От известно време тук група другари занимават клуба с коментарите си върху Йога сутрите на Патанджали, като увличат всички останали в безплодни спорове. И понеже са приели Йога сутрите като единственото УЧЕБНО ПОМАГАЛО в Йога, от незнание ли, от нежелание ли, ПО ПОРЪЧКА ли - не признават за йога нищо друго, което не е утвърдено от Патанджали. (и то в превода, който на тях им изнася!)

Дали на изучаването на Йога Сутрите, където не се придава голямо значение на Гуру или Учителя в Йога, се дължи тяхното нихилистично и безкрайно агресивно отношение към всеки Гуру?!…. За какво им е на тях Учител?! Те си имат книжката, четат си я, РАЗБИРАТ Я НАПЪЛНО, а и си имат свой собствен Гуру – ТЯХНОТО ЕГО!

Най-смешното и жалкото е, че всички описания на това какви качества трябва да притежава и проявява един истински йоги, получил просветление, очевидно не важат за другарите… Ако не са йоги, тогава какво са? И каква е целта им в този клуб?!

* * *

По-долу – една интересна статия, в която можете да научите и за ДРУГИ УТВЪРДЕНИ СИСТЕМИ В ЙОГА: Хем практикувани от ДОКАЗАНИ ИНДИЙСКИ СВЕТЦИ!:


ЙОГА ФИЛОСОФИЯТА НА ДЖНАНЕШВАРА И ПАТАНДЖАЛИ

Д-р Пунгалийа
Директор на Института за изследване на Йога и сходните с нея дисциплини, Пуна, Индия

Два са източниците на древната индийска мисъл: Ведите и Агамите. Макар и крайната цел на двете системи да е постигането на Освобождение, или преживяване на Крайната Истина или Брахман, или Мокша, или Нирвана, техните учения, идеологии и философии са различни, като брой основни изисквания и принципи. Ведите и Упанишадите постановяват, както е посочено в Махабхарата и т.н., че родоначалникът на науката Йога е Хиранйагарбха. Традицията на Агамите казва, че автор на тази наука за Йога е Адинатха или Шива, Шанкара. По-голямата част от Агамите са написани под формата на диалог между Парвати и Шанкара. Патанджали следва традицията на Упанишадите. Философията, която стои зад Патанджали Даршана е тази на Санкхйа. Аштанга Йога, която Патанджали пропагандира, е била популярна няколко века преди Патанджали (300 г. Пр. Хр.)

Откриваме позовавания на Аштанга Йога в няколко Упанишади, като Чандогйа Упанишад, Шандилйа Упанишад и др. Йаджнавалкйа описва тази йогийска философия на Гарги и други ученици точно по същия начин, както и Патанджали. Йаджнавалкйа по-нататък утвърждава, че е научил философията на Аштанга Йога от неговите учители. Това е индикация, че философията на Аштанга Йога е много древна и е била практикувана преди Патанджали.

Следователно, естествено е, че всичко, което Патаджали утвърждава, е на базата на определени принципи от Упанишадите и на философията на Санкхйа. Разбира се, Патанджали има своя принос за Йога Сутрите. Понятието Ишвара, дори то да отсъства в Санкхйа Даршана, е било дефинирано от Патанджали в неговите Йога Сутри. Все пак той има своя собствена интерпретация на това понятие и то не е в съгласие с установената традиция. Неговият Ишвара не е Създателят, а е лице, чиито грехове са унищожени. Канцепцията на Патанджали за Ишвара е много близка до Джайнистката Даршана.

Джнанешвара има различен път на развитие. Той получава инициация в традицията на Натх Сампрадайа. Тази философия е различна от Йога Даршана на Патанджали. Основните принципи на йогийската философия на Натх Пантх, са детайлно посочени в различни книги, като “Горакшагита”, “Горакша Паддхати”, “Сиддха Сиддханта Паддхати”, “Амараугха Сасана”, “Амараугха Прабодха”, “Махартха Манджари”, “Гхеранда Самхита” и др., всичките написани на санскрит. Следователно, йогийската философия на Джнанешвара е огледално отражение на йогийската философия на Натх Пантх. Очедивно е, че първоналните източници на философията на тези двама велики светци, философи и ясновидци са твърде различни.Следователно, може да се очаква, че съществуват и големи различия в техните Йога системи. В тази статия ще се опитам да посоча някои значими различия в техните йога философии.

Във философията на Йога откриваме множество разклонения, от които най-популярното днес в Индия и чужбина е едно, което е било проповядвано от Патанджали, и което е известно като Аштанга Йога. Йога Сутрите на Патанджали са преведени на различни езици; също така съществуват и можество коментари върху тях. Все пак, съществуват и голям брой други йога системи, като: Хатха Йога, Лайа Йога, Мантра Йога, Карма Йога, Бхакти Йога и др.
Целта на това изследване е да сравни философиите единствено на посочените двама учители.


1. Патаджали посочва системата Аштанга Йога в своите Йога Сутри (11.29) (5). Йога системата на Джнанешвара е базирана на принципите на Хатха Йога. Някои от учениците в тази система следват Аштанга Йога. Велики йоги като Горакшанатх следват системата Саданга Йога, което той посочва в “Горакша Паддхати”. Тази система изключва Йама и Нийама. Доводите, посочвани от тези йоги е, че, ако усвоиш медитацията, целият ти начин на живот се изменя така, че ти автоматично започваш да следваш Йама и Нийама. Шестте аспекта на Йога са:

Физически пози (асани)
Пранайама
Пратйахара
Дхарана
Дхйана
Самадхи

2. Съгласно Натх традицията е много важно ученикът да пречисти напълно своето тяло. Това е детайлно посочено в “Гхеранда Самхита”. Това е цялосно пречистване на всички жизненоважни органи на тялото като стомаха, носната кухина, хранопровода, очите, ушите, гърлото и пр. Едва след това ученикът е в състояние да изпълни всички стъпки в Йога. В Йога сутрите на Патанджали подобна подготовка не е посочена.

3. Следващата стъпка (в други системи в Йога) е ичучаването на физически пози. Все пак, след усвояването на важните асани, ученикът трябва да практикува най-основните асани като Сиддхасана или Ваджрасана. Смята се, че това е основната и важна поза за всички бъдещи садхани. Детайлно описание на тази поза е дадена от Джнанешвара в шеста глава на “Джнанешвари”, а също и в много от книгите на култа Натх. Казва се, че тази асана е необходима за всички ученици. Докато Патанджали казва, че можеш да седиш във всяка поза, която харесваш. Той дава сутрата “Стхира-сукхам асанам.”

4. Значението на Гуру или Учител е изключително в Натх. Всяка тяхна книга или Шастра започва със споменаването или преклонението с голяма почит и уважение пред Гуру Адинатх или Шива или Шанкара. Джнанешвари също започва с “Ом Намоджи Адйа.”
В Йога Даршана на Патанджали на Гуру не се придава подобно значение.

5. Натх Пантха твърди, че човешкото тяло се състои от някои много важни центъра или жизнени точки и войда (празнини). Всеки ученик трябва да ги познава и разбира. Казват също, че който не познава тези основни центрове не е йоги. Това се шест чакри, шестнадесет жизнени точки, две Лакши (точки за концентрация), пет войда, разположени в човешкото тяло. Нищо подобно не се дискутира в Йога сутрите на Патанджали.

6. Култът Натх сравнява човешкото тяло с красива къща, която има девет врати. То е съставено от пет основни елемента и всеки елемент има свое собствено божество. Деветте отвора са: двете очи, двете ноздри, двата ушни канала, устата, изходът на отделителната система и половият орган.

7. Натх Пантхите в техните различни книги, както е посочено по-горе, дават детайлни описания на седемте чакри, тяхното точно разположение в тялото, качествата и функциите им и т.н. Джнанешвара не посочва описание на тези чакри по причина, че желае да забрани тяхната интерпретация в стиховете на Бхагавад Гита. В основата на гръбначния стълб е разположена Муладхара чакра. Малко по-нагоре, под пъпа е разположена втората чакра, наречена Свадхистхана чакра. Третата е разположена близо до пъпа и е наречена Манипура. Четвъртата е разположена близо до сърдечния център и е известна като Анахата чакра. Петата е разположена в центъра на гърлото и е наречана Вишуддха чакра. Трябва да се отбележи, че всички тези чакри са разположени в Сушумна Нади, който преминава през гръбначния стълб. Това са изключително фини точки и не могат да бъдат локализирани чрез съществуващите сложни инструменти. Та са “наблюдавани” и видяни от великите риши в състояние на Самадхи. Тук откриваме и ограничеността на модерната наука. Шестата чакра е разположена на челото и между центъра на двете вежди. Тя е позната като Аджна чакра. Седмата и последна чакра е разположена в центъра на мозъка, в неговата връхна част. Патанджали не посочва нищо подобно в своите Йога сутри.

8. Съгласно Натх традицията в човешкото тяло съществуват 72000 нерва. От тях важни са десет нади . И от тези десет, три са от изключително значение. Те са известни като Ида, Пингала и Сушумна. Ида е познат като Чандра нади. Пингала е известна като Сурйа нади. Сушумна нади презинава през гръбначния стълб и е позната като Агни нади.Йога сутрите на Патанджали не отбелязват всичко това. Той посочва няколко нади като Курма нади. Липсва обаче детайлно описание.

9. Понятието за Прана е изключително детайлно изучавано в култа Натх. Казват че в човешкото тяло съществуват десет различни вида въздух или Вайу, които са познати като Прана, Апана, Самана, Удана, Вйана, Нага, Курма, Крикала, Девадатта и Дхананджайа. Всеки от тях е разположен в определа част на тялото. Всеки от тях има специфична роля и функция в тялото. Когато поемаме въздух, той се разклонява десетократно. Точно като водния поток, който започва от Хималаите и се разклонява в няколко ръкава и всеки ръкав се превръща в река, носеща отделно наименование. Съвременната медицинска наука не е способна да локализира тези десет различни типа въдух. Все пак, нашите древни йоги са “виждали” тези различни въздушни потоци вътре в тялото.
Подобно описание липсва в Сутрите на Патанджали.

10. Когато вдишваме, се появява един фин звук, познат като “Со”, а когато издишваме, се чува фин звук, известен като “Хам”. Всеки може да провери това практически. Този звук “Сохам” е произнасян непрестанно с всяко вдишване-издишване. В рамките на един ден, за двадесет и четири часа ние извършваме 21600 вдишвания. Това означава, че този звук, познат като Мантра, е звучал в нашето тяло толкова пъти (21600). Ако ученикът наблюдава всичко това съзнателно, това се превръща във велика Садхана. На тази Садхана се е придавало изключително голямо значение в традицията Надх. Подобно нещо не откриваме в Сутрите на Патанджали.

11. Най-важният аспект на Йога Садхана на Джнанешвара е активирането на Кундалини Шакти. Това е Тантричната Садхана в Натх. Джнанешвара е дал детайлно описание на този процес в шеста глава на своята книга. Това е практическо приложение на философията на Натх Пантх. Казва се че цялата вселена е създадена от енергията на Шива или Махашива, или Адинатха. Наричат я Шакти или космическа енергия. Тази енергия изпълва цялата вселена. Най-малката част от тази енергия е известна като Кундалини, а енергията, която съществува в цялата вселена, е известна като Маха Кундалини. Тази енергия присъства в човешките същества в потенциална форма (Супта Шакти). Йогите, изпитвали тази енергия, казват, че тя е като змия и е разположена в края на Сушумна нади, завита три и половина пъти. Това също е в съответствие с тяхната философия, която твърди: “Брахманди те Пинди”. Това означава, че всичко съществуващо във вселената съществува също и в човешкото тяло във фина/тънка форма. Натх Пантхите и техните велики учители като Горакшанатх са открили различни начини и методи за активирането на тази енергия. Светецът Джнанешвара е описал един метод за активиране на тази енергия. Този метод е посочен в почти всички книги на Хатха Йога и Натха Пантх, както и в някои Упанишади. Детайлно описание може да се намери в шеста глава на “Джнанешвари”. Тази енергия може да бъде събудена още посредством Мантра Йога, Лайа Йога и Бхакти Йога. Затова в “Джнанешвари” ние откриваме всички тези системи на Упасана.

Върховното състояние на Реализация или Мокша според тази традиция е съюзът на Шакти и Шива. Ученикът трябва да активира тази енергия и да й позволи да премине последователно през всичките шест чакри. Мястото на Шива е в последната чакра, която е известна като Сахасрара. В крайното състояние, садхака трябва да преведе своята енергия до тази последна чакра. Това е се смята за точката на съюза между Шакти и шива. Този, който успее в този процес, се смята за велик Йоги. Множество духовни сили, познати като сиддхи, са на разположение в това състояние. В древните шастри са дадени множество примери за Йоги, които са успели да постигнат това висше състояние. Джнанешвара е изпитал горепосочения съюз с Шива и затова е познат като Маха Йоги. В Йога сутрите на Патанджали не откриваме нищо за Кундалини Шакти.

12. В Натх Пантх се придава изключително значение на Гуру или Учителя. На него е отредено същото значение каквото и на техния Върховен Гуру Адинатх. Ето защо Джнанешвара дава най-голямо значение на своя Гуру Нивриттинатх и многократно посочва неговото име в Джнанешвари. Не само това, но той отдава заслугата за написването на тази книга изцяло на Нивриттинатх. Тяхната философия посочва, че ученикът може да постигне крайното преживяване на Истината или Шива единствено под постоянното ръководство на Гуру или Учител. Всяка една от книгите на Натх Падтх започва с поклон пред Гуру.

13. В Натх Пантх откриваме едно мистично или езотерично действие на пренасяне на духовната енергия от учителя върху инициирания ученик и този акт се нарича Шактипата. С огромните си сили Учителят може да активира енергията Кундалини на последователя. Това пренасяне той може да осъществи чрез докосване на определена част от неговото тяло или просто като го гледа. Това пренасяне на енергия може да бъде извършено върху ученик и когато той се намира на голямо разстояние от Учителя. Това е мистичен акт. След предаването на енергията, ученикът преживява нокои свръхестествени неща, невероятен поток от светлина и т.н. Все пак тези ученици, които наистина желаят да го постигнат, трябва да се запознаят с книгата “Събуждането на Кундалини” на Пандит Гопи Кришна, който преживява всичко това преди около 25 години в Кашмир
Разбирането за Шактипата липсва в Йога сутрите на Патаджали.

14 Натх Пантх отдава голямо значение на практикуване на определени физически пози, познати като Мудри. Те са полезни при медитацията и при активирането на енергията Кундалини и шестте чакри. Следователно, всеки ученик трябва да усвои тези Мудри. Древните писания говорят че Мудрите са 25. От тях десет са много важни. С практикуването на мудрите ученикът е в състояние да се освободи от всякакви болести и може да постигне някои свръхестествени сили. Заради тези многобройни ползи, ученикът е научавал тези позиции и след като е постигал тези опитности, е бил обучаван в Пранайама. Никъде в Йога сутрите на Патанджали не се говори за мудрите.

15. Съществува и различие между Дхйана-медитацията на Патанджали и Джнанешвара. Патанджали дава определение на Дхйана в своите Йога Сутри. Практикуващият трябва да се концентрира върху определена част от тялото или върху някаква външна точка. Този процес е познат като Дхарана. Когато практикуващият постигне успех в концентрацията върху определената точка, за достатъчно дълго време, тя се превръща в Дхйана. За концентрацията в определената точка практикуващият трябва да използва своя ум. В Кундалини Йога, практикуващият изобщо не трябва да използва своя ум . Той трябва да практикува Кумбхака, докато умът напълно престане да функционира.Вместо концентрация върху определена точка, практикуващият трябва да активира енергията Кундалини. Това е много по-висш път. Това мнение е било потвърдено от Сър Джон Удроуф, в неговата книга “Змиевидната Еенергия”, сс. 314 и 315 от единадесетото издание, на което учените и философите винаги могат да се позоват.

16. Патанджали отделя значително място на Самадхи, което е наречено Сампраджната Самадхи и Асампраджната Самадхи. Състоянието Самадхи е било детайлно изучаванов Натх Пантх, който е следвал и Джнанешвара. Натх Пантх разделя Самадхи на шест категории, които са познати като: 1) Дхйана Йога Самадхи, 2) Нада Йога Самадхи, 3) Расананда Йога Самадхи, 4) Лайа Йога Самадхи, 5) Бхакти Йога Самадхи и 6) Раджа Йога Самадхи. Как всеки вид Самадхи може да бъде почувстван също е детайлно посочено. Учените и философи могат да се позовават на седма глава на “Гхеранда Самхита”, която дава пълното им описание.

В заключение, бих желал да подчертая, че тези две Йога системи са различни. Причината да твърдя това е очевидна. Тяхната ф илософска основа е различна. Затова Йога на Натх Пантх е в съгласие с Хатха Йога, Кундалини Йога, Мантра Йога и Бхакти Йога. Тази Йога философия следователно е многоизмерна. Освен това резултатите тук се постигат много бързо. Това е било обещано от Горакшанатх в неговата книга. Препоръчително е, все пак, практиките на този вид Йога да бъдат изп ълнявани под ръководството на опитен учител.

Накрая бих желал да цитирам стихове IV.114 (13) от “ХАТХА ЙОГА ПРАДИПИКА”. Там е казано, че ДОКАТО НЕ СИ В СЪСТОЯНИЕ ДА АКТИВИРАШ ЕНЕРГИЯТА КУНДАЛИНИ, ДОКАТО НЕ СИ СПОСОБЕН ДА ПОСТИГНЕШ ПЪЛЕН КОНТРОЛ НАД СВОЯТА ПРАНА ЕНЕРГИЯ, ДОКАТО НЕ СИ В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРЕЧИСТИШ СУШУМНА НАДИ, ЦЯЛОТО ТВОЕ ПОЗНАНИЕ Е ВЪНШНО, БЕЗПОЛЕЗНО И ИЗПЪЛНЕНО С ЕГО.
ТО Е ПРОСТО УПРАЖНЯВАНЕ В ГОВОРЕНЕ И НИЩО ДРУГО.”


.

Отново точно ти(въпреки резервите ми към вашата Традиция) постваш статия, за която няма кака да не ти благодаря. Интересното е и това, че точно снощи прочетох един цитат от Горакнатх от“Сиддха Сиддханта Паддхати”. Реших че е мн важен и трябва да го постна и днес ти постваш цяла статия в която става въпрос и за Натх Традициятя, е и не само...
Статията е много важна за мен и поради това че ми посчва Традиция с разбирания и мироглед мн ценни за мен поради ред причини...
Отново искрени благодарности...

ЛА ИЛЛА ИЛ АЛЛА

Редактирано от titiksha_ на 20.12.05 12:01.

имай придвид че в статията която по-горе е дал има много неверни неща за натхите
знам подробности от живота на човек, последовател на линията натхи, реализиран учител джнана, който въобще не е правил никакви йогийски упражниния и асани
познавам много подробно духовния му път
няма да ти кажа кой е

не вярвайте на всичко, което пишат и говорят разни йоги, професори от йога университети и т.н.

Готина статия, готино изказване.
Дано тези двамата йога-чекисти разберат за какво става въпрос.

Знам и за Кого говориш... Но противоречието според мен е привидно...
А от друга страна нямам никакво желание да споря... В последно време споренето по някаквa тема ми се вижда.... доста безмислено...

ЛА ИЛЛА ИЛ АЛЛА

Редактирано от titiksha_ на 20.12.05 17:44.

Откъс от интервю с писател и издател, живял известно време с Нисаргадатта Махарадж,
където говори за линията на Натхите:
(от сайта http://www.davidgodman.org/interviews/nis1.shtml)

Harriet: What else did you glean about his background and the spiritual tradition he came from?



David: He was part of a spiritual lineage that is known as the Navnath Sampradaya. This wasn't a secret because he had photos or pictures of many of the teachers from his lineage on his walls. He did a Guru puja every morning at the end of which he put kum kum on the foreheads of all the teachers in his lineage and on the photos of everyone else he thought was enlightened. I should mention that his walls were covered with portraits. Ramana Maharshi was there, and so were many other famous saints who were not part of his lineage. Mixed in with them were other pictures, such as one of Sivaji, a famous Marathi warrior from a few hundred years ago.

I once asked him why Sivaji had made it onto his walls, and he said, 'My son wants me to keep it there. It's the logo on our brand of beedis. He thinks that if it is mixed in with all the other pictures that I do puja to, sales will increase.'



Harriet: What did he say about all these photos of the people from his lineage? Did he never explain who they were?



David: Never. I only found out what their names were a few years later when I came across a book by R. D. Ranade, who was in a Karnataka branch of the sampradaya. He, or rather his organization, brought out a souvenir that contained the same photos I had seen on Maharaj's walls, along with a brief description of who they were.

I do remember one interesting story that Maharaj told about the sampradaya. He had been answering questions in his usual way when he paused to give us a piece of history:

'I sit here every day answering your questions, but this is not the way that the teachers of my lineage used to do their work. A few hundred years ago there were no questions and answers at all. Ours is a householder lineage, which means everyone had to go out and earn his living. There were no meetings like this where disciples met in large numbers with the Guru and asked him questions. Travel was difficult. There were no buses, trains and planes. In the old days the Guru did the traveling on foot, while the disciples stayed at home and looked after their families. The Guru walked from village to village to meet the disciples. If he met someone he thought was ready to be included in the sampradaya, he would initiate him with mantra of the lineage. That was the only teaching given out. The disciple would repeat the mantra and periodically the Guru would come to the village to see what progress was being made. When the Guru knew that he was about to pass away, he would appoint one of the householder-devotees to be the new Guru, and that new Guru would then take on the teaching duties: walking from village to village, initiating new devotees and supervising the progress of the old ones.'

I don't know why this story suddenly came out. Maybe he was just tired of answering the same questions again and again.



Harriet: I have heard that Maharaj occasionally gave out a mantra to people who asked. Was this the same mantra?



David: Yes, but he wasn't a very good salesman for it. I once heard him say, 'My Guru has authorised me to give out this mantra to anyone who asks for it, but I don't want you to feel that it is necessary or important. It is more important to find out the source of your beingness.'

Nevertheless, some people would ask. He would take them downstairs and whisper it in his or her ear. It was Sanskrit and quite long, but you only got one chance to remember it. He would not write it down for you. If you didn't remember it from that one whisper, you never got another chance.



Harriet: What other teaching instructions did Siddharameshwar give him? Was he the one who encouraged him to teach by answering questions, rather than in the more traditional way?



David: I have no idea if he was asked to teach in a particular way. Siddharameshwar told him that he could teach and give out the Guru mantra to anyone who asked for it, but he wasn't allowed to appoint a successor. You have to remember that Nisargadatta wasn't realised himself when Siddharameshwar passed away.

Индуизм включает в себя множество сект, вероисповеданий и культов, и происхождение большинства из них утеряно в веках. Натх Сампрадайя, позднее названная Навнатх Сампрадайей, — одно из учений мифического Риши Даттатрейи, который считается объединённой инкарнацией святой троицы Брахмы, Вишну и Шивы. Уникальные духовные достижения этой легендарной фигуры упомянуты в Бхагавате Пуране, Махабхарате, а также в самых ранних Упанишадах. Некоторые считают, что это ответвление Хатха Йоги.

Каково бы ни было его происхождение, учение Натх Сампрадайи с течением веков стало запутанным, как лабиринт, и приняло разные формы в разных частях Индии. Некоторые Гуру Сампрадайи делают акцент на бхакти, преданности, другие — на джняне, знании, третьи — на йоге, единении с высшим. В четырнадцатом веке мы находим Свами Сватмарама, великого хатха йогина, оплакивающего «тьму, вырастающую из множественности мнений». Чтобы разогнать её, он зажёг свет своей знаменитой работы Хатха Йога Прадипика.

Согласно некоторым знающим комментаторам, Гуру-Натхи утверждают, что всё творение рождено из нады (звука), божественной первопричины, и бинду (света), физической первопричины, а Высшей Реальностью, из которой эти две первопричины проистекают, является Шива. Освобождение, по их словам, — это слияние души с Шивой посредством процесса лайи, растворения человеческого эго, чувства «я».

В повседневных инструкциях к своим преданным, однако, Гуру-Натхи редко обращаются к метафизике, обнаруженной учёными в их учениях. В действительности, их подход абсолютно неметафизический, простой и прямой. В то время как повторение священных мантр и молитвенных гимнов, а также поклонение идолам — традиционная черта сект, их учение подчёркивает, что Высшая Реальность может быть реализована только в сердце.

Натх Сампрадайя стала называться Навнатх Сампрадайей, когда, где-то далеко в прошлом, последователи этой школы выбрали девятерых из своих ранних Гуру в качестве примеров своей веры. Полного единодушия касательно имён этих девятерых Мастеров нет. Наиболее широко распространённый список таков:

...
1. Матсиендранатх,

2. Горакхнатх,

3. Джаландхарнатх,

4. Кантинатх,

5. Гахининатх,

6. Бхартринатх,

7. Ревананатх,

8. Чарпатнатх,

9. Наганатх.

Из этих девяти Мастеров Гахининатх и Ревананатх имели огромное число последователей в южной Индии, включая Махараштру, штат, которому принадлежит Шри Нисаргадатта Махарадж. Говорят, что Ревананатх основал собственную подшколу и выбрал Кадасиддха своим главным учеником и преемником. Последний инициировал Лингаджангам Махараджа и Бхаусахиб Махараджа и отдал на их попечение свой ашрам и распространение его учения. Бхаусахиб Махарадж позднее основал то, что затем стало известно как Инчегери Сампрадайя, новое движение внутри традиционного круга. Среди его учеников — Амбурао Махарадж, Гирималлешвар Махарадж, Сиддхарамешвар Махарадж и знаменитый философ д-р Р.Д. Ранаде. Шри Нисаргадатта Махарадж — прямой ученик и преемник Сиддхарамешвара Махараджа.

Здесь следует упомянуть, что Шри Нисаргадатта, хотя официально и был Гуру ветви Инчегери Навнатх Сампрадайи, не придавал большого внимания сектам, культам и вероисповеданиям, включая своё собственное. В ответ на вопрос посетителя, который хотел присоединиться к Навнатх Сампрадайе, он сказал:

...
«Навнатх Сампрадайя — это просто традиция, метод обучения и практики. Она не определяет уровень сознания. Если вы примете учителя линии Навнатх Сампрадайя как своего Гуру, вы присоединитесь к Сампрадайе... Ваша принадлежность — это вопрос ваших чувств и убеждений. Ведь на самом деле это просто вербальный и формальный уровень. В действительности нет ни Гуру, ни учеников, ни теории, ни практики, ни неведения, ни реализации. Всё это зависит от того, чем вы себя считаете. Познайте себя. Ничто не может заменить познание себя».

Учение Навнатх Сампрадайи предлагает ищущему королевскую дорогу к освобождению, дорогу, на которой объединяются все четыре тропинки: бхакти, джняна, карма и дхьяна. Адинатх Бхайрава, которого считают воплощением Господа Шивы, в своей работе, озаглавленной Натхлингамрита, утверждает, что путь, указанный школой Натх, — лучший из всех и ведёт к прямому освобождению.

Духовните предшественици на Нисаргадатта Махарадж се наричат със събирателното име "Деветте Майстори". Легендити говорят, че техния първи учител е бил Риши Даттатрейя, великото въплъщение на Троицата Брахма-Вишну-Шива.
Но Нисаргадатта Махарадж казва: "Даже Деветте Майстори (Навнатх) са мит"

Все пак какво е особеното в тяхното учение? - Това е простотата както в теорията, така и практиката.
СЪЩНОСТТА НА ПРАКТИКАТА Е ДА СЕ ПОТОПИШ В УСЕЩАНЕТО НА "АЗ" ТОЛКОВА РЕАЛНО И ЖИВО, ЧЕ ДА СТИГНЕШ ДО НЕГОВИЯ ИЗТОЧНИК, от който то се появява и в който се връща. Този безвременен източник на съзнателно битие е нашата истинска същност, нашата природа, само-битие, сварупа.

Когато го запитали, как човек става Навнатх, чрез инициация или чрез приемственост, Нисаргадатта отговаря, че по НИТО ЕДИН ОТ ТЕЗИ НАЧИНИ.
"Традицията на Деветимата Майстори Навнатх Парампара е подобна на река - тя тече в океана на реалността и носи със себе си всеки, който влиза в нея."

За да си от тази традиция, не е нужно да си приет като ученик от жив майстор. Тези, които практикуват садхана, като фиксират ума си на "аз съм", могат да чувстват връзка с онези, които са практикували тази садхана с успех. Те могат да наричат себе си Навнатхи, но с това само изразяват своето чувство на свързаност с предшествениците на тази традиция. Това им доставя удоволствие, да се чувстват че принадлежат на призната традиция.
Но по този начин кръгът на "обществото на мъдреците" от тази традиция се разширява.

Когато го питат, дали така се получава някакъв по-специален достъп до източник на сила и милост, Той отговаря:
"Сила и милост се дава на всеки, стига само да помоли за това. Да си приписваш определено име и принадлежнжст не помага.
Наричайте се както искате - но ако през цялото време помните за себе си, постепенно ще се премахват препятствията към познание на себе си."

Не е важно как ще наричаш себе си, думите не са важни. Името няма да ни измени. В най-добрия случай може само да ни напомня как трябва да се държим.
Съществуват традиции и последователност на Учители, които имат ученици и по този начин поддържат линията. Но поддържането на традицията не е задължително, то е право на избор. То прилича на родово име.

А дали трябва човек да е реаличиран, за да е Сампрадая?
- Навнатх Сампрадая е просто традиция, МЕТОД НА ОБУЧЕНИЕ И ПРАКТИКА. Тя не определя нивото на съзнание. Може да приемете учител от тази линия и обикновено получавате знак за милост: поглед, докосване, дума, понякога ярък сън или ясен спомен. Понякога този единствен знак за милост предизвиква бързи промени в характера и поведението на човека.

"Принадлежността на човек е въпрос на чувства и убеждения. Това е само на вербално и формано ниво.
В действителност няма нито Гуру, нито ученици, нито теория, нито практика, нито невежество, нито реализация. Всичко зависи от това за какво се смятате. - Познайте себе си. Нищо не може да замени познанието на себе си."

Яго писа:

„….Накрая бих желал да цитирам стихове IV.114 (13) от “ХАТХА ЙОГА ПРАДИПИКА”. Там е казано, че ДОКАТО НЕ СИ В СЪСТОЯНИЕ ДА АКТИВИРАШ ЕНЕРГИЯТА КУНДАЛИНИ, ДОКАТО НЕ СИ СПОСОБЕН ДА ПОСТИГНЕШ ПЪЛЕН КОНТРОЛ НАД СВОЯТА ПРАНА ЕНЕРГИЯ, ДОКАТО НЕ СИ В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРЕЧИСТИШ СУШУМНА НАДИ, ЦЯЛОТО ТВОЕ ПОЗНАНИЕ Е ВЪНШНО, БЕЗПОЛЕЗНО И ИЗПЪЛНЕНО С ЕГО.
ТО Е ПРОСТО УПРАЖНЯВАНЕ В ГОВОРЕНЕ И НИЩО ДРУГО.”….”

Това е вярно, но трябва да се обясни какво точно означава да се активира Кундалини, и да тръгне по Сушумна??

Ако под активиране на кундалини се разбира налудничавата самохипноза да се вижда ореол над главата на Дебеланата Нирмала, или да се чувства хладен полъх, или изтръпване на ръцете (от това че сте ги държали дълго време прострени напред към портрета на дебеланата) това значи че си губите времето наистина с глупости. БЕЗПОЛЕЗНА РАБОТА както казва Яго.

Активиране на Кундалини означава да се научи човек да мисли безпристрастно и обективно, не от „гледна точка на егото и личните интереси”.

Ето какво е писано например пак в Хата Йога Придипика


(гл.2 ст.42) - “ Когато Прана тече през Сушумна умът става стхира (устойчив, стабилен, мисълта не бяга безразборно насам натам). Тази устойчивост се нарича Манонмани.”

При обикновените хора, които не практикуват йога, мисълта е като луда маймуна подгонена едновременно от разярен лъв и от рояк оси. Тя скача от клон на клон, от дърво на дърво и не се спира дори за миг. Умът на обикновеният човек е необуздан, движи се безразборно от една посока в друга, отскача от една идея на друга, движен от безброй желания, подтикван от чувственият ум (манас) или от хладнокръвно пресметливия груб интелект. Обаче, когато прана тече през Сушумна, човек живее в настоящият момент, СЕГА И ТУК. Умът не бяга в миналото или бъдещето, йогинът е адекватен на настоящият момент. Когато праничните токове (тоест мотивацията за дадено действие), текат през Сушумна, тогава йогинът не бива въвлечен в действието, нито емоционално нито интелектуално. Той е безпристрастен наблюдател, не действа от позицията на рага-двеша, “аз харесвам това - аз не харесвам онова”. Той действа от позицията на изпълняващ действието като дълг и в духа на жертвоприношението, ягня.

(гл.4 ст.20) - “Когато прана тече през Сушумна, (умът) е в състояние Манонмани. Ако не (тече през Сушумна) тогава останалите практики са безполезно усилие за Йогина.”

В тази сутра се подчертава колко е важно праната да тече през Сушумна. Ако ние не може да действаме от позициите на безпристрастен наблюдател – Сакши, тогава всички останали йогически практики, упражнения, церемонии, обреди и т.н. стават само безполезно бреме за йогина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет Яго,
Първо искам да те помоля да си кажеш вътрешно, че ще водим дискусия с аргументи, а няма да се обиждаме на непросветленост и да се замерваме с кухи думи, който са само израз на емоционално отношение към отсрещната страна и нищо повече. Ако си съгласен с това условие, прочети отговора ми по-нататък.
Започвам с това, с което съм съгласен. Абсолютно си прав като казваш, че споровете които сме предизвикали в темата за сутрите са безплодни! Поемем своята отговорност за това.
Не съм приел Йога сутра като единствено учебно помагало в йога обаче (аз самият не мога да кажа че съм привърженик на самкхя философията на която се опира Патанджали). Има множество текстове, които можем да разглеждаме като също толкова значими (дори повече!). За мен това са упанишадите, Багавад Гита, коментарите и съчиненията на Шанкара... В хатха йога авторитетни са други текстове (Хатха йога прадипика, Гхеранда самхита, Шива самхита) и т. н.
Чисто и просто в Йога сутра са синтезирани основните принципи на практиката, и то по един изключително точен начин. Това е всичко и то се признава от доказаните светци на които се позоваваш. И не само това, ами текста се смята за свещен, а Патанджали практически се обожествява. Вярно е, че той не е създал раджа йога, не случайно Вяса пише, че той дава “повторно” изложение на йога. Предходното наследство е видно и от упанишадите, в Майтраяния например е даден път, много подобен на този от сутрите, който обаче се състои от шест етапа.
Не си прав и за това, че в сутрите не се придава голямо значение на гуру. Самият стил на сутрите доказва това. Защото те съвсем не са изчерпателно ръководство по йога, а по-скоро един конспект от основните пунктове в учението, които просто няма начин да се разберат адекватно и да се приложат на практика без наставленията на Гуру. Ако Патанджали смяташе, че гуру е излишен, щеше да напише доста по обемен труд с множество разяснения и картинки с примерно заглавие “Да практикуваме сами йога за 21 дни”. Той обаче е написал само няколко свитъка с кратки афоризми, които да послужат като маркировки по пътя. А знаем, че маркировките в планината обикновено не могат да заместят опитния водач. Трудно ми е да предположа защо смяташ, че за мен е характерно нихилистично и безкрайно агресивно отношение към всеки Гуру. Дори и в съвременния свят има много хора който са всепризнати и можем с пълно право да ги наречем гуру. Трябва ли да споменавам имената на Свами Вивекананда, Свами Шивананда, Рамана Махариши, Кришнамачария...
Що се отнася до статията, в нея мисля има някой неточности. Например Ишвара в раджа йога няма значението на лице, чието грехове са унищожени, а на дух (пуруша), който никога не е бил зависим от греховете. Трудно ми е да направя връзката с джайнизма, там изобщо няма нещо подобно на Бог. Не съм съгласен също че хатха йога (по-специално) е много различна от класическата (аштанга) йога. Пътят на хатха йога се състои от абсолютно същите осем етапа, а и в самата хатха йога прадипика е казано, че той води към раджа йога!
Надявам се, че съм успял да разсея поне малка част от твойте съмнения.

Животът е хубав.