Веднъж седях в магазина на един месар. Той бе много добър човек и аз го посещавах от време на време. Беше вечер и той точно щеше да затваря магазина, когато влезе един мъж и поиска пиле. Аз, знаех, че всичко е продадено, защото минутки преди това той ми го бе казал – знаех, че е останало само едно пиле. Така че много щастлив той влезе вътре, донесе пилето хвърли го на кантара и каза: “Това ще струва пет рупии”. Мъжът каза: “Много добре, но ще имам гости, ще дойдат много приятели, а това пиле изглежда твърде малко. Бих искал да взема някое малко по-голямо”. Знаех, че вече няма пилета, това бе единственото. Месарят се позамисли малко, взе пилето вътре в стаята, постоя малко, взе пилето отново, хвърли го на кантара – същото това пиле – и каза: “Това ще струва седем рупии”. Мъжът каза: “да ви кажа, май ще взема и двете”. Тогава месарят изпадна наистина в затруднено положение.

И Тантра поставя цялото съществувание в подобно трудно положение. Тантра казва: “Ще взема и двете”.
Няма две. Омразата не е нищо друго, освен другата страна на любовта. Гневът не е нищо друго, освен другата страна на състраданието, а насилието не е нищо друго, освен другото лице на ненасилието. Тантра казва: “Да ти кажа, май ще взема и двете. Приемам и двете.” И изведнъж чрез това приемане се получава трансцедентиране, защото няма две неща. Насилието и ненасилието не са две различни неща. Гневът и състраданието не са две различни неща. Любовта и омразата не са две различни неща.

Ето защо, макар и да знаеш и да наблюдаваш, ти си толкова несъзнателен, че не разпознаваш този факт. Любовта ти за секунда може да премине в омраза. Как би било възможно това, ако те са две различни неща? Не е нужна дори секунда: в този момент обичаш един човек, в следващия го мразиш. На сутринта обичаш този човек, до следобеда го мразиш, вечерта отново го обичаш. Тази игра на любов и омраза няма край. Всъщност любов и омраза не са правилните думи: любов-омраза, гняв-състрадание – това са едно и също явление, а не две различни явления. Ето защо любовта може да се превърне в омраза, омразата в любов, гневът може да се превърне в състрадание, състраданието – в гняв.
Тантра казва, че разделението идва от ума – тогава започваш да се бориш. Първо създаваш разделение – осъждаш единия аспект, а другия оценяваш положително. Първо създаваш разделение, след това създаваш конфликт и накрая се оказваш с проблем. И ще имаш проблеми. ...

Аз съм тук. Откъде знаеш, че наистина ме има? Може би съм просто съновидение – може би сънуваш че съм тук. Каква би била разликата между това да ме сънуваш и действително да ме виждаш? И как ще направиш разликата? Какъв е критерият? Защото дали ме има или не – яма никакво значение – ти ме виждаш вътре в ума си. И в двата случая – съновидение или реалност – очите ти поемат лъчите вътре и умът ти си прави интерпретация и решава, че има някой. Ти никога не си виждал действително човека, а и не можеш да видиш.

Ето защо индусите казват, че това е мая, илюзорен свят. Тилопа казва: “Преходен, като че ли е изпълнен с призраци, фантоми и съновидения е този свят”. Защо? Защото между съновидението и действителността няма разлика. И в двата случая си ограничен от своя ум. Виждаш само картини, никога не виждаш реалността – не можеш да я видиш, защото тя може да бъде видяна единствено, когато ТИ станеш реален. Ти си нещо като призрак, като сянка – как би могъл да видиш реалното? Сянката може да вижда само сенки. Можеш да видиш реалността само когато умът отпадне. Чрез ума всичко става нереално. Умът проектира, създава, оцветява, интерпретира – всичко става фалшиво. Затова ударението настойчиво и постоянно се поставя върху това как да се сдобием с не-ум.

Тантра казва да не се бориш. Ако се бориш борбата ти може да продължи животи наред и нищо да не се получи в резултат от нея, защото си пропуснал нещо още в самото начало – там, където си видял две, всъщност е било само едно. А сгрешиш ли при първата стъпка, не можеш да постигнеш целта. Цялото ти пътешествие ще бъде едно постоянно пропускане. Първата стъпка трябва да бъде абсолютно правилна, иначе никога няма да постигнеш целта.
А кое е абсолютното правилно нещо? Тантра казва, че това е да виждаш едното в двете, да виждаш едното в многото. Щом веднъж успееш да видиш едното в двойствеността, вече е започнала трансцедентацията. Това е царският път.