Тъй като отказах да разказвам за практиката си в темата на Миро, но дължа любезност на всички, които са споделили за практиката си и с това ме обогатиха сега ще се опитам да обясня доколкото ми е възможно с какво се занимавам и защо.

***

Имам наследствена обремененост по отношение на досега със "свръхестественото" и като дете бях силно привлечена към темата.

Но с възрастта в мен се формира страх и отвращение, чието обяснение дойде доста по-късно. Периодично имах подтик да започна да се занивам, но този подтик беше заглушаван от този страх и отвращение. Но защото човек не може да избяга от природата си по това време - юношеството отделих много време за изучаване на думите, смисъла им, етимологията, което се оказа безценно за практиката по-късно.

В зората на демокрацията, когато стана този бум на информация и едва ли не някаква мода да се говори на духовни теми моето отвращение и страх нараснаха още повече. Гледах и се чудех на акъла на някои ентусиасти..... Продължих да се занимавам с думите и с философски теми, но нарасна и зова да започна да практикувам. Чувството беше като да стоиш до прозореца долепил нос до стъклото но да те е страх да го отвориш. Но дори в моментите, когато обмислях да почна някаква практика изобилието от предложения ми се струваше много съмнително и обезкуражаващо.

***

Така се стекоха нещата, че един хубав ден в разцвета на младостта аз се оказах в много трудна житейска ситуация - моя приятел беше смъртно болен и по-късно почина, а докторите на мен ми дадоха безнадеждна диагноза - пожизнена инвалидност. И тогава се предадох. казах си че така и така живота е свършил и няма за какво да се пазя, ако ще полудавям или там каквито ужасии биха могли да сполетят невнимателния практикант няма да стане по-зле и ..... седнах за своята първа медитация.

***

Искам да обърна внимание на нещо, което съм споделяла много пъти - първо е практиката а после е теорията. Това е огромна тема защо трябва да е така, но тука ще я пропусна.

***

Практиката през годините имаше следния вид :

1. Очистване и овладяване;
2. Изграждане;
3. цялостност;
4. Отсепариране;
5. Пълно късане на връзки;
6. Напускане

Това са моите етапи на вътрешната практика. Целия вътрешен процес като описание може да се види в Йога Прадипика ( особено там има една глава, която е ключова за напускането и Даоската алхимия. Като на всеки етап върви едни прегледи на мотивите.... след етапа на цялостта самонаблюдението и прегледа на мотивите става много по-интензивно и даже на моменти е по-важен отколкото всичко друго.

Ключов момент за мен беше едно глобално напускане на тялото при което бях поставена пред избор да не се върна повече в него. Имах възможността да направя един цялостен преглед и да потърся мотив да се върна. Имаше такъв мотив, но връщането се оказа много тежък проблем за мен защото ми беше много трудно да активирам дишането. От тогава тялото се научи, че може да ме изхвърли и всеки път като потъна по-дълбоко и то задейства този механизъм на изхвърляне - като последователност е дадено в Прадипиката- става дума за събирането на видовете прана и т.н. - който я е чел и практикувал знае за какво става дума.

Напускането е глобален процес, който обхваща всички връзки. Връщането след това и формирането на нови връзки се оказа също дълъг процес и начало на нова практика, която се състои именно в съзнателното отношение към връзките, които формираме с всичко - с телата си; с личността си, с всичко живо и неживо.

Така че ако вътрешната практика бих я нарекла - отсепариране; а това, което ми се случва сега -интегриране.

***

Според мен мотивите са най-важното нещо. За себе си мога да кажа, че моята практика няма конкретна цел; не знам какво ще се случи утре или в следващия миг. Будността и готовността да приемеш всичко според мен е основата. Следването на стереотипи приспива будността и формира сугестия - сугестия от авторитети, традиции, школи, думи ..... За това казах че първо е практиката - след това с какви думи ще я облечем ..... е нова и също много хубава практика.

Е, не било толкова сложно и трудно . Благодаря за споделянето.

Не гарантирам обаче, че няма да изтипосам тази тема някъде...

отворко

а може би и събирач

Пожелавам на всеки да си намери своя учител!

Здравей, Drona

Какво означава 'наследствена обремененост по отношение на досега със "свръхестественото"'?

Означава цял куп роднини, баби и прабаби заети с знахарство, билкарство, вещерство и т.н.

Едната ми прабаба е била много известна "акушерка" и като допълнителна опция при нея идвали бездетни жени да им бае за зачеване - неизменно добър резултат. Интересното е, че църквата никак не я е тачела заради уменията и. Като починала - попа, когото е избабувала и му е и кръстница отказал да я опее

Значи и аз съм 'наследствено обременена'

Всички сме наследствено обременени.

Животът е хубав.