Re: дайте идеи / Религия и мистика / Йога

Рекох да ти извадя рецептата за инжир-баклава, но не сполучих. Навместо нея обаче, попаднах виж на какво:

"Имало едно време, едно царство, на средата между небето и земъта. То било мерожовидно, почти интернетно. Из него се разождали като изоглавени, некви търсещи, какво и що – историята мълчи. Собраа се сите, па решиа да скочат на балканско, на последната кончина на праслака, на дедо Балканджия. Яхнаа влакове, рейсовйе и разна подръчна предвижваща техника. Криво-ляво добраа се до дедо Балканджи, па влезнаа и зафатха. По план артисаа само сестри Кушлеви, по прякор – Йони мудра и Астартини мудра.
- О-оо, сабалароусун, айде джаз, влаайте! - посрещна ги дедо Балканджи.
Най- отпреде се завтече Камарафто Ханъм:
- Чекай да та фана изкъсо…дорде не са ма изпопребили, че нали съм шило-загазило и скочи та префасонира дедо Балканджи. Влазнаа и другите па наседаа по миндерите. На огнището се препичаше връз една плоча, едно бакърено джезве, да се позатопли така, за рахат на ракийката вътре. Таман в това време, сливовият елексир, тръгна да си търси стопанина, което дойде добър знак да се разлее из чешите. Па викнаа сите – Ашколсуун! …и запретнаа ръкаве по отношение на гуцито, което дремеше в кочината. Изопнал жили, най- отпред се курдиса Суджук Сууклук и запасал наджака в пояса, се отправи към местото. Другите се наредиа на влакче и тръгнаха подире. В кочината блаженно се изтягаше праслака и се надяваше на Намерението да го размине. Няколко чифта кръвясали очи се надвесиха бащински отгоре и рекоха, че скоро ще е. По едно време, навалицата беше изръгана и некой се намъкна отпред:
- Недей бе Суджук Сууклук, рече Зеленчук Будала – дай да пуснем прасето, да си походи из горите да се порадва на тревичките, да се порадва на животинките, на вълчетата…
Га, че ли не фана ред, понеже прасето бърже предаде дух и се озова разфасовано, да рече човек да му намери частите, не ще сколаса цял ден. Едни се пражеха в дебел тиган на котлона, други бяха по други места, но по- интересно беше около тези части на котлона. Какво толкоз стана, че се стигна до тук. Доволно, даже отлично се справиха със задачата, Суджук Сууклук, дедо Балканджи, Скърцар Ефенди и Сервитор Бабаит. Асистенстваше им Морафет Кибик с едно канче топла вода, като само повтаряше: - А, ще му седнам ние най- накрая, па ще му тропнем и хорце, па вино, па… Покрай нея припкаше Алтън Кичара и викаше: - Много еротично, много еротично. – завалийката в захласа, се оказа, подменила романтично с еротично, но това се подразбра. Та, седнаа в мазата, облечена с дърво, дека по нашему викаме механа, та да е по- джепанийско, да предполага. Заформи се софра, разле се рикия, върла и гореща…като неоправена булка. Помълча се малко време в нравствено усамотение, всеки насаме със себе си…и с ракията. Това си е заучено положение, да се насочиш навътре, да се заласнеш в дебрите на съзнанието и други такива работи, но те не са за пред ора. Дедо Балканджи, изплакна очи в бюста на ССоня, която така и не си намери прякор, та присъстваше с име, след което взе думата:
- А, добър закач! Преборихме прасето, добре е това. Така както сме почнали и просветлението ще преборим, въпрос на сливова…двойнопрепечена…
В този момент, вратата изкърца и се чу:
- Дебел ти бахур Майсторе! (Дебел ти бахур е традиционно коледно поздравление с интердисциплинарен смисъл, предимно визиращо сорта кървавица известен като - бахур) На вратата целият в скреж, полепнал чак от Москва седеше Брахман Ортак. В това време си появи и Корназ Ханъм, което предизвика кратко словестно единоборство с Камарафто Ханъм. В последният момент, Корназ Ханъм влезе в информационният канал на Камарафто Ханъм и стана тихо като в … Никой не е очаквал, че може такова нещо да се получи, куче и котка да се заобичат, но с какво ли не е пълен този свят. Първа от вцепенението се отърси Буkвар Цитат и подхвана лакардията:
- Истината е в чистото съзнание, вие сте!, какво ви спира да бъдете. А, питам аз и отговор не искам!
- Ти не искаш, ама аз да си кажа. – рече Камарафто Ханъм. Чистото съзнание, трябва да се изстрада, да се заслужи, болка си требе, юруш, гризби, бахър и салгън.
- Вай, вай! Дека са ти нозете, тя наща мама е добре, ама мамата на просветлението проплака. – апострофира Валсудараджи Нехуяджи.
- Господа - пак настоя Буквар Цитат, чистото съзнание, Дънов..
- Чекай, чекай малко – рече Осъмски Ерген, да го пресметнем, не може да няма дроб за това.
В този момент, насъбрал спортна злоба се изправи като исполин пред миньонче-цепеняк, Урсуз Челеби и тропна по масата:
- Писна ми от вас ба, бесове ма хванаха, спортна злоба настоява от гърдите ми…много работи още, но са лични. Ела, дедо Балканджи, приятелю, ако мога така да са израза, дай да те прегърна, може да ти мине сомодоволството.
Дедо Балканджи, отмести с недоверие очи чорнае от пазвата на…къкто и да е и вика с очи вперени в абсолюта на сливовицата нашеницата:
- Требе да зафатим упражнения.
- Бегай па ти с тизе упражнения.- втърка се PиRаNя. В адвайта йок упражнявиници, само си клечиш - като положението от кама сутра - само стоиш и дишаш.
Вратата пак изскърца, като стар скрин и се чу някой да развява байрака на трезвеността по нашенски..щото закъснялите се отличават. Сестри Кушлеви се добрали с три превоза, на по два пъти всеки, понеже да им е за кадем. Водеа с тях и Незнайнус, да го ползват да внимава цяла нощ, понеже нали са последни и са тавряз, докато се напоят доволно, ще съмне, а той държи на слушане…
- Скинах се от липсата на намерение – над сите се бе разперила, като тъща Сербез Вуйна, требе ясна и точна визия, да е сигур работата. Питайте Амон, той знае деветнайсе философски подхода. Амон, не заслухтя баш, че беше потънал в тъжните очи на първата си наложница – Кармаза Чуру. Мааше с ръце над главата й, после й наля вино. Нещо се печеше, но не можа да се доопече, че го сръга Руми Дъновинди:
- Кажи бе Амоне, кажи за изобилният живот.
- О-о-ооооо, живот майка, изобилно, нема лабаво, о-о-ооо - па засука мустак.
- Ще ви попея приятели, когато ми е тъжно певам, като славей-птица…то сега не ми е тъжно, ама нали требе да звучи парадоксално. И зафати да пева нещо от Преподавателя, но видно беше, не се поръси с небесен авторитет тази тема и скоро беше пренасочена та запе “И да имам сто живота”. Това нале масло у огиня, освен едно вино от сорта Любовчийско и скочиа та се скъсаа от игране, сите, даже и Башка Керевиз, дето се правеше, че я няма, щото а я види Камарафто ханъм, а я е изкълвала като кьораво пиле патладжан. Па що рипаа, като бесни зайци. Измориаа се, та им се не виде. Чифте Пиниз, стоеше ехидно в ъгала на масата и викаше с цяло гърло:
- Вие сте илюзии, вас ви няма…и к’во от това. И ти ма, Шамбало, к’во като си берекет пазва и теб те няма. Ха-аа. Аааааааааа.
Шамбала се фръцна:
- Мен пък ма аресват, нека ти е зор.
Сестра Дундураджи се премести на другият ред – Ох, не мога да гледам кървища.
- Голям фестивал настана, изпотепаа се да играт, певат, пият, апват и пр. После се биха, огладнеа и пак едоха да им дойдат сили, пиха и айде отначало. На сутринта, дедо Балканджи дремеше на масата като кон на празни ясли. По едно време нещо се стресна и извика: - Сууклуци, сууклуци! Само от ъгъла се чу: - И жени и жени, беше Сервитор Бабаит.
Рекламите по телевизията, май аберират много…надигна се за миг Камарафто Ханъм и легна пак.
В ъгъла Блясък в Кафата , беше притиснала Незнайнус и му говореше – Една мисъл на Ваклуш ми прикова вниманието…Незнайнус държеше картите, а Фастък Ханъм, му ги подменяше…той стана сънувач…на яве…от зор…

Дека дружно се живее у нашите ясли, ората маат пръжки, понеже и те са ора. Ядоа, ядоа се и помежду си, нема начин, нали сме ора. Сега чакаме да втасаме, чунким се нагиздим с духовност, да си я носим по купони, ей закачена на реверо, да се види отдалече. Ама купона си е купон…и махмурлука си е махмурлук. Само просветлението го няма, щъркела дето го носел, вместо него донесъл бебе, даже две, ама няма да ви кажа на кой. Сега чакаме, следващият курс, може да сколаса за догодина.
Айде олан!"

Помниш ли го този пост, от далечното минало? Всички участници са тогавашни клубари и всяко нещо с изключение на прасето, е от живота на клубовете взето. Незнам дали ще ги познаеш само, хи-хи.