Станко Попов не е Сахаджа йоги / Религия и мистика / Йога

Не си спомням точно годината но май беше около 1975-6-7 някъде. По това време се занимавах усилно с йога азани и пранаяма но съвсем самостоятелно. Работих като спасител в Ахтопол. За да не си губя времето напразно :):) седях в позата лотос да речем докато правих и нещо друго в същото време. Един ден така стоя в лотос и играя шах и към мен се приближава един възрастен човек. Каза че е от София, и че е впечатлен че аз мога да стоя толкова дълго време в лотос. Разбира се на мен егото ми хвръкна доста и му се похвалих за моите постижения. Той ме помоли да ми направи снимки в различни пози и аз само това и чаках:):)

След това ми каза че бил активист в София по йога, познавал се лично със най големите йоги по онова време в Българя, Лучански, Станко Попов, Евтимов и т.н. Той тогава ми каза че Станко Попов се преместил неотдавна да живее в Пловдив и ми даде адреса да му се обадя.

Щом се върнах от морето, и първата ми работа беше да потърся Станко Попов. Намерих го и от там започна връзката ни. Той беше вече организирал една група по йога в спортният диспансер. Предложи ми да отида при него там в групата му.

Тъй като вече бях се занимал доста години с йога, бях майстор в азаните, можех да правя от най сложните и т.н. и Станко ми предложи да му стана помощник в групата. Аз по онова време си нямах и понятие за това как се организират групи по йога, че трябва да се направи някаква програма по която да се изпълняват азаните и т.н. Станко правеше план на цялата програма и когато нямаше възможност да води някоя група го замествах. Иначе ходих редовно на заниманията му. Той умееше да четка егото ми :):) и винаги отбелязваше или ме посочваше за пример от което тогава ми ставаше голям кеф:):) ЕГО:):):):) Когато аз водих групата, подражавах колкото е възможно повече на Станко Попов. Все пак той имаше вече опит. По онова време във София вече бяха идвали разни йоги от Индия и Станко Попов имаше директна връзка с хората които са се срещали с тези йоги. Това беше голяма работа за мен тогава. Преди това само бях чел за йоги, и на мен ми се струваше че имам достъп едва ли не до самият извор:):)

Пак по същото време Станко Попов започна да ми дава апокрифна книжнина, книги които са издадени на циклостил в най добрия случай и по често печатани на ръка на пишеща машина, преводи на някой ентусиасти. По онова време нямаше ксерокс, всяка книга трябваше да се преписва на ръка както Паисий Хилендарски неговата история:):). Беше много ценна работа. Обикновено превода се даваше на някой машинописец, плащаше се значителна сума и той я преписваше. Обикновено можеше да се направят до 5 – 6 копия, като последните копия бяха почти нечетливи вече. Хората които имаха такива книги се смятаха вече за „Напреднали Йоги”. Колкото повече апокрифни книги имаш, толкова повече си „Напреднал”, голям майтап но така беше. Защото в тези книги имаше знания, които човек не можеше да прочете никъде другаде. Официалната цензура забраняваше разпространение на всякакъв вид литература, която може да подрони комунистическата идеология.

Та за мен беше голяма работа моята връзка със Станко. От време на време когато отивах в тях, той отиваше в другата стая забавяше се за малко и излизаше от там с някой „ценност”, някой нова за мен „забранена книга”. Даваше ми я с инструкциите да не я показвам на никой.

До този момент аз не бях чел нищо друго за йога освен книгата „Индийская Философия” превод на руски на Радхакришнан. Ходих и я четях в библиотеката близо три години под ред. Това беше единствената ми подготовка. Доста години трябваше да минат за да успея да разбера колко ценна и важна книга съм чел по онова време, и че тази книга е превъзхождала далеч всички книги които Станко ми даде. Просто не съм бил готов за нея.

Доста от книгите, които Станко ми даваше, бяха точно такива каквито ме интересуваха мен по това време, пълни с чудесии и измишльотини, пълни с мистика, суеверия и т.н. Но имаше и доста добри книги между тях също. Понякога трябваше да чакам със месеци, докато Станко ми даде следващата книга.

Аз така и не разбрах защо той тогава ми ги даваше по този начин. Нормално е ако някой има библиотека, да каже на госта си нещо от рода: „Хей приятел, ето ми библиотеката, избирай си книги вземай и чети колкото искаш.” Възможно е той да се е страхувал от това че може да направя някой фал, и да стане така че да му конфискуват книгите. Предполагам че те са стрували цяло състояние за него по онова време. Както и да е такива бяха времената.

Когато отидох в Индия, Станко ми писа едно писмо там, и ми препоръча да отида да намеря нещо за Сахаджа Йога. От него за първи път чух за Сахаджа Йога и за Нирмала Деви. До колкото разбрах той по онова време е бил един от най – запалените Сахаджа йоги в България. Това е било някъде около 1992-3 година май.

Станко Попов е голям ентусиаст, и много искрен човек, последовател на Йога. Спомням си на времето когато бяхме заедно в Пловдив, той се беше запалил по Йогананда и Селфреализейшън, и аз покрай него. Дори ми беше дал част от уроците на Йогананда.

По късно ми беше писал че се е хванал със Сикхите и тяхната Сурат Шабда Йога. След това се беше хванал с Сахаджа Йога. Последният път когато се видяхме с него беше се запалил със Шибендо.

Не го знам сега какво прави, и с какво се занимава. Но си оставам верен негов приятел. Може да не съм съгласен с него по това или онова, но сме прекарвали заедно много хубави дни, в чудесни разговори и преживявания, и съм сигурен че той също би оставил на страни всички йоги, само за да продължим да бъдем „стари приятели”.

А ТОВА Е ИСТИНСКАТА ЙОГА!!!! Да си останем приятели, всичко друго е бош лаф работа!! Следващият път като се видим с него, надявам се че ще имаме възможност да бъдем по дълго време заедно, и да разискваме повече за това или онова

Нищо чудно да те познавам, щом се познаваш със Станко Попов от 1970 година, може би съм слушал за теб, или поне ми е било споменавано за теб, кой знае? Пиши ако не си мушморочиш като бележка, лично на мен. Можеш да ми имаш пълно доверие че аз няма да разкрия кой си ти във форума!!

Както и да е аз не смятам че Лучански е бил или е голям йога, просто защото е можел да си изкълчи тялото по този или онзи начин. Аз също можех да си връзвам тялото на възел като него и в някой азани дори по добре от него. В днешно време може да намериш с милиони хора по света които могат да правят с тялото си далеч по трудни неща. Изобщо йога не е нещо с което човек трябва да се състезава с другите за да покаже че е по добър от тях. Йога няма нищо общо с това кой е „НАЙ или ПО” от другите.

Йога е или знаеш или не знаеш. Щом знаеш, значи си там. Няма по добри или по лоши. Ако знаеш, значи си пристигнал, ако не знаеш, имаш да работиш още.

Сега дали Лучански е канил Нирамала Деви или не това не е важно много за мен. Още повече че когато навремето Лучански е правил неговите азани Нирмала хич хабер си е нямала от йога. Посещавала е тук там разни ашрами, ходила е при тоя ония, (включително и при Ганди!! и Ошо!!) но това само по себе си не значи нищо. Щом живееш в Индия, съвсем естествено е да отидеш при тези които са най известните в момента. Важното е че през 1970 година Нирамала все още е казвала на слугите да измият чиниите в къщи и е била най най обикновена жена.

Защо казвам всичко това, защото Лучански е далеч по добър Йога от Нирмала Деви, но просто е имал нещастието да се роди в една комунистическа страна, където имаше ограничение на информацията. Ако той се беше родил в Индия, той щеше да бъде далеч по известен и по голям йога от пръдлата Нирмала Деви!! Просто лош шанс. Не е имал достъп до тази информация, която Нирмала Деви е имала, това е всичко. Жалко наистина. Човек който я превъзхожда далеч, да му се налага да кани в България една ГЛУПАЧКА.

Но това е съдбата на много българи, ето например Имаго. Ако той се беше родил в Индия, с тези негови качества на ума, да запомня, анализира, и т.н. щеше да бъде далеч по голяма работа от повечето от известните пандити на Индия. Но за съжаление той е бил роден в България!! И тук трябва да си вади прехраната както намери за добре. Гледам го че се занимава с западна философия а също и с компютри, с програмиране и т.н. Нещо което няма нищо общо с Йога философия. Ако се беше родил в Индия дори и преди 200 години, щеше да бъде под закрилата на някой Раджа, щеше да бъде финансово спонсориран от някой богаташ, и щеше да се занимава с това с което има дарба. Не да чопли компютрите. Колко щеше да постигне тогава този човек?? Днес в България няма разбиране, няма спонсори, няма кой да види за тези хора. Все още „нашите богаташи” нямат традиция, нямат ценност да спонсорират подобни личности. Те са току що новоизлюпени, живели са в беднотия, и сега се интересуват само от себе си. Пък и ние сме бедна страна, не може да създадем бърже свърхбогати хора, които да са готови да отделят нещо от себе си и да дадат обратно на обществото. Не че не сме имали, имали сме такива хора. Ще спомена само спонсорите на Софийският Университет. Има ли подобни хора днес в България? Не още, трябва време.

Не само Имаго е в подобно положение, има много други хора в България, които са умни, кадърни, могат, но няма кой да ги спонсорира. Познавам Дамян например от Пловдив. Човека се занимава толкова време с йога, може и знае много, но няма кой да го забележи. Бедна страна сме, и няма пари.

Защо казвам всичко това? Защото в България нямахме достъп до информацията. А днес имаме достъп до информация която 90 процента е само реклама на разни лъжегуровци мошеници, като Сай Баба, Нирмала Деви, Махараджи, и Махараши и на които ние сме готови да пълним джобовете. Вярваме в техните измами и лъжи, готови сме да следваме сляпо всичко което те кажат, готови сме да отидем в пълна заблуда.

Ето го и „търсача”, вярва на измишльотините на една дебелана, която няма нищо общо с йога, която се пише за последователка на Махатма Ганди, но няма нищо общо с това което е била тогава навремето, която е станала една алчна мошеничка. И този наш българин вярва в нея. Наистина ми става жал за него. Става ми жал и за бай Оро, който пък е лапнал въдицата на някой си Махараджи, и си мисли че той е нещо като господ. Тези хора са заблудени и разпространяват лъжите на мошениците.