И тъй, като от утре всичко е ново, и се започва една нова посока, защото старата вече е готова..., та вижте на каква КРАСОТА попаднах:




Молитва за Любов

Ще споделим един красив сън - сън, който няма да искате да свършва. В този сън денят е красив, топъл и слънчев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Вървите към нея. На брега и един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина. Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди много, много години е задал същия въпрос на учителя си.

Старецът започва да ви разказва историята си: „Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, който учителят сложи в сърцето ми, беше собствената му любов.

Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън - огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клетка в тялото ми и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. И аз обикнах себе си напълно и безусловно.

Но огънят продължи да гори и почувствах необходимостта да споделя любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата, и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте.

Дадох част от любовта си на всеки кристал, на всеки камък по земята, на почвата, металите, и те ми отвърнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реките, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станахме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте. Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше.

Насочих поглед към небето, към слънцето, към звездите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на луната, на слънцето и те ми отвърнаха с любов. И аз станах едно с луната и със слънцето и със звездите и любовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Където и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очите му, защото съм част от всичко, защото обичам".

И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламък и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина, вие излъчвате огъня на любовта и се молите:

Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари. Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлата си и лъчиста светлина.

Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида. Обичам те такъв, какъвто си и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си. Амин.

Четирите споразумения. Толтектска книга на мъдростта. Практическо ръководство за лична свобода. стр. 123-126
Дон Мигел Руис





А тук има още прекрасни, прекрасни неща:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хубаво ,че предупреждаваш да се скрием.

Утре ще вали... Даже още от събота вечер може би. Като вали аз се крием...
Наистина - аман от тия нюейджарски (или "духовни" - както предпочитате) дивотии...

Красотата винаги присъства в света - от началота на времената.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

a zashto imenno utre?

kuf si vylk kato se kriesh ot dyjd

да.красотата е в естественото...

Един човек, ако го е сполетяло някакво голямо нещастие, мислиш ли, че ще види в един красив залез красота?

Опитай се да откриеш откъде излиза това усещане за красота.
То е вътре в теб, външното е само повод.

Ако разбереш това, ще виждаш красивото навсякъде, защото ще го носиш със себе си.
То е като разтваряне на сърцето, то е като молитва или медитация, като благодарност и любов.

Красивото, радостта, добротата и любовта са вътре в нас.


Какво ни пречи да се изявят?

...не знам защо е утре, но така го усещам.
Тук не става въпрос за нещо в мен, не. Нещо много по-цялостно е.

Някои от другите бележки по темата насочват разговора на там, че всичко е винаги в мен и винаги присъства... от това съм се отказал, слязох от онези върхове на ментала, където си сам и е красиво и си мислиш, че си се слял, но не си! Онази черупка, която се създава при личното търсене вече я няма, какво като си си излъскал обувките и ходиш в прах? Не било прах... не ама да!

Не става въпрос човек да седне в дълбока медитация и да открие, че красотата е в него, разбира се тя е винаги там по върховете на ментала, но в Живота я няма, защото и него го няма..., има една плетка от теории, герои, върхове, медитации всякакви красиви стерилни и косервиращи неща ... виждате ли златния прашец наоколо, Любовта, която е заляла цялата земя и е изпълнила всяко сърце? Сега?
А това, което преобразува праха в златен, вълшебен прашец не е интелекта /който излъскваме в медитация/, не са красивите теории, това е усмивката, естествента Радост, Добротата от сърцето и разбира се Любовта /но каква Любов -- много обширна тема!/.

Красив ден!

На кое казваш ВЪТРЕ и на кое ВЪН?

Само ако си усетил това за което ти казвам, ще знаеш, че няма вътре и вън.
Но още не си намерил източника, всичко са само приказки и фантазии на ума ти.
Пътя още е пред теб