Понеже се повдигна темата за учителите, мога да споделя нещо от собствения си опит. Какво е това учител. Учител е човек, който може да те научи на нещо. В този смисъл човек намира учители навсякъде. Българските йоги обаче не гледат на въпроса така - поне доколкото ги познавам, пък аз имам немалък опит в общуването с подобни. За българските йоги Учтилят е висше същество, несравнимо, велемъдро, непогрешимо, недостижимо, извисено до ента степен и прочее, все венцехвални епитети. Тази позиция всъщонст е и правилна и не е. Правилна е, защото когато си отишъл да се учиш от някого, явно трябва да се вслушваш в неговите думи, а не в своите мнения, иначе по-добре си иди и се учи сам. Това важи още повече, когато учението е сложно, трудно и продължително - като например йога. Нашите йоги, биха казали, и го казват, че тяхното отношение към учителите е породено то изложените причини. Тоедт, че те следват някой Учител, защото той има качества, ще ги научи и прочее възвисителна реторика от най-неудържим вид. Такива развихрени мнения често могат да се чуят в йога средите у нас. Трябва да се има в предвид обаче, че това са хора, които повече хвалят чуителя си отколкото да го следват и да се учат от него. Повечето от тях просто не подлежат на обуечение - бидейки обикновени посредствени глупаци, а тези които имат ум и могат да го ползват, постига начални успехи, след което започват да мислят , че са хванали бога за нещото и край на напредъка, следва циментация на ум и съзнание и единствената утеха, която има остава е да се чекнат в асани, докато успеят да си целунат гъза. Това е целият им напредък и единствения резултат от него. Това лесно може да се провери на практика. Ако отиде човек при което и да е сборище от йоги у нас ще чуе приказки за ВЕЛИКИ УЧИТЕЛИ, за този или онзи бог от индийската митология, за чудеса-работи-дяволи, за майка-си-и-баща-си, за дядо Мраз и дядо Коледа взети заедно, за как-да-си-промушим-главата-между-краката, за Атлантида и Шамбала, Акашовите записи, за кой гуру какво бил направил, за Ошо, за Мошо, за свами Шавамъртва, за свами Некойдруг, и още, и още , дето немат край... Защото нашите йоги освен да се чекнат е енергозареждащи пози, могат са мо да говорят. Енерогзареждането те за друго нито могат да го позват, нито пък и се сещат. Та такива са нашите йоги накратко. Защо обаче, пеят те толкоз прочувствени песни за учителите. Ами то не е трудно да се сети човек, както казало детенцето: "Моят татко е най-силен..", така и нашите йоги се хвалят до премала с това което техните учители са направили ли могат да направят. Обикновено най-хвалени са тези учители, които живеят най-далеч и няма опасности някой да се срещне с тях. За йогите по принцип Учителят е всичко, защото те друго си нямат нищо. Вземете Гуруто на някой йогин и той ще остане нищо, кръгла нула, пълзящ нещастник, мекотело и прочее. Дайте му обаче Гуру, и нашият йогин веднага ще се изправи по-силен от Голиат, висок като Айфеловата кула, ще разцъфне като трънка пролетно време и ще почне да връзва плодове - глупост след глупост, и всичко това начаса. Така ще стане, защото, както е показала практиката, нашите йоги понеже тъй и тъй не могат да учат, то учителят не им е нужен за да ги научи. Той им трябва за да се похвалят с него, да разменят по някояя клюка за него, да ходят да му говорят глупости, да му се подмазват, да му се умилкват, да го хвалят до безкрай. Те като са нищожества, нека поне той да е велик. Така и те се чувстват велики, съобразно нищожния си духовен ръст. Освен това на нашите йоги Учителят им е нужун за бавачка - да им казва какво да правят, каво да не правят, как точно да го правят и прочее неща, които се съдържат в многобройните ми тъпанарски въпроси и които нямат нищо общо с йога. и тъй като докато учителят говори, йогите си мислят как да си зададат въпросите, така и нищо не научават. Поради което, ако зададете на йога конкретен въпрос свързан с учението, той ще почне да гледа тъпо, да обяснява, че всичко е много сложно, неясно, че е нужно много време, че пътя това и пътя онова и ще ви мрънка така докато си тръгнете или докато го сритате. Ако направите последното, йогата обикновено се насира и започва или да ви заплашва с висши сили или се обявява за пацифист и противник на агресията, което не е за чудене, защото всеки нашенски "йогин" е готов веднага да се обяви за противник на всичко, което не знае и не умее, както всеки обикновен прост човек. Това накратко е отношението към Учителите у нас, сред нашите "най-извисени йогини", в неговият смекчен вариант.

Благодаря за "смекчения вариант".
Какъв ли ще е пък другият?

ei tozi biser zaslujava razprostranenie....
probvai se v www.iztok.net

Tova ne e biser, tova si smata istina, mojesh da ia vdudsh v Ganesha, pri Ani pavlova, pri Evtimov i protchee, tam vetche niama smektchen variant.

Твоите твърдения са валидни само ако ученика се е идентифицирал с учителя си. А ако учителя е дал, каквото има и ученикът е взел, каквото може, тогава всеки си запазва личния периметър без да се обезличава. Защото е достигнал до Наблюдателят.

С моята приятелка се смяхме от сърце толкова време, че след около15- 20 мин. едва успяхме да се успокоиме !

То бива его, ама чак пък толкова ....

Хората по принцип се делят на:

старозаветни (око за око , зъб зъ зъб)
Новозаветни (които умеят да прощават)
Праведни (Имащи правилни действия)
Кандидат Ученици (междинно, не напълно установени в Космично Съзнание)
Ученици (Не е необходимо да работят за да се изхранват и обличат, Природата се грижи за тях,те са от Космично Съзнание на горе)

При положение, че има толкова много Ученици сред вас, интересно, използвате ли електричество във вашите зали, или светите като крушки ?

(Нищо лично)

]При положение, че има толкова много Ученици сред вас, интересно, използвате ли електричество във вашите зали, или светите като крушки ?


Как да видят вътрешната светлина незрящите?

Уважаемо същество, ако Учителят е дал каквото трябва и ученикът е взел каквото може, значи обучението е приключило, и това е така не само в йога, а във всяко едно обучение. Без да претендирам за каквито и да са постижения в учението йога, мога да те осветля, че там позиция на наблюдател няма. Изобщо, когато се обучаваш в нещо, каквото и да е то, не можеш да бъдеш просто наблюдател - или се учиш или не се учиш. Впрочем наблюдателят е по-близко до последното състояние. Ако смяташ, че нещо можеш да научиш без да вземаш участие, то бих те попитал, как изобщо си се научила да пишеш и да говориш, да не говорим за ходенето до тоалетната.

С първото ти изречение съм напълно съгласна - с вземането и даването, с полученото общение във взаимността, обучението е приключило.

Но със следващото изречение, че позиция на НАБЛЮДАТЕЛ няма не мога да се съглася. Той изгрява тогава, когато си престанал с идентифицирането, т.е. когато Умът не е в желанията-бъдещето, или в спомените-миналото. В момента, в който си ТУК и СЕГА, ти просто попиваш, ТИ СИ.

А ако имаш предвид, че такава философия в Йога не съществува, мился, че грешиш.

Понеже съм се занимавал с йога е то немалко време, твърдя, че йога е практика - можеш да прочетеш по този въпрос, а ако не ти се чете да идеи при Ани Павлова, при Венци Евтимов, пък и другаде, да видиш пък тогава ми говори. Но да приемем, че в йога може да си просто наблюдател. И какво наблюдаваш, ако не е тайна. Докато се обучаваш, очевидно наблюдаваш Учителя си, но то е с цел да се научиш, и за да практикуваш наученото. Колкото за нивото "ТИ СИ", да такова нещо в йога има, обаче, зоколкото аз знам подобно постижение се счита за края на пътя, тогава ти си постигнал това на което те учи йога. Обаче, това съм го чувал и чел, а не съм го постигнал, пък не вярвам и ти да си го постигнала. Така че не ми разказвай легенди, не ми е нужно, аз ги познавам - тези които се спрягат у нас. Колкото до това, че Учителят или Учението обезличивали учениците, аз такова нещо не твърдя. Добрия Учител не обезличава никого. У нас просто много от хората, които твърдят, че се занимават с йога са си безлични поначало, та не е необходимо някой да ги обезличава. Нещо повече, те тръгват по пътя на йога именно заради това - да си намерят лице. Обаче йога не дава лица на безлични. Практикуването на йога / справка "Раджа йога" на Вивекананда / изисква човек да има предварително силен дух за да понесе едно доста трудно обучение. Самото Учение дух не дава - и никое учение не дава такова нещо. Тоест, ако си си плужек по природа, такъв и ще си останеш и ни йога и нещо друга ще ти помогне, ако сам не намериш сили да си помогнеш, ама последното не идва от йога, то си идва от самия човек, който е поел по този път. Защото ако йога е път, както често споменават, то пътя сам не върви на никаде, човек върви по него на някъде, и докато не стигне, не знае на къде върви. Заради това е нужен и учителят между впрочем. Извинявам се за употребените метафори.