Re: Гробищната медитация / Религия и мистика / Йога

До сега от както съм започнал да пиша в този клуб няма нито един човек който да не е признал, че пиша (или преписвам важни и интересни неща). Признавам, че това е вид мотивация за мен, да продължа да пускам тук някой неща. Но от друга страна броя на критиките срещу мен, броя на „оплюванията” е далеч по голям. Едва ли има вече и двама човека които четат това което пиша. Не искам да си губя времето, и въпреки че имам желание за продължа да споделям знанията си и опитността си с другите, това може би не е подходящото место?

Болшинството от хората тук в клуба се интересуват от разни чудотворства, свръхспособности, чрез които да променят живота си по някакъв магически начин. Клубовете на Кайли и Хана и Вампирите са доказателство за това! За тези ЗАБЛУДЕНИ хора е по важно човек да може да предсказва бъдещето, да вдига по 7 тона тежест с една ръка, да хвърчи във въздуха, да материализира швейцарски часовници, да си бърка в носа с езика и хиляди други подобни невъзможни глупости от колкото да знаят ГЛАВНОТО НАПРАВЛЕНИЕ!!

Повечето от моите постинги до сега имаха за цел да обяснят само първата Махавяка. Тоест да се обясни че освен малкото „аз” – тоест егото, има и Голямо АЗ – АТМАН, познаването на което е целта на йога. Мисля че болшинството от хората тук във форума вече разбират това донякъде, имат си някаква представа. Дори и на бай Оро взе да му просветва.

Но това е само една четвърт от всичко! Какво друго може и трябва да се каже?? Какво е НАПРАВЛЕНИЕТО в което трябва да се върви? Разбира се не е да се постигат чудеса, левитации, и подобни глупости.

Онова което е важно и което има значение и за което трябва да се работи и да се полагат усилия е „егото” – малкото „аз-че”. Атман няма нужда от помощ, няма нужда от подкрепа, няма нужда от промяна или каквото и да е. Атман – тоест истинският АЗ е непроменлив, независим, не се нуждае от помощ или каквото и да е. Но малкото „аз-че” е това с което трябва да се работи. То е което търси „щастие”, то е което е недоволно, то е което иска чудеса и чудотворства, което иска да бъде модератор когато в същност дори няма лично време да отдели за това. На малкото „аз-че” му се иска да хвърчи и левитира, да бъде цар, да се налага, да бъде богато, известно, да има положение в обществото, да постига, да има ИМЕ и СЛАВА и т.н. и т.н. С други думи проблема е малкото „аз-че”!!

Как да се реши този проблем? Това е ГЛАВНОТО НАПРАВЛЕНИЕ!

Доста от мушмороците тук хич хабер си нямат от това как? Нито са чували, нито знаят. Разни мошеници гурувци с които се пълен света ги учат да „медитират”, да се „молят”, да палят свещи, да правят паневритмия, да се ребърдват, да се съсредоточават, да учат на изуст писанията, да се връзват на възел, да си бъркат в носа с езика, да изследват миналите си животи, да си променят кармата, да си правят магии и заклинания, и т.н. и т.н. идиотщини и глупости колкото ти се иска.

Но никой не им казва кое е ГЛАВНОТО НАПРАВЛЕНИЕ? Кое е истинската йога? Как да се реши проблемът с егото?

- Егото се нуждае от щастие, и прави всичко за да постигне щастие.

- Човек няма нужда да „прави” нищо друго в живота освен да осигури щастие за собственото си его.

- Единственият начин да се постигне щастие за собственото его е като се работи за другите. Така се избягва егоизма и се постига истинското щастие.

- За да се работи за другите човек трябва да постигне изграждане на висши ценности и идеали. Това става като се четат и учат писанията и се прилага на практика наученото, като се живее и работи в обществото и ежедневието.

Това е ГЛАВНОТО НАПРАВЛЕНИЕ. Не да се пъхне човек в спалният чувал, да слуша какви сладки приказки му говори някой фалшив Пепсианец тарикат и да си мисли че прави кой знае какво голямо собственото си духовно развитие. Или пък да отиде на Рила и да посреща слънцето и изгрева и да си въобразява че в него се надигат разни „космически енергии”

Как става изграждането на нови ценности, как може човек да промени желанията си, и от там посоката на ума си – това са все важни въпроси на които се отговаря истинските Веданта, Будизъм и Йога.

Смятам, че главното направление, което си очертал по принцип е правилно.

Но, уви, човек и да иска няма да успее да се промени вътрешно, докато действително не осъзнае, че му предстои неизбежно да умре.

В своето "Голямо ръководство за етапите на Пътя към Пробуждане" (Лам-рим Чен-мо), големят тибетски учител Цонкапа (1357-1419) пише следното:

Въпреки че ние всички знаем, че рано или късно ни предстои да умрем, ние ежедневно си мислим: "Днес няма да умра и утре не се очертава да умра" - и така до самата си смърт ние не можем да повярваме, че ще умрем.

И той ни препоръчва ежедневно да си припомняме, че ни предстои да умрем по следния начин:

1. Припомнете си, че вие неизбежно ще умрете.

2. Припомнете си, че моментът на смъртта ви е непредсказуем - вие можете да умрете дори още днес.

3. Припомнете си, че с всеки изминат ден, моментът на смъртта ви става все по-близък.

4. Припомнете си, че има много неща, които могат да причинят смъртта ви.

4. Припомнете си, че в момента на смъртта никой и нищо не е в състояние да ви помогне, освен усвоеното от вас духовно познание (дхарма).

А ето как звучи всичко това в съвременна редакция:

През 2002 г. излезе и още през 2003 г бе преведено и издадено от издателска къща "Бард" многоплановото изследване на Хърби Бренън "Смъртта. Великата загадка живота". В епилога към книгата, озаглавен: "Приемането на смъртта", четем следното:

Това, че смъртта е нещо, което почти не може да се приеме сериозно, се споделя от мнозина. Естествено, човек се бои от нея, но само когато тя го наближи. Медиците разпознават типичната реакция към вестта за предстоящата смърт: недоверие, шок, отричане, вцепенение, скръб, пазарене (Ако остана жив [Господи]... никога няма повече да пуша/ всеки ден ще ходя на църква/ винаги ще си изяждам зеленчуците/ ще съм най-добрият човек на света... Б.а.), гняв, примирение - но ако лично вашият лекар не ви е съобщил, че до няколко месеца ще умрете, най-вероятно вие изобщо няма да повярвате в това.

А жалко. Толтеките в древна Южна Америка са смятали Смъртта за свой духовен учител и са се отнасяли към хората, които не следвали нейното учение, като към живи трупове. Интересен възглед. Арменският философ Г.И.Гурджиев, изключително популярен сред европейските интелектуалци през 20-те години на ХХ в., изповядвал аналогични възгледи. Той вярвал, че човечеството живее в съноподобно състояние и че пробуждането е задължително условие за всеки духовен прогрес.

Подобни идеи първоначално се възприемат трудно, но когато човек се замисли, те започват да му се струват логични. Повечето от нас са жертва на подсъзнателни стремежи и желания, които ни карат постоянно да възпроизвеждаме в живота си едни и същи модели. Избираме неподходящи партньори, повтаряме стари грешки, после предаваме недостатъците си на своите деца, потънали в блажено неведение, че действията ни са продиктувани от всичко друго, ала не и от свободна воля. Това е сомнамбулизъм според всички значения на думата.

Но как да се събудим? Гурджиев правил всичко възможно и наложил на учениците си толкова строг режим, че някои от тях се самоубили. Толтекският подход определено е за предпочитане. Най-доброто средство за пробуждане е приемането на Смъртта за свой учител.

Ала как да приемем Смъртта за свой учител? Първата стъпка е да приемете, че това наистина ще се случи с вас. Естествено, това ви е известно, но всъщност вие не го вярвате. Следващата стъпка е да осъзнаете, че можете да умрете още преди да затворите тази книга. Това е най-важната стъпка. Не е много трудно да мислите за смъртта като за нещо мъгляво, което витае в далечното бъдеще. Съвсем друго е да приемете абсолютния факт на собствената си смъртност, да разберете, че Смъртта стои до рамото ви от мига на вашето раждане, да проумеете факта, че следващият ви дъх може всъщност да е и последен.

Ако това започва да ви смущава, помислете си за положителната му страна. Щом дълбоко в себе си осъзнаете, че може да умрете всеки момент, ще престанат да ви се струват важни много неща, които сега ви измъчват. Всичките ви тревоги ще избледнеят. Ще подредите по нов начин приоритетите си и ще започнете да отделяте повече време за нещата, които са наистина важни, ще си поставите истински сериозни цели. Колкото и да ви е трудно да повярвате, ще се забавлявате много повече.

Когато наистина приемете Смъртта за свой учител, ще се събудите свободни.

Живей и остави и другите да живеят!