Животът не признава каквито и да е правила относно секса или каквото и да било. Няма например фиксирано в някакви граници количество сперматозоиди, които да трябва да изпразним по време на живота си, та ако излезем от границите, значи сме "съгрешили". Животът нищо не налага на хората. Животът ни е създал свободни.

Тогава за какво са ни правила? За какво са ни ашрами. Дисциплината - може да си я спазваме вътре от ашрама и вън от ашрама. Но дори и спазването на каквато и да била "дисциплина", т.е. правила на поведение, не е наложено от живота като някоя константа. Всичко се мени - днес е нужно да се прави еди какво си, за да се оцелее и живее по-спокойно, утре нещата и обстоятелствата могат да са съвсем различни. И следването на дадена "дисциплина" да отпадне като нужда. А и всяка дисциплина в крайна сметка е изкуствена.

Не е ли по-добре ситуацията и нейната спонтанност да определя нашите действия, вместо предварително зададени правила на поведение. Правилата на поведение всъщност са обусловености. Това са обсебвания, поробващи съзнанието.

Интелигентният ум няма нужда да му се налагат отвън някакви правила на поведение. Дори няма нужда и сам да си ги налага. Колкото по-малко е влиянието на обусловеностите, толкова по-естествен е отговорът.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чувал съм,че в "рая" е така!
Чувал и за друга страна на нещата.
Цитат :
-------
Правилното и неправилното не са вечни неща.
Нещо е правилно в този момент,а в следващия не е правилно.
Нещо е правилно в един контекст,но в друг контекст
се превръща в точно обратното.
Законите са мъртви,те не са живи същества.
Не се променят в съответствие с контекста,със ситуацията...
Законите са един слаб заместител на съзнанието.
А когото липсва съзнание,единственото,
което може да се направи,е да се дадат закони и те да се спазват.
-------
.... и т.н. и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всяко нещо се определя от нагласата. Ако някой отива в ашрама, защото там ще се просветли и големи неща ще му се случат, може да попадне в клопка. Но този начин на живот(в ашрама), се отрича от някой, понеже хората са получили определена обусловеност. Значи, за да я премахне, той изстрелва в другата крайност(н аотричането на ашрама), като целта е по средата някъде двете инерции да се потушат.

Нещата добиват истински вид, когато просто са. Искаш да научиш нещо, отиваш на съответното място. Може да ти промият мозъка...но погледнато и да пресечеш улицата е риск. Наистина един разумен човек, може да използва най- доброто от това, което му се отваря като възможност.

Като каза секса, добре е да се изследват и двете крайности, за да се стигне до някаква относителна неангажираност. Отричането и прилепването е едно и също. Когато пием вода, не го правим на въпрос, но секса го правим. Значи не го приемаме за нещо естествено и това е обусловено от самото програмиране получено от обществото. Харесва ми фразата, че йога е процес на депрограмиране, макар Имаго да може да го обясни по много по- добър начин, в смисъл, какво става точно.

Правилата са само защото не сме зряли. Както религията ги налага и е добре до един момент, понеже предпазват. Докато от друг момент, нещата сами се поддържат.

За какво са ашрамите ли?
Защото всеки от нас е на различно ниво на развитие и има нужда от различни неща по пътя си!
Щом си стигнал до това знание,което пишеш,значи ще ти е лесно да погледнеш назад пътя,който си извървял и да видиш,че те е било страх,на моменти си бил и объркан,не си знаел по кой път да продължиш...зарязвал си всичко,когато са идвали "дупките"!
Е,при теб може да е било и по различно,но все пак си минал етапите...1 клас,2...букви,цифри...студент-висша математика...
Не е обратно,нали!
Така,че всичко си е нужно!

Колкото повече път минава човека ,толкова повече "багаж" изхвърля от себе си-идва момента на самоконтрол,разбира,че дисциплината е изкуствено създадена,но ...щях да кажа трябва време!
Не е до време-някои хора цял живот се "заканват" да тръгнат по пътя,но от страх или кой го знае защо -не правят нищо... , по-скоро е до готовност да поемаш риска и смелост да тръгнеш и да вървиш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ria* на 04.08.06 20:46.

Животът нищо не налага на хората. Животът ни е създал свободни. И следването на дадена "дисциплина" да отпадне като нужда. А и всяка дисциплина в крайна сметка е изкуствена.
Не е ли по-добре ситуацията и нейната спонтанност да определя нашите действия, вместо предварително зададени правила на поведение. Правилата на поведение всъщност са обусловености. Това са обсебвания, поробващи съзнанието.


Безпътен, казваш, че ашрамът дава изкуствени правила за изкуствени хора - това е така. Но колко души ти самият би определил каъто естествени? Смяташ ли наистина, че извън ашрама човек е свободен и там липсват зададени правила на поведение? И доколко е свободен човек, който живее в общество, израстнал е и е възпитан в общество? Нима неговото мислене е останало естествено и недеформирано? На него не са ли му натрапени и наложени норми, разбирания и модели на поведение, с който трябва да се съобразява постоянно? И в този смисъл доколко може да бъде спонтанен?

Моля те, уточни, какво разбираш под естествен човек, както и дали за теб спонтанността е липса на дисциплина?

..най-важното в духовното търсене е да не се пренапрегнеш..

Внимавай да не разбираш нещата наполовина! По постинга ти разбирам че или си млад все още и нямаш опит, или си жертва на някой гуру като Шибендо!! Ти пишеш:

Животът не признава каквито и да е правила относно секса или каквото и да било. Няма например фиксирано в някакви граници количество сперматозоиди, които да трябва да изпразним по време на живота си, та ако излезем от границите, значи сме "съгрешили". Животът нищо не налага на хората. Животът ни е създал свободни.

Йога учи същото, законите за които говориш не са фиксирани както законите за земното притегляне например. Те се изменят! Човек е обществено животно. Всяко общество се определя от свои собствени закони. Без закони обществото не може да съществува. Ако не ги спазва човек или те изритват от обществото, или обществото се разпада. Например много хора подхвърлят или дават за пример Ошо, който бил против правилата. Но това не е вярно. Ако отидеш в Ашрама на Ошо дори и там има правила. Е да там секса и пушенето са разрешени, но дори и там има МНООООГО правила.

Йогинът живее със знанието че дисциплината е една договореност между отделните хора, една група закони създадени за удобство в обществото. Той не се привързва към тях, разбира тяхната преходност но се СЪОБРАЗЯВА С ТЯХ!! Ако не се съобразяваш, ще страдаш.


Дори ако станеш една мравка и влезнеш в мравуняка на други мравки ще те убият. Такъв е реда. Ред има навсякъде където има организирано общество, и при пчелите, и в глутницата при вълците и абсолютно навсякъде.

Ти пишеш:
Тогава за какво са ни правила? За какво са ни ашрами. Дисциплината - може да си я спазваме вътре от ашрама и вън от ашрама. Но дори и спазването на каквато и да била "дисциплина", т.е. правила на поведение, не е наложено от живота като някоя константа.

Ашрамите са место където се учи специфичен вид знание. Когато отидеш да учиш музика в музикално училище има едни правила. Ако отидеш в спортно училище има други правила. Не може да пушиш защото ще те изритат като мръсно коте. Там искат да правят шампиони. Същото е със ашрамите. Трябав да се спазва определена дисциплина за да се постигне дадено нещо! Това е НАЛОЖЕНО ОТ ЖИВОТА! Ако пушиш няма да може да плуваш 100 метра за 50 секунди! Ако искаш да се научиш да контролираш ума си не трябва да допускаш в ума си за известно време силни емоции. Силната емоция не позволява да постигнеш успокоението на ума. След като постигнеш състояние на Самадхи и узнаеш какво е това, след това пак може да започнеш да си живееш както ти се иска. Но в началото е нужна дисциплина!

Ти пишеш
Интелигентният ум няма нужда да му се налагат отвън някакви правила на поведение. Дори няма нужда и сам да си ги налага. Колкото по-малко е влиянието на обусловеностите, толкова по-естествен е отговорът.

Това е вярно, този който мисли и разбира необходимостта от дисциплината, този който е самодисциплиниран, няма нужда да му се налага насила дисциплина отвън. Но това е крайният продукт. В началото преди да има разбиране от необходимост за дисциплина, тя трябва да се налага отвън. Ако кажеш на едно 2 годишно дете да не си пъха пръста в контакта защото там има 240 волта електричество и че то може да получи сериозно обгаряне и дори смърт, то няма да те разбере за какво говориш. Ако го оставиш да си пъхне ръката вътре и го оставиш да се учи така от собствен опит и спонтанно, след това ще бъде твърде късно. На малкото дете трябва да му се забранят неща които то не разбира. Когато порасне и придобие знания, тогава то ще РАЗБЕРЕ и няма да има нужда да му се „казва” и да му се „налага”!

Всичко се мени - днес е нужно да се прави еди какво си, за да се оцелее и живее по-спокойно, утре нещата и обстоятелствата могат да са съвсем различни.

Вярно е че всичко се мени. Затова не трябва да се привързва човек към даден стереотип, към дадени правила. Едно общество си отива, друго идва старите правила си отиват, идват нови правила. Ако човек се е привързал към старите правила, той не може да се приспособи към новото общество!


И следването на дадена "дисциплина" да отпадне като нужда. А и всяка дисциплина в крайна сметка е изкуствена.

Дисциплината е изкуствена и наложена отгоре, когато човек не разбира необходимостта от дисциплина. Когато се разбере нуждата, необходимостта от дисциплина тогава няма нужда да се „следва”.


Не е ли по-добре ситуацията и нейната спонтанност да определя нашите действия, вместо предварително зададени правила на поведение. Правилата на поведение всъщност са обусловености. Това са обсебвания, поробващи съзнанието.

Хора които са по наблюдателни, по интелигентни могат да видят кои закони са добри за дадено общество. Нещата са много сложни. Не винаги е очевидно какви трябва да са законите. Понякога е нужно група хора да беседват със месеци за да направят нов закон. Защото в днешно време обществото в което живеем е много сложно устроено, не е проста работа. След като са приети тези закони, те трябва да се спазват.

Друг е въпроса че има злоупотреби, и доста често група хора си измислят закони които са удобни само за тях. Но при условие, че законите са правилно и честно избрани, тогава няма опасност. И тези които не са съгласни с тях защото не ги разбират, ще трябва да им се налагат. Ако не им се налагат, тогава вън от обществото, или обществото се разпада.

По принцип правилата в добрите ашрами са такива, че спомагат за развитието на съзнанието.

Редактирано от Brahman_ на 04.08.06 21:45.

Така е, обществото създава разни правила, влияе по някакъв начин на мисленето, манипулира и т.н. въобще обусловеностите започват от самото раждане, после възпитанието, образованието, обкръжението и т.н. "оформят" човека. Ашрамът нито е началото на проблемите, нито е решението на проблемите. Всъщност ашрамът усложнява още повече проблемите.

Не знам може ли и дали трябва да се дава определение за естествен човек. Може много да се говори. Ако възприемем спонтанен отговор на дадена ситуация като такъв, който изобщо не се влияе от обусловеностите, а е просто естественият отговор, то за такъв обучение не е нужно.

Може да се каже кратко (но най-вече да се усети) - да бъдеш добър, без да се стараеш да бъдеш добър. Добротата (състраданието, любовта и т.н.) става нещо естествено и непринудено, без да се налага да мислим дали това е добро и кое е най-доброто. Култивираното "добро" е морал, където има сляпо следване, но липсва разбиране, icebridge беше цитирал по-горе нещо по въпроса. Щом липсва разбиране, може ли да е добро?

Човекът е ОБЩЕСТВЕНО ЖИВОТНО!

Без правила, без дисциплина човек трябва да живее съвсем сам като Робинзон Крузо!

Щом живееш в общество трябва да има дисциплина, трябва да има закони - казва се ЮГА ДХАРМА. Това са законите които са характерни за дадено общество за дадено време. Те не са абсолютни и вечни. Те са преходни и краткотрайни. Но трябва да се събобразява човек с тях. Няма начин.

Йога учи човек да не се привързва към дадена група от закони, дадена група от традиции. Хора които са привързани не са способни да живеят в никаква друга обстановка освен в тази която са се научили.

Йогинът може да живее във всяка групировка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако възприемем спонтанен отговор на дадена ситуация като такъв, който изобщо не се влияе от обусловеностите, а е просто естественият отговор, то за такъв обучение не е нужно.

да, но за да се стигне до такъв отговор е нужно, изчистване, освобождаване от всичко наложено и натрапено отвън - смяташ ли, че може да се постигне такова освобождаване без никаква практика? И има ли практика, която действително да не е свързана с някаква форма на дисциплина?

..най-важното в духовното търсене е да не се пренапрегнеш..

Уж има правила, но всеки опит хората да си наложат някакви правила, норми на поведение, се проваля след време. Т.е. правилата, наложени от хората върху хората, са изкуствени и никога не са вечни. Винаги се изменят. Но си остават изкуствени и като такива трябва да ги възприемаме.

А какви "правила" налага животът е доста спорно да се говори. Измислят се какви ли не теории (напр. за "карма" и т.н.), но някак и тук сме в незнание. И да има правила, дадени от самия живот, а не от хората, доста са покрити и трудно уловими. Животът никак не е тираничен върху нас, но хората доста често са тиранични едни към други.

Та правилата, наложени от който и да било човек, са си изкуствени. Такива са и правилата в ашрама. Не казвам, че са "добри" или "лоши" - просто са изкуствени. И създават повече обусловености.

По-интересният въпрос за мен е животът налага ли правила и налага ли изобщо нещо? А всъщност на кого да го налага? След като ние не сме разделени от живота. Ние сме животът.