много глупаво изказване, с което премахваш необходимостта от вякакви практики в концентриране и медитация

то май всичката ви работа е такава - "абе, нищо не е от значение, дали си пробуден или спиш е все едно"

- ама не!

"много глупаво изказване, с което премахваш необходимостта от вякакви практики в концентриране и медитация"

Виж пак последното изречение от въпросното ми глупаво изказване.

Животът е хубав.

Значи знаеш повече от Гурджиев и Ошо?
Те не случайно са го казали това. Имат личен опит.
И не е все едно колко време можеш да задържиш в ума си само един обект. Това си е точно критерии за пробуденост!

Ами точно на това се учим...да дадем възможност да се случи!!!

Скоро си говорихме с един приятел,че някои учители казват,че нищо не трябва да се прави,а други,че само техните техники сработват...
Истината е сякаш по средата...както винаги...или поне личното ми усещане е такова,че преди да се случи и медитацията и "нещото" мноооого работа трябва да се свърши...


Този живот е сън!Време ми е да се събудя!

aide stiga s taia tema ...
Meditiraite be xopa , meditiraite..

a koito tolkova mu e kef da se koncentrira

da pomeditirame ima li varhu kakvo do se koncentrirame?

koncentracia-gledane v 1 to4ka.
maditacia-ritmi4no vazdi6ane

Съгласна-за точката...
Като ми писа Раджа,че може в стена да се концентрираш ...седях и мислих,седях и мислих...и като се вгледах в думата кон-центрация...реших,че не случайно съдържа "център" в себе си...

Но пък всеки си я ползва думичката както иска...така,че...
КЪДЕ Е ИСТИНАТА???И НА КОЙ ИСТИНАТА Е ИСТИНА???



Този живот е сън!Време ми е да се събудя!

Самата дума концентрация е погрешна, тя обозначава дейност на ума. Дхарана всъщност означава - задържане на читта. Това е способност да се задържи съзнанието върху даден обект. Гледаш обекта(взимане на впечатление), опитваш се да го почувстваш, а не да се концентрираш. След това затваряш очи и извикваш това чувство, което е възникнало по отношение на обекта. Това пак не става с ума и не е свързано с усилие, а с очакване. Всъщност не правиш нищо, а само очакваш, пребивавайки в чувстването на обекта. Но това не е правене, а състояние на съзнанието(еднонасоченост).
За да се появи обекта пред затворените очи и да светне, е нужна прана(енергия). Без нея, няма да стане. Прана се набавя от непрекъснатата практика, пренасочване на коласалната енергия на самомнението в руслото на главните енергийни канали, въздържание и т.н. Самото безмълвие пренасочва енергията от вън, на вътре и я влива където трябва.

Това е само един начин, по Сахаров. Действа. Но има много други интерпретации и методи...и те действат. Зависи кой, каква нагласа има, какъв учител има и за кое е годен.

Дето се казва, всичко е нормално...само дето нас ни няма...

Упражнението с часовника е много показателно за ситуацията в цялост.

Това упражнение в основата си е рекламен трик чрез който навремето хора като Гурджиев и Успенски са зарибявали потенциялните си клиенти (защото веруюто и на двата е било че за знанието трябва да се плаща).

То е същото като да ти предложат да вдигнеш 500 кила без предварителни тренировки. Съществува последователност от стъпки, които ще те доведат до възможността да задържаш вниманиерто си върху даден обект .... това няма да те направи нито духовен, нито осъзнат... но дава възможност да се разбере какво е ума; как действа; доколко сме зависими от тоя лукавец ......

Свойство на човека и животните е да следват изпитани стереотипи, които щом веднъж са сработили при някой смятаме че задължително ще сработят и при нас. За осъзнаването на произхода на този подход бих ти предложила една книга на Конрад Лоренц за етологията на животните. Това е форма на сугестия защото почваме да се самонавиваме че ето ако направим нещото по "правилния" начин няма начин да не стане ....това което там искаме да направим .... Истината е че няма "правилен" начин. Начинът е един единствен, но всеки го прави по свой уникален начин......КОйто се опитва да имитира ...затъва в игрите на ума за правилността и само се изтощава.