По въпросите се личи, че не разбираш.
Аз ти гожоря за съвсем друго нещо, а ти ме питаш как се сади пиперо

Поздравления за темата - получи се интересна!
Относно процента - не е особено голям , но пък тежък заради Дао. Малко съм се занимавала с Дао концентрация в Микроорбитата или вътрешен цигун според теб, но сама по книга. Но вече не...поради опасност по-скоро да си навредя без учител. Но все още има моменти когато ми идва на помощ и го прилагам за излизане от ситуацията.

Благодаря, че се включи. Сигурно забелязваш, че доста от хората тук имат определено по-класическо разбиране за йога и твоето, както и това на още няколко други човека, дават по-голяма разнообразие на гледните точки.

"Какво всъщност правя аз, тук и сега ?"
E, какъв е отговора за сега?

Искал да те питам относно заниманията ти на четири кв.м., всеки път с една и съща жена ли ги предпочиташ, с няколко различни (редуващи се) или предпочиташ максималното разнообразие? Апропо, сещам се за поне една жена скорпионка от клуба, която може да се заинтересува от идеята ти.

Именно, защото не разбирам, това което казваш, за това те питам. Обясни ми, ако обичаш.

Пожелавам на всеки да си намери своя учител!

Доста точно си описала...... резултата - доколкото аз схващам смисъла на темата е КАК достигаш до този резултат - ако искаш да споделиш, разбира се между другото и аз трябва да направя същото, ама все отлагам

1. И така да е, но да го каже ЯСНО, а не в другите теми да прокламира диалогичност, а тук да се цупи.
2. Кое точно е обсебващо в държанието ми? Това, че се стремя с всеки един да стигам до максимална дълбочина в диалога ни? С какво я ограничавам нея или някого друг? Нямам нищо против всички да се държат като шеф-диригенти и да задават въпроси. Аз просто питам това което ме интересува.
3. Ако не търпи нещо си, може би проблемът не е в нещото, а именно в нея. А пък ако смята, че е в мен, да ми го каже също така ясно и да е готова на диалогичност, а не да реагира сприхаво от позицията на последна инстанция.
4. И най-важното, получа се същото като и при Серина, където ако тя е сама или с хора със сходни възгледи се чувства почти просветлена и всезнаеща с кундалини на "макс". Обаче, ако срещне някой по-различен от нея и особено, ако някой дойде ПО-БЛИЗО до нея и започне да я пи(т/п)а ... и много от красиви принципи отиват на вятъра .

Значи това ще трябва тя да ти разясни, ако правилно съм я усетил.
Проблема винаги е двупосочен, ако тя ти казва нещо и ти си стена, пак се стига до задънена улица. Разбираш ли, колкото ти си прав да променяш отношението на някой, толкова и той е прав да променя твоето. Ако се залостиш в някаква плоскост и приравняваш всички към нея, към твоето виждане, да се опитваш да ги накараш да бъдат според твоите условия, се губи обмена на енергия. Пример - изнудвайки някой да ти отговаря непременно на зададените въпроси, ти си агресор спрямо личната му свобода. Самият факт, че не му даваш избор, го кара да не ти отговори. Тази е и причината да не ти отговарят в 80 процента от случайте хората. И в същото време при други обстоятелства някой си казва всичко без да се притеснява, просто той си го казва, а не го принуждават. Споделянето е полъх, всяко излишно издишване го прави изкуствено.

После ти караш хората при общуването си с теб да се чувстват като на изповед, което е малко смущаващо за егото. :)))

Като си осъзнавам сега пишейки, намирам грубостта в себе си в различни моменти. Което пък отваря въпроса, дали трябва да сме само мили и добри, щото много са ми помогнали агресивните моменти от вън, включително и от теб. Въобще, този въпрос остава открит...нямам отговор.

Следвам един само принцип и това е принципа, че любовта стои най- на високо, всичко е по- доло от нея, каквото и да е то. Вече какво значи любовта е съвсем друг въпрос. За мен това е лекотата с която човек преминава през трудни и болезнени ситуации, говоря като изява. Иначе, ни може да я обясня, ни да я видя, ни да я пипна тази любов. Това по един естествен начин прави всички други принципи да се разхвърчават из ефира като есенни листа.

Хуанджи (това е и към всеки четящ), а хрумвало ли ти е, че над любовта стои... любовта към любовта... и после любовта към любовта към любовта... и така все по-надълбоко/нависоко, далеч от възприемането на болката и трудностите които иначе пак си съществуват и си ги преодоляваме, стига да запазваме това нейно нежно, изящно и красиво усещане и екстаз...

Hе се опитвам да се меся в разговора, просто споделям, и това е. Чест е за мен, че има с кого да споделя това.

Редактирано от Люб на 16.10.05 23:54.