Имам чувството, че .. нищо не правя .
Имам чувството, че ... съм ужасна никаквица. Не се справям със себе си !!!! Само се пилея, а в това, което е нужно и градивно никаква енергия не влагам. И не мога.. Зле ми е от това, че не го правя и като си го мисля ми става още по-зле, обаче е все тая - ще се тръшна на леглото и ще заспя. Като се събудя ще се помотая и пак ще дойда до това да избягвам всячески каквато да е, определена от съзнанието ми като полезна, дейност. Намирам си оправдания постоянно, а има крайна цел, която без уприт труд в тая насока - просто няма да бъде постигната. А ако не бъде постигната, ще умра. Просто загивам.

По-дяволите ! Как...

Физическото усещане ми е едно трептене в гърдите като че нещо забравям. Същото усещане е когато понякога излизам и все ми се струва, че нещо съм забравила да взема. Обикновено е вярно - наистина съм забравила. Същото трептене е и при ... изпит? Някаква несигурност... Докато бях ученичка това ми се получаваше, когато съм си научила урока, но ме е страх въпреки това да вдигна ръка по желание да ме изпитат - неувереност някаква, въпреки че много добре си знам всичко. Ама ако пък незнам точно всичко? Ако се окажа неподготвена?

Искам да зарежа всичко.
Не мога да се предам.

Много ми е зле ?!!


Иска ми се да потроша нещо. Свивам ръка в юмрук и удрям нещо... меко. Никога не съм удряла, никога не съм се била. Не мога да ударя човек, не мога да приложа агресия навън. Едно свиване в юмруче и след секунда се отпуска, за да се свие отново. Да направя гримаса, да се отчаям, след което пак да се ядосам на себе си и да се самоуспокоя. Повдигам глава и продължавам, сякаш не е било. А нещата остават същите !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

..не си толкова зле, щом ти е гневно и ядосано....
....хич не си зле...
...ама ти се иска да си зле...щото по-лесно...

и аз имам подобен проблем.
и вместо да ни критикувате що не вземете да помогнете с съвет, насока.
Нали все пак за тва са тия форуми да се споделя и помага, ако е възможно.
аре :) надявам се че не съм останал неразбран
Поздрави

Niama nevuzmojni neshta

Когато ти е зле и са те обсебили лоши мисли пробвай да подишаш дълбоко, докато не ти мине или пък се наслаждавай на депресията, защото тя създава един много хубав вакум, който ако се използв разумно може да "засмуче" нещо много по-хубаво от картонени кули.

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ
Привет,
Не се отчайвай! Това, което разказваш невороятно много ми прилича на моите кризи от преди 15-ина години. Изненадах се даже и прочетох постинга ти няколко пъти - все едно че аз съм го писал. Ще ти разкажа как се оправих аз.
За малко илизам сега. После ще продължа.

А за сега наслаждавай се

Какъв е процента от работата, който си готова да свършиш лично и какъв е този който очакваш отвън?

Поздрави, Тоя.
Кажи ми какво значи помощта според теб?

Консултирала ли си се с психолог/психотерапевт?
За мен фактът, че задаваш въпроса си в клуб "Йога", а не в "Психоанализа и психотерапия" е показателен по отношение степента на собственото ти осъзнаване на проблемите. Но това, което е сигурно , е че без твоето собствено участие, без упорита работа върху себе си няма да можеш да промениш нещата съществено. Външната помощ може да ти даде един начален тласък, или да ти даде някаква насока, но за да стъпиш на собствените си крака, трябва да дадеш много от себе си.

Определената от съзнанието ти като полезна дейност - може би е добре да я преразгледаш.
Представи си, че се явиш на изпит и си се подготвила отлично, но нещо се обърка, блокираш в този момент и се получава пълен провал. Е и, какво от това? Какво толкова срашно се е случило? Отговорът е - абсолютно нищо. И със сигурност няма да умреш от това.

честно да си кажа май съм объркан.
Ми да да знам някак си някои дръг да ти даде отговор на проблемите! (завучи гадно и егоистично), някои друг да ти каже начина без да се помъчиш въобще :(
но аз пробвам ма все не се справям с това в мен. с нерешителноста си и бягането от проблемите! отлагането на нещата, ма направо ше ма погуби. (уча в ФМИ и хич не ми са учат там разните отнесени математики, има и хубави които уча, но не всички са такива. всеки път щом седни да уча една гадна и хоп 3-5 извинения или отклоняване на мислите от целта! и накрая всичко го правя на юруш за 5-10 дена като мое спокоино и полека за 1 месец!) ако ми помогнете ша съм балгодарен
Не знам мое моя проблем да е психологически
Книги, които са ми били интересни съм изчитал по 300-400 стрници за ден,направо до припадък от четене. а тва?! кво да го правя?
Благодаря ви предварително

Няма невъзможни неща, има неродени идеи

Аха, познато...
Значи - можеш да четеш или учиш от инат, в стил 'мога да го направя', но това не е приятно, нито полезно според мен.
А другия начин е да разбереш, че всичките тези неща са полезни, разширяват кръгозора и са доста живи и истински, а това че преподавателите в ФМИ отдавна не им пука от студентите и не могат да преподават - не бери грижа. Лично аз като видях колко интересни неща се правят с кватернионите, се учудих как така не съм им обърнал вниманите по Висша Алгебра навремето.
А третия начин е - като не ти е интересно, просто го вземи някак си и да се маха. Не е за предпочитане, аз лично съжелявам сега, че не съм учил по-подробно това и онова, ама...
Едно да знаеш - не са тъпи тези математики, стига да имаш полза от тях. Аз лично имам.
Знам, че въпроса ти е по-общт, но пък от друга страна отговора ми е твърде конкретен!
Идеята винаги е била да намериш това което можеш да правиш най-добре според мен, а че малцина го правят... такъв е живота.

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

Това учене накрая не е на инат, от зор е щото ще ме скъсат пък ми е съвестно пред нашите
Ианче книгите също не ги чета от инат, говорех за книги, които обичам и ме вълнуват живо - Астрология, НЛО, загадки, ”нормална” конспирация, история(българска и световна), програмиране.
Не мога да уча на инат и това е. Бих могъл, но само ако съм нмоого мнооого ядосан, а аз съм по-принцип съм спокоен човек.
А колкото до математиката -ами кажи ми за кво му е на един учител (Математика и Информатика съм) Комплексен Анализ??? айде за Диференциалните ще се съглася...
Аве 1 Курс като че ли беше най-интересно.
Благодаря ти че споделяш мнение
Поздрави
Ачо П.

Няма невъзможни неща, има неродени идеи

Добре, при всеки е така, при мен също, къде тук виждаш голям проблем. Човек, в крайна сметка, за това се стреми да се занимава с неща, които са му интересни, за да не се напъва много. Първо изясни проблема. Не ти се чете, добре, сега изясни защо. Може да се окаже, че следваш нещо, което не обичаш. Ако човек отделя повече време за осмисляне, на това което мисли да направи и по- малко за изпълнението му, резултата ще е налице. Затова младите имат голям недостатък, бързат.
Я кажи, взимаш ли си изпитите? Ако ги взимаш, защо ревеш? Какво значение има кога четеш един месец или на юруш. Взелия изпита, никой не го съди.
Инъче, ако търсиш помощ за подобряване на паметта, съсредоточаването и др. работи, йога практиката върши много добра работа. Сега, нека бъдем реалисти, пишката няма да ти порасне, нито ще станеш дънгалак, ако не си. Това е възможно само ако има нарушения в жлезите с вътрешна секреция, понеже йога ги регулира и евентуално ако това е причината, ръстът ще се увеличи. Но за много други неща, няма да съжаляваш.
Давай нататък.

Забрави всичко и ще ти стане добре!

Ще следя за разказа ти?!

право казваш ! !!

толкова, колкото се изисква съм готова да свърша, а предпочитам да го свърша с минимално усилие

имам предвид да съм факир, значи

Ти вече го вършиш, доброро настроение, което всеки ти изпраща го усвояваш.
Засега това е важно, после ти ще кажеш на къде те влече и...спорен път. Ще има кой да те подкрепи, поне така ми се види. Някой като ревне, че е зле, всеки тича да помага, понеже хората винаги обичат на някого да му е зле. Като ми се счупи колата и я захвърлих един месец пред блока, всички комшии почнаха да ме поздравяват, заинтересувани едни такива, а като всичко ми е наред, минават като трамвай. Въобще, зле ли си, нямаш много грижи, но станеш ли добре, няма да ти мине номера толкова лесно.
Ще ти кажа нещо практично. С течение на времето ние си нахлузваме какви ли не "вериги". Те могат да са от емоционален характер, от материален и пр. Като ти писне, или като усетиш, че ти тежи, тегли една черта на всичко. Преди години го направих за първи път. Като се насъбрали сто неща, от емоционален характер. Викам си, аз свободен дух ли съм, или чикиджия. И като нарамчих де що имаше спомени, снимки и т.н. айде на боклука. Ееейй, все едно, че от пашкул се изнизах. Та така, с голямата порязаница, наред. После връзките са възстановяват, но вече е различно.
Та така, ако ще правиш нещо, сечи от корен, инъче помощта на хората е само още една верига...после и нея ще трябва да сечеш, ами ако се окаже по- дебела?!

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

Привет,
И така разказа.
Нещо все не вървеше или по-скоро нищо не вървеше както трябва. Не се захващах с това което трябва, намирах хиляди извинения и после трябваше да върша нещата в последния момент. Това от своя страна водеше до допълнително пренапрежение. И много интересно бягах от действителността и проблемите които ми поставяше в кината . Отивах в центъра (тогава живеех на квартира) и гледах по няколко кина едно след друго. Разбира се следтова действителността се сгромолясваше върху мен с нова сила. И най -малкото изпитание ме изкарваше от равновесие. Ужасия. А, и се чувствах много самотен и нещастен. такива мити работи. Мога още много да ти разказвам но няма смисъл.

Как започнах да се оправям.
Първо реших че трябва да променя нещо в живота си и да работя върху себе си.
Започнах да търся и чета книги. като започнеш от "Повест за истинския човек" и стигнеш до ръководства за автогенен тренинг - какво ли не.
Тогава ми попадна една книга за Хатха Йога на Венцислав Евтимов. Започнах първо сам а после в група да правя асани и т.н. Така се случи че по това време ме запознаха с един човек който беше ходил В Индия и смия той изглеждаше като индиец а си беше Българин от Казнлък. Този човек преобърна разбиранията ми за Йога и разсея всичките ми съмнения които никак не бяха малко. Започнах още по сериозно да се знимавам тогава с хатха след това известно време бях в движението за Кришна съзнание и т.н. След това се ожених спрях цигарите престанах да пиянствам и каквили не други хубавини ми се случиха. Но тогава установих че трябва да се работи здраво иначе нищо не става. Колкото повече упорствах в практиките и в ежедневната си дисциплина толкова по щастлив ведър и тонизиран се чувствах. Има една такава мисъл:
"Щастието е правопропоционално на дисциплината" ежечасната , ежеминутната дисциплина.
Съветите ми:

Оптимизирай съня си. Не спи повече отколкото е необходимо Доказано е че прекаленото спане - успиването изсмуква енергията.Добре е да заспиваш поне два или един час преди полунощ. Сутрин не се излежавай. Станиш ли към 5-6 часа не лягай да си доспиваш. Добре е да спиш на по-твърдо легло. Но най-важното е да ти е удобно и да няма насилие и крайности.

Храни се с по-лека храна. Намали максимално употребата на месо и яйца, алкохол и цигари. Не забравяй принципа за ненасилието както към околните така и към себе си.

Добре започнеш да посещаваш и някоя група по Хатха Йога. Тези практики ще изчистят тялото ти ще балансират енергиете в него ще увеличът работоспособностат ти и ще се чувстваш по-добре. Но ти си знаеш.
Истината е че ти предстои сериозна но приятна работа.

Пиши ако имаш въпроси

Прощавай и се наслаждавай

Ако успокоението във всяка ситуация е "Какво толкова срашно се е случило?Нали няма да умра от това", какво ще правиш, когато се случи нещо от което ще умреш?

стреми се в тебе да е тихо

Защо трябва да се умира постоянно от страх и притеснение?
А и защо да не се опитаме да посрещнем смъртта със спокойствие?
Според мен това ще е едно добро постижение.

и аз това казвам

стреми се в тебе да е тихо

Оххх :)

Дааа... най-големия ми проблем е липсата на самодисциплина, ужасен, гаден, отвратителен мързел и ... прекомерно преспиване!!!!!!!!!
Като легна (когато преспивам) съм все едно като залепена! И никаква воля не може да ме накара да стана. Какво ти към 5-6 - днес се събудих в 12 и не можах да стана до 14 часа (като предната вечер си бях легнала тоя път поносимо навреме - към 1,30 ч., щото обикновено я откарвам до 4-5, ако не заспя ).

Иначе не пия, не пуша.. и месо не ям.. но съня, даааа.. но мързела - оооФ...
Спирам форумите тука (това пък откога го приказвам - и то не е истина ;), поне за 15тина дена ги отказвам, от утре ( ) !

П.С. Това усещане за залепване обаче е ужасно. Вчера заспах за час към 22 ч. и опитвайки се да стана чак ми се зави свят и ми причерня (рязко падане на кръвното може би?). Даже на скрийнсейвъра на компа съм си написала: Wake UP !!! но не помага. Воля и труд. Труд, труд и воля! и пак труд! знам

Не знам дали си чувал за едно понятие наречено дисциплина и друго - план-график. Пробвай с тях като си наложиш да свършиш първо най-неприятните неща, които ти се иска да отложиш до безкрай. Малко по малко ще видиш, че не са толкова страшни и ще добиеш увереност в себе си, а това е нещото противоположно на нерешителността ти.

Е, не се притеснявай дори да не успееш, защото не си единствен на този свят с този проблем. И аз ти говоря от личен опит. Ако се задълбочиш в проблема ще видиш и неговото ядро, психолозите го наричат комплекси, а някои други - кармични уроци, за мен са си просто неща, които трябва да научиш в този живот, неща с които трябва да се пребориш за да вървиш напред и да бъдеш пълноценна личност. И не се притеснявай ако не стане от първия път, нормално е.

Успех!

Не е така. Ако имаш стимул гарантирам, ще станеш. И аз съм така, но за работа не си позволявам такива неща. Просто си дай сметка имаш ли стимул, или поне дали можеш да си изградиш такъв! - Например може да ставаш на инат, и това да бъде стимула ти.
Намери себе си
Поздрави

Няма невъзможни неща, има неродени идеи