“Бог дал, Бог взел”, “Човек предполага, Господ разполага”, “Неведоми са пътищата Господни”, давайте, давайте!!! Дайте още претенциозни цитати, с които обикновено се обяснява нечия ненавременна смърт. Е?! Карма- туй –онуй… Така му било писано на човека… Каквото си е дробил, туй ще сърба… Никой не е вечен… Изпълнил си е житейските задачи… Кофти късмет… Съдба… Айде де, не мога да се сетя за всичко!

Не мога да спра да деля хората. Не мога да се покатеря толкова нависоко, че да погледна и да кажа- всички са еднакви. Ми не са. Добре де, няма да ги деля на добри и лоши – банално е. Или на умни и глупави. Или расово…. Но мога да ги разделя на хора и човеци, а? На баластра и туптящи сърца? На зомбирани тамагочести консуматори тип “ям- спа- с..ра” и… хъм, да речем “хора, които се опитват да правят нещо за другите хора"…

Скоро бях на лекция на един будиски лама, който със състрадателното си сърце обясни, че вина имал създателя на пеницилина- ако не го бил създал 85% от наличното към момента население на Земята нямало да го има според естествения закон за естествен подбор. Изобщо нямам намерение да коментирам кой какво заслужава и какви са критериите за “той/тя да живеят дълго” и “той/тя да го д…ат”.

Понякога си мисля, че Някой/нещо/някакъв ред свише прибира рано-рано кадърните хора, защото има нейде по- други места, където те със своята кадърност ще са по-пълноценни и полезни на …ъъ…. каквото там има нужда по повече КПД. Само дето не разбирам, ако така ще се кара, какви изобщо са шансовете на т.н. човечество? Кой ще пробужда, мотивира, вдъхновява, учи на ценности тамагочитата, като призваните ги “отзовават” рано-рано?

Много, ама много печални изводи ми идват в главата в тоя ред на мисли…
Излиза, че Земята е една добре организирана клоака, място за вселенския душевен буклук, независимо какви форми е приел. И ако случайно по погрешка нещо читаво е заминало с общата маса- еми взимат си го обратно. А ние щом сме живи, значи сме част от помията. И как тук се връзват теориите за “уникалността на човека” и “божествената искрица” у всекиго? Врели- некипели, суета, его, замазване на очичките- така се връзва.

Мда, как сте, буклуци?!

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

Здрасти Су,

Да не би наскоро пак Смъртта да е минала край теб? Или просто си си вкисната ?

И ако случайно по погрешка нещо читаво е заминало с общата маса- еми взимат си го обратно.
Този Господ трябва да е доста некадърен (или да са такива логистичните му секретарки ) за да прави такива грешки и да праща по погреша добрите хора в клоаката.

Не е важно дали (не)делиш хората, а дали ТИ се чувстваш добре. Всъщност, делиш ги на такива и онакива, защото на теб ти е кофти и изглежда очакваш от "добрите" да ти свършат работата. Хубаво, че Господ ги прибира един ден за ти припомни да се РАЗМЪРДАШ. Бас държа, че ти го е казвал преди това и по други начини, но ти не си го чула.

Така че остави другите хора и разтупкай сърцето си. Хм, не е нужно за това да влизаш в развълнувано море на черен флаг. В теб самата има море колкото искаш... Пък и добре, че познавам сърцето ти и знам, че може да тупти... Така че тези приказки за боклуците ги изпрати на хората от Волф, а ти влез дълбоко в сърцето си, разтвори го, та чак виж какво има отвъд него.

И накрая, погледни по-ведро на Живота, нещата могат да бъдат и много по-зле. И ако дремеш, Силите с любяща всеотдайност няма да забравят да ти го покажат. Не се безпокой, също, че някои богоизбрани се уреждат да си заминат по-рано в някакви топли (според теб) райско-тропически кътчета. Всички сме абонирани за заминаването и ти не правиш изключение. Така че малко търпение докато дойде и твоя ред. Но да не вземе после да се кахъриш, как си изпуснала да свършиш това-онова в тази лоша клоака? Щото всички хора дето виждаш около теб са тук именно, защото са си го пожелали един ден, ама изглежда са забравили сега за какво точно. Може да се обзаложим (на по една сърдечна прегръдка + паница собственоръчно приготвен боб), че след като те прибере Цялото, пак ще искаш да се върнеш.

Мараба Су-то!!!!

Хубаво есе. За мене темата за смъртта е една от основните при практикуването. Не можеш да си жив ако не си се изяснил със смъртта ..... За това в будизма има ред практики за преживяване на чуждата смърт, а после- и на своята ..... В този ред на мисли ..... за мен ползотворно е да се отдели смъртта като социално явление - със всичките и ритуали и т.н. от личното преживяване ..... първото е част от колективното, а второто е лично, много лично .....