НАПРАЗНО ГУБЕНЕ НА ВРЕМЕ, ЕНЕРГИЯ И НЕРВИ.

Заимствам от постинга на Орко. Признавам, това е брилянтна мисъл на един нашенски изумруд. Аз по-добре не бих могъл да го кажа.

Wolf I am,
Under the stars,
and under the blue sky I run.
And my spirits run with me.

Пушенето на цигари и чатенето по форуми също е напразно губене на време, енергия и нерви (както и краста). Това може да важи и за всяко едно човешко занимание, а йога не прави изключение.

А йога претендира да е уж нещо различно, чувал съм, че означава "интеграция" - но на кое с кое? Някакво древно индийско учение, имащо за цел "себе - реализация", каквото и да означава това.

Интересно би ми било да чуя различните възгледи по отношение на йога от различните течения, но сигурно ще ги е срам хората от различните секти (а всяко учение дори с добър учител има тенденцията да се изроди в секта). Между другото не съм ни най - малко противник на йога (както не съм противник и на учението на самия Христос), за мен да си сляп противник или подръжник на нещо е все глупост, нека първо установим какво е! Ако има някъде някаква научност, а не претенции за такава, съм склонен да приема разбира се.

Но едно полезно "духовно" (тая дума ми се струва доста отвлечена и неясна) течение може и да не носи все пак названието "йога".

А защо хората трябва да задоволят твоя интерес ми е интересно пък на мен?


Но едно полезно "духовно" (тая дума ми се струва доста отвлечена и неясна) течение може и да не носи все пак названието "йога".

Това дето си го написал е пълна глупост. И не само на мен ми се струва, ами си е така.


Wolf I am,
Under the stars,
and under the blue sky I run.
And my spirits run with me.

Нали за това е форум - да се обменя някаква информация, дори под формата на мнения (което си е замърсяване на информацията)? А какво точно не ти харесва в написаното - виж всеки си търси удоволствието в живота - някой го намира в пушенето на цигари и пиенето на алкохол, други - в правенето на йога практики. Кое е по - приятно е субективно и не може да се каже, но кое е по - полезно - е, това може категорично да се каже.

цитирал съм го това което казах че е глупост, не съм казал че не ми харесва. Като глупост доста ми харесва даже

Wolf I am,
Under the stars,
and under the blue sky I run.
And my spirits run with me.

Вярно, че е глупост, трябваше да пиша просто "полезно", без "духовно", но вмъкнах последното заради масовата употреба.

Та да си довърша мисълта (която не е съвсем банална) - полезното, доколкото е свързано с тялото, може да се установи научно и безпристрастно като обективен критерий, докато приятното, доколкото е свързано с психологията, е вече напълно субективно като явление и за него обективен критерий не може да се даде. Предизвикателството пред науката е в установяването на полезното, но допускам, че съвременната наука е на доста ниска степен на развитие - тя познава твърде малко възможностите на човешкото тяло, в т.ч. и мозъка. И една теза днес би могла да претърпи коренно развитие утре.

Затова и не съм склонен да приема представяните за "научни" бестселъри, свързани с "Дао", "Тантра" и т.н.

но допускам, че съвременната наука е на доста ниска степен на развитие - тя познава твърде малко възможностите на човешкото тяло, в т.ч. и мозъка. И една теза днес би могла да претърпи коренно развитие утре.

допускаш въз основа на какво? Това което цитирам е една легенда за възможностите на науката, която се шири сред масите през последните поне двеста години. Науката все се развива и науката все е на ниска степен на развитие. И това е, само защото науката / това вече е от мен / не дава отговори на въпроси поставени от хора, които не могат да зададат никакъв смислен въпрос. Аз съм срещал поне двайсет човека, които са недоволни от съвременната наука и стават и лягат / вероятно / с горецитираната песен на уста. Тези хора в същото време не са способни да направят например анализ на каквото и да било, да мислят логично и даже да мислят въобще. Те реално с никаква наука не са способни да се занимават / говоря за хора, които аз съм виждал и с които съм разговарял /. Това разбира се е моя преценка. И изведнъж тези и други подобни безличности започват да задават тъпи въпроси на които "Науката" е длъжна да отговори. И понже те самите не са способни да разберат отговорите, дори да ги има, се забиват при разни лъжци от изтока и запада, които има пеят песнички и им разказват приказчици, понятни за тях.
Какво общо има това с която и да било наука, учение и прочее? За мен е очевиден факта например, че един човек търси "себереализация", когато не може да се реализира никъде. Когато се реализира, ой очевидно спира да търси това. Обаче да приема че някой на 40 или 50 години все още търси себереализацията, извинявам се, това е просто пълен идиот. Що се отнася до възможностите на мозъка.
Е, за какво им е да си повишават възможностите на мозъка на хора дето поначало не го ползват, или си ползват вегетативнта нервна система главно.
"Науката" като разкрие възможностите на мозъка, тях това какво ще ги огрее?
Човек дето няма достатъчно акъл, а се е повлякъл след поредния "духовен" печалбар от Джипсиленд, какво го облаготетелства науката и "нейните познания" за възможностите на мозъка? Неговия очевидно не работи.

Wolf I am,
Under the stars,
and under the blue sky I run.
And my spirits run with me.

Какво значи "себе - реализация"? Ако наричаме "себереализация" нещо като постигане на определени цели, или по - общо: намиране на областта от живота, в която талантът да се разгърне пълноценно. Но дали има пълна "себе - реализация", още повече, че едва ли има предел на възможностите на човека?

От друга гледна точка - например можем ли да смятаме Стинг за "себе - реализирал се" - ами защо не? Човекът е успял, много богат и световно известен певец, при това много добър. Но си практикува йога (така съм чел, но не знам какъв вид). Това, че е "себе - реализирал се", не му пречи да се занимава с йога. И за Мик Джагър съм чел, че се занимава с йога сега, на стари години, когато оргиите и наркотиците вече са минало за "Стоунс". Да не говорим за Джордж Харисан, лека му пръст, който пък май е бил кришнар. Е Джон Ленън се е отървал от приятелството на Махариши Махеши, както и да е.

Има доста известни и успели хора, практикуващи йога (не съм сигурен дали и Чарли Чаплин не беше сред тях), но сега се сещам само за тях.

Все нещо ги ръчка и тези успели, реализирали се в живота хора, не е май толкова гарантирано себе - доволството при себе - реализацията.

1.Не ми слагай в устата думи, които не съм казал!
/това са типични курвенско-педераски приоми на Юлий Искариотски - Браман/

2.Прочети МНОГО ВНИМАТЕЛНО И СЕ ОПИТАЙ ДА ВНИКНЕШ в това, което гореспоменатия е преписал и........не прави като него - "от едното влязло-от другото излязло"......ЗАЩОТО В КАЗАНОТО СЕ СЪДЪРЖАТ ИСТИНИ ОЦЕЛЕЛИ ПРЕЗ ВЕКОВЕ И ДАВАТ ОТГОВОР НА МНОГО ВЪПРОСИ, С КОИТО И ТВОЯТА ГАВАНКА Е ЗАДРЪСТЕНА ДО КОЗИРКАТА.


Сутра ІV - 24 [re: Brahman_]
Автор Brahman_ (:-))
Публикувано 29.04.06 22:50

.......................
..............................
...................................
...........................................
....................................................

ІV-24. Това (Тад) (тоест обусловеното съзнание - Чита) е нашарено (Читра) от безброй (Асамкхя) Васани (спящи желания, неизявени тенденции) въпреки че (Апи) е Пара-Артха („е с цел за другият”, тоест заради Пуруша) понеже е Самхати-Каритва (сътворена колекция) (от Васани).

ІV-24. Това (Тад) (тоест обусловеното съзнание - Чита) въпреки че (Апи) е нашарено (Читра) от безброй (Асамкхя) Васани (спящи желания, неизявени тенденции) е с цел за другият (Пара-Артха) (тоест заради Пуруша) понеже действа (Каритва) в Самхати (комбинация или по асоциация) (с други неща като сетивните органи, обектите на възприятие и т.н.).

Тази сутра може да се преведе по няколко различни начина. Тук давам само два по често срещани.

Главната идея, която сутрата иска да предаде, е от голяма важност и от теоретическо и от практическо значение.

Каква е целта на съществуването на Чита – обусловеното съзнание? Дали то е цел само за себе си? Или то съществува заради нещо друго? Вяса дава пример с една построена къща. Къщата не съществува сама за себе си, тя съществува заради хората които живеят в нея. По същият начин Чита не съществува сама за себе си а заради Пуруша. Удоволствията които изпитва чита, знанието което е натрупано в чита, любовта която се изпитва, и т.н. всички тези неща не са за чита, а за Пуруша! Защо?

Това е един много универсален принцип, който се среща във всички останали философски системи на изтока. Нашата истинска природа, природата на истинското Аз – Атман е Щастието – Ананда. Всеки човек се стреми интуитивно да постигне, или по точно да се върне обратно в това наше първоначално състояние. Тоест истинската цел на обусловеното съзнание е да се постигне необусловеното съзнание – Пуруша. Всичко което правим на практика се прави за постигане на Пуруша. Ние може да не знаем това, ние може да нямаме будност за това и да си въобразяваме че нашите действия са насочени към постигането на задоволяване на най обикновени желания. Но в същност всяко едно действие ние го вършим за да постигнем Пуруша. Тя е целта на всяка една дейност. Тези които са знаещи, които са постигнали познание за Атман, знаят и разбират това. Останалите хора действат в невежество и си въобразяват че действат заради Чита обусловеното съзнание.

Постигане на щастието става като се спре идентификацията с желанията. Но самата чита – обусловеното съзнание е в невежество и незнание - Авидя. Чита е „нашарена” с Васани. Обикновените хора се стремят да постигнат щастие, чрез задоволяване на желанията, постигане на цели от материалният свят. Но всеки път когато успеят да задоволят някой желание, това не им носи очакваното удовлетворение, а само моментно и мимолетно щастие. Така всички цели, всички желания за постигане на щастие чрез материалният свят са напразни. Чита с нейните безбройни васани не може да бъде цел сама за себе си. Тя е с „цел за другият” тоест тя съществува заради Пуруша.

Патанджали се обосновава защо Чита е с „цел за другият”. Той казва защото чита действа в комбинация или по асоциация с други неща. Вижднана Бхикшу обяснява: Така както една къща е създадена не за себе си а за цел на други, тоест за хората. Но самата къща сама по себе си не може да изпълнява функциите си. За да може да къщата да изпълнява функциите си на жилище, в нея трябва да има мебели, легло, маса, столове всякакъв вид покъщнина. Само тогава тя може да изпълнява своята цел. Тоест къщата действа в комбинация или по асоциация с други предмети. По същият начин Чита не действа самостоятелно. Чита действа по асоциация с други неща: физическото тяло, сетивните органи, външните обекти, разни идеи и т.н. Следователно заключава Виджнана Бхикшу, чита също не е сама по себе си цел, така както и къщата не е сама по себе си цел защото действа в комбинация с други неща.

Накрая ще добавим още една подробност към сутрата. Ние всички имаме безброй много желания. Тези желания определят нашата насока в живота. Различните хора в зависимост от техните знания, от техните желания, от техните стремежи биха отговорили по различен начин на въпроса: Каква е целта и смисъла на твоето съществуване? Някой биха казали, че това е семейството им, други биха се идентифицирали с своята родина, трети биха казали че целта на своето съществуване е цялото човечество или дори цялата вселена, някой може да предложат че Чита - низшето аз, съществува за да разучава и разгадава законите във вселената, или за да изпитва удоволствие, и т.н. Според повечето индийски философии Чита съществува заради Пуруша. Тук трябва да се добави, че това е отново посредствен отговор, който има за цел само да задоволи любопитството на начинаещия ученик. Пуруша сама по себе си е Парипурна - напълно задоволена сама в себе си и няма нужда от нищо друго. Ако се каже че чита съществува заради Пуруша означава, че в Пуруша има желание или цел. Когато нещата се разглеждат на такъв висок план трябва да се излезе извън пространство, време и причина. На такъв план няма "заради" защото на това ниво няма двойственост. Така че от гледна точка на Пуруша, от абсолютна гледна точка, Чита не „съществува заради другият”.

Но в същото време подобен философски възглед помага да се програмира по добре ума, да се насочат усилията в правилна посока. Ученикът когато се опитва да живее заради материални неща, развива привързаност към тях, идентифицира се със своите желания и попада във водовъртежа на светските желания. Когато ученикът по йога не живее с мисълта че неговото обусловено съзнание – Чита тоест егото, е в центъра на вниманието му, когато живее с разбирането, че неговата личност е само нещо което е в служба на Висшият Принцип на Всеобщо Необусловено Съзнание – Пуруша, тогава той не центриран в собственото си его, става по обективен, освобождава се от стари васани и не образува нови привързаности.

Тема Сутра - ІV - 25 [re: Brahman_]
Автор Brahman_ (:-))
Публикувано 02.05.06 11:50

Vishesadarshina aatmabhaavabhaavanaavinivrittih //25//

IV. 25. Вишеша_даршина атма_бхава_бхавана винивриттих


вишеша = нещо което е различно от нещо друго, особено, характерно, специфична особеност, характеристика която различава от другите неща, вид, род, порода, разновидност

даршин(а) = този, който гледа – в случая се има предвид този който различава между пуруша и пракрити, тоест пречистеното обусловено съзнание Сатва Будхи. (м.р. ед.ч. родителен падеж – „от”, „на”)
„Вишеша Даршин” има смисъл на „някой който вижда по определен специфичен начин”. Този специфичен начин на възприемане на света е резултат от това, че йогинът може да различава между пуруша и чита.

атма = дух, душа,

бхава = ставам, бивам, съществувам (в случая се употребява като суфикс придаващ значението на „...ност” към думата Атма)
Изразът „Атма Бхава” има смисъла на „Аз-ност” – буквално „правене на аз”


бхавана = тази дума има две значения които се употребяват в сутрите. Важно е да се прави разлика между двете. В сутра І-28 и ІІ-33 и 34 думата има значение на: повтаряща се духовна практика, най често на медитация от която се формират нови желани качества, или се постига знание за определено нещо. осъществяване, ставане. В тази сутра обаче, както и в сутра І-33 до някъде, значението на „бхавана” е по скоро на „отношение към нещо”, „мисловна настройка към нещо”, „чувство хранено към нещо”. Например йогинът може да бъде приятелски настроен „майтри” към хора които са „щастливи”. Може да има чувство на любопитство към своето минало или бъдеще след като е развил в себе си „вивека кхяти” „различаващото знание”. Така думата „бхавана” в случая има смисъл на: „усещане към”, „чувство към”, „любопитство към”.

виниврити(х) = спирам, идвам до края, прекъсвам


ІV-25. Има спиране (Виниврити) на чувството (Бхавана) за „Аз-ност” (атма-бхава) (тоест спиране на идентификацията с тялото,умът и интелекта – кая, манас, будхи, чита) за този който е „особено виждащ” (Вишеша-Даршин) (тоест този който може да различава между пуруша и пракрити).

Други начини на четене на сутрата е:

ІV-25. За този който е Вишеша-Даршин (особенно - виждащ, този който вижда по особен начин, този който е постигнал способността от VІ-22 и 23) Виниврити (спира) любопитството за природата и взаимоотношенията с Атман. - според Рай Бахадур Шриша Чандра Васу

ІV-25. За този който е Вишеша-Даршин (особенно - виждащ, този който вижда по особен начин, този който е постигнал способността от VІ-22 и 23) има спиране на мисълта за своето собствено положение. - според Рукмани и според и Тревор Легет

ІV-25. За този който е Вишеша-Даршин (особено - виждащ, този който вижда по особен начин, този който е постигнал способността от VІ-22 и 23) има спиране за пребиваване в съзнанието на Атман (тоест спиране на последното желание, последната васана за себереализация). - според Таймни

Тази сутра отново е доста спорна в точният превод. Има разлики доста, както в съвременните кака и в класическите интерпретации. Например Вижджнана Бхикшу посочва че има различни степени в процеса на просветление. И според него в тази сутра се посочва първата степен на просветление. Докато според Мишра и Бходжав тази сутра се посочват само разликите между този който е годен да постигне просветление и тези които все още се лутат в джунглата на материалните желания. Все пак всички малко или много се доближават до интерпретациите на Вяса. Нека да обясним сутрата в този дух:

В резултат на незнание на своето истинско АЗ – Атман, хората се идентифицират с своя народ, нация, религия, класа, общество, религия, район, град, фамилия, произход, съпруг или съпруга, деца, родители, знание, чувства, физическо тяло, умът и т.н. и т.н. Човек слага етикет на тези неща, като ги определя че те са неговото „аз”, и се опитва да задоволи желанията които са свързани с тях. Човек поставя като задължителна необходимост задоволяването на тези желания, стреми се да ги постигне на всяка цена. От това възникват безброй въпроси на които трябва да се даде отговор.

В процеса на духовно израстване на йогинът, той постепенно се освобождава от една или друга идентификация. Най лесно става освобождението от външните желания, които имат отношение към грубият материален свят. Обикновено с възрастта и духовният напредък, желанията за материални придобивки отпадат, отпадат желанията за власт, или слава и прочие. Заедно с тези желания отпадат и доста въпроси които вълнуват такъв човек – въпроси от рода как да се постигнат тези неща, и как да се избягнат пречките за постигането им. Човек повече не се вълнува от това как да си увеличи богатството, как да постигне по висок пост, или повече уважение и слава.

С напредване в духовното развитие, човек се освобождава и от други подобни зависимости които се отнасят по скоро до неговото лично физическо или умствено състояние. Такъв човек не се притеснява за това дали неговото тяло е силно или слабо, красиво или грозно. Нито пък се притеснява дали е умен или прост, дали има знания за нещо или не. Заедно с това отпадат и друга група въпроси които възникват в човек които се отнасят до постигането на умствено или физическо съвършенство.

Когато човек напредне достатъчно в йога, и изпита вече състоянието на безмисловност и започне да се идентифицира с цялото, той става с по специално виждане, с по специално възприемане на света - Вишеша-Даршин - особено виждащ. Дори такива фундаментални въпроси от рода на:

Кой съм аз?
От къде идвам?
Какво представлява светът?
Как е създаден? Какво ще стане с него?
Как да постигне своето собствено добруване и това на неговите близки?
Как да помогне на светът като цяло?
и т.н. престават да го вълнуват. Той не им отдава толкова голямо значение, и така да се каже израства над тях. Такъв човек е започнал да разбира каква е неговата истинска природа, сат-чит-ананда – съществуване знание и блаженство. Той знае че Чистото Необусловено Съзнание независимо от нищо, не желаещо нищо, няма цели за постигане, няма желания, няма стремежи, няма въпроси в него. Само по себе си то е пълно – Парипурна. И затова всички въпроси отпадат. Дори и най последният въпрос, най последният проблем, най последната идея – Желанието за Освобождение, Желанието да се Познае Атман - отпада

**************************************************************

Колко точно го е казал Патанджали?!


Само един истински олигофрен или хуманоид или първосигнален тъпунгер няма да може да го схване.




Ти от кои си?

"това са типични курвенско-педераски приоми на Юлий Искариотски - Браман"

Юда такива работи правил ли е? Поне според излязлото на бял свят неотдавна Евангелие на Юда за"предателството" на Исус изобщо не е виновен Юда, който е изпълнявал заръката на учителя си.