...живеело в своята кочина и си мислело че това е целият свят. А навън светът бил безкраен...

И неговият свят е бил безкраен

А освен това прасенцето имало един братовчед, дивия глиган. Той добре познавал света. Живеел трудно, но бил свободен. И не се занимавал с йога, за да го постинге. Бил се родил така...


Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

...само за него...не знам какво е станало по нататък но като нищо може и да са го заклали

Между другото забравих да ти кажа че страницата на Дийпак е www.chopra.com, има доста инфо, а също и форум, в който можеш да си пишеш с други интересуващи се и в който и той се включва и може да ти отговори

Какво да се прави, не всеки може да има щастието да се роди глиган или черен вълк например

..и какво от това? и ако го разбере, какво - ще стане човек ?! хахах
или ще се предложи само на най-близкия месар

Е скъпа, нима си мислиш че човешката форма е непременно по висша от свинската? сама знаеш че зависи

Какво ще стане?...Когато разбере може всичко да стане, може и нищо, но с това осъзнаване за нещата нищо повече не е можело да стане...

мдаа...само, че ако го осъзнае, това значи да умре...
а ти готов ли си да умреш ??

А пък на мен по едно време нещо ми беше отеснял живота. Постоянно се чувствах, сякаш света около мен ме стяга и ми е некомфортен...че където и да отида, каквото и да направя, все ще съм в някаква ограничителна рамка...много гадно усещане
И като каза за пресенцето, се замислих - като бях малка и улицата на баба ми се струваше огромна, а пък като отивах до другия квартал, все едно, че се намирах в друг град - съвсем непознати сгради, магазини, хора - и въпреки това, тогава никога не съм имала усещане за тесен свят - всичко си ми беше ново, свежо...а какво съм знаела тогава за многообразието на живота и света?
А иначе - как се оправих от неприятното усещане за утесняване на света - един ден ме осени, че аз не живея на ет.3, в ап.6, на еди коя си улица, в еди кой си град, а живея във Вселената, а тя е безкрайна, и където и да отида, тя пак ще бъде такава. Ако ще и в една кибритена кутийка да се завра, пак ще съм в безкрая. Та мисля, че ако пресенцето не знае за безкрая, дори му е още по-лесно

П.П сайтчето го знам - много пъти съм го посещавала. ама все ме изкушават продуктите и семинарите, които се предлагат /последно си харесах 4-5 чивта Earth shoes/ та ще ми излезе соленко

Ти напред си с материала, давай все така! Това за колко големи нещата за малките хора и на мен ми е познато, защото и с мен беше така... а за праско, това е една притча, която бях срещал в трудовете на Шивананда. Според Веданта егото е кочина в която сами сме се затворили, и способността за различаване коя е нашата същност, т.е. прекрачването на границите на индивидуалността и контрола над умствените модификации произтичащи пак от егото ни дават осъзнаването на безкрайността и вечността...
Ако имаш с какво да слушаш мога да ти драсна някой диск с музики оттам Най си струват семинарите с участието лично на Дийпак.

Абе булка, представи си че вземе да ти светне че тази кочина са лимитите на твоето съзнание, ти едва ли ще умреш, по скоро ще поискаш нещо повече
Що се отнася до мен , когато му дойде времето, мисля че ще съм готов да умра, но смъртта както и доста други неща ми се струва малко относително понятие...

абе знам, че няма смисъл да пиша по тази тема, ама....всичко е толкова условно...какво разбираш под човешко съзнание, от къде знаеш границите му, да не би да можеш да го обхванеш цялото....да не се окаже безкрайно, че тогава я втасахме ...съзнание и ум едно и също ли е според теб, щото за мен не са...защо искаш да станеш повече от човек, прекалено елементарно ли ти се струва да си само човек...говореше условно, но все пак животните и растенията имат ли съзнание...или просто нямат ум и затова ли не искат да станат супер цвете или супер прасе, въпреки че осъзнават, ако осъзнават въобще, границите си....а ние заради ума ли искаме винаги нещо повече....
Абе на тях им е по-лесно ....я вземи да станеш един зюмбюл, че така хубаво мирише ....офф, ама и аз глупости говоря
Ако осъзнаеш границите на ума си, нормално е да искаш повече, защото мислиш с него. Ако не мислиш, няма и как да искаш нещо...
За умирането...умираш постоянно...и ако прасето може да осъзнае всичко това, то просто няма да е прасе....значи ще е умряло или няма да има смисъл да е вече прасе и само ще си тегли ножа .....я гледай що народ са "умрели" по свое желание....
олеее...не чакам отговор...и без това пиша в полутрезво състояние...сега се прибрах, пък луната така ми се е облещила насреща....цяла целеничка, ярка и блестяща........хахах, ако си поиграеш, можеш да си представиш, че е светлина на края на тунела...еехех...ама не знам кой ще те измъкне, ако тръгнеш занатам ...прилича на око, на питка, на лъскава монета, на копче на палто...хихи...какво ли пък ще стане, ако го разкопчееш....край спирам!
лека нощ!

няма по-голямо изпитание, от това да приемеш съдбата си.
китайска мъдрост


ако някой се интересува от моето мнение, няма по-голямо изпитание, от това да промениш живота си. нищо не е постоянно, целия смисъл е в движението. нагоре и към по-добро.
а като се достигне върха - сядаш и почиваш

... безкраен като космоса. Прасета в космоса-а-а-а-а ...

Поздрави от Пиг Брадър

Чашата е наполовина пълна

А навътре?

Навън е навътре, а навътре - навън

Щом ги има на земята и в космоса без тях няма да се размине

Понякога пък човек е най добре да си седне на гъза, а не да гони нещо което всъщност го има, както понякога кучето гони опашката си и все не я стига

сядам

Чашата е наполовина пълна

Готино, звучиш съвсем непосредствено, като на аналитичен сеанс
Не знам, понякога нещат изглеждат ясни и предсказуеми и какъв смисъл има да правя нещо, на което ще знам вкуса като се случи, ако е прозаично?
Не мислиш ли че всяка индивидуалност се стреми към супериндивидуалност? Определено всяко прасе иска да е суперпрасе и всяко цвете суперцвете и дори да нямат съзнание, а само усещане, това им е заложено в програмата
Ние и програма си нямаме защото сме се саморазпрограмирали, но понякога заблуждавайки се си мислим че сме повече от тях...
А феромоните ми може и по хубаво от зюмбюл да миришат, трябва да пробваш

Внимавай с пиенето да не чукнеш някоя вечер по тъмна доба о луната

опашката на тебе бре?

как къде в кочината разбира се

Чашата е наполовина пълна

Не знам, понякога нещат изглеждат ясни и предсказуеми и какъв смисъл има да правя нещо, на което ще знам вкуса като се случи, ако е прозаично?


Не зная дали съм го разказвала тук това...ако съм, моля да ме извинят другите...та не беше кой знае какво, но за мен има голямо значение. Веднъж бях много зле, бях зациклила от всякъде и всичко ми се струваше ясно и предсказуемо, плоско и безинтересно, не виждах дори смисъл да се живее заради това. Но тогава сънувах нещо..спомням си едни думи - да се радвам на малките неща...и знаеш ли, оказа се много, много трудно ! Винаги искам нещо повече, нещо по-необичайно, по-не знам си какво, по-хубаво, без дори да знам, какво имам. Просто го приемам - това е познато и от там - скучно. Да, ама като взех да се замислям започнаха да изкачат едни зайци, едни чудесии ;)..по-големи и по-интересни и по-истински от всякакви други неща...Та стана ми интересно и се отказах да давам оценка, без да познавам нещата....е, докато го постигна има бая време да мине...а дотогава имам много "познати" неща за откриване

Сигурно, предполагам, че всяка индивидуалност се стреми към супериндивидуалност, но в моите представи супериндивидуалността е развиване на пълния собствен потенциал. Затова няма смисъл да искам да стана суперчовек, а ако мога да бъда себе си, аз ще съм и този суперчовек едновременно. А си мисля, че и природата не търпи разни ръбове, пък ако всичко се стреми към нещо супер по-хубаво, тогава нещо картинката ще дърпа на едната страна. Но ако всяко нещо бъде точно това, което е, тогава всичко е уравновесено, защото има такива и онакива неща А в крайна сметка то и няма такива и онакива, ами си има просто точно такива, каквито са...щото кой е този, който може да определи дали нещо е хубаво или лошо и има ли го въобще

Хехех а за луната....как не...то аз пия, пък метлата нещо прихваща...последния път направо щеше да ме пребие по пътя за вкъщи

Хубаво, искрено, истински, с три думи това е усещането ми за това което си написала Споделям го изцяло и особенно:

"Но ако всяко нещо бъде точно това, което е, тогава всичко е уравновесено, защото има такива и онакива неща А в крайна сметка то и няма такива и онакива, ами си има просто точно такива, каквито са...щото кой е този, който може да определи дали нещо е хубаво или лошо и има ли го въобще..."

Мисля че това изчерпва първоначалната тема която повдигнах и всичко друго е празно бръщолевене и местене на камъни от място на място, макар и напразни неща да няма...

Благодаря за цитата и коментарауместно е.

И аз споделих нещо в съседна тема, което смятам че донякъде е отговор и във връзка с твоя пост:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=yoga&Number=1943695350&page=0&view=collapsed&sb=5

Ха така сега - тогава що го мъчиш горкото интровертно прасе да се отваря към широкия свят, безкраен, навън? М?

кАКВА обаче е връзката между тях
Светът може да е безкрайна кочина в очите на прасе
а пък прасето безкрайно да сменя една кочина с друга
с изследователска цел

Да не си завързан/а от връзката...това е...връзка(та)...

да, много ми хареса, ще взема да се прехвърля там

Много си умна ма Радо, ще те отнеса като куцо пиле домат!

Не мислиш ли че психологията не е всичко, а само инструмент?

Уфф, ама едни животинчета се разщъкаха тука... Противоречиш си леко, и недей намесва психологията, това са само думи

да ти кажа ли каква е истината?
има една кочина в главата на хората
и колкото да я подреждат... все тая или друга кочина, пълна с боклуци

Дума дупка прави ли?

Ти що не излезеш от тая анонимност да не те мисля само за дух?

...духът на нещо познато

Горките хораи какво ще правим сега?

...ти не си поплюваш, тебе ще те слушам

духче съм, и още как Едва ли познато, обаче - не мисля, че познавам клубари. Не пиша регистрирана от работа, обяснявах вече нейде преди Нещо конкретно ако те вълнува - ще дам мейл.

...ами дай

..Прасето /било Тя/незнаело какво има навън, но стопанинът му знаел.Той бил беден човек и единственото което имал било прасето, но тъй като много го обичал решил да го пусне на свобода и да му даде шанс да промени съдбата си.. Прасето тръгнало по света, бродило, скитало, видяло колко нещастен е Света-хората се правели на щастливи, но всъщност небили,колкото повече трупали пари, къщи, коли и др. земни богатства, толкова по-нещастни ставали.Имали всичко каквото пожелаят, но нещо все не им стигало за да бъдат щастливи..Накрая решило да се върне при стопанина си, който толкова много го обичал, поело по пътя за вкъщи и както си вървяло през гората срещу него изкочил настървен и гладен вълк..В първият момент прасето се уплашило и си казало"това е краят", не тръгнало да бяга, нито да се съпротивлява, а само тръгнало към вълка. Вълка се удивил-за първи път плячката му се предлагала сама,незнаел какво да прави, защото бил свикнал да е страшен, да гони, да ловува...Постепенно вълка и прасето станали приятели и несамо това, но дори се влюбили, осъзнали че тяхната любов е началото на Ново Сътворение на света.Свят в който Доброто и Злото са заедно и вървят ръка за ръка, в който няма правила и всеки живее така както иска. Това станало възможно благодарение на това, че вълкът несамо сменил козината си, но и нрава си и забравил че е вълк, а прасето забравило че е прасе....
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ ВСЕ ОЩЕ ДЕЦА И ВЯРВАТ ЧЕ МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ СВЕТА!

Благодаря, и на теб честит!

Каква хубава приказка, какъв хубав вълк, какъв хубав човек, какво прасе!

А не звучи ли малко идеалистично и несвързано?

И все пак е интересно, такава история никога не бях чувал: любов между бивши прасе и вълк...

Редактирано от _Wild_ на 01.06.05 13:52.

.. За теб може да е идалистично и несвързано, но за мен всичко си е както трябва и ма мястото си..
Ще ти я разкажа като за възрастен
Стопанинът е учителя, който всеки от нас е имал, който е отворил вратата на кочината. към безкрайността.
Прасето е ученикът, който търси себе си в целия Свят. Сблъсква се с трудности и нещастието на хората и решава да се върне. И както винаги в такъв момент всеки от нас си намира удобното извинение, за да непродължи напред(в случая това че стопанинът му го обича). И точно когато най-малко очаква среща нещо което променя живота му завинаги - Любовта...
Опиянени от нея вълкът и прасето загубват и намират себе си, загубват Егото си(забравят че са вълк и прасе) и се намират такива каквито са а не такива каквито хората ги възприемат.
Физически те са прасе и вълк като всички прасета и вълци, но духът им е необикновен, няма други като тях на Земята...
Човек трябва да е такъв, какъвто е, а не такъв какъвто хората очакват да бъде!Тогава е щастлив, защото е свободен..

Ако си се влюбвал някога истински ще ме разбереш

Хубаво много, и точно, и на място!
Честит празник и на теб

Благодаря..

кат толкоз много знаеш дефинирай я тази Любов да видим от какво толкова са се "опиянили" и "забравили" кои са...

Често споменаваш хората, явно са били голям проблем за за вълкът и прасето и то много повече отколкото всъщност могат да бъдат, хората са си хора и те не са виновни когато неразбират или мислят само за себе си

Нещо тук ми се струва пооплетено(особенно в последните 3 изречения) и ще трябва да ме светнеш, да ме простиш за умственото ми неразположение

Някой ме помоли да се изкжа по приказката.

Много наивно и по детски изглежда на пръв поглед. Сигурно си във фазата на влюбеността.;)
Е, хубава е такава любов, в която загубваш себе си, но тя не е трайна.
Все пак след известни страдания, може да ти помогне да разбереш Онази любов, която не се губи. И за която не ти трябва втори.

Както и след доста усилия да примириш доброто със злото и доста страдания, ще разбереш, че това не е възможно. И чак тогава може да реши бъдеш истински свободна и да тръгнеш по един съвсем друг път.

Обичам децата, защото са наивни, но идва време да порастнат. А детската наивност до се превърне във вяра в доброто и любовта.

Защо са всички тез слова,
ти мен обичаш ли ме, а?
Не тялото и не главата,
а туй що е в теб самата...

Именно детската неподправеност и непосредственост, която сме свикнали да обобщаваме като 'наивност' и то с негативен оттенък, е толкова присъща на човека, постигнал себереализация? или както там ... (не знам как го наричаш ти, хармония / баланс / просветление / ... не са ми точни на вкус). Разкажи ми, моля те, за доброто и злото?

Благодаря за мнението ти, прав си и всичко което казваш е вярно!
Харесваш ми

Но все пак това е приказка, а в приказките всичко е възможно!

това е приказка, моята приказка..
Никой не те кара нито да мислиш, нито да анализираш, като не ти харесва напиши си своя. Между другото къде е твоето мнение по темата, която си поставил, виждам само "редактиране" на чуждите мнения, но къде е твоето собствено?

Мили деца, обичайте се

Обичайте се като деца

Sorry... аз също съм съгласен Incog и
виждам че и ти приемаш мнението и. На мен също ми харесват мненията и.
Звучи мъдро, винаги ясно и осъзнато,
даже твърде мъдро,
И понякога си мисля че е съвършенна...

Редактирано от _Wild_ на 02.06.05 22:13.

К'ва е тая врява
и защо е тая олелия,
туй е само патардия,
вместо Йога
тук се дига шум до Бога

Между огледалото и сърцето
разлика една стои
сърцето крие тайни,
докато огледалото не може.

...доброто и злото ги вижда Егото,

   привързващо се към доброто

   и страдащо от злото...

   И двете са игра.

...не и Онази любов

   мили Деца,

   Това ще каже тя...

Огледалото само вижда
сърцето само чувства
на границата тънка като косъм
между огледалото и сърцето
Истината се крепи...

Ездача премина,
но прахта му във въздуха
се носи.

Не гледай втренчен
в тез прашинки,
посоката на ездача е натам.

…Погледът на търсещия
понякога объркан
от многото посоки
съзря как вятъра прах носи

макар и не на кон,
като стрелката на компаса
посоката той следва
върви натам...

Кога ще стигне?
днес, утре
или след хиляди животи
той Е (вече) там...

Имам едно въпросче: А в "Онази Любов" раждат ли се деца?

..И винаги е бил, нали?...

Можеш да си в онази Любов и едновременно и в телесната
и тогава се раждат най-хубавите деца

Разбирам какво имаш предвид, но и двамата "сътворители" трябва да са в Нея, нали?
а според теб какъв е смисълът на семейството?

Здрасти !
Семейството е жената да готви,да пере чорапи,да затваря домати в буркан,да кърми децата ( може и мъжа ), а той мъдро да люпи семки на балкона и след това да седне на масата и да се наплющи. Е, тва е живот,а...?!

...като на ролята на артистите в театъра
Но като си свалиш сценичния костюм, си пак като преди, себе си.
Животът е сцена, а ние сме актьори (май и Шекспир го беше казал)

И понеже си още на сцената, постарай се да си изиграеш ролята добре, каквато и да е.

От толкова много костюми и роли, забравяме кои сме всъщност, тогава просто трябва да останем голи, да преживеем срама и унижението и да продължим напред такива каквито сме..
Когато изгубиш всичко, намираш всичко!

Точно.Мъдро. Само, по мое скромно мнение унижението и срама ги причинява свалянето на костюмите и ролите, а не голотата. Тя е чистотата,сигурноста и вярата в себе си и спрямо другите, не костюмите и ролите...

"Когато изгубиш всичко, намираш всичко!"

Защо питаш Инког като знаеш всичко

Може би тя трябва да те пита нещо

Редактирано от _Wild_ на 07.06.05 20:48.

А още по-голямо е"унижението", когата костюма ти го сваля някой друг, но след това се превръща в благодарност и всичко си идва на мястото
Голотата е съвършенна, тя е чистата потенциалност, истинската ни природа, тя е Духа!

се сваля от притежателя си когато бъде осъзнат и когато притежателя реши че иска да го направи Наистина не върви някой да се пече на нудистки плаж със костюм и да очаква нещо да се получипредполагам би се почувствал горещо и тогава би му се наложило да реши какво избира: да се съблече или да се оттегли отново във сянката... и този акт не е еднократен, т.е. притежателят едва ли може да счита че с това се е отървал от костюма, костюмите са упорити...

Редактирано от _Wild_ на 08.06.05 16:20.

Моето наблюдение е малко в страни от модната тенденция. Според мен това прасе ще се угоява до Коледа. И тогава-а-а-а-а ... Цър, пър-р-р-р

********************************************************************************

а може просто слънцето да не му понася, но това неозначава че неиска да остане гол

Важно е също този който съблича да е вече гол, а не само да си мисли, че е! В един момент може да се окаже че притежателят на костюма е по-гол от него

Ами ако прасето се откаже да бъде повече праси
и поиска безкрайността

Всеки със способностите си. Срещала съм много добри провокатори, които са си костюмирани, но умеят да предразположат другия да си свали костюма...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но не са успели да провокират себе си да свалят костюма.Тогава човек се чувства неудовлеворен. Трябва да използваш таланта/способностите си/ за да си полезен на себе си, тогава ще си истински полезен и за другите.
Друг е въпроса ако искаш да живееш чрез другите

То страхът от неизвестното май е най-големия страх.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Докато го приемаме като страх, в действителност няма нищо по-хубаво от неизвестното

Да, за който се е "прежалил" и носи дух на пътешественик-изследовател...най-първо на пещерите и висините в себе си...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да ти се доядоха пържолки? Как да бъде хванато това прасе като е в Космоса?

Обикновенно първата мисъл е най спонтанна, а другото - спекулации

А необикновенно?
Прекрасен ден!

Нима не си чувал за вълшебните витаними месЦе и винЦе?!

********************************************************************************

Ахаа, значи затова чашата е празна?

А кашкавал от соя и сушени шипки?

Необикновеното си е необикновено
Прекрасен да е

"А кашкавал от соя и сушени шипки?"

Къде се продава това нещо?

********************************************************************************

Сериозно ли?

Да.

********************************************************************************

Според мен е важно този, когото събличат, да усеща любовта и приемането отсреща, а дали събличащият е вече гол - въобще няма значение за събличания, не мислиш ли?

Ами соевия кашкавал е всъщност тофу, прави го една варненска фирма заедно със соев пастет и т.н. има го по здравословните магазини, ако не намериш, ще ти пратя телефона им(там за пълноценността на соята няма да говоря...)

А шипки има по аптеките или можеш да си набереш наесен

А тез звездички Млечният път ли са или галактиката М-51?

Повече харесвам соевите кюфтета, ама и от тях и от тофуто образувам газове.

"А тез звездички Млечният път ли са или галактиката М-51?"

Не, това ми е паролата за достъп. Всъщност помайтапих се. Това е моето ДНК.

********************************************************************************

Немисля...
Възможно е събличащият да облече костюм и да влезе в роля заради събличания в началото, но тази любов и приемане, няма откъде да дойдат освен от Голотата
Пък кой знае може костюмът да притежава душа?!

Точно! Бравос! По едно време мислех да пиша нещо такова, но съм забравил, ама ти взе че го направи

Намери си "Съвършенното здраве" на Дийпак Чопра и ще разбереш защо става така пък и не само

Изброих, имаш точно 80 хромозома, определено не си землянин, недей да шикалкавиш Витамини, соеви кюфтета...не на мене тия освен това те заподозрях още като каза за прасетата в космоса Отде си!?

"Намери си "Съвършенното здраве" на Дийпак Чопра и ще разбереш защо става така пък и не само"
Добре, благодаря!
"Отде си!?"
Там където винаги съм бил, съм и ще бъда. Само трябва да намеря къде беше точно.

********************************************************************************