Откога секс тройките се броят за йога??

yeah whatever
много поздрави на тодор :))

Махатма сияе към вас

Съжалявам, че се забавих.

1/ Минали прегръдки, виртуални или реални, са минали. Всеки момент е нов и с всеки момент нещата, условията се променят заедно с промените в действащите лица. Аз лично ясно долових нежеланието на дрона в момента да контактува с теб и твоята натраплива добронамереност придобива леко фалшиви нюанси. Всъщност не съм права да участвам в този дебат, защото мога да се аргументирам само със субективните си усещания, но след като вече съм имала глупостта да се намеся...

2/ Нищо лошо няма. Това, което аз си задавам като въпрос е защо са необходими тези прегръдки? Аз самата съм от хората, които ходят и се гушат в другите, но много често това е продиктувано от необходимостта мен някой да ме гушне, да ме приюти... може би нещо ми липсва или пък за момента усещането за екзистенциална самота е прекалено силно. Можеш да прегръщаш някого, защото ТИ имаш нужда, защото ТОЙ има нужда, защото така е прието или защото прегръдката израства естествено между двамата...
Какви са нюансите в твоя случай?

3/ В интерес на истината няма разлика между реалната и виртуалната прегръдка. Да, реално някой може просто да скръсти ръце пред гърдите си и да стои като дърво, докато ти се хвърляш да го прегръщаш. Аз поне имам усещането, че Дрона това прави. Това ще означава, че ти ще си насилил момента, не си се съобразил с вътрешния ритъм на другия... че не си бил достатъчно сензитивен да уловиш какво той излъчва...

4/ Ако понятието "лично пространство" беше абсурдно от духовна гледна точка, човечеството щеше да има само колективно, а не И лично съзнание и щеше да представлява нещо различно от това, което е... коренно. На този етап на развитие е така. Какво е на някой друг - не знам.

Devotion frees.

Никъде не съм споменал, че това е Йога.

Отговорих на въпроса: "Какво правя аз ?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да уточня първо, че дискутираме нещата по принцип и използваме случая с Дрона просто като едно конкретно приложение на принципните неща

1. Съгласен съм, че миналият момент е минал, но тогава и евентуалното нежеланието на Дрона да контактува с мен е също минал момент. Въобще, когато човек непрекъснато подчертава, че нещо е минало (както е и случая със Серина), просто показва, че все още е СВЪРЗАН с този минал момент. Иначе, ще поема всяка идваща ситуация като нова и няма да се чувства неприятно, че някой е използвал нещо "минало", просто защото такова не съществува. А ако влезем още по-дълбоко ще видим, че нищо не е само ново (въпреки, че изглежда духовно много "шик" да бъде заявявано), а е обусловено от ефекта на много минали действия, което се нарича накратко карма. Както и нищо не е само старо и винаги, даже и при най-заспалите, има и нещо ново.

2. Резонен е въпросът ти за смисъла на прегръдката ми, но той не е нито един от 4те изброени. Просто прегръдката в дадения случай е определен аспект на по по-дълбоко взаимодействие. А познанието идва винаги именно чрез ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ първо (след това следва един друг втори етап). Като гледаш отстрани нещата и хората в ДИРа (а и на всякъде в живота) могат да ти изглеждат по един начин, но едва когато си взаимодействаш с тях, ги разбираш в дълбочина.И прегръдката (физическият аспект е малка дреболия) е точно такова взаимодействие: аз съм готов съвсем искрено и отговорно да навляза в него, бидейки това част от себепознанието и от познанието ми за света около мен.

3. Както подчертах, далеч не става въпрос за някакво гушкане, а за навлизане/допускане на някого по-близо. Забележи обаче, че аз ПРЕДЛОЖИХ да се прегърнем и Дрона (или ти) сте в правото си да не приемете. Но ако само едно предложение за прегръдка в един интернет форум е "брутално навлизане в личното пространство", то много други взаимодействия от живота ще са смазващи, въпреки красивите приказки тук по форумите и аз проверявам съвсем практично доколко има кохерентност между тях. Дрона ми беше предложила наскоро да се търсим на някое място само с мислите си и все пак е важно да я усетя мъъъничко повече.

4. И сега най-важното, не знам дали си се замисляла практично какво е това Дух в теб? Предлагам ти следната дефиниция: това е "нещото", което е отвъд (по-вътре в теб) от "личното ти пространство". Т.е. ако се идентифицираш с нещо като твое лично пространство, то определено това не е твоя Дух. И аз поне общувам по тези клубове не за да прекарвам времето си по седенки, а именно за да разграничавам с наличните тук методи кое е част от моето лично пространство и кое е отвъд него. А това, че болшинството от индивидите на човечеството не са развили своя Дух и са се вкопчили в "личното си пространство" е повече от очевидно. Не смесвай обаче колективно съзнание, което е КОЛЕКТИВ (т.е. сбор от много лични съзнания) с Духа, който е индивидуален, но е изчистен от идентификации точно както едно огледало не се идентифицира с това което оглежда.


П.П. Апропо, лозунгът ти Devotion frees е именно нещо, което навлиза и разтваря личното ти пространство (и сигурно не винаги безболезнено )

Само да ти кажа без да те задължавам да ми вярваш. Ако не искаш недей. Този/тези, които наричаш "водач" всъщност ти е враг. Опитай се да го разбереш, а не съгласиш. И то не сега веднага, не бързай наистина. Остави време виж какви реакции ще има вътре етс. Приеми го като теория и с времето ако решиш, може да я интегрираш като част от себе си.
Аз също в началото на виждането се връзвах, но след време видях по-добре. Ако някой ми беше спечелил доверието и му бях повярвал можеше да си спестя доста неща. Ако тези същества изглеждат добронамерени вероятно не бачкаш достатъчно. Може би използваш мисли с нарушена цялостност или всъщност почиваш и се наслаждаваш на живота по човешкия начин и така не си заплаха за тях.. Това излезе върла критика, но не е.

Както и да е аз не смятах да го пиша, защото от опит знам колко трудно се приемат такива неща, но в миг си помислих че нищо не ми коства поне да го драсна. Не е необходимо да ми отговаряш, нито аз ще пиша повече.

zdravei brahman mojeli da mi kaje6 kakvo ti e mnenieto za inrepretaciqta na osho vurhu sutrite na patandjali

Драги Ананда

Сигурно знаеш че Ошо ми е един от любимците

Един въпрос преди това. Обичаш ли да слушаш ДЖАЗ?? Джаз музикантите са особени музиканти, (има ги разбира си и в другите области на музиката например в Индийската музика е подобно) Започват да свирят по дадена тема, дадена мелодия. Но след това се отклоняват от основният тон, и свирят какво ли не. Накрая почти не може да хвенеш с уштие какво точно са свирили. НО е хубаво, и се кефиш.

Същото е и с Ошо. Когато той започва да интерпретира дадено писание, то е само като основната мелодия, но Ошо се отклонява много, дава какви ли не неща, само и само да те събуди. Прави отклонения дори за развичение на слушателите. И се връща отново на темата след това. Също като Джаз Музикантите

Трябва да имаш преди всичко време да седнеш и да четеш на Ошо интерпретациите, и като четеш и имаш време, не само да се стараиш да разбереш същността но също и да имаш време да се кефиш от всички отклонения, всички вариации които той прави. Защото той дава не само основната мелодия но и много още друго

За разликата между класическото разбиране на Йога сутра на Патанджали и това на Ошо не мога да се произнеса (макар, че тези ошовите коментари сами по себе си са чудесни), но съществува същият въпрос и за разликата между класическото разбиране за Дао/Дао йога и коментарите на Ошо върху на "Тайната на Златното Цвете" ("Тайната на Тайните"), Лао Дзъ ("Трите съкровища") и т.н. И определено между двете има голяма разлика. Най-малкото, по простата причина, че Ошо никога не е правил даоски практики и методи (не знам колко е правил йога такива). Само, че ошовите коментари и тук са толкова хубави и задълбочени, че поне за мен няма никакъв проблем между класическата даоска гледна точка и тази на Ошо и двете се допълват чудесно.

Въобще, напълно съгласен съм с това, което каза Брхаман по-горе. Коментарите на Ошо (както и тези на всеки друг) върху нещо си са просто ПРОЯВЛЕНИЕ на разбирането на Ошо (или съответния човек) на фона на нещото (Патаджали, Дао...). Апропо, същото е и в клуба тук - приказките на някого върху нещо си, колкото и автора да се стреми към някаква велика обективност, са просто проявление на неговото разбиране, скъпи ми Ананда.

Брахман, направи ми силно впечатление в клуба по йога. Аз чета отвреме на време в клуба, но не пиша поради това, че го намирам за претоварен от личностните проблеми на членовете, от борби на его, в които се изражда жаждата за знание. И понеже ти си висока топка, интересно ми е, ако желаеш да споделиш, разбира се какво те привлича да пишеш в този клуб
Намасте