ama samo ne mi se karaite v temata, mnogo molq:):):)
аз хатхата ще си правя за сега пък била тя и несериозна...защото ми изглежда по достъпна за мен в момента...някакви други техники без учител не бих посмяла. то явно и за асаните ще трябва учителско присъствие.
бтв. аз бих се определила като атеист и доста голям скептик надявам се, че това не е пречка? във всичките книги пише ,че ъога не е религия , а наука.
все пак целите ми са предимно по-голям самоконтрол на поведението и подобрение на здравето-защото никакво го няма и искат да ме тъпчат с хормони. не искам да обидя никого и да омаловажавам духовните стремежи.

cornflake devoiko -ti ot koga se zanimavash ? shte se radvam da ne sym edinstvenata nachinaeshta, zashtoto nikak me nqma v gyvkavostta.

btw tova za uchitelite kak se sychetava s fakta , che vseki ot tezi uchiteli e pochnal da se zanimava sam? i tazi yoginq pri koqto shte hodq i v. eftimov i drugite, za koito sym chuvala...mai sa pochnali pyrvo samostoqtelno?

И ако съм от тези новичките, мечтателните и амбициозните? Не мога ли да се справя сама, без учител, с вдъхновение и любов?

Грешка, с много любов!

Хатха йога не е играйкане. Нито пък е правене на асани. Това е една система, която се състои от много повече компоненти, но за да е наясно човек трябва да се е запознал поне бегло с класиката на учението - Хатха йога прадипика, Шива Самхита, Гхеранда Самхита, а не да черпи информация от цветни книжки.

Хич да не се притесняваш какво ти говорят останалте!
Акъли може да получиш колкото щеш!
Ти си умен човек, виждам че си се захванала съвестно и сериозно, какво по-хубаво от това! Запасила си се с един куп книги и важното е че си будна, търсиш и се интересуваш, а явно си и доста дисциплинирана, щом като почти не си пропускала ден без практика. И Сурия Намаскар правиш по 10 пъти, ехейй, аз едвам до 3 го докорвам, ако въобще го правя, защото понякога загрявам и по други начини. Преди време ходих на една лекция по йога и там се каза, че в йога има две основни неща - самоосъзнаване и дисциплина!

Според мен трябва да имаш търпение, да продължаваш с същия дух и всичко ще си дойде намястото.
Може да пробваш различните курсове които се провеждат в София, това ще те обогати и ще се запознаеш с много хора, които по един или друг начин практикуват и се интересуват от йога, а къде ще се задържиш и дали изобщо да се задържаш някъде само ти ще си прецениш!
И въобще да не те притеснява, че си начинаеща и че не си особено гъвкава, голяма част от хората там са така! Но в крайна сметка затова и са се записала. Там където аз съм ходила досега, никой не те насилва да правиш каквото и да било, просто правиш каквото и докъдето можеш.

Аз лично се занимавам от около половин година, но не съм така упорита като теб, не мисля и да спирам, то хванеш ли се един път на хорото... Аз експериментирам с какво ли не..., даже понякога наблягам на спортовете, а йога естествено е много повече от гиманстика за тялото, но като старт в нея няма нищо лошо едно сериозно практикуване на Хата. Така че и аз съм начинаеща. Всякакви книги по въпроса също не са маловажни според мен. И не се притеснявам, че нещата стават бавно!

Съветвам те да отхвърлиш всякакви притеснения и съмнения и да даваш смело напред!
Защото решението ти да се обърнеш към йога е много добро!
Успех!

Прощавай, че се намесвам
Просто ми се струва, че амбицията сам да се справиш е доста спъваща. Помощта е навсякъде, понякога дори не я забелязваме.

Права си Лия, но човек не е сигурен каква е целта на помощта, която се предлага

Права или не няма значение. Но може би има смисъл да усетиш откъде идва несигурността. Дали не е от страха ни от прецакване и дали този страх не ни прецаква и не ни позволява да живеем спонтанно, да се радваме на мига. Има една изкючително силна формула дадена от Беинса Дуно:
Без страх и без тъмнина в Любовта безгранична.
Можеш да си я повтаряш, когато се почувстваш застрашена и несигурна...а и не само тогава

Bih iskala i az da dobavia nesto, s brat mi go obsajdahme vchera. Kilogrami ne sme svalili, no se chuvstvahme leki. Vse edno sme svalili po 2-3 kilograma.

Да, разбира се, промяната в себеусещането е сигнал, че с теб се случва нещо много по-добро ...и по-важно от отслабването.
Ако човек успее поне малко да промени ума и чуваствата си, и останалите неща сякаш започват да се нареждат в желаната посока.