Майка Ганг / Религия и мистика / Йога

Сред многобройните свещени места в Индия река Ганг има
особена роля. И тя, както всички големи реки в света, е
осигурявала прехраната на милиони хора, живели край нейните
брегове през хилядолетията. Ганг е създала една от
най-великите цивилизации на земята. Край водите й човешкият
опит и умения са се превърнали в това, което наричаме
култура. Ганг е почитана и обожествявана. Казват, че има
животворна сила. Наричат я Майка Ганг. За индийците тя има
ореол на светица. Ганга била дъщеря на царя на планината и
сестра на Парвати – божествената съпруга на бог Шива.
Бого-вете я пазели за себе си – намирали я твърде красива,
за да я делят със земните жители. Един ден на земята се
появил Багиратха. Той дълго живял сред планинските чукари
като аскет и помолил бог Брахма да му даде възнаграждение
за този подвиг. Пожелал Ганга да слезе на земята и да
съживи негови 60 000 братя, които били изгорени. Брахма му
отговорил, че това може да стане, само ако склонят Шива да
усмири буйните й води с косите си. Иначе имало опасност
реката да залее цялата земя и да издави всички хора по нея.
След дълги увещания най-после Шива се съгласил и Ганга
слязла при хората. Оттогава съществува вярването, че всеки,
който се изкъпе във водите й, измива греховете си и си
осигурява по-добро следващо прераждане. Слизането на Ганга
на земята е изобразено върху един прочут скален релеф,
който видях в южноиндийския град Махабалипурам. Казват, че
бил най-големият в света.
Ганга, което в превод от санскрит означава реката, е третата
по пълноводие след Амазонка и Конго. Дълга е 2700 км. В нея
се вливат други по-малки, също свещени реки – Брамапутра,
Кали Гандаки и Ямуна. Земята между Ганг и Ямуна се нарича
Дуаб, или Двуречието. Това е най-гъсто заселената област на
света. По цялата дължина на Ганг са разположени много
свещени градове. Имах щастието да ги посетя. Един от тях е
уникален. Когато в Европа се появил Рим, той бил вече стар.
Един от най-старите градове на земята – Бенарес, наричан още
Варанаси, е може би най-свещеният в Индия. Свят е и за
изповядващите хиндуизма, и за будистите. Това е градът на
бог Шива и мястото, където Буда е държал първата си
проповед. Затова при Варанаси са най-свещените клади,
където се горят мъртвите.
Всеки хиндуист мечтае да бъде кремиран край водите на Майка
Ганг, защото вярва, че от там ще достигне рая.
Малко по-надолу от Варанаси е Аллахабад. В покрайнините на
града е Сангам – мястото, където на всеки 12 години се
извършва най-голямото религиозно поклонение на земята –
Кумбх Мела. Когато бях на този празник в началото на 2001
година, там се бяха събраха 30 милиона души, които измиха
греховете си в чудодейната вода. Подобно човешко
стълпотворение на едно място историята на света не беше
виждала дотогава. Освен най-многолюдното, Кумбх Мела е и
най-дълго съществувалото през вековете човешко поклонение.
Името на град Харидвар в превод означава Вратата на боговете
или още Врата на рая. От този град на Ганг започва пътят на
хората към Великите Хималаи. Реката протича бавно и
тържествено през него. На двайсетина километра нагоре срещу
течението е Ришикеш – също добило слава на легендарно,
чаровно малко градче, любимо както на някогашните хипита,
така и на всички, които се занимават с йога по света. Тук
"Бийтълс" през шейсетте години на миналия век идваха за
напътствия при своя духовен учител Махариши Махеш. Тук са
живели и легендарните философи и духовни учители на Индия
Шри Йогананда, Свами Шивананда, Ошо и Шри Ауробиндо. Сега
техните духове, като че ли витаят в атмосферата на
екзотичното място, притиснато от стръмните склонове на
планината и свещената река. При Ришикеш водите на Ганг се
разделят с каменната прегръдка на Хималайските склонове и
реката тръгва по равния Хиндустан.
Пътят, по който бавно набираме височина към облаците, от
Ришикеш нагоре се вие шеметно и е истинско изпитание за
шофьори и автомобили. При Девапраяг, в два събиращи се
тесни скални пролома, двете буйни реки Алакнанда и
Бхагирати се сливат и се образува същинската Ганг. На около
3200 м надморска височина пътят ни се разклонява в четири
посоки. С течение на времето успях да стигна до края и на
четирите. Единият води до Бадринат. До това неописуемо
красиво градче сред заснежените скалисти върхове се пътува
най-малко 12 кошмарни часа. Високо над главите се издига
високият 6957 м величествен връх Нилканта. Бадринат е едно
от най-свещените места за почитателите на бог Вишну. Пред
храма му винаги чакат хиляди богомолци. Тези, които са
успели да влязат, бързат да извършат своите свещени къпания
и странни религиозни церемонии край плоските скали около
реката. Тук човек има чувството, че се е върнал векове
назад в историята на човечеството.
По другия път се стига до Кедарнат, където на повече от 4000
м над морето е гробът на знаменития индийски светец, философ
и гуру Ади Шанкарачария. Третата пък води до изворите на
друга свещена река, също приток на Ганг – Ямуна. По
четвъртия път се отива към ледника Ганготри, откъдето се
приема, че извира Ганг.
Индийците вярват, че всеки, който е посетил всичките тези
места, е достигнал особено ниво на духовно пречистване и е
направил добра "заявка" за по-добра карма. Сиреч, става
нещо като "кандидат-светец" или както е прието да се казва
по нашите земи – хаджия.
Въпреки че Ганг е свещена по цялата си дължина, едно място
привлича индийците като фокус – нейните извори. Достигането
им е нещо, за което мечтаят милиони. Безброй бедняци пестят
стотинка по стотинка години наред, за да си осигурят
средствата за мечтаното пътешествие. Човешкият калейдоскоп
струпан на това място е невъобразим!
Множество раздрънкани автобуси, защото пътят е твърде
стръмен и тежък за поддръжка, започват да превозват
безкраен поток от богомолци и туристи веднага след началото
на май, когато планинските пътища до малкото градче Ганготри
станат проходими от снежните преспи. Надморската му височина
е 3042 м. Годишно оттук за изворите тръгват средно 300 000
поклонници. Близо до Ганготри реката преминава през праг от
твърда, кремъчна скала, която образува мощен и красив
водопад. Много йоги прекарват всред тази благодат дни наред
в медитация сред водните пръски, съзерцавайки падащата
стихия. В Ганготри има прочут храм-светиня, посветен на бог
Шива. И тук има йогистки и религиозни центрове, ръководени
от истински знаменитости.
Поклоненията са една от древните традиции, живи и днес в
Индия. Всеки индиец счита за свое неотменимо задължение
поне веднъж в живота си да посети част от многобройните
свети места. Това е трудно и далеч не евтино. Представете
си само: човек от юга, ако желае да отиде в Хималаите,
трябва да пропътува над 3000 км. Поклонението е пътуване
към истината, извисяване на духа, докосване до боговете и
получаване на благословията им.
От градчето тръгва добре поддържана пътека. Тя върви
успоредно на Ганг и постепенно набира височина до около
4000 м над морето. До извора дължината й е 30 км. Пътят е
тежък и се изминава за цял ден. Вечерта се нощува в
Бходжбасъ – няколко йогистки ашрама, храм и колиби, където
намират подслон поклонниците. Времето, когато може да се
дойде до тук – от май до средата на ноември, обикновено е
кристално ясно и това позволява да се насладиш на
хималайски върхове, високи близо 7000 м. Сред тях е
прочутият Шивлинг – гигантска каменно-ледена пирамида със
съвършена форма. Казват, че е един от най-красивите върхове
и го оприличават на лингам – фалоса на бог Шива, който се
почита като символ, както на неговата мъжественост, така и
на възпроизвеждащите сили изобщо. Високата планина не е
шега работа, особено за дошлите тук индийци, повечето от
които са обути само с джапанки и са загърнати с наметала от
памучен плат, оцветени в жълтооранжево. Цветът показва, че
хората са поклонници. За броени минути тук времето така
рязко може да се промени, понякога дори да завали сняг. За
леко облечените ми спътници това за малко не стана фатално.
Пътувах със семейство, състоящо се от възрастен мъж –
старейшината на рода, съпругата му, тримата им сина и двете
дъщери, около двайсетгодишни. Възрастните имаха библейски
физиономии и достолепен вид. При спирките за почивка палеха
събрани от скалите мъхове и правеха опити да стоплят
премръзналите си ръце. Идваха от Южна Индия и все едно бяха
прекосили Европа. За това знаменателно пътуване бяха
събирали пари в продължение на години. Гледаха заледените
зъбери на планината и сякаш не вярваха на очите си, че са
успели да се доберат до тук. По всичко личеше, че през
целият си живот са се готвили за тържествения миг, който
предстоеше да преживеят. Бяха необикновено задружни и
дружелюбни хора. Щом ги приближих, старецът веднага сгълча
синовете си да ми направят място до немощния огън. Когато
наближихме челото на ледника, усетих странното напрежение,
което завладя тези хора. Всички започнаха да шепнат молитви
и мантри.
Ганг извира от ледената пещера Гомук в ледника. Името в
превод означава Кравешката муцуна. Всъщност пещера няма, а
само навес от "стъклен" синьо-зелен лед, висок 20–30 м. От
тавана му непрекъснато се откъртват грамадни ледени блокове
и с трясък се разбиват долу. Опасността да бъдем премазани
обаче ни най-малко не плаши поклонниците. Тук горе, в
сърцето на Хималаите тези хора са най-близо до своите
богове. Те вярват, че молитвите им ще достигнат своето
предназначение. И независимо че температурата на водата в
никакъв случай не надвишава 1 градус, всеки прави своето
ритуално потапяне в нея. Вглъбени в религиозните си
задължения, сякаш не усещат студа. После напълват
донесените съдове със свещена вода, за да я занесат на
своите близки, които не са имали щастието да дойдат до тук
– за здраве, дълголетие и благополучие.
Към Гомук се стремят и много аскети. Някои избират на това
свято място да угасят живота си. Спират да се хранят и в
съзерцание чакат да дойде големият миг сред снеговете,
загърнати в дрипите си. Има аскети, които прекарват и
зимата при извора. Разказват, че много от тях посрещали
минус трийсетградусовия студ и свирепите снежни бури голи.
За подобни феномени науката все още не може да даде
обяснение и ги отхвърля. Наблизо до Гомук е издигната
колиба от камъни и брезент. Това е жилището на живия светец
Свами Шордани. Той живее на това място от години, съвършено
гол, както е обичаят за много аскети от неговата секта,
които се наричат "нага". В Хималаите има още много подобни
обиталища на негови братя по съдба и духовен избор.
Когато минават покрай светеца, поклонниците му отдават
почит. Просват се по очи на земята и целуват краката му. В
замяна получават благословията му.
После всички бавно се запътваме надолу към равнината. За
моите спътници най- голямата мечта на живота им се е
сбъднала!