все още непросветления и недостатъчно умен Шарипутра (който много обичам инак) - има си специална дума за това състояние - Блаженство или Ананда. Сукха е неправилно съотнесена, защото има обратна - Дукха. "Ананда" няма обратен двойник, както и на български "блаженство".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тук съм напълно съгласен!


по същия начин "изхождането" от самсара е нирвана и ананда, която е напълно инобитийна на щастие/страдание, сукха/дукха... мукха и други готини думички на мъртви, но горди езици

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обаче в оригинала е употребена думата СУКХА!! И не става въпрос за Ананда!! Това е много важно! Иначе си прав, Сукха и Ананда имат две различни значения. Може да отворим друга тема на това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

явно в оригинала Шарипутра е искал да каже нещо забавно на обикновените люде, както ти казваш.... но от чисто философска гледна точка, просто е объркал термините.... нарочно или не, можем само да философстваме с кеф връз това....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обикновено Ананда - блаженството, се употребява за състоянието на ума на хора които са постигнали Нирвана. За обикновените хора се употребява думата Сукха. В случая с този диалог става въпрос именно за това състояние на ума - щастие, така както се разбира от обикновените хора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имено за това е странно защо Шарипутра го споменава имено когато говори за нирвана....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

National Geografic България, декември 2006 г, стр. 139

"Дали медитацията може буквално да промени мозъка?
През последните няколко години Ричард Дейвидсън и колегите му оъ университета Уисконсин-Мадисън изучават мозъчната активност у тибетските монаси в медитативно и немедитативно състояние.

Преди време групата на Дейвидсън доказала, че у хората, които имат склонност да стават чертви на негативни емоции, се наблюдавала постоянна активност в областта на дясната префронтална кора.

При тези с позитивен темперамент активността нила съсредоточена в лявата префронтална кора.

Когато Дейвидсън провел експеримента с един висш тибеткси лама с изразени медитационни умения, основната част от активността у него се оказала много по-вляво от тази на всички изследвани преди това.

ПОНЕ СПОРЕД ТОВА ИЗСЛЕДВАНЕ ТОЙ МОЖЕЛ ДА БЪДЕ ОПРЕДЕЛЕН КАТО НАЙ-ЩАСТЛИЕИЯ ЧОВЕК НА СВЕТА.

"Не е задължително човек да стане будист - казва самият Далай лама, който следи отблизо работата на западните изследователи на познавателната способност като Дейвидсън.-Всеки има потенциала да води мирен, смислен живот".

Още по темата в статията на списанието - "Умът е това, което мозъкът прави"

всеки миг всичко започва и свършва

Много учени търсят различни начини да оправдаят присъствието си като такива. Всъщност въпросът е дали задават правилните въпроси и следователно какво общо има медитацията с това къде е "активността в мозъка"? Въобще тонът на тази статийка е доста повърхностен и разбира се насочен за масова употреба...

Наистина са интересни изследванията на мозъка и връзката с медитацията, но преди да тръгнем да изследваме, трябва внимателно да уточним какво трябва да изследваме и как, сред какви хора и т.н. Много от т.нар. научни изследвания са обусловени в действителност от зададени преди това предположения, които впоследствие обуславят посоката на изследване и резултатите от изследването. А началният въпрос - какво трябва да изследваме, защо и по какъв начин - не е никак маловажен и спестяването на мисленето в тази насока не е нито препоръчително, нито научно.

Е, предполагам имаш повече информация за изследване на мозъка .... и още повече - какви процеси протичат в мозъка при медитация .... надявам се, че ще имаш желание да постнеш тука нещо повече по темата.

всеки миг всичко започва и свършва

Не, нямам в интерес на истината, просто коментирах тази статийка, обръщайки внимание на факта, че всяко изследване предварително се обуславят от дадени ограничения (изисквания), които заслужават не по-малко внимание от резултатите. А и изследването на мозъка би показало резултатите от медитацията, които разбира се не могат да бъдат самоцел, от гл.т. на това как аз схващам медитацията (като процес на временно спиране в циркулиране на мисълта, евентуално наличието на цел разбира се би саботирало такъв процес, доколкото целта се явява желание, мисловна активност). И се връщаме отново към началото на темата - медитацията, ако е цел, би могла да се превърне в поредното предварително дефинирано "щастие" на ума... Умът превръща всяко нещо в представа, за да затвърди своята продължителност.

Човек разбира се може да разбере какво е медитация, без да се позовава на каквито и да е изследвания на мозъка, а просто като навлезе в този процес.