Без съмнение отвъд твоята действителност и представи за света, отвъд моята реалност и мисли..далече в необятните полета на Абсолютната истина се раждат Те...Учителите

Исках да ви предложа нещо хубаво и свежо от "Дхаммапада" из словата на Буда.

Може да го коментираме ако имате сили за това:)

У глупеца, който знае, че е глупав, все пак има някаква мъдрост.Но глупецът, който счита себе си за мъдър, трябва да бъде считан за истински глупак

Толкова дълбоко ли ти се видя това изречение :)

Глупецът, който знае че е глупец, знае поне това. А ако се мисли за мъдър, дори това не знае, и следователно е по-голям глупец отколкото в първия случай.

За да полетиш, ти трябва не вяра, а да проумееш какво е летенето

Ако трябва да бъда искрен...мислих няколко минути преди да го пусна.Викам си "А бе защо ще пускаш подобно нещо?!Какво искаш да кажеш на хората?Я не пускай нищо.По добре си мълчи и чети мненията на другите.Защо ще си разваляш хатъра?!"
10 секунди след последното убеждение да не го пускам го пуснах.
Какво да се прави...Грешим:))

Развържете възлите
(будистка притча)
Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!" Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа. След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти - си кърпа с пет възела. Тези възли са - агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. — След това Буда казал — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? — Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по-стегнати. След това попитал — Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Буда казал:
—Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!

Една сутрин Буда седял сред учениците си, когато към него се приближил един човек. "Съществува ли Бог?" — попитал той. "Да, Бог съществува" — отговорил Буда. След закуска се появил друг човек. "Съществува ли Бог?" — попитал той. — Не, Бог не съществува." — отговорил Буда. В края на деня трети човек задал на Буда същия въпрос, и отговорът на Буда бил следният: "Ти си длъжен да решиш сам за себе си". "Учителю, но това е абсурд" — казал един от учениците. — Как Ти можеш да дадеш три различни отговора на един и същ въпрос?" "Защото те бяха различни хора — отговорил Просветеният. — И всеки човек стига до Бога по свой собствен начин: някой — с увереност, друг — с отрицание, а трети — със съмнение".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има някаква сила зад това име->Буда<-

БЪДА БУДЯ

Като произнеса Буда и те ми изникват в съзнанието.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Попитаха ме:
-Ако откъснеш цветето когато е красиво...Греховност ли е?.. или просто жест от лош навик.
-За кой да го откъсна?-ги попитах мислейки, че не е важно колко лошо е зададен въпроса.
-Няма значение за кой!-ми отговориха.
-Тогава мислите ли, че има значение отговора?-аз
-Да съществено!?-те
Товага се сетих за думите на Буда..и ги използвах перефразирано..
-Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли.То е създадено от нашите мисли.Дори да ви отговоря с личното си мнение няма да помогна на никой с това.Ако се замислиш посягайки към цветето..."Даго откъсна...или да го оставя" то аз ще ви кажа:
-Няма значение дали ще го скъсате или не.Дълбоко във вас цялата ситуация е вече разиграна.Значимостта на всяко ваше деяние се определя от друг източник....неподвластен на нивото от което в момента общуваме.

Ако имахме непреривна връзка с този източник, дали би имало въпрос "Да откъсна ли това цвете...или да го оставя?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изгрев,благодаря ти за хубавия цитат
Казан е много добре,точно и намясто
С една дума хареса ми максимално