Размисълът ми по това се предизвика от постингите на Изгревчето и на Аелан от ония дене.

От известно време преживявам едно състояние на пълнота .... имах това чувство като дете - една топлота и отпуснатост .... както когато в зимен ден след сладък сън .... пробуждаш се, но не ти се става... протягаш се дълго и сладостно ..... обгърнат от топлината на завивките и уюта на снежната пелена навън .... в предчувствието как ще станеш; ще закусиш нещо топло и след това дълго ще играеш в снега .... със зачервени бузи, мокър от топящия се сняг ...... бух.... в пряспата.... и със задъхан смях .... отново и отново ..... и като застудее ..... бегом обратно към топлотата на дома .....

Не знам как да назова това ...... но пълнотата е толкова голяма, че не остава място за определения, за всякакъв размисъл ..... за всичко освен от самото преживяване.

Лек и спорен ден ви желая.

всеки миг всичко започва и свършва

Дрона писа:
Размисълът ми по това се предизвика от постингите на Изгревчето и на Аелан от ония дене.

От известно време преживявам едно състояние на пълнота .... имах това чувство като дете - една топлота и отпуснатост .... както когато в зимен ден след сладък сън .... пробуждаш се, но не ти се става... протягаш се дълго и сладостно ..... обгърнат от топлината на завивките и уюта на снежната пелена навън .... в предчувствието как ще станеш; ще закусиш нещо топло и след това дълго ще играеш в снега .... със зачервени бузи, мокър от топящия се сняг ...... бух.... в пряспата.... и със задъхан смях .... отново и отново ..... и като застудее ..... бегом обратно към топлотата на дома .....

Не знам как да назова това ...... но пълнотата е толкова голяма, че не остава място за определения, за всякакъв размисъл ..... за всичко освен от самото преживяване.

Звучи хубаво, красиво, приятно. Всички хора изпитват състояние на въодушевление и радост, на екстаз, на благословеност. И всички хора изпитват негативните състояния на подтиснатост, нещастие и т.н. Това са двойки противоположности. Щом едното съществува, другото също е на лице. Човек не може да бъде само в едно от тези състояния.

Затова когато тъгата дойде, йогинът знае че е нещо временно и че тя ще си отиде. Той не се притеснява от наличието на негативно състояние, не се стреми да бяга от него, не го отхвърля от себе си.

Когато екстаза е на лице, йогинът знае че това е нещо времено и не се привързва към чувството не го преследва не се старае да го задържи дори.

Трансцедентното е ОТВЪД тези двете. То има характера на НЕОСЪЗНАТО БЛАЖЕНСТВО!!! Това означава че в момента в който осъзнаем че сме в блаженство, БЛАЖЕНСТВОТО е вече ИЗГУБЕНО!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Когато екстаза е на лице, йогинът знае че това е нещо времено и не се привързва към чувството не го преследва не се старае да го задържи дори.

Трансцедентното е ОТВЪД тези двете. То има характера на НЕОСЪЗНАТО БЛАЖЕНСТВО!!!

---

В отговор на:

---

То има характера на НЕОСЪЗНАТО БЛАЖЕНСТВО!!!

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дронче, хайде стига с тия превземки с Изгревчето
то е от пролетното настроение, но пролетта още не е дошла, нищо че е слънце

Когато преживееш празнотата като пълнота - тогава се обади!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Неосъзнатото Блаженство" е трудно за разбиране, това е висшата математика на йога. Доста шокиращо е и човек трбва да положи усилие да прочете, да размишлява върху прочетеното докато започне да му прещраква. Но накрая става. Един пък като се разбере дълбочината на това което е казано в шастрите, започва най трудната работа, да се ИЗПИТА на ПРАКТИКА, да се приложи.

Както и да е, ти се опитай да размислиш малко и над това:
Осъзнатата любове вече не е любов.
Осъзнатото щастие вече не е щастие.
Осъзнатата болка вече не е болка.
Осъзнатата привързаност вече не е привързаност.

ПП Когато размишляваш имай предвид следното:

Под осъзнаване се разбира "осъзнаване" от гледна точка на личноста, от гледна точка не егото. Тоест относително осъзнаване. Осъзнаване от страна на обусловеното съзнание.

Когато се говори за Абсолюттно Осъзнаване, от страна на Чистото Съзнание, тогава на практика става въпрос С А М О за едно създаване на дистанция между наблюдателя и обекта на наблюдение, така че да няма идентификация. Защото абсолютното не може да осъзнава!!

И добра среща

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Brahman_ на 11.01.07 15:36.

не съм съгласен, абсолютното може ясно и отчетливо да съзнава, но като осъзнава съзнатото, съзнаването и съзнанието, тоест себе си. По този начин няма разделение между съзнавано и съзнаващо, макар да има осъзнаване и негация на идентификацията. Това което искам да кажа, е че брахман едновремено осъзнава и неосъзнава света и всичко в него, защото от наша гледна точка той присъства във всички нива на света и същевременно е отвъд тях, така Той (образно погледнато) има съзнателен достъп до всички видове съзнателност в един и същи момент и във вечността.

Затова е наречен свърхсъзнание.
Обединяват се всички видове съзнателност.

но напървите етапи на медитацията е така, когато осъзнаеш болката, тя вече не е болка, а просто някакво усещане в полезрението на съзнанието ти, същото и с радостта и всичко останало, нали в една предишна тема с теб се разбрахме че блаженството е онова, което е над страдание и кеф, тоест може компромисно да го наречем удобно спокойствие.... макар и да не можем никак да го опишем всъщност.

НО абсолюта съзнава и то ясно и отчетливо, друг въпрос е че той няма личност, която да можем да попитаме за фийдбек, аджеба какво точно е разбрал от цялото си съществуване досега

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

брами, това, което казваш за непривързването и знаенето, че екстазът е временен е така, но казано от твоите уста и от устата на много други, които съм чул да го казват през годините ми е звучало винаги като някаква проекция към "бъдещето" и желанието за нещо повече от това, което преживяваш директно в момента, очакване нещо друго да се случи, а другото не се случва, защото не такава му е природата. състоянието на екстаз е много добра среда за осъзнаване, за съществуване. всичко по-малко от това е част от негативното его и склонността му да бъде жертва на обстоятелствата. това състояние на блаженство е самодостатъчно и не зависи от това, какво правиш. малко по-малко неосъзнатото блаженство може да бъде осъзнато и съзнанието да стане "по-голямо" от него, за мен това е просто още един етап, който докато не бъде напълно преживян и интегриран както и всички негови елементи, не може да бъде преминат с никакви умствени постановки и знаения и нагласи. с тях наистина може да бъде изгубен.

Never mind, Light happens

Наистина Абсолютното често се нарича Свръхсъзнание. Но това не означава че то може да съзнава. Абсолютното е пасивно - то е Пуруша. Активното е Материята Пракрити. НО материята няма съзнателност. Когато се обединят възниква обусловеното съзнание.

Абсолютното не може да е "осъзнало" нещо, то е потенциалност за осъзнаване. В момента в който тази потенциалност "осъзнае" нещо, тя вече не е Чисто Съзнание. Това вече е обусловено съзнание.

И аз така...тая пълнота... Пък те ми викат че било мързел.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите