СМЪРТТА – ВЕЛИКОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ

Тематична селекция от книгите на
ТИБЕТЕЦА и Алис Бейли




"О, чела, помни че в познатите ти сфери няма нищо друго, освен светлина, откликваща на словото. Знай, че тази светлина низхожда и се концентрира; знай, че от избраната си фокусна точка тя осветява своята собствена сфера; знай също така, че светлината се въздига и остава в тъмата онова, което е осветявала (във времето и пространството). Това низхождение и възхождение хората наричат живот, съществувание и кончина; Ние обаче, Които вървим по Светлия Път, ги наричаме смърт, опит и живот.
ЭЗОТЕРИЧНО ЛЕЧЕНИЕ
(Т-IV, ТРАКТАТ ЗА СЕДЕМТЕ ЛЪЧА)

В книгата смъртта се разглежда като:
- аналогия на съня, или по-дълга пауза в дейността на физически план; човекът просто е “излязъл” за по-продължителен срок;
- промеждутък в живота на непрекъснатото натрупване на опит; преход от едно състояние на съзнанието в друго;
- процес, който ни освобождава от илюзията на формата;
- акт на интуицията, предадена от душата на личността и след това изпълнена от индивидуалната воля в съгласие с божествената воля;
- велико спасение, което води към по-голяма активност и ни освобождава от кристализиралия проводник и неподходящата форма;
- преддверие към възкресението. То, а не смъртта, е основният принцип на живота;
- процес, при който спусналата се сияеща точка се издига обратно, откликвайки на смутно доловения призивен звук на своя изначален източник. Това човекът нарича смърт, а душата – живот.
Представени са и някои практични техники на умиране, които значително улесняват процеса на смъртта.

Книгата може да бъде намерена в езотеричните книжарници: “Астея”, “Елрид”, “Нова Епоха” и на пл. Славейков, щанд №26.

Посетете сайтовете на Добрата Воля:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да смъртта е просто почивка за душата. Учението, опитът, рая и ада са всъщност тук на земята. А там, горе, в Литералното пространство душите просто си почиват и чакат момента в който ще бъдат засмукани и изпратени за нов живот, за нова борба, за ново изкачване по стълбата на еволюцията.

Можем дори да я сметнем като по-дълго състояние на сън, само дето сме освободени от оковите на физическите си тела, а усещането е толкова леко и приятно, че е напълно разбираемо защо хора преживели клинична смърт не са особено доволни от факта, че трябва да се върнат. А там е толкова хубаво, че като отвориш очи и видиш вече доволните лица на лекарите, които си отдъхват ти се иска да заплачеш.

Почивката свърши, време е за нова борба.

A kak gi narichat tezi, koito varvjat po tamnija pat?