Символизъм в митологията на Пураните / Религия и мистика / Йога

Змията в митологията на Индия е преди всичко символ на „желанието” – или онова което се казва самскара или васана.

Змията може да ухапе човек и да донесе много страдание и дори смърт. По същият начин едно желание може да ухапе човек и да му донесе дори смърт. Например желанието за алкохол, може да направи човек алкохолик и това да допринесе до пълното му разрушение. Всяка една Васана, всяка една Самскара, с която има пълна идентификация, може да доведе човек до пълното му разрушение. Хората които искат на всяка цена да станат шампиони, могат да започнат да вземат анаболни подсилващи вещества и в крайна сметка губят кариерата си. Хората които имат желание да стана богати, могат да започнат да се занимават с измамничество за да постигнат целта си. Примери има безброй когато човек се идентифицира с едно желание, и това води до страдание.

Змията може да се приближи незабелязано. По същият начин човек може да се идентифицира с желанието незабелязано.

И така змията е символ на ЖЕЛАНИЕТО, тоест на Васаните – Самскарите.

Сега нещо много важно! Змията (тоест желанието) която е контролирана, е символ на мъдроста! Шива е изобразен с безброй змии по тялото му. Докато за обикновеният човек, змията е опасно нещо, за Шива те са само украшение. Това е дълбока символика. Шива освен че символизира силата на разрушение е също така символ на „просветлена личност”. Просветленият не се идентифицира с желанията, той ги контролира, той може да ги управлява. Желанията, васаните, му са в служба. Това е висшата мъдрост, висшето знание. Да може човек да не се идентифицира с васаните. Затова се казва че „Укротената Змия” е символ на висшата Мъдрост.

Змията която е захапала опашката си е символ на Желанието което само се унищожава. Това е още по дълбока символика.

Нормално в човек има неудовлетвореност и стремеж към щастие. Това е първично желание. Човек си въобразява че може да постигне щастието, като си създава комплекс то желания. Той вярва, че ако задоволи тези желания, той ще постигне търсеното щастие. На практика обаче, след задоволяването на тези желания, не настъпва така търсеното щастие, и човек продължава да си създава нови желания.

Истината е, че щастието е вътрешното състояние на човек. Няма нужда да се търси щастие другаде. В момента в който желанията изчезнат, и вътре в човек остава щастието – Ананда. Щастието е вътре в самият човек, това е неговата истинска природа - Ананда. Това е неговото истинско аз. Първичното желание е една заблуда, това е Мая – световната илюзия. Ние си мислим, че външният свят може да ни донесе щастието, притежаването на материални неща, предмети, постигането на статус в обществото, постигането на знания и т.н. би донесло Ананда. Това е змията която пълзи и търси да захапе нещо „навън”.

Когато човек насочи своето внимание навътре в себе си, когато спре да търси щастието навън в света, и започна да се опитва да постигне вътрешното си състояние на щастие просто като спре идентификацията с желанията, тогава се казва, че Змията е захапала опашката си. Това е отново символ на висшата мъдрост, на висшето знание.