Ами h., то... / Религия и мистика / Йога

Това е клуб с тематика "йога" и на редовно пребиваващите тук тези неща са им известни отдавна. Разбира се, тълкуванията са строго индивидуални. Пуснах темата имено защото ми е интерсно да чуя личните мнения по въпроса.

========================

Хатха-йога – това е санскритско словосъчетание. Санскрит е древен език, който изследователите считат за праезик на цялото семейство от индоевропейски езици, в което влизат всички индийски, славянски и романо-германски езици. Санскрит понякога бива наричан “източният латински”.

Буквалният превод от санскрит на думата “хатха” е “сила, мощ; усилие, напрежение, натягане; насилие, принуда, необходимост”.
Думата “йога” се превежда като “впрягане; сбруя, юзда; приложение; средство, приьом, уловка; магия, вълшебство; връзка, взаимоопределеност с нещо; придобиване, спечелване; работа, усърдие, прилежност; съсредоточаване, размишляване, съзерцания; етимология, структурен произход; правило; съгласуване, управление, контрол”.

За класическо се счита определението дадено от древният мъдрец Патанжали в “Йога Сутра”. Съгласно таза дефиниция йога е такова състояние на съзнанието, при което отсъстват каквито и да е неконтролируеми отклонениея – неуправляеми мисли, емоции, желания. Това е крайнотрудно достижимо състояние. Все пак си то си струва да се бориш за него. Тъй като само в това състояние човек е способен да се осъзнава пълноценно, и на цели сто процента да е господар на всички свои подбуди, действия и проявления. Състоянието йога е състояние на тотално самоосъзнаване и самоконтрол. Неговото постигане издига човека на качествено нова, по-висока степен в еволюцията на разума.

----------------------------------

Закономерно възниква въпроса: каква отношение има хатха към йога? Как са свързани постигането на толкова възвишено състояние на съзнанието и тази телесна гимнастика , каквато всъщност се явява тренировъчната практика на хатха-йога?

Всичко е много просто. Съотношението между тялото и въплътеното в тялото съзнание може да се условно да се илюстрира с съотношението между комютъра и неговото програмно обезпечаване. Тялото – това е “хардуеъра”, съзнанието – въплатения в “хардуеъра” “софтуеър”, тоест програмното обезпечаване. Колкото по-сложно и “финно” е устройството и организацията на тялото, толкова по-съвършенно съзнание може да бъде въплатено в него и съответно толкова по-високи нива на функционалност могат да бъдат реализирани.

Хатха-йога – това е своеобразен бодибилдинг, но по-особен болдибилдинг. Неговате цел е преди всичко развиването на периферната нервна системе и изграждането на съвършенна ендокринна система. Тренировъчната технология на хатха-йога в продължение на хилядолетия се разработвала специално за да може да се създадва тяло, специялно предназначено за въплащаване на сложноорганизирано съзнание.

А тъй като живота е саморегулираща се система, то при условие за наличие на място винаги се намира нещо, с което то може да бъде запълнено. В здравото тяло тяло – здрав дух. В съвършеното, съответно – съвършен…

------------------------------

Централният поцесор на нашият биокомпютър е мозъкът. Той се явява толкова пълноправна част от нашето тяло, колкото и всички останали органи и системи на нашия организъм. Освен това – мозъкът е най-главната част от тялото. Той не просто управлява работата на всички органи и системи. Развитието на мозъка има критическо значение за развитието на съзнанието. Под съвършено тяло съвсем не се разбира само високо ново на развитие на опорно-двигателният апарат. Става дума за хармонично развитие на всички органи и системи. Всички биологични функции на съвършеното тяло трябва да бъдат под контрола на високо развит разум, който се явява резултат от функционирането на мозъка.

В основата на технологичният алгоритъм на хатха-йога лежи система от гимнастически упражнения, състоящи се от отделни елементи, наречени ”асани”. Думата “асана“ се превежда от санскрит като “поза, положение на тялото, форма”. Всяка асана е особено гимнастическо упоражнение, което при правилно изпълнение оказва хармонично тренировъчно въздействие на тъканите на опорно-двигателния апарат и вътрешните ограни.
Това, което отличава асаните от всички други видове физически упражнения е, че тяхното изпълняване не само не води до разход на енергия, но и за сметка на включването в действие на особени физиологични механизми, предизвиква тялото да я натрупва в огромно количество. Освен това, за сметка на изпълнението на определен тип разпределено разтягане, свиване, съкращаване и извиване на тъканите, всяка асана оказва типичното точно за нея дълбоко въздействие върху разпределението на потенциалите и токовете в перифернета нервна система, гръбначният мозък и обработва компоненти от ендокринната система. А това на свой ред, кардинално влияе на процесите протичащи в главният мозък.

Особената система за разтягане на мускулно-сухожилните възли присъща на практиката на асаните, стимулира растежа на нервни влакна и усложняването на организационната струкрура на нервната система. Съответно се усложнява системата за инервация върху тъканите. Следствие на това се явява формирането на по-сложноогранизирани и изчистени връзки на периферията с центъра. В тялото се появява възможноста за реализиране на функции от по-висш тип. Необходимоста от управление на тези функции води до усъвършенстване на работата на главният мозък.

Многовековният опит е позволил практиката на хатха-йога дотолкова да усъвършенства системата от асани, че тя се е превърнала в уникален арсенал от средства за оптимизация на функционалното състояние на органите и системите с каквото и да е временен статус, посредством естествена оптимизация на процесите на управление на работата им.

Днес вече за никого не е тайна, че освен физическото тяло човешкото същество е нещо повече от проста съвкупност от органични тъкани и че, освен ограничното тяло, човек притежава и “енергийно”. Йогите са знаели за това много отдавна. Те разглеждали човешкото тяло като някаква енергийна структура, състояща се от органична структура и “събрани” в него обвивки – “финни” компоненти на”енергийното” тяло. Тези обвивки на санскрит се наричат “коши”. Думата “коша” на санскрит означава “пашкул”. Йогите разработили цял набор от техники, специално предназначени за управлението на разпределението на енергията в нервната ситема и системата от “коши”.

Техниките от този тип са основани на управлението на дишането ио се наричат “пранаяма” – “изкуство за управление на Енергията”. “Прана” – сила, енергия, “яма” – контрол, управление. В йогистките тренировки изпълнението на гимнастически упражнения – асани – задължително се съчетава с практиката на техники за управление на дишането – дихателните упражнения на пранаяма.

За сметка на повишената концентрация на енергия в ограничното и енергийното тяло при правилна практика на комбинацията асана-пранаяма възникват нови вътрешни доминанти на концентрацията на вниманието. Вниманието, което при обикновеното състояние на обикновения човек е разсеяно и насочено навън, постепенно се преориентира и се “прицелва” върху вътрешните усещания. Възприятията се “изтеглят” навътре. Вниманието се насочва върху “пространството на вътрешните усещания”. При достатъчно интензивна практика се достига до толкова висока степен на “свиване на възприятията навътре”, че вниманието напълно се изключва за външни обекти. Такова състояние се нарича пратияхара. Думата “пратияхара” се превежда от санскрит като “отклоняване”, “стягане”, “свиване”.

Свиването на вниманието навътре води до пределна концентрация на вниманието върху състоянието на “психо-енегрийно пространство”. Това се нарича “съсредоточаване” или “концентрация на вниманието” – “дхарана”. Думата “дхарана” се превежда от санскрит като “фиксация”, “сдържане”.

Задълбочената устойчива концентрация върху вътрешното психо-енергийно пространсво води до осъзнато свързване между вътрешното и външното, тъй като всъщност, вътрешното е само отражение на обусловената от сетивата външна безкрайност.
Сферата на възприятията се разширява, обхващайки безкрайноста, вниманието проследява взаимовръзките и съотношенията между пространсвено различни нива на организации. Такова състояние се нарича “съзерцание” – “дхияна”. Думата “дхияна” така се и превеждаот санскрит: “съзерцание”. В резултат на съзерцанието се получава фактическо възприятие на цялостта и единството на ограничното тяло и системата от “коши”, не разделена на “вътрешно” и външно”, “грубо” и “финно”, “огранично” и “безкрайно”. Самоосъзнанието на човек става самосъзнание на единно и цялостно безкрайно същество, не ограничено от пространствените рамки на органичното тяло и временните рамки на човешкият живот. Това състояние се нарича “самадхи”. Думата “самадхи” се превежда от санскрит като “съединение”.

В състояние на самадхи човек осъзнава устройството на своята енергийна структура и нейното съотношение с енергийните структури на другите същества. Това му позволява да постигне йерархия в компонентите на енергийната си структура и да я съотнесе с йерархията на елементите на съзнанието и нивото на самосъзнание. В крайна сметка той постига пълен контрол над всичко функционално съставящо неговото същество, и може в най-висша достъпна за неговото ниво на самоосъзнание степен да контролира функциите на енергийната си структура посредством управление на съответното и ниво на съзнание.

--------------------------------

Практиката на хатха-йога става средство за достигане на състоянието йога само при изпълнение на ред условия, определящи образа на живот на практикуващия. Без изпълняването на тези условия при прехода на съзнанието на по-високо ниво на функциониране тялото на практикуващия се разрушава вследствие прекалената интензивност на преходнните процеси.

Правилното хранене, физическото и психическо здраве и психо-енегрийната безупречност – това са гореспоменатите условия. При достатъчно интензивна коректна практика на техническите методи, образът на живот сам се видоизменя с съответствие с необходимите условия. С времето практикуващият започва да чуства каква храна е подходяща за него и каква – не. Повишеното ниво на тренираност, насищането на енгергийната структура с енергия, нейното включване и функционална оптимизация водят тялото до състояние на здраве, а към всичко, което не съответсва на принципите на психо-енегрийна безупречност, просто се губи интерес.

Основните принципи на безупречност са представени от петте принципа на яма – петте ограничения – и петте принципа на нияма – петте правила.

Петте ограничения на яма са:
1) ахимса – отказа от насилие по отношение на който и де е било и на каквото и да е било, в това число към самият себе си и естественият ред на нещата в света;
2) сатя – отказа от лъжа, на първо място – от самоизмама;
3) астея – отказа от стремеж за придобиване на това, което не ни принадлежи;
4) брахмачария – сдържаност, отказа от следването на своите страсти, желания и слабости, тоест отказ от всичко, без което може да се се мине по пътя на осъзнаването, от каквито и да е действия, които водят до загуба на енергия, неоправдани от гледна точка разширяване на възприятията;
5) апагриха – отказа от приемането на подаръци и благодеяния в каквито и да е било видове и варианти, пълна самодостатъчност, готовност винаги да се разчита само на собствените сили.

Петте правила на нияма са формулирани по следният начин:
1) шауча – съблюдаване на чистота във всички проявления на нива на тялото и психиката;
2) сантоша – спокойствие и приемане на всичко такова, каквото е;
3) тапас – постоянна упорита тренировка;
4) свадхя – устойчив стремеж към повишаване нивото на осъзнатост;
5) Ишвара-пранидхана – смирение и приемане на истинската йерархична структура на Света, в която господства Духа.