|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Що е практика?
|
|
| Автор |
Aлekc (ПроГностик) |
| Публикувано | 27.02.07 23:28 |
|
|
Много от нас искат да практикуват едно или друго учение.
Бих искал да поставя тук въпроса "Що е практика?" на обсъждане и дискусия.
Лично аз ще се опитам за начало да покажа как гледа будизма на този въпрос.
Най-напред трябва да проверите дали са на лице следните елементи и какво точно представляват:
1. Учител
Каквото и да решите да практикувате, първо вижте дали ви импонира родоначалникът на тази традиция или учение.
2. Учение
Учението трябва да бъде ясно, логично, проверимо, да не противоречи на здравия разум и на вашия досегашен опит и да не посяга на личната ви свобода.
3. Общност
Ако дадено учение е сериозно, около него ще съществува общност на хора, които го практикуват.
Първо огледайте тях - допадат ли ви или не. Ако не ви допадат, не рискувайте!
Схващания си за практическия аспект на дадено учение Буда формулира в своята концепция за неудовлетворителността (дукха) и за пътя (марга), който води към окончателното прекратяване на тази неудовлетворителност.
Най-краткото изложение на подхода на Буда се съдържа в следните негови думи:
Само за неудовлетворителността (дукха) уча аз и за нейното прекратяване.
Всяко едно учение трябва ясно да формулира и да ни обясни защо ние, такива каквито сме, не сме наред и по каква причина трябва да започнем да правим специални усилия да се променим.
След което това учение трябва да ни укаже как можем да прекратим това, което не е наред с нас.
За тази цел в основата на всяка една практика трябва да лежи:
1. Правилно разбиране
И произхождащите от това правилно разбиране:
2. Правилни намерения.
Тази основа на всяка практика будизмът нарича "мъдрост".
Освен мъдрост всяка сериозна практика трябва да включва още два раздела:
Външна самодисциплина, водеща до етично и достойно поведение
Вътрешна самодисциплина, водеща до все по-голямо събиране в себе си (самадхи) и вътрешна свобода.
Външната самодисциплина обхваща нашите думи, действия и начин на осигуряване на препитание.
Вътрешната самодисциплина обхваща нашите усилия, внимание и самовглъбяване.
Според Буда всяко едно учение, което води към умиротвореност и пробуждане е добро и правилно - това учение е вярно учение.
И обратното, всяко едно учение, което не води последователите си към освобождаване от техните слепи страсти и амбиции, от тяхното невежество и заслепеност не е добро и правилно - това учение е лъжливо учение.
Разбира се лъжливите учители и лъжливите учения също претендират, че са добри и верни.
Така че ние и само ние носим отговорност за това на кой учител ще се доверим и какво учение ще решим да практикуваме.
Не е необходимо въже, когато хората сами се обвързват.
| |
|
Тема
|
 Re: Що е практика?
[re: Aлekc]
|
|
| Автор |
mo32 (ГъЗ) |
| Публикувано | 28.02.07 01:47 |
|
|
1.Учител
В известен смисъл стремежът да имаш учител е вид отклонение. Преподаването на знания е абсурдно занимание. Всеки, който може с чувството си за хумор поне за миг да намали тревогите ни и да ни покаже вредното влияние на егото, е много по-добър "учител", отколкото някоя митична фигура, пред която учениците бият глава в пода още щом го зърнат. Какво може да ни топли, кой е родоначалника на дадено учени и колко велик е бил той? Това си е било за тогава и за него самия. Чест и почитания, но нищо повече. Усещането, че следваш "най-великото учение, което носи единствената истина" е едно от най-глупавите усещания, присъщи на човека. Все едно да живееш в бедна държава с мизерстващ народ, но със съзнанието колко велика е била тя някога си. Старите лаври са си стари лаври.
Учител може да е всяко нещо около нас, всеки човек, който срещнем, стига да сме с отворени сърца и умове, а не вечните безсмъртни всезнайковци.
2. Учение
Учението трябва да обръща внимание на живота в неговата пълнота. Да се грижи за тялото, чрез комплекс от упражнения; да дава средства за израстване на духа като нежно цвете в красива и здрава ваза(тялото)
Ако едно учение е съсредоточено върху елементи като логика и морал, то то е твърде подвластно на модалността на епохата и следва прекалено пътя на обществените порядки и нрави. Учението трябва да отразява универсални принципи, които да са приложими към всяко общество, към всяка логика и всеки морал, но да не е ограничено от нито един от тези преходни и изменчиви елементи.
Учението не е парцал, който да се размахва от всеки, който иска доказателства за верността на учението. Обикновено доказателства се искат от хора с търговски манталитет, които искат да знаят, че инвестицията от време и усилия ще донесат гарантиран резултат. Светът е в една постоянна промяна - кой може да гарантира, че утре ще сме живи, да не говорим за успехи и резултати, които егото иска от учението и по този начин изкривява неговата универсалност и свобода?
3. Общност
След просветените хора винаги остават личности, които вместо да следват съответното учението, те се залавят да градят структури, общности, организации. Който може нещо, го прави. който не го умее - учи другите. Лошото на всяка общност е атмосферата на конформизъм която се настанява в нея. Оформят се изкуствени правила, които да обслужват общността и да гарантират нейното съществуване, а не да способстват пробуждането и духовното израстване на отделния човек. По тоя начин се създават духовни корпорации със стройна структура и добра печалба. Както и различни общества и общности, които да задоволяват различни потребности свързани със себеизява, изтъкване и властови отношения, нямащи нищо общо със свободата на духа и същността на съответното учение. Всяка общност изисква членство, което отнема от личната свобода, за сметка на чувството за сигурност и възмосжност за себеизява.
Всяко учение трябва да носи здраве и да дава избор, алтернатива за развитие. Трябва да дава практически методи, чието следване да води до постигането на целите на учението. Правилното прилагане на учението би следвало да води до промяна на индивида. Мисля, че е погрешно да се смята, че ученията учат на милосърдие, на доброта, на състрадание. Ученията учат на сила, на воля и на упоритост, защото Вселената, с която така много желаем да разберем и с която да се слеем, е едно не много приветливо място. Само един човек носещ в себе си дух на (духовен)воин може да победи собствените си недостатъци, слобости, ленност и невежество. И поради липсата на самосъжаление и ясното съзнание за суровостта на Вселената, да направи жест какъвто е състраданието. Мирът всъщност е крайният резултата на една нестихваща вътрешна битка...
| |
|
Тема
|
 Re: Що е практика?
[re: mo32]
|
|
| Автор |
Aлekc (ПроГностик) |
| Публикувано | 28.02.07 02:34 |
|
|
Винаги ми е приятно да чета други, дори по-големи иконоборци от мен.
Аз обаче исках да кажа нещо съвсем просто.
Всеки от нас сам избира от кого да вярва и от кого да се учи и затова трябва да съзнава постоянно, че той и само той носи отговорност за себе си, за своя избор, за своето поведение, за своето бъдеще, за своята съдба.
Ако някой иска да направи Божество от Буда и да му се кланя, това е негов избор, а не на Буда.
Аз лично предпочитам да запомня Буда с предсмъртните му думи:
Нека всеки бъде светилник сам за себе си.
Неуморно се стремете към Пробуждане.
Ти и аз сме различни личности с различни качества, с различен опит, с различно минало. И се намираме в съвършено различни ситуации.
Естествено е, че всеки от нас по различен начин възприема себе си, другите, ситуацията си и света.
Важното е обаче и аз, и ти, да съзнаваме, че именно ние носим отговорност за поведението и съдбата си - аз за моята, а ти за твоята - и да не се опитваме да прехвърляме тази отговорност върху Бога, върху някой Гуру, държавата, кармата, лошото време и т.н.
Не е необходимо въже, когато хората сами се обвързват.
| |
|
Тема
|
Re: Що е практика?
[re: Aлekc]
|
|
| Автор |
_Bunny_ (търсеща) |
| Публикувано | 28.02.07 04:08 |
|
|
"Учение
Учението трябва да бъде ясно, логично, проверимо, да не противоречи на здравия разум и на вашия досегашен опит и да не посяга на личната ви свобода."
Едно учение най-вероятно като навлезе в живота ти ще е нещо ново и съвсем далечно от сегашния ти начин на живот. Но ако ти повярваш в това, което ти казва учението, ще промениш досегашния ти начин на живот в името на нещо по-добро и по-извисено.
Някакси не ми се струва логично учението да не противоречи на здравия разум. Кой има здрав разум? Кой определя кой разум е здрав и кой не?
Ако в едно общество над 50% от хората вярват в нещо то това нещо автоматично се превръща в правилно, а това, в което вярват по-малко от 50&- в неправилно.
И обратно.
Ако това учение, да вземем например Йога, попадне в общество от "здраво стъпили на земята реалисти и прагматици" нормално е тя да им се вижда като нещо коренно различно от здравия разум. Техния здрав разум!
Да не забравяме че преди известен брои години Йога беше отхвърляна и заклеимявана не само в България, но и на запада. Сега тя е модерна там и вече се припокрива със "здравия разум". Времената се менят, съзнанието се разширява и допуска все повече и повече Истини да навлязат в ума. Но това учение си е все същото както и преди хилядолетия, когато е било непознато на Запад, така както и преди 20-30 години когато е било заклеимявано.
Следователно отпада твърдението, че едно учение не трябва да противоречи на здравия разум.
Същото е и с личната свобода- ако ти вярваш в това което ти обещава учението, но си човек, който прави много безразборен секс, то нормално учението да "посегне" на личната ти свобода със забраната за безразборен секс. Това е необходима промяна по пътя към съвършенство, но отначало ще бъде трудно и мъчително и ти ще се питаш "Къде ми е удоволствието? какво получавам?" чак след време ще осъзнаеш защо е било нужно това ограничаване и посягане на личната ти свобода.
Относно практиката, на мен ми е ясно понятие в главата и я "виждам" в съзнанието си какво представлява, но не мога да я обясня. Не знам дали ме разбирате... Аз имам визуална памет и виждам нещата, понякога не мога да намеря думи да изразя това което виждам. Няма такива думи! Чувствата на човек са в пъти по-богати от речника му.
Тъй че за практиката мога да кажа само, че тя трябва да е последователна, да се следва стриктно, да се пребориш със себе си в нейно име и найстина, ама найстина да вярваш в това, което практикуваш. Защото без вяра човек е заникъде!
Пожелавам много успешни практики на всички по духовните пътеки!!!
"Би било добре да се събудим преди да умрем"
| |
|
Тема
|
 Re: Що е практика?
[re: Aлekc]
|
|
| Автор |
mo32 (ГъЗ) |
| Публикувано | 28.02.07 08:12 |
|
|
Абсолютно съм съгласен с това, което си написал. Да поемаш отговорност за собствените си действия е просто задължително условие за да живее човек добре, дори без да споменаваме учения и практики.
Аз се изказах малко крайно именно стая цел - човек трябва сам да върви по пътя си, със собствени сили, без да се крие зад Гуру, зад учение, зад общност...
В крайна сметка борбата не е срещу нещо, а с някой и тоя някой можем да го видим всяка сутрин в огледалото.
Независимо колко прекрасен, знаещ и можещ човек ни се струва тоя някой, независимо колко го обичаме и сме свикнали с него, в един момент трябва да го оставим да умре, а това става чрез практика, а не чрез философстване.
За мен в това се изразява максимата - Истината е относително нещо, но винаги е само една - няма да стигнем до Бог , до Буда и т.н. ако не се отървем от себеотразяването, независимо какво учение следваме, какви методи практикуваме. В една друга тема, в един друг клуб и по един твърде тривиален повод (вашия правилник и модератори) стигнахме до един момент, че хората в "духовните клубове" са много по-нетолерантни и агресивни в сравнение с хората в другите клубове, което е парадоксално, но не и нелогично. Лично за мен причината е, че на повечето хора им липсва практическата страна на това, което говорят. А всеки човек, независимо от цялата си самозаблуда, някъде в себе си съзнава това разминаване и част от него се дразни. Естествено е егото да прехвърля тая енергия върху другите, за да създава мним душевен комфорт. Но вместо това се създава още по-голямо вътрешно напрежение, защото поучаващия и обвиняващия в некомпретентност всички останали, освен себе си, пак в същата тая част от себе си осъзнава своята слабост и мързел.
Никой не е оздравял с произнасяне на името на лекарството. Пожелавам ви воля за действие.
| |
|
Тема
|
Re: Що е практика?
[re: mo32]
|
|
| Автор |
бeзпътeн (обективен) |
| Публикувано | 28.02.07 09:18 |
|
|
Напълно споделям!
| |
|
Тема
|
 Re: Що е практика?
[re: mo32]
|
|
| Автор |
Aлekc (ПроГностик) |
| Публикувано | 28.02.07 12:09 |
|
|
Сравнително на много малко хора им хрумва да прават разлика между себе си и образа си в огледалото.
За всички останали все още не е дошло времето не само за пробуждане, но дори просто за разсънване. Те мислят, говорят и действат в дълбока просъница и ако случайно се запознаят с йога и други подобни учения, започват да си въобразяват какво ли не!
Именно те са тези "йоги", които както и ти си забелязал, се държат крайно нетолератно и агресивно към всички онези, които не могат или пък не искат да споделят техните твърде специфични розови сънища.
За подобни хора един дзен майстор казва:
Моят Учител смяташе себе си за обикновен човек, но много от обикновените хора се смятат за твърде необикновени.
Много често обаче дори тези хора, на които им хрумва да правят разлика между себе си и образа си в огледалото (на съзнанието), също не могат да разберат, че това прозрение е само първият симптом на започналата в тях дълбока вътрешна трансформация, а съвсем не някаква висша и окончателна истина.
На това ниво на зачатъчна пробуденост се пораждат всички идеи за необходимостта да се "упражнява" сериозно една или друга "практика". Така се появява сериозната опасност да се опитаме да се самоизнасилим в името на уж достижимата само "практически" върховна цел. Едва по-късно ние разбираме, че с упоритата си "борба срещу себе си", можем само да попречим на естественото ни вътрешно зреене и пробуждане.
Мога да приведа не малко изказвания на редица по-пробудени и духовно зрели хора от нас в полза на това мое схващане.
Но е излишно.
Затова ще приведа тук отново само думите на Бодхидхарма, който в началото на 6 век основава в Китай будистката школа Чан, по-известна днес с японското си име Дзен.
Вие сте самата Истина.
И всички средства, които използвате, за да я търсите, само ви отдалечават от нея.
По какъвто и път да тръгнете - все едно дали става въпрос за вътрешна, или външна практика – тази практика само ще ви отдалечи от вас самите.
Въпросът не е по какъв път да тръгнете. Точно обратното: въпросът е как да не вървите по никакъв път и винаги да оставате в себе си – тук и сега.
За да се завърнете у дома – там, където е Истината – трябва просто да спрете да я търсите.
Нека това да бъде вашият истински Път.
Интелектът е неспособен да ви доведе до истинското ви състояние, защото той е само част от вашия помрачен ум.
Практиката също няма да ви помогне, защото духовното търсене, на което тя е израз, се опира на сляпо подражание, което означава, че вие ще тренирате и ще дисциплинирате само вашия помрачен ум.
Но докато подражавате на другите, вие никога няма да успеете да видите вашето собствено истинско лице.
Бодхидхарма. Из “Основни принципи на практиката”
Не е необходимо въже, когато хората сами се обвързват.
| |
|
Тема
|
Re: Що е практика?
[re: _Bunny_]
|
|
| Автор |
Aлekc (ПроГностик) |
| Публикувано | 28.02.07 13:06 |
|
|
Някакси не ми се струва логично учението да не противоречи на здравия разум. Кой има здрав разум? Кой определя кой разум е здрав и кой не?
Ако в едно общество над 50% от хората вярват в нещо то това нещо автоматично се превръща в правилно, а това, в което вярват по-малко от 50&- в неправилно.
И обратно.
Здравият разум ни казва, че сме смъртни и ще умрем, нали?
А също, че хора умират ежедневно най-неочаквано на всякаква възраст. И ние с теб нямаме никакви гаранции, че утре може да дойде и нашия ред...
Всичко това са очевидни факти.
И никой не би тръгнал да ги оспорва.
Да се съобразяваме с очевидните факти, поне за мен, е въпрос на здрав разум.
А какво мислят останалите хора по този въпрос изобщо не ме интересува. Освен за сведение, разбира се...
Остави мъртвите, да погребват своите мъртви! - както казва Исус.
Същото е и с личната свобода- ако ти вярваш в това което ти обещава учението, но си човек, който прави много безразборен секс, то нормално учението да "посегне" на личната ти свобода със забраната за безразборен секс.
Това е необходима промяна по пътя към съвършенство, но отначало ще бъде трудно и мъчително и ти ще се питаш "Къде ми е удоволствието? какво получавам?" чак след време ще осъзнаеш защо е било нужно това ограничаване и посягане на личната ти свобода.
Безразборният секс, също както безразборното ядене, ни докарва на главата повече главоболия от удоволствие.
В единият случай последиците са стомашни болки и разстройство, а в другият - душевен дискомфорт и хаос.
Ако ти се самоограничаваш от нещо на разумно основание, това не означава отказ от лична свобода (и отговорност).
Ти винаги си запазваш правото да кажеш на всеки духовен "учител", на всяко учение или практика, както и на всяко гадже: "Благодаря ти за всичко! Настана време да се разделим. Аз бях дотук!"
Не е необходимо въже, когато хората сами се обвързват.
| |
|
|
|
Глупак да учиш - ползата къде е?
Във умния ще се роди копнеж.
Та мигар болния ще оздравее
лекарство само щом му назовеш!
Човек който си търси гуру не осъзнава, че бяга от отговорност! Такъв човек просто търси на кого да стовари отговорността за действията или бездействията си!
P.S.
А за толерантността в "духовните клубове"е така, защото в тези клубове процентът на неуравновесените личности е доста по-висок от другите клубове!
Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.
| |
|
Тема
|
Re: Що е практика?
[re: Aлekc]
|
|
| Автор |
mo32 (ГъЗ) |
| Публикувано | 28.02.07 19:15 |
|
|
В отговор на:
Интелектът е неспособен да ви доведе до истинското ви състояние, защото той е само част от вашия помрачен ум.
В тия думи се заключава основната идея. Практиката като част от интелекта, произлизаща от интелекта(аз лично предпочитам Ум, но това е само дума все пак) не е практиката за която говорим. Тази практика, за която говори Да Мо произлиза от празнотата, защото липсва точно оня елемент на логика и морал, с който ти описваше истинската практика в своя първи пост от темата.
Липсата на практика в неговите думи, не е липса на каквито и да било действия, а на действия произлизащи от егото и обслужващи егото. За щастие егото е слабо дисциплинирано и много хора бързо се отказват от прилагането на принципите на учението, което следват (но не и от говоренето за него)
Не-правненето също е вид практика и то много мощна, имаща за цел спирането на ума , на монолога, който ни казва кое е добро и кое лошо, съотнесено към нашата крайно субективна морална скала. И в същото време не-правенето цели спирането на интерпретацията на сетивните данни, за да можем да получим чисто възприятие - т.н. Светлина (енергия). В тази светлина :)))) не-правенето е много мощна практика, с тая уговорка, че не произлиза от ума, защото е извън него самия т.е. не-правенето се появява когато ума бъде спрян.
За съжаление западната действеност е специализирана в обслужване на ума, но както и източния мързел/бездействие, тя не води до резулатат. Това е действен мързел, който ни казва, че сме претоварени от действие, а фактически бягаме на едно място. Може би това е причината "практиките" да са въздигнати в култ при нас защото за нас действие чрез бездействие е нелогизъм и не съществува като идея.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
