“Трима мъже паднаха в огнената пещ”
Днес хвърлят всички хора в огнената пещ. Ако не приемеш известни мнения, системи или вярвания, ще влезеш в огнената пещ. Днес няма свобода, днес малтретират всички хора! Турят заканността като претекст на справедливост, но тая законност почива на насилие. Кого изнасилват? – Благородните и добрите хора.

Всъщност човек живее на земята личен, индивидуален живот. Ако тоя живот му създава страдания от векове, питам: Има ли смисъл да се живее? Ако отричането от живота носи щастие, няма ли смисъл да се от отречеш от такъв живот?

Де се крие щастието? – В самия човек.
Твоето щастие е в самото ти разположение. В този смисъл, реално е това, което изпитваш в дадения момент.
Щастието е в светлината на твоето съзнание.
Това състояние може да се прекъсне, а може и отново да се яви; то може да съществува и хиляди години.


Когато иска да разреши един въпрос, човек трябва да се вглъби в себе си и да каже:
Искам да видя какво е написано в моята душа, да разбера как мисля по този въпрос.
За да реши правилно въпроса, той трябва да се откаже от своете слабости, от своя личен живот и да си представи, че за първи път е дошъл на земята; че няма връзка с никого, никакво взимане-даване; че не е направил нито добро, нито зло.

Дънов

На гости у дявола

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент
Покани ме дявола, старият дявол
в дома си на чаша абсент.

Свещта очертаваше острият профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе мил и засмен
и маха с ръка той - ин вино веритас
Ще бъда пред теб откровен.

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега
венчах се за земната истина свята
но тя увенча ме с рога.

Възпламнал от ревност и в силна омраза
за своята стъпкана чест
човешката чест неуморно аз газя
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих със подвизи чудни да блесна
умирах по сто пъти в бран
но винаги рицар на кауза честна
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян веднъж в булеварда
бидейки безмерно злочест
Издигнах над себе си ясна плакарда
"Човек без капчица чест"

Но чудно - презрение няма ни капка
посрещат ме вред с интерес
Любезно отвсякъде свалят ми шапка
"Без чест ли си? Прави ти чест!"

Един господин ме прегърна, "Ах, братко
и ти ли? Ех кой да те знай."
Две хубави дами ми казаха сладко
"Елате в нас утре на чай"

И ето ме - важен, блестящ, елегантен
богат като истински крез
и знам аз - лъжец съм, крадец, интригантин
безчестник, но винаги с чест!

И дяволът млъкна, наля от абсента
сърдечно се чукна със мен
и пускайки пушек на синкави ленти
прониза ме с поглед зелен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

прониза ме с поглед зелен

ЪЪххъъ, само да попитам, че ми стана интересно. После дяволът продължи ли да се чука със тебе или се напихте без всякакво чукане

Wolf I am,
Under the stars,
and under the blue sky I run.
And my spirits run with me.

С Мефи...
На свещи...

И пих от абсента...
Сред пушек... от синкави... ленти...

Безмилостно... властващи... влажни... зелени очи...
И Той повели...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е важното е, че сте си прекарали добре..

Wolf I am,
Under the stars,
and under the blue sky I run.
And my spirits run with me.

Само да кажа, че щастието в стари времена не е стояло на едно място. Нощем, то се е криело в кочината си. А денем се е припичало на слънце пред нея.
Днес обикновено то се крие в хладилника.

Wolf I am,
Under the stars,
and under the blue sky I run.
And my spirits run with me.

Благодарим. Щастието тежи 100-150 кила.

Щастието се крие в една пещера. -
В пещерата на Сърцето.

да сте чували нещо за това?

Да, знам я аз нея- като влезеш- вляво горе.

Внимавай само като влезеш в пещерата, да не те хване нещо...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!