Филма беше интересен

Да.

Мунирадж ми хареса, имаше много силна вътрешна усмивка.

Za koi film govorite?

ОМ НАМАХ ШИВАЯ -- вчера в 18:30 по ефир 2

Да, филмът беше хубав.

“Friends are angels who lift us to our feet when our wings have trouble remembering how to fly.”

едно изречение на Мунирадж:Първото правило в живота е дисциплината..

"Дисциплинен унд арбайт" - казал го е много по-рано друг човек...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Много исках да гледам този филм.Обаче се загубихме една групичка на Витоша и след 6 часов преход от Железница през х.Академик и Черни връх та до х. Морени седнахме полу мъртви от зверският студ, мъгла и неотъпкан сняг.Изведнъж Баммм в хотела даваха реклами..и Буммм филмът започна 18.30 ч..:))) Обаче на собствениците не им хареса и намалиха звука на телевизира още в началото.Така гледах филмът с огромен интерес но не знам за какво се говореше.Видях доста интересни сцени и като цяло усетих огромна духовна сила.Ще бъда безкрайно щаслив ако някой спомене :Кой всъшност е момчето във филмът?..и за какво се разказваше..ако има желание естествено.

С уважение към всички посещаващи този форум.

от филма.
Малко късно се усетих. Ще е добре да го прехвърлим на по- качествена касетка.

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

Ако е казал Бог ще го гледам:))
Или ако по някакъв начин успеем да се видим и ти ми дадеш касетката:))А аз ще ти дам нещо наистина величествено и божествено...или по точно запис на един велик духовник......на компютърен диск.

За съжаление и аз изпуснах самото начало. Остана ми нещо ценно...

"Как да се държим в материалния свят? - Както езикът между зъбите."

“Friends are angels who lift us to our feet when our wings have trouble remembering how to fly.”

ОК. Бива. Можем да се видим. Ами имаш ми мейла....

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

Май да - точно усмивка.
За момент се появи картина на огряни върхове, която ме хвърли в музиката и оттам нататък възприемах,че всичко е с много силно излъчване.

Това за зъбите и езика беше прекрасно

Еххх и аз бях вчера на Витоша и на Черни връх. Беше прекрасно, направо нямам думи. Нагоре сняг и белота. Чудно! Едвам се виждаше кол от кол.
Другата Събота или Петък пак съм там, просто е великолепно. Нямам думи.
Радост и чистота!

Да, самата музика и картини са напълно достатъчни.

Това ми остана като думи, като нещо сякаш отправено и мене, а целият филм беше едно излъчване на сила и мекота, на смирение и спокойствие, хармония.
Изпитвах особена радост и наслада, че го гледам...

“Friends are angels who lift us to our feet when our wings have trouble remembering how to fly.”

Аз като гледах Хималаите и незнам защо някак си ми "миришеха" на Рила, споделих го с други, но никои не потвърди това. Но като ги гледах, все едно виждах Рила! Не като форми, а като усещане... ех Рила..... днес цял ден мисля за Рила.... просто нямам думи...
Рила

От студената свежест, от въздуха, който прониква отвсякъде в нас...и аз имам усещане за подобно излъчване на двете планини...свещени места...

Имам две страхотни снимки на езерата, сложени са на видно място у нас и си ги гледам. Един приятел ги прави - професионален фотограф и ги увеличи - размерът е някъде 40см на 30см. Това лято и ние изщракахме доста филми горе, от всички станаха много хубави снимки.

Качил ми е доста снимки на диск. Не съм го взела още, мога да пусна тук от тях. Има някои - направо са изключителни...

Не съм ходила на Рила през зимата, а много ми се ще, но нямам подходяща зимна екипировка за горе, а не е шега...като знам лятото как е...



“Friends are angels who lift us to our feet when our wings have trouble remembering how to fly.”

Много ще се радвам да пуснещ някои снимки тук!!
Даже се замечтавам леко -- ще си направя една мислена разходка.

Иначе на Рила през зимата е ........ /няма такава дума.../
На 6,7 и 8 декември ходих беше великолепно. На 6 беше безоблачно и имаше сняг, но не много -- качихме се през хижа мальовица до връх Мальовица -- беше ясно, слънчево, снежно и прекрасно! Спахме в хижата. Канехме се на другия ден да отидем до езерата през върха, но наваля много сняг, а около Мальовица има много лавини /просто случихме невероятна възможност да се качим/, и затова слязохме до Вада и от там нагоре. Приказка...
Спахме в новата хижа. Горе беше чудесно, нямам думи... Първия ден беше слънчево, втория валеше много и тихо, а третия наваляло и слънчево...

Скоро се каня пак да ходя, но не знам, може би на Мусала, МУЛЕТО беше написало много хубави неща за Мусала, аз там не съм ходил никога. Ако не успея сега поне за 22 март (за Новата година ). За екипировката може би си права за себе си, моята не, че е много особена, особено когато отказвам да си купувам обувки от естествена кожа . Но се справям отлично. Има някои малки трикове, които са много ефикасни, може да отворим някои път тема за това.

Другото е от Черни връх с бинокъл -- казаха ми, че било като на една ръка разтояние, но тази събота на Черни връх едвам си виждах ръцете от мъгла ...
Рила....

Бяла тишина... това ми идва като най-точно определение на картината със беззвучието.

На Мусала се качихме преди две години, на 4 август беше. Времето ясно, слънчево, едно облаче нямаше... Стигнахме до заслона, оставихме си раниците и само с по една тениска за преобличане и якетата решихме да се качим на върха, да проверим може ли да пренощуваме там и да слезем да си вземем останалия багаж. Като стигнахме горе разбрахме, че може да пренощуваме - 9 човека в стая с три легла, та и по земята... Горе беше такова чудо, че не ни се слизаше и решихме да останем и сутринта да посрещнем изгрева на слънцето от най-високата точка на България. Останахме с това, което носехме, но през нощта температурите паднаха на 6 градуса. Разпределихме кой каквото имаше за обличане и обуване, за да се стоплим. Сутринта беше велико чудо - ясно, чисто, радост за душата и духа...

Миналото лято от Вада се качвахме в проливен дъжд към езерата по "Душевадката", пазехме си уж краката с едни найлонови торби, пък в един момент просто вървяхме в стичащия се поток от вода, а не усещахме студ...Рила е велика...

“Friends are angels who lift us to our feet when our wings have trouble remembering how to fly.”

Редактирано от Изrpeв на 04.01.04 22:50.

Наистина Витоша дава много, макар Рила да ми е по симпатична.
Това момче от филма в Индия ли остана?

не, но често ходел. Била наркоман, та писал на Ниранджанананда, Той му отговорил. Историята била преди десет години. Сега ходел често.

Вероятно работи нещо или ..всъшност от къде се спонсорира?

Не се разбра от филма

стреми се в тебе да е тихо

Eee, разкажете поне за какво ставаше дума, че така само чета някакъв код...

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

Ние, които не сме гледали филма, призоваваме Вас, които сте го гледали да обясните за какво става дума...

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

Като човек близък до компютъра, можеш ли да го прехвърлиш в цифров вид това филмче?

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

Абе сюжета не беше нищо особено -- някакъв наркомаи т.н. Интересни бяха картините. С 50 повторения на Сурия Намаскар се постига ефект, като подобен на филма

Ще говоря с приятелите на titikshata какво могат да помогнат за "дигитализирането" цифровизирането на филмот

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

Редактирано от titiksha на 05.01.04 19:20.

Едно човешко същество, което търси, намира, благодари...и споделя.

Два пъти ходехме като ученици на лагер на Рила на хижа "Рилски езера", като "за Нова година", през декември-януари на 97-98г. и на 98-99г..

Имам същите усещания като вас от там ... "нечувана тишина"....
И снимки направих ..... невероятно отражение на атмосферата там

Ето на този адрес можеш да разгледаш календара със снимки, изработен от Живко Стоилов.

E:\Kalendarium 2003 prewiev\ThumbnailFrame.htm

Редактирано от Изrpeв на 07.01.04 22:42.

Благодаря, а точен ли е адреса?

Снощи взех диска и в бързината нещо съм объркала, съжалявам... Довечера ще поправя грешката, от къщи.