Понякога думите са излишни...в единия слечай защото човекът до тебе те разбира без тяхната намеса, а в другия защото и с тях и без тях, той няма готовност и желание да те разбере.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Именно за това се бях изгубил за почти 2 години..просто нямах нужда да говоря с някой..нямах нужда да говоря празни приказки.За това реших да пиша по тематика която смятам за съществена..(според мен:)

Какво мислиш за този град Аурувил.Възможно ли е да се осъществи идеята за един духовен град(макар до сега да е доказано, че подобни идеи имат някакво осъществяване).
Според теб ще има ли бъдеще един град на Духовността.

Много бих искала да вярвам, че може да има бъдеще град на духовността в настоящия момент. Във въображението си съм го виждала, не е бил точно Ауровил...
Според моята представа там е нужно да се съберат хора с еднаква степен на разширено съзнание. Когато обединяващо е първо служенето на Бога, после на човечеството и най-накрая на себе си, тогава може да се получи. Така мисля аз.
Вярвам, че когато всеки отиде някъде с чисти помисли и чувства, за да съгражда, то ще стане добър градеж. Когато се съберат разумни хора, трудолюбиви и отговорни, за които духовно е проявлението на Духа във всичко, то те могат да станат проводници и изразители на божественото, да са пример с живота си какъв е новия човек.

“Friends are angels who lift us to our feet when our wings have trouble remembering how to fly.”

И аз мисля така, но до колко е възможно да отворим вътрешният си кръгозор и да проникнем в самата дълбочина на идеята зависи от индивидуалността ни.
Понякога си мисля, че не е възможно дълго време да съществува една и съща тенденция в еволюционен план.Дори нещо да съществува 100 или 1000 години неговата подържаща платформа от идеи и поддръжници ще се изчерпи...докато отново не се появи някой който да промени неща..ако не някой човек...то природата...в Бог има нещо много финно..и е голямо предизвикателство да го опознаеш.

Лек ден:)

Кога и по коя програма са давали филм за "Ауровил"
Ще ти бъда много благодарян ако се сещаш.

За себе си знам, че би ми било добре да живея на такова място, но няма да се задържа дълго. Не съм все още убедена, че обособяването на такива селища е най-доброто...Може би да са просто места, където да се отива, който има с какво да допринася за поддържането им, но да не са за постоянно живеене. Струва ми се, че иначе би било нещо като бягство от трудностите, като изолация на група единомишленици. Май не мога точно да се изразя...
Представям си го като място, където да се подкрепят близките души, да работят заедно, а след това да са в света, но не от него...да са проводници, да протича към всички, които имат нужда от помощ, за да се пробудят за Духа.

Лек ден и на тебе!


“Friends are angels who lift us to our feet when our wings have trouble remembering how to fly.”

Една приятелка ни го пусна на диск, но да я попитаме дали го няма качен в нета ако искаш?

Зависи какво търси определеният човек...зависи каква ще е нагласата му за нещата...
Но определено най-добрият вариант е човек да не се изолира или ако го прави да е временно.Най голямата помощ която може да окаже е именно в градовете, където са струпани основните маси човечета...и там да бъде духовен, съзнателен, медитиращ, показващ, че е възможно човек да отделя време както за работа така и за духовност.

От мястото на Бог човек може да види милиардите богове около себе-Си.

Много ще се радвам..макар през нета да е почти невъзможно да го гледам..аз съм на на 33 600 Модем.И все пак благодаря.

Ще видим какво ще измислим.