Имам чувството, че .. нищо не правя .
Имам чувството, че ... съм ужасна никаквица. Не се справям със себе си !!!! Само се пилея, а в това, което е нужно и градивно никаква енергия не влагам. И не мога.. Зле ми е от това, че не го правя и като си го мисля ми става още по-зле, обаче е все тая - ще се тръшна на леглото и ще заспя. Като се събудя ще се помотая и пак ще дойда до това да избягвам всячески каквато да е, определена от съзнанието ми като полезна, дейност. Намирам си оправдания постоянно, а има крайна цел, която без уприт труд в тая насока - просто няма да бъде постигната. А ако не бъде постигната, ще умра. Просто загивам.

По-дяволите ! Как...

Физическото усещане ми е едно трептене в гърдите като че нещо забравям. Същото усещане е когато понякога излизам и все ми се струва, че нещо съм забравила да взема. Обикновено е вярно - наистина съм забравила. Същото трептене е и при ... изпит? Някаква несигурност... Докато бях ученичка това ми се получаваше, когато съм си научила урока, но ме е страх въпреки това да вдигна ръка по желание да ме изпитат - неувереност някаква, въпреки че много добре си знам всичко. Ама ако пък незнам точно всичко? Ако се окажа неподготвена?

Искам да зарежа всичко.
Не мога да се предам.

Много ми е зле ?!!


Иска ми се да потроша нещо. Свивам ръка в юмрук и удрям нещо... меко. Никога не съм удряла, никога не съм се била. Не мога да ударя човек, не мога да приложа агресия навън. Едно свиване в юмруче и след секунда се отпуска, за да се свие отново. Да направя гримаса, да се отчаям, след което пак да се ядосам на себе си и да се самоуспокоя. Повдигам глава и продължавам, сякаш не е било. А нещата остават същите !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

..не си толкова зле, щом ти е гневно и ядосано....
....хич не си зле...
...ама ти се иска да си зле...щото по-лесно...

и аз имам подобен проблем.
и вместо да ни критикувате що не вземете да помогнете с съвет, насока.
Нали все пак за тва са тия форуми да се споделя и помага, ако е възможно.
аре :) надявам се че не съм останал неразбран
Поздрави

Niama nevuzmojni neshta

Когато ти е зле и са те обсебили лоши мисли пробвай да подишаш дълбоко, докато не ти мине или пък се наслаждавай на депресията, защото тя създава един много хубав вакум, който ако се използв разумно може да "засмуче" нещо много по-хубаво от картонени кули.

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ
Привет,
Не се отчайвай! Това, което разказваш невороятно много ми прилича на моите кризи от преди 15-ина години. Изненадах се даже и прочетох постинга ти няколко пъти - все едно че аз съм го писал. Ще ти разкажа как се оправих аз.
За малко илизам сега. После ще продължа.

А за сега наслаждавай се

Какъв е процента от работата, който си готова да свършиш лично и какъв е този който очакваш отвън?

Поздрави, Тоя.
Кажи ми какво значи помощта според теб?

Консултирала ли си се с психолог/психотерапевт?
За мен фактът, че задаваш въпроса си в клуб "Йога", а не в "Психоанализа и психотерапия" е показателен по отношение степента на собственото ти осъзнаване на проблемите. Но това, което е сигурно , е че без твоето собствено участие, без упорита работа върху себе си няма да можеш да промениш нещата съществено. Външната помощ може да ти даде един начален тласък, или да ти даде някаква насока, но за да стъпиш на собствените си крака, трябва да дадеш много от себе си.

Определената от съзнанието ти като полезна дейност - може би е добре да я преразгледаш.
Представи си, че се явиш на изпит и си се подготвила отлично, но нещо се обърка, блокираш в този момент и се получава пълен провал. Е и, какво от това? Какво толкова срашно се е случило? Отговорът е - абсолютно нищо. И със сигурност няма да умреш от това.

честно да си кажа май съм объркан.
Ми да да знам някак си някои дръг да ти даде отговор на проблемите! (завучи гадно и егоистично), някои друг да ти каже начина без да се помъчиш въобще :(
но аз пробвам ма все не се справям с това в мен. с нерешителноста си и бягането от проблемите! отлагането на нещата, ма направо ше ма погуби. (уча в ФМИ и хич не ми са учат там разните отнесени математики, има и хубави които уча, но не всички са такива. всеки път щом седни да уча една гадна и хоп 3-5 извинения или отклоняване на мислите от целта! и накрая всичко го правя на юруш за 5-10 дена като мое спокоино и полека за 1 месец!) ако ми помогнете ша съм балгодарен
Не знам мое моя проблем да е психологически
Книги, които са ми били интересни съм изчитал по 300-400 стрници за ден,направо до припадък от четене. а тва?! кво да го правя?
Благодаря ви предварително

Няма невъзможни неща, има неродени идеи