|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
Тема
|
Приемането
|
|
Автор |
Paм Дзъ () |
Публикувано | 19.07.06 22:04 |
|
Когато се случи това пълно приемане, то прекъсва, отсича въвличането и настъпва покой. Но това не е този краткотраен покой, който идва, когато получите това, което искате. Това също не е и някакъв вид полусън или забвение. Това е покоят в окото на урагана, в центъра на циклона. Наоколо всичко се върти във вихъра на живота, всичко гърми и трещи, а в сърцевината на бурята се намира покоя. Там всичко е тихо. Приемането, за което говоря е този покой и тишина.
| |
Тема
|
Re: Приемането
[re: Paм Дзъ]
|
|
Автор | yзнaл (Нерегистриран) |
Публикувано | 19.07.06 22:24 |
|
| |
Тема
|
Re: Приемането
[re: yзнaл]
|
|
Автор | .. (Нерегистриран) |
Публикувано | 20.07.06 07:28 |
|
това ни е до болка познато
| |
|
Болката, която сега създаваме, винаги е някаква форма на неприемане, някаква форма на съпротива на това, което Е. На нивото на мисленето съпротивата прима формата на преценка. На емоционално ниво е някаква форма на отричане. Силата на болката зависи от силата на съпротивата срещу настоящия момент, която от своя страна зависи от това колко силно се отъждествяваме с ума си.
Умът винаги се стреми да отрича настоящето и да избяга от него. С други думи, колкото помече се отъждествявате с ума си, толкова повече страдате. Можем да го кажем и така: колкото повече умеете да почитате и приемате Настоящето, толкова по-свободни ще бъдете от болка и страдание – и от “егото” на ума.
Екхарт Толе
| |
Тема
|
Блатото на настоящето
[re: Aз-Лили]
|
|
Автор | бyдиcт (Нерегистриран) |
Публикувано | 20.07.06 12:44 |
|
Къде ще избяга умът, след като единствената реалност, с която имаме работа, е настоящият момент, екзистенцията на сега и тук? Ще избяга, разбира се, в нирвана, която е отвъд hic et nunc. Следователно всяко вкопчване в настоящето удължава агонията на нашето безпросветно съществуване и намалява шансовете ни да се освободим. Съветът да се придържаме към настоящето е съвет да потънем в сансара и да забравим истинското си предназначение.
Хубав учител, няма що.
| |
Тема
|
Re: Блатото на настоящето
[re: бyдиcт]
|
|
Автор | = (Нерегистриран) |
Публикувано | 20.07.06 12:47 |
|
големи противоречия в твоите думи, няма що!
къде щял да избяга умът, когато единствената реалност е настоящия момент? - в нирвана, някой те излъгал че умът можел да бъде в нирвана!
ами тогама умът няма да го има, бе глупчо!
| |
Тема
|
Re: Блатото на сансара
[re: =]
|
|
Автор | бyдиcт (Нерегистриран) |
Публикувано | 20.07.06 12:59 |
|
Много си задръстен, друже. Дхармакая - природата на Буда - е ум, който неизменно пребивава в нирвана. Ако по него полепне невежество, той започва да си въобразява, че се намира в сансара. И колкото повече се придържа към настоящето, толкова повече прилепва към него.
| |
Тема
|
Re: Блатото на сансара
[re: бyдиcт]
|
|
Автор | oбekтивeн (Нерегистриран) |
Публикувано | 20.07.06 13:15 |
|
Даскалче, и тук ли се буташ, където нито ти искат мнението, нито го одобряват. Я се скрий в мизерния си "форум" и не философствай. Ти си идиот на квадрат, бе старче сдухано.
| |
Тема
|
Re: Блатото на сансара
[re: бyдиcт]
|
|
Автор | = (Нерегистриран) |
Публикувано | 20.07.06 15:32 |
|
боже, каква олигофрения!
а какви претенции само!
дане те питам, като се прибилижав към настоящето, откъде пък идва тоя ум?
| |
|
а?!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|