Доброто разположение

Който е добре разположен, има мир в себе си, той привлича към себе си енергиите от Божествения свят. Когато човек е обезсърчен, мрачен, не може да приеме вибрациите на възвишените енергии, които могат да внесат подем, вдъхновение нв него. Това е закон, това не е морализиране.

Чове има висок идеал, иска да работи за оправянето на света, на човешкото общество. Добре, но как ще помогнеш на външния свят, когато не си оправил твоя вътрешен свят?
Когато имаш лошо разположение, това показва, че твоят малък свят не е оправен.

(по лекция на Б.Боев)

Тогава възниква въпрос: Как да работи човек за себе си, за своето подобряване на своя вътрешен свят, без при това да изглежда егоист?

Това е едно от най-честите обвинения срещу йогите: Виждате ли те работили върху себе си и затова били егоисти!

Вивекананда (мисля че беше в неговата книга Карма йога но е по будистки обичай) обяснява чудесно това противоречие. Пиша само по памет. Той казва:
Ако ние дадем на един просяк 5 рупии и си мисли че му помагаме, това е егоизъм. Кои сме ние да си мислим, че може да помогнем на света? Ако ние умрем сега, светът ще продължи да си съществува без дори да се забележи отсъствието на нашата помощ. На кого сме помогнали тогава, ние на просяка или просяка на нас? Ние трябва да благодарим на просяка, че ни е дал възможност да помогнем на себе си! С всички наши действия, ние може да помогнем само на себе си. Но единственият начин да помогнем на себе си, е като помагаме на другите.

Това е ключа, това е секрета на правилното действие. Каквото и да правим трябва да го правим за да помагаме на другите. Не на себе си. И трябва винаги да знаем че другите нямат нужда от нашата помощ, и те в същност ни дават възможност единствено да помогнем на самите нас си. Вивекананда е бил велик наистина

Помисли само, дори да си мислиш, че "каквото и да парвиш го правиш за да помагаш на другите", ако не си в добро настроение и добро разположение на духа, как мислиш чи ще можеш да помогнеш?? Аз не бих идкал да ми "помага" такъв човек.

Казано е, че ако не сме в добро разположение, дори да не ходим на гости в това състояние, защото ще го предадем на другите. Вяска работа трябва да се започва с добро настроение. Дори да не ядем без добро разположение, защото нама да извлечем полезните енергии, а ще се отровим със своите.

Когато човек е неразположен, обезсърчен, озлоебн, мрачен не може да възприема вибрациите на възвишените енергии. А само те могат да внесат подем и вдъхновение. В такъв човек става пропукване и изтича неговата жизнена сила. Затова лошото разположение предразполага към болести. Първият орган, който е нападнат от тази разрушителна сила е черният дроб. След това бива засегнато сърцето, нервната система и пр.

А доброто разположение привилча към човека жизнени сили от природата.
Човек трябва да знае как да задържа доброто разположение. Да бъдеш винаги в добро разположение е велика наука.

Towa e taka. Oba4e sum go 4el w knigite na Osho, a ne ot Boev, no wse edno...

Много хубаво го е казал Боев, но често дори и да го има осъзнаването за това, на рационално ниво е невъзможно човек да си оправи настроението ... и да се отвори към енергиите .... мда

Трудно е да се обясни. Трябва да се насочи вниманието навътре във себе си. Но когато се насочи трябва да има идентифициране с цялото, с общото. Не може да се откъсне човек. Ако се откъсне и никога няма да постигне вътрешен мир. Вътрешен мир като самоцел е невъзможен! Човек трябва да се центрира, но не трябва да се откъсва, да става самоцел. Насочваме вниманието на вътре в себе си, и унищожаваме егото, това е, и веднага остава доброто настроение. Лошото настроение е резултат от его, нищо друго. Всеки път когато сме в лошо настроение ние сме на пътя на егото. Това е. А егото се унищожава само като се идентифицираме с цялото с общото. Аз като его съм в лошо настроение, но аз като човечеството, като цялото, като вселента съм си весел.

Дори когато гледаме вътре в себе си не трябва да забравяме другите, защото това е единствения път да се избавим от лошото настроение. Иначе сте прав, трябва да се заопочне от вътре от егото

Ето как би звучала формулата на Вивекананда.
Човек трябва да бъде в добро настоение за да помага на другите, но за да получи добро настроение вътрешно, той трябва да насочи вниманието си навън. Тоест неговият мотив трябва да бъде:

"Аз искам да имам добро настроение за да помагам на другите, само така мога да помогна на себе си"

Няма друг начин, трябва да има идентифициране с цялото, само тогава е възможно добро настроение. В момента в който доброто настроение стане самоцел, ние не може да го постигнем.

Когато другите, когато цялото стане самоцел, само тогава сме на прав път. Правим добро на другие, защото ние сме другите, ние не сме откъснати от цялото, цялото сме ние и ние сме цялото

Хубаво е да четем и Ошо, но да се връщаме към българския мъдрец, който е на неговата висота - Дънов
Той говори с аналогии, защото закон е съответствието между различните области на природата и някои процеси в човешкия живот. Той използва природните явления като символи, с които да пояснява някои истини. Например:

"Някога отиваме в планината и потъваме в мъгла, на 3-4 крачки нищо не се вижда, всичко е изчезнало. Но някога прекарваме 7-8 дни в такава мъгла. - На какво ни учи тази мъгла?
При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда. Природата иска да се уединявате, да прекарате малко време в уединение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствате сам със себе си и с Бога. Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение. Да се доближиш вътре до себе си. При тези моменти на самота Бог отвътре ще те учи. Тогава ти ще разговаряш с Бога, а всичко дрего ще забравиш. След това пак отиди в света."

Защо да е невъзможно? Йога не дава ли методи?
Учудвам се, че никой не ти отговори от йогите

е последствие /разположението/ на стремежа
на правилното разбиране