Имало едно време едно прасе...

Готино, звучиш съвсем непосредствено, като на аналитичен сеанс
Не знам, понякога нещат изглеждат ясни и предсказуеми и какъв смисъл има да правя нещо, на което ще знам вкуса като се случи, ако е прозаично?
Не мислиш ли че всяка индивидуалност се стреми към супериндивидуалност? Определено всяко прасе иска да е суперпрасе и всяко цвете суперцвете и дори да нямат съзнание, а само усещане, това им е заложено в програмата
Ние и програма си нямаме защото сме се саморазпрограмирали, но понякога заблуждавайки се си мислим че сме повече от тях...
А феромоните ми може и по хубаво от зюмбюл да миришат, трябва да пробваш

Внимавай с пиенето да не чукнеш някоя вечер по тъмна доба о луната

опашката на тебе бре?

как къде в кочината разбира се

Чашата е наполовина пълна

Не знам, понякога нещат изглеждат ясни и предсказуеми и какъв смисъл има да правя нещо, на което ще знам вкуса като се случи, ако е прозаично?


Не зная дали съм го разказвала тук това...ако съм, моля да ме извинят другите...та не беше кой знае какво, но за мен има голямо значение. Веднъж бях много зле, бях зациклила от всякъде и всичко ми се струваше ясно и предсказуемо, плоско и безинтересно, не виждах дори смисъл да се живее заради това. Но тогава сънувах нещо..спомням си едни думи - да се радвам на малките неща...и знаеш ли, оказа се много, много трудно ! Винаги искам нещо повече, нещо по-необичайно, по-не знам си какво, по-хубаво, без дори да знам, какво имам. Просто го приемам - това е познато и от там - скучно. Да, ама като взех да се замислям започнаха да изкачат едни зайци, едни чудесии ;)..по-големи и по-интересни и по-истински от всякакви други неща...Та стана ми интересно и се отказах да давам оценка, без да познавам нещата....е, докато го постигна има бая време да мине...а дотогава имам много "познати" неща за откриване

Сигурно, предполагам, че всяка индивидуалност се стреми към супериндивидуалност, но в моите представи супериндивидуалността е развиване на пълния собствен потенциал. Затова няма смисъл да искам да стана суперчовек, а ако мога да бъда себе си, аз ще съм и този суперчовек едновременно. А си мисля, че и природата не търпи разни ръбове, пък ако всичко се стреми към нещо супер по-хубаво, тогава нещо картинката ще дърпа на едната страна. Но ако всяко нещо бъде точно това, което е, тогава всичко е уравновесено, защото има такива и онакива неща А в крайна сметка то и няма такива и онакива, ами си има просто точно такива, каквито са...щото кой е този, който може да определи дали нещо е хубаво или лошо и има ли го въобще

Хехех а за луната....как не...то аз пия, пък метлата нещо прихваща...последния път направо щеше да ме пребие по пътя за вкъщи

Хубаво, искрено, истински, с три думи това е усещането ми за това което си написала Споделям го изцяло и особенно:

"Но ако всяко нещо бъде точно това, което е, тогава всичко е уравновесено, защото има такива и онакива неща А в крайна сметка то и няма такива и онакива, ами си има просто точно такива, каквито са...щото кой е този, който може да определи дали нещо е хубаво или лошо и има ли го въобще..."

Мисля че това изчерпва първоначалната тема която повдигнах и всичко друго е празно бръщолевене и местене на камъни от място на място, макар и напразни неща да няма...

Благодаря за цитата и коментарауместно е.

И аз споделих нещо в съседна тема, което смятам че донякъде е отговор и във връзка с твоя пост:
[линк]

Ха така сега - тогава що го мъчиш горкото интровертно прасе да се отваря към широкия свят, безкраен, навън? М?

кАКВА обаче е връзката между тях
Светът може да е безкрайна кочина в очите на прасе
а пък прасето безкрайно да сменя една кочина с друга
с изследователска цел

Да не си завързан/а от връзката...това е...връзка(та)...

да, много ми хареса, ще взема да се прехвърля там

Много си умна ма Радо, ще те отнеса като куцо пиле домат!

Не мислиш ли че психологията не е всичко, а само инструмент?

Уфф, ама едни животинчета се разщъкаха тука... Противоречиш си леко, и недей намесва психологията, това са само думи

да ти кажа ли каква е истината?
има една кочина в главата на хората
и колкото да я подреждат... все тая или друга кочина, пълна с боклуци

Дума дупка прави ли?

Ти що не излезеш от тая анонимност да не те мисля само за дух?

...духът на нещо познато

Горките хораи какво ще правим сега?

...ти не си поплюваш, тебе ще те слушам

духче съм, и още как Едва ли познато, обаче - не мисля, че познавам клубари. Не пиша регистрирана от работа, обяснявах вече нейде преди Нещо конкретно ако те вълнува - ще дам мейл.

...ами дай

..Прасето /било Тя/незнаело какво има навън, но стопанинът му знаел.Той бил беден човек и единственото което имал било прасето, но тъй като много го обичал решил да го пусне на свобода и да му даде шанс да промени съдбата си.. Прасето тръгнало по света, бродило, скитало, видяло колко нещастен е Света-хората се правели на щастливи, но всъщност небили,колкото повече трупали пари, къщи, коли и др. земни богатства, толкова по-нещастни ставали.Имали всичко каквото пожелаят, но нещо все не им стигало за да бъдат щастливи..Накрая решило да се върне при стопанина си, който толкова много го обичал, поело по пътя за вкъщи и както си вървяло през гората срещу него изкочил настървен и гладен вълк..В първият момент прасето се уплашило и си казало"това е краят", не тръгнало да бяга, нито да се съпротивлява, а само тръгнало към вълка. Вълка се удивил-за първи път плячката му се предлагала сама,незнаел какво да прави, защото бил свикнал да е страшен, да гони, да ловува...Постепенно вълка и прасето станали приятели и несамо това, но дори се влюбили, осъзнали че тяхната любов е началото на Ново Сътворение на света.Свят в който Доброто и Злото са заедно и вървят ръка за ръка, в който няма правила и всеки живее така както иска. Това станало възможно благодарение на това, че вълкът несамо сменил козината си, но и нрава си и забравил че е вълк, а прасето забравило че е прасе....
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ ВСЕ ОЩЕ ДЕЦА И ВЯРВАТ ЧЕ МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ СВЕТА!

Благодаря, и на теб честит!

Каква хубава приказка, какъв хубав вълк, какъв хубав човек, какво прасе!

А не звучи ли малко идеалистично и несвързано?

И все пак е интересно, такава история никога не бях чувал: любов между бивши прасе и вълк...

.. За теб може да е идалистично и несвързано, но за мен всичко си е както трябва и ма мястото си..
Ще ти я разкажа като за възрастен
Стопанинът е учителя, който всеки от нас е имал, който е отворил вратата на кочината. към безкрайността.
Прасето е ученикът, който търси себе си в целия Свят. Сблъсква се с трудности и нещастието на хората и решава да се върне. И както винаги в такъв момент всеки от нас си намира удобното извинение, за да непродължи напред(в случая това че стопанинът му го обича). И точно когато най-малко очаква среща нещо което променя живота му завинаги - Любовта...
Опиянени от нея вълкът и прасето загубват и намират себе си, загубват Егото си(забравят че са вълк и прасе) и се намират такива каквито са а не такива каквито хората ги възприемат.
Физически те са прасе и вълк като всички прасета и вълци, но духът им е необикновен, няма други като тях на Земята...
Човек трябва да е такъв, какъвто е, а не такъв какъвто хората очакват да бъде!Тогава е щастлив, защото е свободен..

Ако си се влюбвал някога истински ще ме разбереш