|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Благодаря, Раджа!
|
|
| Автор |
vitaminko () |
| Публикувано | 08.08.06 12:00 |
|
|
Позволявам си да дам линк към текст на Раджа, който той неотдавна е публикувал във . Този текст ми въздейства изключително благотворно, пречистващо и разясняващо. Може и на някой от Вас да подейства по същия начин.
Приятно четене!
********************************************************************************
| |
|
|
|
Текстът е високомерен, глупав, и наивен.
| |
|
|
|
Не позна!
********************************************************************************
| |
|
|
|
не ми се спори, но за теб ще направя изключение:
"Ако поставим грапав камък в някоя река, той едва ли ще остане същия след няколко десетки години. Положително ще измени формата си, цвета си...
Камъкът обаче няма да „даде” нищо от себе си за тази промяна. Той ще играе изцяло ролята на материал изложен на действието на външни сили. Чист обект.
Да наблюдаваме сега живото нещо. То като че ли е подложено на същите тези сили на които и камъка. В случай, че куче попадне във водата обаче, то ще направи възможното да се ориентира и излезе на брега. Явно в комплексът „куче” има някакъв център, който взима решения и то не какви да е, а такива, който са насочени към съхраняването на целостта в този и вид за възможно по-дълъг период."
Един чудесен пазаж!
Но, хайде сега да помислим малко логично!
1. Откъде твоя човек има сведения, че камъкът "ще играе изцяло ролята на материал изложен на действието на външни сили. Чист обект."? Аз пък твърдя, че камъкът има съзнание! По този критерий той се явява живо същество.
2. "Явно в комплексът „куче” има някакъв център, който взима решения и то не какви да е, а такива, който са насочени към съхраняването на целостта в този и вид за възможно по-дълъг период." - значи на базата на това съмнително твърдение, твоят човек, фаворитизира кучето при протипопоставяне с камъка, що се отнася до стабилно запазване на формата. Аз пък твърдя, че камъка се е ориентирал към далеч по-благоприятен вид що се отнася до "съхраняването на целостта в този и вид за възможно по-дълъг период." "Няколко десетки години", за които камъка я се промени я не (и то само при условие, че е грапав и се намира във вода) са няколко поколения кучета.
И защо твоят човек е толкова сигурен, че "ако куче попадне във водата обаче, то ще направи възможното да се ориентира и излезе на брега."? Доколкото познавам кучешката природа, кучето първо ще се поплицика, ще поплува, пък после може и да реши да излезе на брега и само в ексремни ситуации ще "направи възможното да се ориентира и излезе на брега".
3. Твоят човек се опитва да ни вмени, че дървото е живо, но камъкът не. В същото време прилага като аргумент, в полза на своето странно твърдение за неживостта на камъка "Ако подложим един сегмент от него на „тормоз”, останалата част няма да реагира по никакъв начин.". Еми, колега, ти колко вида дървета познаваш, които като ги сечат "реагират по някакъв начин"?
Извод: Ето значи твоят човек е грандоман, който се е сметнал нещо за Господ, разбрал структурата на живота, вселената и т.н. и е доста самонадеян. На базата на елементарни примери доказахме, че механичните му мисловни шаблони са леееко отдалечени от реалността, а на места и в противовес с пълното разбиране и приемане на абсолюта. Значи на лице са глупост, надменност и наивитет.
| |
|
|
|
Ошо би дал примера с камъка и за двата варианта.
| |
|
|
|
На мен не ми подейства по същия начин - определено. Не ми е цел да засегна автора му, но за мен това писание се състои от общи и не много свързани приказки и повърхностни аналогии. Хуанджито налучка - наистина е в стил Ошо. Иначе за мен не е високомерен. Просто обикновено, глуповато излияние.
Wolf I am,
Under the stars,
and under the blue sky I run.
And my spirits run with me.
| |
|
|
|
Доколкото разбирам признак за наличие на съзнание е стремежът на един обект към запазване на целостта му. В камъкът такъв стремеж липсва. Дали ще го отмива планински поток, ще го мели каменотрошачка, ще го топи доменна пещ или ще го възхвалява Цар Изрод на него му е все тая. Да безспорно кучето е по-уязвимо от камъка, но е в пъти по-съзнателно от него (ако приемем, че камъкът има съзнание), защото може да избира. Дали да се къпе в потока, дали да тича или да се храни. Ако му омръзне да стои във водата ще излезе от нея. Камъкът не може да излезне от водата. Той може само да се надява някоя приливна вълна да го изхвърли на сушата. Или някое засушаване да пресуши реката. Заслугата на камъка за промяната в заобикалящата го среда клони към нула, защото наличието на воля у него клони към нула. Тук "Ролинг Стоунс" сигурно биха възразили.
Относно дървото, предполагам, чувал си за ашладисване. В един отрязан клон има много повече живот и възможност за възпроизвеждане, отколкото в едно откъснато парче камък. Тук Микеланджело сигурно би възразил.
********************************************************************************
| |
|
|
|
"На мен не ми подейства по същия начин - определено. "
Явно не сме от една порода!
"Просто обикновено, глуповато излияние."
Иска ти се!
********************************************************************************
| |
|
|
|
В отговор на:
Доколкото разбирам признак за наличие на съзнание е стремежът на един обект към запазване на целостта му.
До там стига Твоето разбиране! Вече ще се съобразяваме с този факт. Самоубийците очевидно не притежават съзнание.
В отговор на:
В камъкът такъв стремеж липсва.
Брей? Значи камъкът е камък само са няколко милисекунди след момента на създавенето му и след това е нещо друго - да речем разпада се на прах и молекули.
В отговор на:
Да безспорно кучето е по-уязвимо от камъка, но е в пъти по-съзнателно от него (ако приемем, че камъкът има съзнание), защото може да избира.
Имаш подобрения. Започваш лека-полека да схващаш, че камъкът има съзнание. Ура! Останалото е слаба аргументация на слаб мозък.
В отговор на:
Заслугата на камъка за промяната в заобикалящата го среда клони към нула, защото наличието на воля у него клони към нула.
Оу, оу, оу! Бате, бате. Замълчи, замълчи!
В отговор на:
В един отрязан клон има много повече живот и възможност за възпроизвеждане, отколкото в едно откъснато парче камък.
Защо така мислиш? Защото виждаш цялостното съдържание на вселената ли?
Айде да ти помогна да пресечеш улицата - Дърветата са зависими от камъните, камъните не зависят от дърветата.
Иначе що годе приемливо се правиш на остроумен. Но мисълта ти ,бате, мисълта ти. Предстои ти един дълъг път. Самия факт, че водиш спор, с единствената цел да докажеш правотата на мнението си, е вече крайно съмнителен за нивото на личното ти съзнание.
Айде!
| |
|
|
|
Като чета запъхтяният ти отговор разбирам, че за теб милисекундите са от жизненоважно значение. Сигурно седиш на ръба на някоя сграда с лаптоп в скута си и бързаш да изцедиш последните капки цинизъм от себе си преди да скочиш. Без бънджи.
Ама и ти си един блъфьор. Мислиш си, че ще ме размекнеш. Уви! Пределно ясно ми е, че целия си се омазал в гранитоГРЕЗ (нещо обичайно за каменофил като теб) и предстоящия ти сблъсък с тротоарния плочник не ме притеснява. Да му мислят пешеходците отдолу. И кучетата.
Та не разбрах, камъкът може ли да избира? Защото кандидат-самоубиеца може. Самото самоубийство също е избор. Да не живееш! Не, че и нас това не ни чака. Историята е пълна със случаи, в които хора съзнателно избират да умрат за да не променят вярата си, светогледа си. Защото не са си представяли, че могат да живеят изповядвайки друга насилствено наложена им вяра или светоглед. Какво е това ако не съзнателен избор да съхраниш целостта си така както я усещаш. От дистанцията на времето и погледнато отстрани такъв избор може да изглежда суетен, но за тези хора и с тяхното ниво на самосъзнание това е бил единственият възможен.
Фактът, че един камък е с по-голям период на разпад от едно куче или човек, не го прави по-съзнателен. Защо е така? Защото не това е мерната единица. Мерната единица е стремежът към запазване на целостта и както видяхме по-горе тя не винаги е физическа. Има ли такъв стремеж у камъка? Ами като видя камък, който се опитва да избегне врязванията на длетото в него или собственото си вграждане в някой строеж, чието предназначение и дизайн той не харесва ще се замисля. Засега обаче не съм видял.
Ти виждал ли си?
********************************************************************************
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
()
