Тъй като нямаше никакви коментари по тази тема, реших да публикувам писмото на едно момиче с псевдоним "ПЛАМ", относно посещението на Лама Оле Нидал в София.
Който пожелае ще го прочете.
Правя това защото ми се струва, че твърде често някой важни теми и събития остават в сянка.
И така с малко закъснение:

Преживяване с лама

Не зная защо попаднах точно там...

Залата бе в приятен тъмносин цвят, а аз седях в удобния приятно тъмносин стол и чаках. Предстоеше лекция на някакъв тибетски лама, за който вече бях дала дарение и за доказателство държах жълто талонче в ръката си. Колкото повече го разглеждах, толкова повече растеше недоумението ми – щеше да се говори за будизъм, който аз кой знае защо бях видяла на плаката като йога. Но на талончето пишеше друго, значи – моя си беше грешката... Карай! Така и така бях отишла, поне в едно нещо бях абсолютно сигурна – че се намирам на точното място и в точното време...

Всъщност, доста се подвоумих дали да отида. През последните месеци следях обявите за подобни срещи и лекции, но или ги забелязвах твърде късно, или срещите се проваляха. От друга страна, за съботния ден си бях планувала и други доста приятни неща за правене. Но те някак си ми се изплъзваха, вършех ги твърде припряно и не ми носеха обичайното удоволствие... Най-накрая изразих дилемата си на глас, под формата на песничка и реших – взех си ключове и малко пари, и в последния момент тръгнах...

Хората в залата бяха предимно млади, на възраст между 10 и 40 години, и прииждаха на групички. Те обсъждаха проведени срещи, разменяха си книги и говореха с термини, някои от които ми бяха напълно непознати. Беше ми странно, че сред всички тях не видях нито едно познато лице, но това не ме притесни, защото се бях настроила да общувам с техните сърца.

Чак когато залата се препълни, ламата влезе. Почувствах се напълно отворена, готова да срещна най-съкровената му същност, онези послания, които никога нямаше да изрече. Той представи възгледи и концепции, които вече познавах. Говори за ума, чиято безпределност свързва в едно всички хора, за безкрайния потенциал от възможности, които всеки от нас има, за учителя, скрит вътре в нас, за справянето с гнева, за взаимоотношения, основани на състрадание и любов, за равновесието между състрадание и мъдрост.

После ламата започна да отговаря на въпроси, за които казваше, че са много добри, но самия той не даде добри отговори. Въпросите бяха основни, свързани с времето, свободния избор и прераждането, а отговорите, поне според мен, бяха повърхностни и не биха задоволили хората, имащи нужда от логика и последователност. Но нямах право да го съдя, може би по-добре пишеше книги. Зачудих се дали самата аз бих се наела да изнасям лекции, след като не мога да обясня нещата, които толкова добре усещам...

Дойде време за медитацията. Интересно ми беше как ще протече, понеже при мен тези състояния винаги са идвали сами и не съм успявала да ги предизвикам съзнателно. Трябваше да извикаме в ума си образа на златния Буда и постепенно да си представим, че се сливаме с него. Ами сега? Като не ми достигна въображението чак дотам? Оставих се в съзнанието ми да дойде образ, какъвто и да е. Появиха се ярко червени рози, които отново и отново, непрекъснато се разлистваха. В края на краищата, от цялата медитация най ми хареса вибрацията на сричката ОМ.

Накрая всички се втурнаха да си вземат убежище, а аз си тръгнах, понеже вече си имах такова – вътре в мен. Замислих се за нещата, които бях научила... Не, по-скоро бях затвърдила онези, които знам, усещах ги като светли прорези в съзнанието ми.

Ако непрекъснато се правиш на Буда, някой ден наистина ще станеш Буда.
Живей според най-висшите си идеи. Задържай ги в ума си, влагай ги в думите си, действай според тях. Само по този начин ще затвърдиш постигнатото и ще си готов за следващото стъпало нагоре.
Бъди състрадателен към хората, които са лоши към теб. Те са лоши, защото са нещастни. Замисли се за това, че ти ги търпиш само известно време, а те са принудени цял живот да живеят със себе си и със своето нещастие.

Струва ми се, че до този момент, точно същността на състраданието ми е убягвала, някак си не съм успявала изцяло да го изпитам. Дали пък точно това мое разбиране е причината за срещата ми с приятно тъмносиния цвят...


Послеслов:Аз лично уважавам Будизма и всички които го практикуват.Надявам се да няма засегнати от тази тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Седмица по-късно....

„За светкавиците и гръмотевиците е нужно време, и за светлината на звездите също е нужно време, време е нужно дори и за делата, когато са вече извършени, за да бъдат видени и чути.” - из “Веселата наука” на Фр. Ницше

И друг път ми се е случвало нещо подобно – отивам на работа, Слънцето топли гърба ми, аз го каня да влезе и да просветли душата ми, то се настанява в областта около слънчевия ми сплит и се опитва да проникне във всяка клетка. Постепенно, движейки се отвътре навън, лъчите на Светлината изпълват цялото ми тяло, преминават през кожата ми и аз самата се превръщам в Слънце. Почти. На места тъканта е възлеста и не допуска Светлината у себе си, затова заприличвам по-скоро на таралеж с лъчи...

Сега обаче, за пръв път ми се случва да усещам така образно Светлината в ума си. След срещата с Ламата. Да, изписвам го вече с главни букви, понеже го свързвам със Слънцето и.. Светлината... Сега разбирам, че и двамата сме успели, аз – да отворя прозорците на ума си, той – да внесе чисти идеи. Все пак, тогава имах ясното съзнание за нивото, на което ще се осъществи общуването... Сетих се как в началото на лекцията той задряма /или се престори, че го прави/. Хората наоколо започнаха да се споглеждат смутено, а аз затворих очи и се отпуснах още повече, все едно заспивах... просто исках да Съм на срещата, там, където Духовете се срещат... И после, той през цялото време се наливаше чай. Аз самата го правя през последните два месеца – по подбуди, които не са ми съвсем ясни... Това също трябва да е вид среща...

Светлината наистина е в ума ми. Тъй както земята се разтваря и през огромните пукнатини се вижда огненочервена лава, тъй и съзнанието ми е прорязано от ивици, от които струи бяла Светлина. Тези белези са завинаги, трайни следи, като от прогорено. Те затвърждават всяка Истина, която винаги съм знаела, но съм си позволявала да забравя...

Вече знам защо...

Пламенка Славова

а защо си отказала да ти даде убежище?
вижда се, че още я нямаш истинската светлина на пробуденото съзнание

егото е много самонадеяно и си прави илюзии - да го днаеш от мен

Лекцията беше за Махамудра, доколкото си спомням.
Нищо не пишеш за самата лекция, явно нищо не си разбрала от нея.
А какво искаш да кажеш с твоите словоизлия? Присъствала си на лекцията, но не си била ТАМ. Занимавала си си със своя критикуващ ум. Не си взела убежище, защото си мислиш, че ВЕЧЕ СИ ПОСТИГНАЛА и се гордееш с това! И защо го пишеш тук? - за да ти аплодираме...

Аз разбрах ето какво от твоето присъствие на лекцията:

"После ламата започна да отговаря на въпроси, за които казваше, че са много добри, но самия той не даде добри отговори. .." - това, че ти нищо не си разбрала...

".. а отговорите, поне според мен, бяха повърхностни и не биха задоволили хората, имащи нужда от логика и последователност. Но нямах право да го съдя, може би по-добре пишеше книги. Зачудих се дали самата аз бих се наела да изнасям лекции, след като не мога да обясня нещата, които толкова добре усещам... " - просто нямам думи!

Мило момиче,
"Ако непрекъснато се правиш на Буда, някой ден наистина ще станеш Буда. "
- Ако непрекъснато се правиш на Буда, никога няма да станеш Буда. :)))


А какви изводи си направих за пишещия...няма да кажа.

Аз пък разбрах, че нищо не си разбрала от Махамудра.
Разбрах, че си се въртяла на стола и си се чудела тук ли ти е мястото
А може би е трябвало да излезеш отпред и да дадеш посвещение на ламата
в някое изкуство.

Това, което говори Оле Нидал не са прости житейски мъдрости.
Но всеки разбира според нивото си.

Мястото ти не е било там, губила си си времето.(а сега и нашето)

Поради факта, че понякога(да не кажа в повечето случаи) се нося по върховете на различните светове и пространства..та съм объркал нещо важно.

1.Псевдонима на момичето е MBIRA(извинявам се за грешката)
2.Срещата се е състояла в Русе(а не както аз предположих в София)
3.Но всичко друго си е така както си е било:)
Хайде за яснота да сложим и снимка на Ламата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На теб предполагам ти е ясно, че много хора се възмущават на истината и не приемат различни мнения.
Само се чудя като има някой да казва нещо защо не го прави.Както и да е.Това е едно мнение по въпроса с Ламата.Ако този някой иска да каже колко е било красиво и хубаво на лекциите е добре да напише нова тема и в нея да си отбележи впечатленията.Аз лично уважавам Ламата но това не означава, че няма да приема други мнения.
Разбудихме духовете и това е добре:)
Лек, спокоен и усмихнат ден на всички

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не искам да бъда лош,ама някои източници твърдят че Олеле въобще не разбирал от истинските практики,а бил само бизнесмен.
определено не мога да склоня обаче във вяра ни на това твърдение ни на проивоположното.
също твърдят че бил получил само убежище и някаква гуру йога и нищо повече та нямал прво да се занимава със сложна инапреднала практика като махамудра.

смърт и разложение
death makes angels of us all and gives us wings ... - Jimbo

Трябва да бъда честен с теб.Аз лично не знам нищо за Ламата.Далече е от мен.Но уважавам Будизма и всеки който предава светлината му.Виждал съм практикуващи ученици на Ламата във Варна.Малко са но имат желание за светлина както всички нас.
Убеден съм, че дори да е бизнесмен той се е посветил на Пътят на Буда..поне такова излъчване има.
Добър ден Джимбо:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

През 1968 год. на сватбеното си пътешествие от Дания за Хималаите, Хана и Оле Нидал се срещат с Лама Лопон Чечьо Ринпоче и влизат в контакт с ученията на Буда. Дълбоко впечатлени, те правят значителна промяна в живота си и започват да изучават и практикуват Дхарма. Впоследствие, Оле и Хана стават първите западни ученици на Негово Светейшество Кармапа, чиито учения им помагат да трансформират живота си в “безгранична чистота и радост”.

След като са били разпознати от Кармапа като защитници на линията Кагю и обучени от него и други големи лами от школата Кагю, Оле и Хана са били изпратени през 1972 година на Запад за да преподават наученото. Оле сега предава благословията на линията и пътува като лама и будистки майстор по медитация, непрекъснато дава учения и създава Дхарма центрове, докато Хана е много търсен преводач и тълкувател по Тибетска философия.