Тук искам да обърна внимание на някой приложения на принципа на финост за който стана дума във Кундалини йога. Ще го пействам още един път тук по долу за тези които не са го прочели.


Преди да продължим тук ще дадем един от най основните принципи на веданта, който е универсално приет от всички останали философски системи на Индия. Този принцип има важни практически приложения затова е добре да се запомни. Това е принципа за Финото и Грубото. Съгласно този принцип татвите са подредени по степен на тяхната грубост и възможност да проникват. Редът е следният.

Най-виното, и най всепроникващото това е Атман. По груби и по малко проникващи от него са както следва:

- Авякта това е непроявеното, тоест васаните - спящите тенденции

- Будхи – интлектът
- Ахамкара – егоистичният принцип
- Манас – чувственият ум

фините елементи

- Танматрата Шабда – идеята за звук
- Танматрата Спарша – идеята за допир
- Танматрата Рупа – идеята за форма и цвят
- Танматрата Раса – идеята за вкус
- Танматрата Гандха – идеята за мирис

грубите елементи

- Акаша – пространство
- Ваю – въздух
- Агни – огън
- Апас – вода
- Притхви – земя

Джнана индриите – осезателните органи

- Шротра – уши и слух
- Твак – кожа и допир
- Чакшу – очи и зрение
- Джихва – език и вкусово осезание
- Гхрана – нос и обоняние

Карма индриите – органите за действие

-.Вак – език за говор реч
- Пани - ръце
- Пада - крака
- Упастха - органи за възпроизвеждане
- Паю - анус и органи за отделяне на урина

Съгласно този принцип има две условия:

1. Първо условие:

От по финото произлиза по грубото. Общите правила са:

От сатвичната част на петте танматри (фините елементи) се обособява: антакарана (вътрешния инструмент) = чита (памет) + ахамкара (егоистичния принцип) + манас (ума, емоции, чувства) + будхи (интелект, дискриминиране)

От раджастичната част на петте танматри се обособяват петте прани: прана, апана, вияна, удана, самана

От сатвичната част на всяка танматра се обособява нейната съответствуваща жнана индрия (осезателен орган)

От раджастичната част на всяка танматра се обособява нейната съответствуваща карма индрия (орган на действие)

От тамастичната част на всяка танматра се обособява всяка следваща по-груба:

От Тамастичната част на Шабда се обособява Спарша;
От Тамастичната част на Спарша се обособява Рупа;
От Тамастичната част на Рупа се обособява Раса;
От Тамастичната част на Раса се обособява Гандха.

2. Второ условие:

По грубото ТРЯБВА се контролира с по финото. На практика се вземат под внимание само трите главни: тялото, умът и интелектът - кая, манас и будхи. Това означава, че тялото трябва да се контролира от манас тоест ума. Ума – манас трябва да се контролира от Будхи интелекта. Много често обаче става обратното. Разумът и ума служат на тялото и сетивата. Сетивните удоволствия са тези които са водещите в нашите мотиви и нашите действия. Разумното остава на заден план, за сметка на дребни сетивни удоволствия. Човек попада под контрола на собствените си сетива. Умът и разумът започват да служат за тяхното задоволяване.

В Катха Упанишада (гл. 3 стих. 3 и 4) се дава следното сравнение: “...Познай Атман като пътник (господар) на колесницата, тялото е колесницата, знай Будхи като колисничар и Манас като юздите. Казва се, че Индриите са конете, а обектите на познание са пътищата по пасищата...”

Това сравнение е много известно, защото обяснява основни във Веданта понятия, за какво служат, какви са взаимовръзките им. Атман или истинското себе е като господаря на колесницата в смисъл, че той е само Сакши, пасивен безпристрастен наблюдател, свидетел и не взема участие в управляването на колесницата. Той просто отива от едно място на друго като пътник. В момента, в който се намеси в управляването на колесницата, той се превръща в колисничар, тоест в Будхи. Будхи или интелекта е този, който управлява колесницата по кои пътища и накъде да вървят конете. Колисничарят не може директно да управлява конете, той си служи с юздите. По същия начин Будхи (интелекта) не може да управлява директно Индриите - органите за осезание и действие. Будхи си служи с Манас тоест ума, емоциите, чувствата. Само, когато има създаден интерес към даден предмет или явление, само тогава ние пристъпваме към действие. И накрая конете ако не бъдат управлявани ще ходят безразборно насам натам, а това неизбежно ще доведе до разрушаване на колесницата и пътникът ще трябва да търси нова колесница за да продължи пътя си. По същия начин, ако органите за осезание не бъдат контролирани интелигентно и се отдадем само на чувствени удоволствия ще се стигне до разруха на тялото и ума, в крайна сметка.

Колкото човек е по напреднал в йога, толкова повече неговият разум Будхи е в контрол над ума и сетивата. Колкото по въвлечен е човек в света, толкова повече неговата колесница е оставена на произвола на конете да ходят където си искат. Тоест сетивата са тези които ръководят целият живот на човек.

Във връзка с горното искам добавя тук е две точки за разискване:

1. Разпространено е мнението според някой „йоги” че истинска хубава и правилна практика по йога е само връзването на възел върху черджето, и медитацията върху разни „видения”. Като в същото време се порицава четенето и ученето на писанията, смята се че това било празно философстване, и от него нямало никаква полза.

Хата йога е много ниска степен на развитие когато се прави с цел укротяване на ума. Това е един вид опит да се контролира ума, което е по висше, с помощта на тялото което е много по грубо. Резултатите от такава практика са винаги много краткотрайни и се обръщат в тяхната противоположност в най скоро време ако се остане на това ниво. За да не се остава на това ниво е нужно да се продължи с по висшите степени на йога, при които върху ума се действа далеч по ефикасно. Това не означава че хата йога, азаните, пранаяма, мудри и бандхи трябва да се спрат. Нищо подобно. Но тогава те се изпълняват по един съвсем друг начин, корено различен от този който е характерен за начинаещите. Когато йогинът напредне в контрола на ума, тогава азаните, пранаяма, мудрите и бандхите се случват СПОНТАННО!! Има голяма разлика между двете. В първият случай имаме само подражание, сляпо копиране на поза или дишане. Във вторият случай имаме навлизане в медитационо състояние, при което тялото и дишането автоматично влизат в азана и пранаяма.

Стремежа на някой йоги да постигнат свръх сетивни усещания, разни видове халюцинации които за тях са доказателство за тяхната духовност е отново отклонение от принципа за финоста. Защото всички видове „видения” не са нищо друго освен съчетание от петте елемента, и те са само вид сън. Те не могат да бъдат сериозна практика, и ако се случат с йогина, той трябва да ги отхвърли без да се замисля дори. Те не могат да доведат до контрол на ума, а по скоро до загуба на ума. Доказателство за това се виденията които се получават от наркоманите. Вероятността те да получат просветление е доста слаба, и в повечето случаи те се хващат за тези „весели състояния на ума” както ги нарича Буда и остават привързани към тях. В България ми се струва че най-известните подобни отклонения са тези на Сахаджите, на които им духа над главите:):)

Що се отнася до четенето на "философската литература" това е една от най добрите практики по йога. За съжаление не всеки е дораснал достатчно да види дори необходимоста от подобна практика. Четенето на писанията води до научаване на истини и принципи, които човек може да започне да прилага директно в своето мислене, и по този начин да започне да програмира по един съвсем друг различен начин ума си. При обикновеният човек, умът е оставен на самотек, да се самопрограмира, без да се обръща внимание на това в каква посока ние насочваме нашете мисли. След като се прочетат писанията, човек се научава да програмира собственият си ум в необходимата посока.

2. Демагогията на някой да имат нахалството да разправят, че било ОК да се пийва биричка и хапват кебапчета, да си угажда човек на сетивата. Тези хора пък са до толкова заблудени, че дори не виждат собствената си привързаност към сетивните удоволствия. Това е един много известен трик който ума и интелекта често играят със нас. Нарича се на технически език „ОПРАВДАНИЕ”.

Ето как се обяснява горният случай. Тези „йоги” които имат слабост към „кебапчетата и биричката”, четат разна литература, чули от тук от там някой неща и започват да тълкуват. В йога се казва, че човек не трябва да проявява привързаност към своето тяло, или своето благополучие, своето его и т.н. И тези „йоги” започват да оправдават своята слабост към „кебапчетата и биричката” че виждаш ли не им пукало, че по този начин те си били навреждали. Те обвиняват другите които имат волята да се въздържат, че „онези” били твърде много привързани към своето здраве, или към своето малко аз.

От това на тях започва да им расте едно двойно его и изпадат в двойна илюзия. От една страна те се отдават на удоволствията, а от друга страна се утешават с едно самохвалство че: „Виждате ли, ние сме толкова напреднали че дори не ни пука за нашето тяло и за нашият живот!”

В същност тези „йоги” стават до такава степен зависими от своите пристрастия, че са готови да жертват дори своя живот, само и само да задоволят една моментна лакомия, глезотия и себеугаждане. Това е типично за алкохолиците. Но от гледна точка на йога, няма значение дали човек е пристрастен към алкохол, цигари, шоколад, пари, коли, знание или каквото и да е друго.

Вярно е че в началото на своята кариера, всички йоги минават през една или друга форма на дребнав егоизъм, един вид фанатизъм към придържане към диета и дневен режим. Но това е в началото, и не трябва да бъде порицавано. С течение на времето, ако тези йоги бъдат насочени в правилна посока, те ще се издигнат над тези дребни егоистична привързаност към тялото. Почти невъзможно е обаче „йоги”, които са започнали да се наслаждават на удоволствията да излязат невредими от подобна клопка на ума.

Ekam sat viprah bahudha vadanti - Едната истина мъдреците наименуват различно

Редактирано от Brahman на 28.10.05 17:36.

Този който определя правилността на действията на другите е егото ти. Този, който разбира е пак егото ти. Този, който сам себе си критикува е пак егото ти. Какво ще кажеш, лъжа ли ? Кой те пита? Пак едно его, което се прави...


Разликата е, че просто го знам.

Мога да го подхранвам егото, мога и да не го подхранвам. Кой може да го подхранва или не?, кой е този моралист или не дето стои отзад? Пак егото.
Чат ли си сега, какво знам? Кой го знае това? Аха-ха...трала-ла, трала-ла.

Не разбирам какво точно искаш да кажеш, мисълта ти е малко объркана. Не само че не разбирам към коя част на постинга е насочена твоята бележка, но дори не разбирам дали подкрепяш, или критикуваш нещо. Ще ме извениш ако може обясни още веднъж по подробно какво точно искаш да кажеш?

Ekam sat viprah bahudha vadanti - Едната истина мъдреците наименуват различно

В цялата работа има заложен взрив. Радвам се, че не можеш да го навържеш с ума си, това е добре. Ще си пишем пак.

Отговорът ти ми напомня на следната ситуация която може да възникне по време на война например.

Миньор е направил голям взрив около противника, и чака само онзи да мръдне за да избухне взрива. На всичко от горе той е абсолютно сигурен че няма да има грешка и противника ще хвръкне във въздуха така или иначе. Затова той му казва направо какво ще стане с него, и иска да се наслади на паниката която ще придизвика

Както и да е ще внимавам къде стъпвам за в бъдеще, особено за някой по хлъзгави и миризливи мини които макар че не се взривяват все пак могат да придизвикат неприятни емоции

Ekam sat viprah bahudha vadanti - Едната истина мъдреците наименуват различно

да ви имам проблемите
и вие сте изпуснали момента да отидете на чичко доктор

Очаквах далеч по силна съпротива от скараджиите и бираджиите йоги, ама май са се запиляли някъде из кръчмите и не им е до мохабети тук. Само една невзрачна забележка от някакъв си „непушач” която е май пусната от отрезвителното, и мъгляви бръщолевици за бомби.

В същност това може и да е добър признак, в смисъл че тези „йоги” започват да проглеждат по малко и да разбират истината за своята привързаност към „скара бирата” и как егото им играе номера.

Онова което искам да допълня е само че йога не е против удоволствията, нито пък казва че трябва да има ограничение, или лишаване от нещо. Напротив, има йоги които правят абсолютно всички „забранени” неща. Но те ги „правят” с „неправене”, тоест без привързаност. Затова например ако „скара бирата” липсва, от това няма да им се развали доброто настроение, нито пък говорят за скара бирата с очакване, нито пък има носталгия и сантименталничене за скара бири. Нито пък ако скара бирата е в изобилие, от това няма да станат по весели.

За истинските йоги, ако има скара бира, им е добре, ако няма скара бира пак им е добре. Това е трика, независимост. Всичко може да донесе удоволствие на истинския йоги, дори само да наблюдава изгрева може да му донесе същата радост както скара бирата. Но трябва да е доста напреднал човек за да може да почувства тези неща, да почне да ги разбира. И за съжаление нужна е практика но не в кръчмата.


Ekam sat viprah bahudha vadanti - Едната истина мъдреците наименуват различно

Редактирано от Brahman на 29.10.05 13:38.

привързаността към бирата или към дрените писания примерно,
си е все привързаност Всеки си е с нагласите и наклонностите и ще си ги носи я до гроб, я докато не му се случи друга случка евентуално

с две думи: "всеки си е башка шашав",
както казват в един небезизвестен край на Булгаристан

Вярно е Започваш да разбираш по малко. Сега след като знаеш че е привързаност, пусни я, хвърли я, не я стискай.

Няма значение каква е привързаноста, тя винаги може да се пусне!!!! Така че хвърляй привързаноста Не я носи със себе си.

И още едно допълнание, писанията са като горещ въглен, колкото повече ги носиш, толкова повече ти се иска да ги хвърлиш. Та препоръчвам ти да развиеш привързаност към писанията по скоро, от колкото към скара бирата

Ekam sat viprah bahudha vadanti - Едната истина мъдреците наименуват различно