Пема:
Яшодхара. Познаваш ли това име? Принц Сидхарта, Гаутама, Сакуамуни, Буда. Всеки знае тези имена... но... Яшодхара?
Яшодхара е била омъжена за Сидхарта. Тя го обичала много.
Една нощ Сидхарта напуснал нея и синът й, Раул... докато спяли, за да търси Просветление... за да стане Буда.
Той дори не й е продумал и една дума, когато я е напуснал.
Яшодхара показала състрадание към болните... и тъжала много преди Сидхарта да умре... дълго преди Сидхарта дори да помисли за страдание!
Никой не може да каже дали той не е предал своето Просветление и на нея?

Таши: Пема...

Пема:
Може би Яшодхара е искала да напусне Сидхарта и Раул. Откъде да знаем, че Яшодхара не е станала жертва на гнева... на самотата или мъката... след като Сидхарта я е напуснал? Някой мислил ли е за нея?
Какво ли би казала на сина си, Раул, когато той...той е задал вечният въпрос:Къде е баща ми? Какво ли е трябвало да му каже?
Как би могла една майка да изостави детето си само по средата на ноща? Това може да го направи само един мъж.
Таши, само мъж.
След това, Яшодхара не е имала избор. Тя е водила живот на себеотрицание. Отрязала си е косата... и е живяла като аскет.
Таши...
Ако мислите ти за Дарма-та бяха с интензивността на... на тези за любовта и страстта, които ми показа... ти щеше да си станал Буда...
... в това тяло...
... в този живот.

Таши: Пема...Прости ми. Ще се върна с теб. Там, където принадлежа.


Из филма "Самсара" - една от най-силните сцени във филма, след последните думи на Таши, Пема му оставя вързопчето (за късмет) и си отива. За него това е катарзис, след който той поема пътя към ... манастира, а не към дома при Пема и синчето му.

може ли да се изтегли отнякъде филма?

От време на време го дават в ЯЛТА или в Евроцентъра.
За изтегляне - не знам. Но, ако има някой, който да каже ще си го изтегля и аз.

Мога да ти изпратя копие, ако ми дадеш адрес.
И аз гледам винаги с удоволствие този филм. Това, което видях в него е - че човек не може да остане в света само на духовното, докато не се изпълни и последното желание, останало като семе. И трябва да се върне обратно в света, за да го реализира и да намери отговор на въпроса, който стои пред него. Спомняш ли си, Учителят му зададе един въпрос. И в писмото, което остави за него, казваше, че ще се върне, за да получи отговора на този въпрос. А отговора беше намерен в момента, в който трябваше да вземе решение - намери го на плочката, от която избърса праха. И тогава вече нямаше значение дали ще остане при семейството си, или ще се върне в манастира - защото разбра, че материалният и духовният свят са двете страни на едно и също нещо.
Сигурно ти е направило впечатление, когато в манастира получаваше това силно сексуално желание - никой не го упрекна, никой не каза и дума. Единственото, което беше като израз - това бе едно всеобхващащо състрадание и безкрайно търпение.
Друга силна страна е разкриването на вътрешния живот на жена му . Спомняш ли си с каква любов и търпение учеше децата си на реката? Мисля, че тя вече беше открила дълбоката мъдрост, която всеки от нас носи в сърцето си.

Благодаря, думите ти са точни.
Дълбоката мъдрост на Пема прозира и на физически план от красивата й походка (има един много силен епизод, в който се усеща грацията, с която стъпва на земята), от изразителното й лице изящни ръце и изваяно тяло.
Топлината и кадифената мекота на гласа й говори не за познаване, а за живеене в дълбоката мъдрост.


Да искам, коппие, но какъв адрес ти трябва: електронен или пошенски.
Извини ме, но не разбрах.

Дай ми е-мал. Ще се разберем нататък.

"Това, което видях в него е - че човек не може да остане в света само на духовното, докато не се изпълни и последното желание, останало като семе. И трябва да се върне обратно в света, за да го реализира и да намери отговор на въпроса, който стои пред него"

Така е. Споделям го.

А псевдодуховността стои по долу и от изцяло материалистичен начин живот, защото е абсолютна самоизмама...
Има много хора които не се занимават или интересуват от духовност, но са много, много по напред и истински за разлика от редица дървени философи и "духовно извисени" самоизмамници...


Поздрави!

Да, за жалост псевдодуховността е нещо страшно. И много пагубно.
Поздрави и на теб

и аз много харесвам този филм.Много ми е любим надписа на плочата която Таши видя на отиване към манастира в началото ,и накрая на филма когато видя надписа от другата страна:

"How can one prevent a drop of water from ever drying up.
By throwing it into the sea..."

(за съжаление го гледх с английски субтитри.)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

WW,защо не вземеш да ми изпратиш филма и на мен?Кой е Режисьора на филма?