По-общо от това не мога да говоря
Аз не съм бил там. Само тази неща каквото чух, ги анализирах и направих изводи за себе си, които в никакъв случай не са окончателни.

Е, преди 130 г. са били от бизонова кожа... Между другото, много по-качествен и подходящ за това жилище материал от брезента.

А за драгото... Всеки си има разбирания. Всички сме яко облъчени от т.нар. "цивилизация". Ще е добре, ако човечеството, следвайки я, успее да оцелее... Макар че шансовете му по този начин не са особено големи.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

ех Блеки ти си романтик,щото връщане към природата (истинско такова де) ще има само след някакъв огромен катаклизъм.
никой не ще напусне познатия му начин на живот за да се хвърли в нещо което е позлезно ,но отдавна не е на мода

Jesus dont want me for a sunbeam

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Определено не е на мода...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Работата е там, че обществото и цивилизацията, такива каквито ги виждаме сега, са резултат от хилядолетно развитие. Парите, електричеството, наличието на държави, армии ... съществуването на всичко това не е случайно, а е плод на определена логика, която се е разгръщала бавно и постепенно през вековете. В този смисъл не е много разумно да се смята, че простия отказ от тези придобивки ще доведе до някаква алтернатива на сегашното общество. Революциите рядко са довеждали до нещо добро. На практика всички комуни, създадени пре 60-те и 70-те години се разпадат и компрометират. Защо е така? Най-простия отговор е, че моделирайки общество от преди зараждането на цивилизацията, в него неминуемо се появяват отношения и явления, които са довели именно до нейното зараждане. Нека си представим, че изолираме напълно една общност и я заставим да живее, така както са живяли хората преди хилядолетия. Ако проверим каква е ситуацията след няколко столетия (или повече) ще открием, че хората са си изобретили пари, отделили са част от самите тях да се грижат за сигурността, опитали са да изучат и използват определени природни дадености и закони (може би някои от тях е открил и електричеството)... с една дума, тръгнали са точно по този път, който в началото на експеримента е бил отречен.
Пътят на йога не включва в себе си социално инженерство и изолация от света. Може ли някои да ми посочи коя от 8-те степени на йога предполага това? Йога е работа със съзнанието, която цели да ви накара да живеете тук и сега, а не в някакво идеално общество, което е било преди векове или пък ще бъде след векове. Ако трябва да използваме терминологията на Самкхя, идеален е само Пуруша, Пракрити е в непрекъсната еволюция (респ. инволюция). А това означава, че в които и момент от развитието на материалния свят да бъдете хвърлени, то това ще бъде именно момент на РАЗВИТИЕ. А това предполага несъвърщенство. От тук нататък пред вас стоят две алтернативи. Едната е, вторачени в това несъвършенство, да превърнете себе си в един вътрешно неудовлетворен човек - т.е. да превърнете липсата на равновесие във външния свят във вътрешна такава. От тук нататък всяко ваше действие ще има за изходна точка тази неудовлетвореност. Резултатът ще е трескав опит за бягство под формата на наркотици (в най-лошия случай) или евтини и набързо скалъпени философии от рода на Ню Ейдж концепциите. Те са като съшити от най-разни парчета, попаднали на авторите им от източни и западни духовни системи до които са се докоснали, но не са разбрали мястото им в тях.
Втората алтернатива е пътят на истинските духовни учения. Те започват и завършват с търсене на вашето истинско Аз - онзи момент, който единствено може да послужи за отправна точка на всяко действие, целящо трансформация на външния свят. Т.е. вторачвате се не в несъвършенството на нещата извън вас, а в съвършенството вътре във вас и започвате пътя си от там. Вие трябва да намерите равновесието в самите вас и едва тогава да тръгнете да променяте света. Когато това се случи, може би ще си дадете сметка, че промяната е процес. И единствения начин да помогнете е просто да станете част от този процес (това в Индия се означава като "да следваш собствената си дхарма"). Да се ОСЪЗНАЕТЕ като част от този процес.
Така в крайна сметка ще се окаже, че един занаятчия, който всеки ден си върши съвестно работата, прави добро на свойте близки и съседи всъщност е по-истински революционер от онзи, който събира хора в гората или под строй.

Разбирам те, но не ми е ясно коя е тази йога която унищожава съзнанието.

Напълно съм съгласен с всяка твоя дума с изключение на "съвършенството вътре във вас". Мисля, че такова животно нема, а постулирането му означава черно на бяло скок в обятията на религията. Обясни ми как може нещо "съвършено" (още повече вътре в нас) да се пръкне в "несъвършения" свят освен под командата на "Оня Съвършения" с ореолчето. Също така не разбирам защо светът да е "несъвършен"? Светът е сляпа стихия, която си е такава, каквато си е, а нашето харесване или нехаресване на нейната същност е съвсем друго нещо, което няма нищо общо с някакво нейно "съвършенство" или "несъвършенство", а е продукт на нашата дребничка, мъничка, егоистична, антропоцентрична и пр.гледна точица. Изкушавам се да цитирам Файнман: "Трябва да възприемаме света такъв, какъвто е - един абсурд". Та опитите да си намерим удобно местенце в света и усилията ни да го променяме според мен биха били по-плодотворни, ако го даваме малко по-скромно и гледаме на нещата не от надутия пиедестал на "вътрешно съвършените творения божии", а от по-адекватната, макар и банална гледна точка на дребни абсурдчета, неразделно интегрирани частици от Големия Абсурд. В това няма нищо срамно, никакъв фатализъм, никакво самоунижение или нещо подобно. Само жабата да си знае гьола.

Като спомена за абсурда ми напомни за един от моите ученически увлечения - Албер Камю. Неговата теза е подобна - светът е един абсурд, а хората са обречени да бъдат свободни.
Светът е като един пъзел. Ако вземеш една единствен елемент от пъзела ще ти се стори нещо много нащърбено и шарено. Такова е и обичайното ни съзнание, щамповано от мрежата на васаните и изрязано с ножичката на егото. Ако интегрираме всички елементи на пъзела и го погледнем отгоре, вече ще виждаме само общата картина и ще си дадем сметка, че разделителните линии са само условни.
Всички ние интуитивно усещаме, че тези шарки по нас са част от една по-всеобхватна картина. Истинските духовни учения са като скица по която да възстановим пъзела. Неистинските са чисто и просто лъжлива скица. Все едно имаш да редиш пъзел с горичка, а те ти дават картинка на замък. Замъкът може сам по себе си да е много красив и да те грабне с величието си. Но просто няма да ти свърши работа.

Не са съвсем условни те, не са... дори и да ги обявим за такива и да си вярваме - пак не са.
Критерият за истината - там е заровено кучето. Думата "истина" в устата на един учен и на един сектант има бая различен смисъл.
Това разбира се касае и истинността на "истинските" и "неистинските" учения (аз по-скоро бих го казал така - областта на истинност в произволно избрано учение).
Ако пъзелът се реди от умен човек, той трябва да има едно на ум, че може картинката да се окаже не такава, каквато е очаквал. За мен това е главната отличителна черта на разумния подход към боравенето с действителността. Да следваш сляпо указанията за подреждането е лош подход, дори и те да се окажат правилни.

Редактирано от Orнeдишaщ на 29.11.04 14:08.