Рекох да медитираш, не да плямпаш.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Добре че съм аз да ти решавам коаните, аре чао

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В Йога обаче няма недуалност. Има съвпадение на две форми, при което едната се окрасява, т.е. оцветява от другата. Първият момент на това съвпадение се нарича озарение (дхяна). Когато поработим малко върху неговото задържане в паметта (дхарана, мнемична ретенция), стигаме до положението да го съзерцаваме относително непрекъснато. И това непрекъснато съзерцание се нарича медитация (самадхи).

Кайли казва, че ние довеждаме до съзнанието смисъла на обекта чрез озарение. В контекста на предишното обяснение обаче и по смисъла на различните степени на медитация, това озарение може да ни предаде погрешен или неточен смисъл. Поради което и навлизаме в сезоните на лингвистичното прояснение на смисъла (савитарка и нирвитарка самапатти), след което проникваме в тънкото (окултистите казват астралното) битие на обекта и там вече нещата загрубяват, защото за повечето обекти в тънката структура на материята (с изключение на танматрите) ние нямаме названия. А названията, помним от Панини, са безначални конвенции, всъщност самият език според Йога е анади-самкета (безначална информация), която произтича от природата на акшара (ОМ).

Можем само да допуснем съвсем спекулативно, че с познанието на собствената форма на сукшма-вишая (фините обекти), тяхното название се импрегнира в съзнанието ни по силата на сигнификативната безначалност на езика.

Тоест, с по-прости думи, че когато съзрем нещо, автоматично ще схванем и неговия словесен знак.

Редактирано от lmago на 06.01.07 23:56.

Имаго писа:
В Йога обаче няма недуалност.

Е аз съм любител на Адвайта.

В момента за мен е важен е принципът: Всяко знание за нещо, е основано на противопоставяне, основано е на сравнение с нещо друго. Без наличието на противопоставяне, сравнание, няма "знание".

Знанието за нещо е вече дуалност. От една страна знанието с неговия носител, субекта, от друга страна, нещото като обект. Ако премахнем обекта и субекта, какъвто е истинският смисъл на адвая (недуалността), знанието (джняна) няма да престане да бъде обектно насочено, защото иначе нямаше да бъде знание. Безпредметно знание няма.

Тази критика обаче повече засяга будистката Йогачара, отколкото Веданта. Там също е казано, че абсолютният гносис (джняна) е несимволен (анимитта), което означава, че е отвъд правомощията и възможностите на езика. Тоест, проблемът на феноменологическата комуникация е решен еднозначно. Няма такава.

Имаго писа:
Ако премахнем обекта и субекта, какъвто е истинският смисъл на адвая (недуалността), знанието (джняна) няма да престане да бъде обектно насочено, защото иначе нямаше да бъде знание.

Аз бих се изразил малко по иначе. Ако премахнем обекта и субекта, тогава и "знанието" изчезва. Остават само закони които не са "открити" и по този начин не са станали все още знание.

Струва ми се че "знание" предполага съществуване на субект който знае за обект. Според адвайта Реалноста е едно цяло в което няма двойственост, НО В СЪЩОТО ВРЕМЕ НЕ Е И НЕЩО ЕДИНИЧНО. Затова Шанкара е избрал думата Адвайта - Не Двойствено. Думата Единично не подхожда на Абсолютната Реалност Брахман според него. По скоро това е една "недвойствена" цялост от "неопределености" (неопределености защото няма съзнание в тази първоначална каша която да разграничи нещата) в който съществуват и действат закони.

Когато се говори за "абсолютно знание" във Веданта, по скоро се разбира потенциалност за знание. Това е познавателният принцип, това е по скоро нещо чрез което се познава. Това абсолютно познание не е нещо което дава информация за отделното, за конкретното. То е по скоро материята от която се изгражда знанието. Съществуването на подобно Абсолютно Съзнание се отрича категорично от Буда. Но интереснто е че Будистите приемат за съществуването на Абсолютна Реалност, която се определя по същият начин по който се определя същото понятие във Веданта.

Моето мнение е че древните индийци са успели да създадът една добра психологическа система, която позволява да се обуздае умът на човек. Но те са направили грешка, като са се опитали с тази чисто психологическа теория да обясняват материалният обективно съществуващ свят. Дори и сега някой от тях продължават да правят подобни опити. Мисля че йога и веданта и будизъм, не трябва да правят подобни опити. Тяхната област трябва да си остане чисто психичното.

"Ако премахнем обекта и субекта, тогава и "знанието" изчезва. "

Точно за това става дума. Когато няма обект и субект, остава само чистата осъзнатост (awareness), потенциалът за познание, фоновата ноетичност. При Йога обаче тази фонова ноетичност, чистата енергия на познанието, е обект на редукция, защото съвпада с грахана (схващането) и следователно е част от пракрити, праматерията. По-точно тази част, същността на която е ананда.

При Веданта това е не само потенциал на познание, но и потенциал на света, т.е. трансценденталният субект като единен зародиш на емпиричния субект и обект.

При будистката Йогачара същият този потенциал (локоттара-джняна = мулавиджняна, т.е. базисното съзнание) при досега с незнанието се трансформира в алая-виджняна (складово съзнание), което представлява сумата от кармичните семена, или което е едно и също - васаните.

На Кайли, милата, й просветва едва когато заговориш за вибрации и вибратори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кайли, душко, дори и това, което ти е направило такова голяма впечатление, не е вярно. Вярното е следното:

1. Не може да се каже, че Буда (татхагата) съществува след смъртта.
2. Не може да се каже, че Буда не съществува след смъртта.
3. Не може да се каже, че Буда съществува и не съществува след смъртта.
4. Не може да се каже, че Буда нито съществува, нито не съществува след смъртта.

Не може да се каже, защото Буда просто отговорил с мълчание и на четирите въпроса. А горната класическа формулировка на чатушкоти е дадена от Нагарджуна.

Това, което си прочела и така те е впечатлило (о, свещена простота!), е някаква върло-неграмотна измислица на новоепохален ум, защото в будизма Бог определено не съществува. Будизмът на Буда е религия без бог, щастие мое, атеизъм в най-чист вид.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На Кайли, милата, й просветва едва когато заговориш за вибрации и вибратори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите