия народ" - цитирам по памет. Та от една страна, в канона са отстранени съществените неща и са оставени само тези, които са в услуга на църквата и е довело до ред извращения, както казах по-горе. От друга обаче, представяш ли си какво би станало, ако я нямаше църквата в този й вид, заедно с десетте божи заповеди, с угрозата от Страшния съд, светостта на брака и т.н. Не би я имало нашата цивилизация, според мен, не би го имало обществото, а явно не в това е промисълът.
Та явно човечеството има нужда от правила, както и от божества и готови морални норми и явно щом е така - така трябва да бъде.
Човек няма нужда от посредник за търсенето на истината или Бога, ако щеш, ама за да пренебрегнеш посредника, трябва първо да го опознаеш. Нали за да кажеш, че не ти харесва едно ядене, все пак трябва да си го опитал.
| |
|
|
|
аутсайдера не пишеше тук...понеже .....................както и да е
виж какво си написала:
"Не съм съгласна обаче с това: "Истината, която е неограничена, необусловена, недосегаема посредством какъвто и да е път, не може да бъде организирана; нито пък трябва да се учредява някаква организация, която да ръководи хората или да ги насърчава да вървят по някакъв определен път".
иди сега и ако не те мързи прочети 3точка от питането си в клуба в "Имам въпроси"
главата, както пишеш ти се "опразва".....това опразване е
резултата, който търсят медитиращите след години практика, аскетизъм и лутане между различни школи
минава ли ти през ума, че си на път да изпълниш с всевъзможни неща, това пространство.....от които след време пак сама ще изпразваш...
ето, тук йогите видяха свободно пространство ирешиха да ти напълнят главата с пълнежа от техните глави....нужен ли ти е товара на другите.......
нима това не е твоята си глава.....ако непременно ЖЕЛАЕШ товар...такъв винаги ще намериш...но го направи твой...не приемай на доверие чуждия товар..... щом в теб желанието не е угаснало още...............................
всеки носи своята си глава на раменете и я пълни с всевъзможни товари....
но кому полза....
дори мечките умеят да карат колело в цирка....но кому полза...........
тук ще намериш забавление и товари......но това ли е което търсиш........
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
