Re: - Къде е колата, Хенаро? / Религия и мистика / Йога

— Къде е колата ми? — попитах аз, обръщайки се към двамата.
— Къде е колата, Хенаро? — попита дон Хуан също свършено сериозен.
Дон Хенаро започна да преобръща малките камъчета и да гледа под тях. Обходи трескаво цялата равна местност, където бях паркирал колата. Не остави ни едно камъче, без да го обърне. От време на време се преструваше, че се ядосва и захвърляше камъчето в храсталаците.
Дон Хуан, изглежда, се радваше извънмерно на сцената. Той се кискаше и кикотеше и почти бе забравил присъствието ми.
Тъкмо дон Хенаро бе запокитил едно камъче в изблик на престорен протест, когато се озова пред възголям камък, единственият голям и тежък камък там, където бях паркирал. Опита да го обърне, но той беше прекалено тежък и доста дълбоко вкопан в земята. Замъчи се и запъшка докато целият се изпоти. После седна върху камъка и извика дон Хуан да му помогне.
Дон Хуан се обърна към мен с грейнала усмивка и каза:
— Ела да помогнем на Хенаро.
— Какво прави той? — попитах аз.
— Търси ти колата — каза дон Хуан спокойно и точно.
— За бога! Как може да я намери под камъчетата? — запротестирах аз.
— За бога, защо не? — сопна се дон Хенаро и двамата прихнаха да се смеят.
Не можахме да помръднем камъка. Дон Хуан предложи да отидем до къщата и да потърсим дебело дърво, което да използваме като лост.
По пътя към къщата им казах, че постъпките им са абсурдни и че всичко, което правят с мен, е ненужно. Дон Хенаро ме изгледа.
— Хенаро е много старателен — каза дон Хуан със сериозно лице. — Той е толкова старателен и усърден, колкото си и ти. Сам казваш, че никога не оставяш камъче необърнато. Той върши същото.
Дон Хенаро ме потупа по рамото и каза, че дон Хуан има пълно право и че всъщност той иска да бъде като мен. Той ме погледна с налудничав блясък в очите и разшири ноздри.
Дон Хуан плесна с ръце и удари шапка в земята.
След дълго търсене около къщата за дебел прът дон Хенаро намери дълъг и доста дебел кол, част от някаква подпора на къщата. Нарами го и се запътихме обратно към мястото, където преди бе паркирана колата ми...
Щом стигнахме в подножието на хълма, те се заеха незабавно за работа. Няколко секунди ги наблюдавах. Действията им бяха необясними. Не се преструваха, че работят; те наистина бяха погълнати от задачата да обърнат големия камък, за да видят дали колата ми не е отдолу. Това ми дойде вече прекалено много и аз се присъединих към тях. Те пъшкаха и крещяха, а дон Хенаро виеше като койот...
Много скоро и аз започнах обилно да се потя. Накрая успяхме да обърнем големя камък и дон Хенаро заразглежда калта под него с влудяващо търпение и старание.
— Не. Не е тук — съобщи той.
Това изречение хвърли и двамата на земята от смях.

Spirit Horse, ride for me