Уточнение Специално за Витаминко / Религия и мистика / Йога

ИЛИ ДА СИ ИЗЯСНИМ ПОЗИЦИИТЕ.

Вчера водих дълъг и продължителен спор с Imago с Brahman на една на пръв поглед доста неясна тематика.

Дълго време аз дори не бях в състояние да разбера, за какво всъщност спорим.

Накрая всичко се изясни. Оказа се, че двамата господа са материалисти и атеисти, които не вярват нито в съществуването на вечно битие, нито пък в безсмъртието на човека. За тях дори доста философски поднесената теза за прераждането в будизма не е нищо друго, освен древно суеверие, което според тях, Буда и следващите големи будистки учители наистина споделяли, макар и в пълно противоречие със собствените си принципи.

Разбира се всеки има право на собствени убеждения, но в случая става дума за друго. Обявявайки се за познавачи и експерти по будизъм, тези двама научни атеисти и материалисти се заемат да разясняват на нищо неподозиращата публика своята, меко казано, твърде спорна версия за будизма.

Навремето у нас имаше доста добри специалисти-изследователи на християнството и исляма, които притежаваха само един малък кусур – бяха атеисти. Днес те дори влизат в църкви, палят свещи и т.н., но само за да изразят уважението си към социалната роля на българската православна църква.

Това, би казал Буда, не е нещо ново. То се е случвало многократно и преди.

В Древна Гърция съществувало едно доста интересно и спорно идейно течение – това на така наречените софисти – мъже образовани и интелигентни, които обучавали срещу добро заплащане богати ученици на изкуството да убеждават останалите си сънародници, в каквото си пожелаят. Историческата заслуга на Сократ и Платон е, че ясно и убедително показали, че подобни професионални интелектуални манипулатори са вредни за обществото. Те самите не се стремят да познаят истината, но учат другите как да се възползват в своя полза от естествената потребност на хората да я узнаят.

Един от най-прочутите софисти бил Горгий Леонтински. Той написал едно нашумяло съчинение под заглавие: „За несъществуващото или за природата”, в което, така да се каже, се опитал да обоснове моралното право на софистите да убеждават хората в това, какво е истинно, без те самите да знаят истината.

В това свое съчинение Горгий твърдял следното:

1. Нищо [вечно] не съществува.
2. Дори и да съществува, то е непознаваемо за човека.
3. Дори да е познаваемо за човека, това познание е неизразимо и несподелимо.

Както се вижда Горгий е бил доста ловък. Хем, уж, доказал, че нищо вечно не съществува, хем за всеки случай допуска, че то би могло да съществува. Хем твърди, че вечното битие е непознаваемо за човека, хем, допуска, че може би е познаваемо, но добавя, че това познание е неизразимо и несподелимо, т.е. няма доказателствена стойност за останалите.
С това Горгий искал да каже, че дали има такова нещо като обективна и общовалидна истина, никой не е в състояние да докаже, затова всеки спор е само една борба на мнения и нищо повече.

И давал практични съвети в тази насока.

Ако опонентът ти говори сериозно, по същество, обезсили аргументите му с умела шега. Ако пък ли той се опита да се майтапи с теб, отговори му сериозно по същество.

И така, нека си изясним позициите.

Аз твърдя:

1. Съществува вечно битие. Как ще го наречем: Дао, Атман, Дхармакая, Шуня, Бог, Аллах, Айн Соф, Абсолют, Безименното, Непостижимото и т.н. лично на мен ми е все едно. Подобно на звездите, на които ние даваме имена, то също няма име и можем да го наречем по най-различен начин.

2. Всеки от нас, който съзнава себе си, съзнава, че Е, т.е. всеки от нас е уникален „лъч”, „аспект” и т.н. на това вечно Битие. И доколкото ние сме живи, съзнаващи себе си същества и смятаме самото си съществуване за благо, оттук следва, че самото вечно Битие, като основа и извор на нашето съществуване има същите характеристики
.
3. Всяка древна йога-традиция няма друга цел, освен тази да ни помогне да осъзнаем трайно и завинаги, че ние сме това вечно Битие: „Тат Твам Аси”. А това вечно Битие винаги се е характеризирало със следните качества: САТ (извечно битие) – ЧИТ (извечна разумност) – АНАНДА (извечно блаженство).

4. От най-древни времена съществуват два подхода към върховната цел на човека: „отвътре навън” и „отвън навътре”. Великите религии се опират на първия от тези два подхода. Те просто постулират това вечно изначално Битие като несъмнен факт. Така например една от най-важните сури в Корана (Сура 112. Пречистването), за която се казва, че е равна по значение на една трета от целия Коран гласи следното:

„Кажи: той е Аллах – Единствения,
Аллах, Целта [на всички въжделения]!
Нито е раждал, нито е роден,
и няма равен Нему.”

‘Аллах” буквално значи „Богът”. И в исляма, както в юдаизма е недопустимо да се приписват на Бога каквито и да е антропоморфни характеристики. Забележително е обаче, как Бог определя сам себе си в древноеврейската Тора (Петокнижие Мойсеево в Библията): „Аз съм този, който СЪМ.”

5. Понякога дори далеч от религиите вдъхновени поети са изразявали същата вечна истина:

Начало в Бога, в Бога всякой край.
Вън Бога всичко е тъми...
Живот познало, Бога да познай,
към смърт се всяко битие стреми.

Пенчо Славейков, Из „Химни за смъртта на свръхчовека”

5. Вторият подход „отвън навътре” е приложен с изключително майсторство от Буда и цялата будистка традиция. При този подход се започва с анализа на света, в който живеем, на нашия живот от раждането до смъртта. Будизмът убедително доказва, че цялата видима и невидима Вселена е единна и взаимосвързана система, в която нищо не може да възникне и съществува самостоятелно. Всичко е преходно, обусловено и няма самостоятелно съществуване.

6. От друга страна обаче Буда също постулира абсолютното битие, макар и в негативни термини. Той твърди, че е постигнал „безсмъртното” (или не-смъртното), Нирвана, но, подобно на Горгий, заявява, че този опит е „неизразим и несподелим”. Но това, че даден опит е „неизразим и несподелим” съвсем не означава, че той е непостижим от другите. Точно обратното, именно това директно предаване на „неизразимия и несподелимия” опит на Буда, без посредничеството на подготвителния интелектуален инструментариум е самата същност на будистката традиция, „Сърцето на Буда”.

7. „Сърцето на Буда” (Будхахридая) е официалното название основаната от Бодхидхарма школа Дхияна (Чан, Сон, Дзен). И тази школа съществува жива и здрава и до днес. Както отбелязва Д.Т. Судзуки: ако цялата будистка традиция (книги, храмове, последователи) загине, но на света остане поне един човек, в който се е пробудило „сърцето на Буда”, то будизмът би могъл да бъде отново възстановен. Но ако в даден момент такива хора вече няма, то независимо от всичките си древни текстове, храмове и последователи, будизмът е вече мъртъв...

Това имах да ви кажа. А как ще постъпи всеки един от вас, вече не е мой, а ваш проблем...

Живей и остави и другите да живеят!