Re: За йогите и вълците. / Религия и мистика / Йога

Дънов е проповядвал на глупаци.
Затова искам да ви разкажа истинската история за овцете и вълците.

Едно време овцете и вълците били културни. Те живеели на племена, воювали помежду си и се изяждали едни други. Овцете ядели вълци и обратното. Такава им била културата. Овцете обаче, тогава както и днес раждали по повече деца. Така те станали повече от вълците и започнали на побеждават все по-често. Вълците намаляли съвсем и се приготвили за деня, когато ще изчезнат окочнателно. От друга страна овцете свикнали с мисълта, че са по-силни от вълците, но това не ги задоволило. Те не искали да се сравняват с вълците, които вече презирали. Те искали да завладеят целия свят. И света да бъде техен.
Тогава, един ден сред овцете неочаквано дошъл един мъдрец. Той влязъл в лагера на овцете и поискал да говори с техния предводител. Овцете принципно били подозрителни и недоброжелателни към всякакви непознати същества, но този път усетили голямо притеснение и затова не убили мъдреца, а изпълнили молбата му. Овчият предводител излязъл напред и го попитал какво иска. Тогава мъдрецът заговорил:
"Вие сте по-силни от вълците и те скоро ще изчезнат. Но вие искате да владеете целия свят, а когато изчезнат вълците, вие няма да има с какво да се храните и ще изчезнете с тях." Дотогава, подобна идея не била хрумвала на овчите философи и нейното поставяне лошо ги изненадало. След известно мълчание, най-мъдрия овен отвърнал:
"Това, което казваш звучи така, сякаш в него има истина. Но не можем да сме сигурни. Тази вечер ще се съберем да го обсъдим и утре ще говорим пак." - и овцете отшли да дискутират.
На другия ден целия овчи съвет на старейшините се събрал. Мъдреца поставили в средата за да може всички да го виждат и да не каже после някой, че сам не е чул неговите думи.
Най-мъдрия овен отново се изправил и заговорил:
"Обимслихме това, което чухме вчера. Но то не ни звучи правдиво. Ако изядем вълците, то има и други същества на този свят. Може да ядем тях. Ние имаме право да живеем. Ние сме овцете, ние сме много и сме силни. Няма да допуснем да изчезнем, като вълците."
"Те още не са изчезнали" - промърморил мъдрецът, но никой не го чул. Овцете били омаяни от речта на своя си мъдрец.
"И тъй мъдрецо" - продължил овенът - "ние няма да изчезнем. Ние не зависим от теб, нито от вълците, нито от никого. Това, което ни каза не бе мъдро. Какво да правим с теб сега?."
Мъдрецът обаче странно защо не се уплашил. Бил доста проницателен този мъдрец и бил забрал овчите мечти, та знаел какво да каже. И заговорил:
"Прави сте само донякъде. Но има и друго освен това, което казах. Ако ядете животни, ще гоните животни. Вечно ще вървите след тези, които ядете. Къдео идат те, там ще вървите и вие. Аз обаче, мога да направя така, че наистина да не зависите от никого. Тогава ще може да ходите където вие искате. Ще ви дам, такова знание, че да владеете света. Целия свят ще бъде ваш!"
Овчите мислители и в това се усъмнили, обаче било все едно. Думите на мъдеца запалили пожар в сърцата на повечето присъстващи и огромни и огромни тълпи от прости овце, жадни за подобна свобода вече напирали към мъдреца с отворени за знание уста. Идеята да бъдат изядени от своите си никак не харесала на овчите философи и те се спотаили. Мъдрецът отново заговорил:
"Аз ще ви дам свободата за която мечтаете. Ще ви направя господари на цялата земя. Ще ви дам познанието, чрез което ще може да ходите навсякъде където желаете. Нека няма граници за волният овчи дух!." - не ще и дума, това много допаднало на тълпите овце и те бурно аплодирали. Моментът бил величествен. Мъдрецът продължил:
"Днес ще ви науча да се храните с трева. Тревата ще ви направи още по-силни, по-бързи и по-хитри. Тревата расте навсякъде. И не само това. Тревата не бяга, не е нужно да я преследвате. Ще може направо да я ядете. Няма да е нужно да губите време в преследване на храната си. Вашата храна няма да се съпротивлява. По този начин не просто ще можете на ходите навсякъде, но и ще ъдете свободни през цялото време. Не ще зависите от никое животно."
Всеобщ радостен овчи рев заглушил всичко. Овцете се спуснали към мъдреца да се учат. Но отгава се надигнал мъдрия овен:
"Спрете! Тук има нещо. Ако ядем трева, какво ще пречи ва вълците да ядат нас и ние да изчезнем?.
Мъдрецът дипломатично отвърнал:
"Вълците са малко, вие сте много. Вълците са слаби, вие силни. Тревата няма да ви направи слаби. Това че няма да ядете вълци, не означава че няма да може да се биете с тях и да ги побеждавате, ако искате, или ако се наложи. Но няма да е необходимо. Вие сте бързи и хитри, ще ги заобикаляте отдалеч, ще бягате от тях и ще им се смеете. Те няма да могат да ви стигнат. Така ще ги победите завинаги без да сте насилници, като тях. Ще бъдете абсолютно чисти от зли дела."
Е това вече като го чули овцете се разтекли от кеф. Да бъдат над всички и над всичко. Та нали това била изначалната овча мечта. Нали за това още в древни времена блеели овчи техните пророци. Овцете грабнали мъдреца и го понесли към най-близката поляна с трева.
Минало известно време. Вълците още се спотайвали и само нощем ходели да ловят овце, но пазели зорко пътя към своите убежища. Но един ден мъдрецът изневиделица се появил и в техния лагер. Вълците го приели с известно любопитство и го питали какво иска. Мъдрецът отново казал, че иска на говори с техният вожд. Вождът по това време подремвал след нощен лов, но станал и дошъл.
Мъдрецът заговорил:
"Овцете са по-силни от вас. Те ви побеждават и вие ще изчезнете. Но света бе създаден цял, и цял трябва да бъде. Ето защо не бива да изчезвате. Аз мога да ви спася и затова дойдох."
"Как?" - попитал вождът, който добре познавал овцете и не смятал ще онези ще успеят да ги унищожат. Но видял също, че онзи е мъдрец, а да говориш с мъдри същества е винаги приятно и полезно. Мъдрецът продължил:
"Ще накарам овцете да ядат трева. Те искат да владеят целия свят и аз ще им го дам. Трева има навсякъде, а и те не могат да я изядат цялата. Вие обаче, ще продължавата да ядете овце и така и вие и овцете ще оцелеете. Доколкото знам вие не сте искали да владеете целия свят.
Вождът на вълците се понамръщил и казал следното:
"Ние се воини. Овцете също са воини. Ние сме силни и бързи и умни, но овецете също са такива. Ако овцете пасат трева, която е навсякъде няма да има какво да поддържа тяхната сила. Те ще станат марди - страхливи и слаби. Сега те са зли, но поне са силни. Ако станат слаби, то няма да е трудно да ги ловим, а това означава, че и ние ще станем слаби. По добре е да изчезне, като силни и смели воини, защото иначе всеки от нас пак ще умира, но ще бъде слаб. Ние не сме безсмъртни."
"И няма да бъдете" - отвърнал мъдрецът - "Но има и друго. Овцете са повече от вас. Те раждат повече деца. Те винаги ще са повече от вас. В крайна сметка ще ви унищожат. Разбрах, че не се страхувате, но чуйте и това. Овцете също са хитри. Може да не са умни, но хитроста им е повече то вашата. Дори и когато ядат трева, не ше е лесно да ги ловите. Те са бързи. Всъщност вие ще улавяте само слабите и болните от тях. По този начин именно вие ще ги поддържате силни и бързи и хитри за да могат успешно да бягат от вас. Не искате ли да направите това добро за тях?"
"Не особено." - отвърнал вълчият вожд - "Пък и защо да правим добро на овцете? Ние не сме зли, ние не ги мразим. Ние винаги сме яли овце, а те нас. Така е било от началото на света. Но те нищо добро не са ни сторили, за да им правим ние добро. Те ни мразят. Те искат да ни унищожат завинаги. Цялата идея не ми харесва."
"Е, ако искате, мога вас да науча да ядете трева" - пошегувал се мъдрецът.
"А, не.." - рипнали вълците - "ние сме воини, трева няма да ядем. Нека си останем каквито сме."
Вълчият вожд тогава се изправил и рекъл:
"Мъдрецо, виждаме, че не само си мъдър, но си добър. Ако искаш остани и живей при нас. Бъди наш брат. Но не ни карай да приемаме това, което каза. Ние не сме зли, но сме воини. Нека нещата да продължат каквито са. Не е ли по-добре да изчезнем с достойнство, вместо да станем слаби и мързеливи. Каквото и да говориш, когато овцете започнат да пасат трева, те ще отслабнат. И това е истина. Ако смяташ, че трябва да им направим добро, като ги поддържаме силни, то помисли. Та ние и сега ги поддържаме силни. Не го ли правим вече това за което говориш? Защо трябва да ги караш да ядат трева? Не може ли всичко да си остане така, както досега?"
"Не може." - рекъл мъдрецът - "Не ви казах, но ви казвам сега. Не дойдох при вас да ви предлагам избор. Овцете са много повече от вас. Затова дадох избора на тях. И те вече го направиха. Овцете вече ядат трева. Искате или не, нещата ще бъдат такива, каквито ви казах. Ще правите за овцете това добро. Освен това, така те ще получат своята свобода, а вие ще запазите начина си на живот. Всеки ще има това, което иска. Дойдох при вас да се уверя, че не сте твърде горди за да се справите с една нелека работа. Явно не сте."
След тези свои думи мъдрецът станал и си отишъл.

Wolf I am,
Under the stars,
and under the blue sky I run.
And my spirits run with me.