Когато се случи Разбирането,
В теб започва рак.
Той ще расте…
Неумолимо замествайки теб със себе си,
Докато накрая от теб не остане нищо.

Рам Дзъ

Преди да стана учител по адвйта, аз бях бизнесмен. Моят гуру Рамеш Балсекаре бил банкер. Работил е през цялото време в Националната Индийска Банка и се пенсионирал като президент на тази банка. Струва ми се удивително иронично, че той не ми даде нищо, което да ви предложа: нито техники, нито инструкции, нито обещания, че ако правите всичко, което ви казвам, ще получите това, което искате. Той ми даде само 3 прости указатели на “Това, което Е”. И аз ви ги предлагам като дар.

Осбено значение се дава на изследването и откриването на това, което действително функционира в този свят. Повечето хора смятат, че те са автори на своя живот, на съществуването си. Почти всички вярват, че те сами създават своите мисли, чувства и действия. Честното изследване на това допускане, често води до дълбоко прозрение.

Помнете, че тук няма никаква доктрина. Това е процес на изследване, търсене и намиране на своето Аз.
Прозрението, което може да се случи в резултат на това изследване е невазможно да се опише. Ако можеше да се опише по някакъв начин, аз просто щях да ви кажа какво е, за да можете да вземете “описаното” знание и да го изучавате. За съжаление, това е невъзможно.

Процесът на изследване се състои в това: да погледнеш дълбоко в това, което действа на практика; да си изясните каква е движещата сила на всичко, включително на човешкия комплекс тяло-ум, който смятате за “себе си”. Това учение ви кара да си зададете въпроса: “От какво се сътои това нещо? Какво е това в действителност?? Красотата на това учени е, че не дава отговор на този въпрос. Няма доктрина, която гласи: “Истината е, че вие сте…(попълнете празните места)” Но в това учение има указатели. Те са подобни на пътни знаци, например като” “Ти си Съзнание. Ти си Бог. Ти си Източника.” И тези твърдения ви насочват към търсене на себе си. Но дори такива фундаментални твърдения не представляват истина, не могат да се приемат на вяра, а трябва задълбочено да се изследват.

Имаше един забележителен учител на име Вей Ву Вей, който е починал преди около 20г. Това е китайски псевдоним, но той беше ирландски аристократ. Той използва термина “аперцепция”. Което подразбира възприятие без възприемащия, познание без познаващия.
Аперцепцията, за която той говори е знание ИЗВЪН организма, Тотално знание. Това не е относително възприятие. Християнските писания говорят за него като “покой, превъзхождащ всяко разбиране”. Но в мига, когато го разбирате, то повече не е покой, превъзхождащ всяко разбиране; това вече е покой, понятен, разбран от ума.

Ние говорим за покой, надхвърлящ цялото относително знание, затова този покой може да съществува едновременно с всичко, което съществува в проявения, обективния свят. Вие както и преди можете да реагирате на нещата. Както преди, можете да имате симпатии и антипатии; предпочитеания как всичко да промените, ако имахте тази възможност.

Но лежащия в основата на всичко това ПОКОЙ - това е съзнанието, че в действителност вие нямате такава възможност. Всичко, съществуващо в настоящия момент – това е съвършенното функциониране на Вселената и вие нямате никаква заслуга или вина за това.

От всички странни идеи в съвременната духовност тази, която никак не харесвам е идеята, че ние самите си създаваме болестите и проблемите. Тази идея подразбира, че когато нашето разбиране се разширява и задълбочава, тогава не би трябвало да имаме проблеми и болести, а ако такива неща се случват, това се разглежда като лош признак. Казват, че ако осъзнаеш това, което се случва, то изчезва, всичко се изправя. И ако продължаваш да си болен или да имаш проблеми, значи си идиот. Ти не само си се разболял, примерно, но и още си духовно неразвит, а това наистина е отвратително предположение.

Учението на Адвайта указва на това, че животът и смъртта СЕ СЛУЧВАТ, здравето и болестта се случват. Те идват и си отиват като част от това чудно движение на вселената; те са част от начина, по който се проявява съществуванието. Създават се тела, чрез които се случва това, което наричаме здраве или болест.
Когато приемете лежащата в основата на всичко Реалност, че това, което се случва е част от Едно съвършенно съществувание, тогава вашето съпротивление на това, което се случва и не ви е приятно, ОТСЛАБВА, и съпроваждащото го СТРАДАНИЕ НАМАЛЯВА.

Вие както и по-рано ще се налага са имате проблеми в живота – те продължават да възникват, но без усещането, че това е дефект, нещо нередно във Вселената. Вие ще имате повече сила, енергия, повече вътрешни ресурси, за да взаимодействате със всичко, което ви поднася живота. Понякога това няма да е много приятно. Понякога дори ужасно, но това, което наричаме “страдание” възниква от убеждението, че случващото се НЕ ТРЯБВА да се случва.

Това тотално приемане, за което говоря, НЕ Е ОДОБРЕНИЕ. То не означава, че случващото се трябва да ви харесва или че вие трябва да се въздържате от опити да го измените. Това е пълно приемане на това, което Е, такова, каквото е – като част от едно по-голямо функциониране. И връщането към здравето, ако се случи, също ще бъде част от това по-общо съществувание. Измененията се случват. Такава е структурата на Проявеното: здравето се сменя с болест, болестта със здраве; това е постоянно движение, приливи и отливи във Вселената. Ние можем да предпочитаме едно състояние пред друго, но когато смятате, че САМО ЕДНО ОТ ТЯХ ТРЯБВА ДА СЪЩЕСТВУВА, страданието е неизбежно.

Когато аз срещнах своя гуру Рамеш Балсекар, той говореше за това, че Съзнанеето е всичко. Той каза, че ние сме аспекти на Това; и затова, всичко, което ние правим, в действителност е ДЕЙСТВИЕ НА СЪЗНАНИЕТО. И това е всичко!
Това имаше за мен огромно значение. Аз видях, почувствах, че всичко става точно по този начин и това обясняваше всичко. То беше много убедително. ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИ ВСЕКИ, ВИНАГИ Е ДЕЙСТВИЕ НА СЪЗНАНИЕТО. Толкова е просто!

След беседата на Рамеш аз се прибрах вкъщи и заварих петгодишния си син да прави нещо, за което съм му казвал поне 15 пъти да не го прави. И аз му се скарах “Какво става с теб? Поне 15 пъти съм ти казвал да на правиш това! И дявол да те вземе, ти въобще не ме слушаш! Отивай си в стаята!” Той се измъкна без да отговори. Той ме познаваше достатъчно добре, за да не се разстройва от тирадите ми.
Но мен не ме напусна ужасното чувство: “Аз прекарах толкова много време с Майстор, който ми откре тайните на съществуванието. Аз го разбирах, вярвам в това и знам, че е истина. Дълбоко в себе си аз знаех, че това, което правеше моя син, беше действие на Източника точно там, пред мен и моята реакция беше да го накажа и с това да засиля вярата му, че ТОЙ правеше това, че той е отговорен за това.” Аз бях противен на себе си.

На следващия ден аз се върнах на беседите, които даваше Рамеш и се изповядах за моя адвайтически провал. “Рамеш, аз се чувствам ужасно. Като се прибрах вкъщи, съвсем забравих за вашето учение. Всичко се изпари в момента, когато видах сина си да прави нещо, което не одобрявах. Аз му се развиках и съвсем забравих, че неговите действия бяха функциониране на Тоталността, а не негови лични егоистични действия."

Рамеш ме погледна с удивително изражение на състрадание (а не жалост) и каза: “Уейн, твоето поведение, викове са били част от функционирането на същата Тоталност. Твоята реакция е била част от тази същата матрица на съществуванието, разбираш ли? Ти си забравил да включиш себе си!”

Ние всички забравяме това, такава е божествената хипноза. Дори когато сме съгласни с целия “комплект”, когато казваме: “Да, разбирам, аз вярвам в това. Това е истина. Това Е.” – в следващия момент, когато егото започне да претендира за авторство, ние отнова започваме да считаме себе си отговорни и да чувстваме вина или гордост.

Тази тоталност не е личност която да преценява и няма чувства. Децата действат според вътрешното състояние на родителите. По- скоро нещата опират до математически закони...

много практично и реалистично учение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

чудя се, ако всичко, което се случва е функция на Тоталността, значи процесът на разбиране и осъзнаването на Тоталността от даден индивид са също нейни функции. Тогава какъв е смисълът на еволюцията?