Всеки ходил в казарма е минавал през подобни истории. Но това е положително, понеже си бил истински. По правило живота ни принуждава да бъдем истински само в критични ситуации...иначе не щем.

Мило Смокче, Хуанджи хубаво ти каза да внимаваш да не би да сте борили и хапели взаимно с друго въображаемо Смочке . Виж Цялото да те хапе, разбирам, но може би ти си си хапала ушите, а не него?

Хм, Цялото може само ... да го следваш. Но и тогава трябва да внимаваш да не следваш някоя твое ЦЯЛО въображение. И за това най-сигурния начин е да TURN OFF мислите/въображениeто.

Предлагам на чери, ако е наоколо, да каже как е правилното. Защото ти си едно упорито смокче . Едно нещо може на нас българияте да не звучи добре, но на глупавите англичани може да им стига . Както и на бедните французи само с една дума за ум и дух...

Само точните науки не знам дали помагат . Апропо, сещам се за един приятел физик, който беше Риби с Луна в Рак и май имаше още бистра Водица из другите планети някъде (по това време правех хороскопи наред на хората около мен). Той беше тъкмо влязъл в Университета (докато аз бях към края му), беше поне 5-6 г по-млад от мен и с него се познавахме от преди от някакви начални духовни сбирки в родния ни град. За няколкото години през които не се бяхме виждали, той се беше отдал на християнството като едновременно с това мечата му беше да измисли антигравитационен двигател.

Въпросът за Желанието и Магьосника не го задавам само в ДИРа и даже в онези далечни времена бях "интервюирал" вече доста хора. И момчето след малко двоумене се запали и естествено си избра антигравитациония двигател. Даже имах усещането, че вече му беше изпълнено Желанието, защото почти не докосваше Земята обяснявайки ми с радост смисъла му . За да проверя все пак дали наистина е така му напомних за Христос, Библията и разните писания и ... горкият получи поне 3g ускорение надолу. Възприеме точно като Дявола в ролята на Змията-изкусител (не само Дрона ме вижда така ), взе да се кръсти, вайка и да се отрича... И докогато го срещах все беше в облаците.

Пък и аз самият в определен период трябва да съм бил подобен, така че само външните науки не стигат. Оставам ти да познаеш какво друго трябва.

Напълно си прав, че това са типични казармени истории. Не отдавам обаче голямо значение на това, че съм бил истински. По-рано или по-късно в живота ми не съм бил принципно по-малко истински. Просто, СИТУАЦИЯТА ме е принудила да обърна внимание на нещо специфично.

Второ, доста хора бяхме в тази ситуация, както и почти всички мъже (поне едно време) ходеха в казарма. Осъзнатостта обаче определено е коренно различна при различните хора.

И трето, най-важно, аз лично нямам никаква директна заслуга за осъзнаването. По това време не обръщах много внимание на съзнанието си отвъ дума и не знаех да медитирам. По-скоро определени "Сили" са ме вкарали в тази ситуация, което ме е накарало да развия нещо в мен. И за мен, като съм правил по-късно Преглед на тази ситуация, именно въпросните "Сили" са ми били интересни, както и забелязването им в СТОТИЦИ други ситуации от живота ми... Можело е да обърнат шкафа върху мен и колкото и да съм истински и медитиращ, нямаше да я има тази тема сега. Та опитвам се да слушам какво ми казват и накъде ме водят...

ехх значи....и сега какво....освен да ви поканя да пием лимонада

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Kакво облекчение, че моята луна се мотае из козия рог не че другите планети са изплували по-даече от тропика на рака и скорпиона, ама кво да се прави

Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.

Ми сега наблюдаваш...докато ние си пием лимонадето.

Думите са като боите...можеш да експериментираш с тях...да ги прехвърляш и групираш...не е нужно дори да са наредени в смисъл...всяка от тях има определен заряд, определено звучене, определен цвят...Целта не е нареждането в картина, не е образа, който носят, не е дори посланието...целта е търсенето...на себе си...чрез тях...

Ето една книга, която ми помогна да "разбера" кубистите или абстрактното изкуство:

"Изкуството: поглед отвътре" на Дора Валие.
Вътре има разговори с художници кубисти. Заслужава си да се прочете, дори и да няма човек интерес към изкуството